№ 235
Гр. Перник, 17.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Слава Г.
при съдебния секретар Е. В.***, като
разгледа докладваното от съдия Г.
административно дело № 427 по описа за 2021 година на Административен
съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на В.Н.Г.,*** против Решение № ПИ-256 от 20.08.2021 г. на директора
на ТД на НАП – С.***, с което е оставена без уважение
жалба срещу обективиран в писмо изх. № С210022-012-0000087 от 06.08.2021г. отказ
на главен публичен изпълнител да отмени обезпечителна мярка наложена с
постановление № С170022-022-0086207 от 15.12.2017г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП - С.*** по изпълнително дело № 14150001953/2015
година.
В жалбата се развиват подробни доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с
материалния закон. Позовава се на чл. 739, ал. 2 от ТЗ като при заличаване на
едноличен търговец поради несъстоятелност се погасяват всички неудовлетворени
вземания в производството по несъстоятелност. Това означава, че тези вземания
не подлежат на принудително събиране, съответно за такива вземания не могат да
се налагат нито обезпечителни мерки, нито да се предприемат действия за
принудителното им събиране. Иска се отмяна на оспорваното решение и отмяна на
отказа да се отменят наложени обезпечителни мерки. Иска се присъждане на
разноски.
В проведеното съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. В
депозирана молба с характер на писмени бележки адв. А.А.***, от АК-П. иска жалбата да се уважи и да се присъдят
сторени по делото разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - С.***, за
представител изпраща главен юрисконсулт Милена К.***. Пледира жалбата да се
отхвърли като неоснователна и да се
присъди юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със съобщение с изх. №
14150001953/2015/000001 от 17.03.2015г.
жалбоподателката е уведомена, че е образувано изпълнително дело № 1953/2015
г. по описа на ТД-С.***, офис Перник. Същото е за неплатени
публични вземания в общ размер на 51 541. 32 лв., в т. ч. главница - 38
922.91 лв. и лихва - 12 568.41 лв. Публичните задължения произтичат от дължими
задължителни осигурителни вноски и СД по ЗДДС, декларирани от ЕТ "***"
и е с взискател НАП.
С решение №
44/27.07.2015 г., постановено по т. д. № 195/2015 г., по описа на Окръжен
съд- П.***е обявена неплатежоспособността на ЕТ "***" ЕИК ***,
представлявано от В.Н.Г.. Открито е производство по несъстоятелност, наложена е
обща възбрана и запор върху имуществото на едноличния търговец. Производството
по несъстоятелност е спряно за срок от една година, като е указано на
едноличния търговец и на неговите кредитори, че ако в този срок не бъде
поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, същото ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на едноличния търговец. С
определение от 11.03.2016 г., по ТД № 195/2015г. съдът по несъстоятелността е одобрил, изготвен
от синдика, списък на предявени и приети вземания на кредиторите на едноличния
търговец. Видно от същия е, че ТД на НАП-С.***, офис П. е включена в същия с
предявени на 23.10.2015 г. вземания възлизащи на 60 232.49лв.
С допълнително определение № 187 от 13.07.2016
г. по т. д. № 195/2015 г., съдът е определил първоначална сума в размер на 6
756 лв., представляваща необходими разноски по откритото производство по
несъстоятелност, която следва да бъде внесена от длъжника или неговите
кредитори за възобновяване на производството. С определение от 25.11.2016 г. по
т. д. № 195/2015 г., съдът е възобновил производството по несъстоятелност по
молба на кредитора "Райфайзен Банк България" ЕАД, след като същият е
внесъл определената от съда по несъстоятелността сума. Със същото определение е
свикано събрание на кредиторите на обявения в несъстоятелност търговец.
С решение № 56 от 20.12.2016 г., по
т. д. № 195/2015 г., съдът по несъстоятелността е постановил започване на
осребряването на имуществото на ЕТ "***", включено в масата по
несъстоятелност и разпределение на осребреното имущество.
На 15.12.2017 г. с постановление за
налагане на обезпечителни мерки, обективирано с изх. №С 170022-022-0086207 от 15.12.2017
г. публичен изпълнител по изпълнителното дело е наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, притежавани от лицето и находящи се в Обединена
българска банка, за сумата от 69833.28лв..
С решение №
16/23.05.2018 г., постановено по т. д. № 195/2015 г., съдът по
несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност, като ЕТ "***"
е заличен поради несъстоятелност и са прекратени правомощията на назначения
синдик.
С отказ изх. № С2100022-012-0000087/06.08.2021
г. публичният изпълнител отказал да отмени наложения запор върху банковата
сметка на длъжника, наложен с ПНОМ изх. № С170022-022-0086207/15.12.2017 г.
