Решение по адм. дело №1280/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба на Н. Д. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. Камено, обл. Бургас против Решение № 1040-02-104 от 18.07.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № О-02-000-00-01731121/13.06.2024г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241140942. Жалбоподателката оспорва решението като неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и издадено без да е спазена целта, която преследва закона. Сочи, че е налице висящ спор, относно законосъобразността на разпореждането, с което се иска заличаване на осигурителния й стаж като земеделски производител, което се явява преюдициално. Моли за отмяна на оспорения акт.

С Протоколно Определение на съда от 31.10.2024 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, до приключване на производството по административно дело № 1206/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Впоследствие, с определение за възобновяване № 6037/03.07.2025г. съдът е възобновил производството по административно дело № 1280/2024г. по описа на Административен съд – Бургас.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Бургас се представлява от юрисконсулт, който моли за потвърждаване на оспореното решение като правилно и законосъобразно. Заявява, че спорът относно липсата на осигуряване на Н. Я. е окончателно решен с влязло в сила решение по административно дело № 1206/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, потвърдено с решение по административно дело № 1073/2025 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 04.06.2025 г. Сочи, че след влизането в сила на решението на ВАС са възобновени административните дела, чийто предмет са решения на директора на НОИ – Бургас, с които са потвърдени разпорежданията за отказ от изплащане на парично обезщетение, като до този момент са влезли в сила решение № 1040-02-125/18.09.2024 г. за отказ от изплащане на парично обезщетение по болничен лист Е20240849806 по административно дело № 1779/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, както и е влязло в сила решение № 1040-02157, с което е потвърден отказът за изплащане на парично обезщетение за остатъка от 410 календарни дни по чл.50 и това е станало по административно дело № 2376/2024 г., потвърдено с определение по административно дело № 3200/2025 г. по описа на ВАС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

В ТП на НОИ – Бургас е представен издаден на жалбоподателката болничен лист с № Е20241140942, с период на временна неработоспособност от 02.04.2024г. до 01.05.2024г.

Извършена е проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на Н. Д. Я., за резултатите от която е съставен констативен протокол № КП-5-02-01604430/10.06.2024г. Контролните органи на НОИ са установили, че Я. е вписана като земеделски производител с [ЕИК] в Регистъра на земеделските стопани с данни за регистрация за стопанската 2023г. - 2024г. на дата 03.11.2023г. Същата е декларирала данни в ТД на НАП, чрез декларация ОКд-5, с начало на осигуряване от 03.11.2023 г., като осигурена за фонд „Пенсии и ОЗМ“ като не е отразено прекъсване на дейността. Установено е, че са внесени осигурителни вноски в приход на ДОО от м.11.2023г., като по данните от справка декларация 6 - Декларираните в персонален регистър и внесени в приходи суми и разликата между тях помесечно (по фонд и параграф), също е установена съотносимост на декларирани и внесени в приход суми за фонд ДОО. Данните, подадени с декларация образец № 1 с код вид осигурен „13-земеделски производител“, са с начало на периода 03.11.2023 г., като за м. ноември 2023 г. са с отработени 20 дни и осигурителен доход 709.09 лева; за м. декември 2023 г.- с един отработен ден и 17 дни без вноски; за месеците януари, февруари, март и април 2024 г. са посочени само „дни без вноски“. При проверката в Регистър трудови договори не са установени регистрирани наети лица за упражняване на стопанската дейност. От регистър ИСЕОДД са установени данни за болнични листове за временна неработоспособност за общо заболяване с начало на периода 04.12.2023 г., както и болнични листове със същата причина за последващ период - до 16.05.2024 г. вкл. От представените при извършване на проверката документи за упражнявана дейност в качеството на земеделски стопанин, в т.ч. анкетна карта за стопанската 2023 г. - 2024 г., е констатирано, че в ОД „Земеделие“- Бургас е заявен имот с площ от 4.5513 ха. като „УГАР“, т.е площ, която трябва да се поддържа изорана и чиста от плевели, незасята с нищо през целия регистрационен период. При тези данни, контролният орган при ТП на НОИ – Бургас е приел, че Я. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО – не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, независимо, че е регистрирана като земеделски производител, поради което не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. В тази връзка е отбелязано в съставения констативен протокол, че наличието на регистрация на физическо лице в регистъра на земеделските стопани не е самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. Формиран е извод, че представените болнични листи с начало 04.12.2023 г. и последващите такива не следва да имат осигурителни права и по изплащане на парично обезщетение.

Въз основа на констатациите в съставения констативен протокол, че Я. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, е издадено разпореждане № О-02-000-00-01731121/13.06.2024г. от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241140942 с мотива, че Я. не е осигурена за фонд общо заболяване и майчинство към началото на временната неработоспособност по смисъла, даден в §1, ал.1, т.3 от КСО и няма право на парично обезщетение за периода на болничния лист.

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, разпореждането е оставено в сила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма и е мотивирано в достатъчна степен с излагане на конкретни и относими факти и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е издадено и при правилно приложение на материалния закон.

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО…. В чл.10, ал.1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като "физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл.5, ал.2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

По делото не е спорно, че жалбоподателката е имала регистрация в Регистъра на земеделските стопани. Това обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, дори и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба".

Нещо повече, в разглеждания случай спорът между страните дали жалбоподателката Я. е имала качеството „осигурено лице“ е бил разрешен с влязлото в сила решение № 9264/18.11.2024 г. по адм.дело №1206/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което наличието на такова качество у Я. е отречено. С него е отхвърлена жалбата на последната против задължителни предписания № ЗД-1-02-01604442/10.06.2024 г., с които е разпоредено заличаване на подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО данни за периода от 03.11.2023 г. до 30.04.2024 г., поради липса на основание за осигуряване. Решението е оставено в сила с решение № 5972/04.06.2025 г. по адм.дело № 1073/2025 г. на Върховния административен съд. Прието е от съда, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 03.11.2023 г., но не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 от КСО за упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. не е възникнало основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО - реално осъществяване на трудова дейност като земеделски стопанин (производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба), която дейност да е започнала и да не е прекъсвана. В тази връзка е посочено в мотивите на съдебното решение, че заявените от същата поземлени имоти представляват угари - изорани и чисти от плевели, незасети през процесния период. Формиран е извод, че тя не притежава качеството осигурено лице, въпреки регистрацията като земеделски производител, и подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице са некоректни, поради което следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са дадените на същата задължителни предписания.

При тези данни следва да се приеме, че законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение по болничния лист с № Е20241140942 от 05.04.2024 г., поради отсъствие на една от изискуемите материалноправни предпоставки и законосъобразно Разпореждане № О-02-000-00-01731121/13.06.2024г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас е оставено в сила с Решение № 1040-02-104 от 18.07.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна и жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на НОИ сумата от 200 лева, определена, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно и чл.143, ал.3 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. Камено, обл. Бургас против Решение № 1040-02-104 от 18.07.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № О-02-000-00-01731121/13.06.2024г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20241140942.

ОСЪЖДА Н. Д. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. Камено, обл. Бургас да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 200 (двеста) лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.