С молба с вх. № 94-В-2674 от
04.06.2021г. В. Николаева Г. поискала да се премахнат всички задължения към
НАП; да се прекрати изпълнителното дело № 1953/2015г. и да се вдигне наложен
запор от банковата сметка в ОББ, за което искане представил влязло в сила
съдебно решение постановено по АД №
134/2021г. по описа на Административен съд-Перник.
Въз основа на искането главен
публичен изпълнител направил отказ с изх. № С210022-012-0000087 от 06.08.2021г.
за отмяна на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, направен с
ПНОМ изх. № С170022-022-0086207/15.12.2017 г. Отказът е издаден на основание
чл. 208, ал. 2 от ДОПК.
Отказът е обжалван пред директора на
ТД на НАП-С.***, който постановил решение № ПИ-256 от 20.08.2021г.. Приел
жалбата за неоснователна и се позовал на това, че при заличаване на едноличен
търговец поради несъстоятелност физическото лице продължава да съществува.
Публичните задължения на заличения поради несъстоятелност едноличен търговец
подлежат на принудително събиране от физическото лице. В обжалваното решение е
прието, че чл. 739, ал. 2 от ТЗ не се прилага за
обявени в несъстоятелност и заличени поради несъстоятелност еднолични търговци,
а само по отношение на заличени поради несъстоятелност търговски дружества, тъй
като в чл.
168 от ДОПК не са изрично посочени хипотезите, при които се погасяват
публичните вземания на ЕТ. Посочил е, че в случая не са налице основанията
предвидени в чл. 208 от ДОПК, тъй като задълженията не са погасени; актът за
установяване на публичното вземане не е
обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; както и
актът за установяване на задължението не е изменен с решение на по-горестоящ
орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума,
равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението.
Срещу решението е подадена жалба въз
основа, на която е образувано настоящето съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се възприе от
документите в административната преписка, които като неоспорени от страните са
приети за годни доказателства.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд - Перник достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.
197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на обжалване пред съда административен акт, който е преминал през обжалване
по административен ред, съгласно изискванията на чл.
197, ал. 1 от ДОПК.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата e
основателна.
Съгласно чл. 208, ал. 2 от ДОПК - отказът за отмяна
на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл.
197, от същия кодекс, в 7-мо дневен срок от съобщаването му. Разпоредбата
на чл. 197, ал. 1 от ДОПК разписва, че
обжалването може да се извърши в 7-мо дневен срок от връчването на изричния
отказ, пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на
публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок
от получаването на жалбата. Съгласно чл.
197, ал. 2 от ДОПК, решението по ал. 1 може да се обжалва
пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя.
В нормата на чл.
208, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които решаващият орган,
съответно съдът, отменят наложената обезпечителна мярка. В същата разпоредба
изречение второ е разписано, че длъжникът може да поиска отново отмяна на
обезпечението при наличие на нови основания за това. При систематичното тълкуване на горепосочените
разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото
производство са както отказът за отмяна на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, наложени с Постановление № С170022-022-0086207 от
15.12.2017г., така и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП-С.***.
Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразност по чл. 168
от АПК, вр. §
2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на оспорените актове
са спазени всички изисквания за законосъобразност - компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК е решението на директора
на ТД на НАП-С.***. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в срока посочен в чл.
197, ал. 1 от ДОПК. При издаването
му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК. В него са посочени последователно извършените действия, изложени
са фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за липса на предпоставки за
уважаване на жалбата на В.Г. по искането и за отмяна на постановление за
налагане на обезпечителни мерки.
От своя страна Отказът за отмяна на наложени
обезпечителни мерки, с изх. № С210022-012-0000087 от 06.08.2021г. е издаден от
компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП-С.***, съгласно
правомощията му, определени в чл. 167
от ДОПК, в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма. Датирано и подписано е.
В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорваните актове са материално
незаконосъобразни и като такива ще се отменят. Доводите за това са следните:
Съгласно чл.
208, ал. 1 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния
изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването.
При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на
публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния
изпълнител служебно.
От доказателствата по делото се приема, че длъжникът е
поискал повторна отмяна на обезпечението,
каквато е допустима при наличие на нови
основания за това, съгласно чл. 208, ал. 3 от ДОПК.
По делото е безспорно, а същото е видно и от решение № 16 от 23.05.2018 г.
по търг. д. № 195/2015 г., по описа на Окръжен съд Перник, че на основание чл.
632 от Търговския закон образуваното спрямо ЕТ“***“ производство по
несъстоятелност е прекратено и същото е
заличено от Търговския регистър.
По делото, не е спорно, че в производството по несъстоятелност публичните
задължения на едноличния търговец са били предявени и приети. Налице са данни
за осребряване.
По делото не се представят
доказателства, от които да е видно, че
прекратеното производство по несъстоятелност е възобновено по реда на
чл. 744, ал. 1 от ТЗ.
За да постанови отказа, ответникът се
позовава на разпоредбите на чл. 739, ал. 2 от ТЗ и на чл. 168 от ДОПК. Даденото
от него тълкуване не се споделя. Съгласно чл. 168, т. 6 от ДОПК публичното вземане се
погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на
юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за
публичното задължение. Съдът не споделя тезата на директора на ТД на НАП – С.***,
че публичните задължения на заличения поради несъстоятелност едноличен търговец
подлежат на принудително събиране от физическото лице. Неправилно в обжалваното
решение е прието, че чл.
739, ал. 2 от ТЗ не се прилага за обявени в несъстоятелност и заличени
поради несъстоятелност еднолични търговци, а само по отношение на заличени
поради несъстоятелност търговски дружества. Разпоредбата на чл. 168
от ДОПК не е специална и не дерегорира приложението на чл.
739, ал. 2 от ТЗ. В чл. 168
от ДОПК не се съдържа различна правна уредба относно погасяване на публични
вземания поради заличаване на търговец поради несъстоятелност. За да е налице
хипотеза, при която се прилагат разпоредби от специален закон, то това означава
в разпоредбите на специален закон да са предвидени различни правни последици
при същите материални предпоставки, които са посочени в и общия закон, но
регламентираните последици в специалния и общия закон да са различни. В случая
в чл.
168 от ДОПК не са предвидени различни правни последици за погасяване на
публични вземания при заличаване на търговец поради несъстоятелност от
предвидените в чл.
739, ал. 2 от ТЗ, поради което и разпоредбата на чл. 168
от ДОПК не е специална спрямо чл.
739, ал. 2 от ТЗ и не изключва нейното приложение. При възприемане на
тезата за неприложимост на нормата на чл. 739
от ТЗ само по отношение на длъжник - едноличен търговец, доколкото е
физическо лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на
правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на задължения, възникнали
преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа на
новопридобито от него имущество. Това на практика означава да се приеме, че
приключването на производството по несъстоятелност има различни правни последици
за различните видове търговци (юридически лица и ЕТ). Такъв извод не може да се
извлече от нормите на търговската несъстоятелност, които третират търговците по
еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им форма, освен в изрично
предвидени от закона случаи.
От разпоредбата на чл. 168, т. 6 от ДОПК не
следва извод, че публичните вземания по отношение на заличен едноличен търговец
поради несъстоятелност продължават да се дължат от физическото лице, което е
било регистрирано като едноличен търговец.
Съгласно чл.
739, ал. 2 от ТЗ, неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1, и в случаите, когато
за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания са учредени обезпечения от трети лица. В случая безспорно за събиране
на публичните вземания по изпълнителното дело е наложено обезпечение с ПНОМ №
С170022-022-0086207 от 15.12.2017г. – запор върху банкова сметки в ОББ, поради което въз основа на предвиденото в
нормата на чл.
739, ал. 2 от ТЗ изключение тези вземания не се погасяват и принудителното
им събиране принципно би могло да продължи, но само досежно реализиране на
обезпечението.
Съгласно чл.
222, ал. 1, т. 4 (сега т.
6) от ДОПК принудителното изпълнение се спира в други случаи, предвидени в
закон. Такъв именно "друг" случай е предвиден в чл.
638, ал. 1 от ТЗ, според който с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (това е имущество, върху което
преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания и което се реализира от публичния
изпълнител при условията и по реда на ДОПК). Освен това съгласно ал. 4 на същия
член от ТЗ, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и
прието при условията на чл. 693. В случая от доказателствата по делото се
приема, че вземането на НАП е предявено и прието в размер на 60 232.49лв., като
в същото са включени и публичните задължения по ИД № 1953/2015г., възникнали до
27.07.2015г., датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност. Следователно още към 28.07.2015г. производството по
изпълнителното дело е следвало да се прекрати. Наложеният запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити с постановление за налагане на
обезпечителни мерки, обективирано с изх. №С 170022-022-0086207 от 15.12.2017 г.
публичен изпълнител по изпълнителното дело към дата на налагането е
незаконосъобразен. Видно от документите по делото до датата
на решението за откриване на несъстоятелността не са извършвани действия по
принудително изпълнение по това дело.
При така изложеното следва, че принудително изпълнение в хипотезата на чл.
739, ал. 2 от ТЗ може да продължи само по отношение на имуществата по чл. 193
от ДОПК, т. е. тези с наложени обезпечителни мерки преди откриване на
производството по несъстоятелност. В кръга на тези имущества обаче не влиза
запорът, който е наложен едва в хода на производството по несъстоятелност,
въпреки изричната забраната на чл.
638, ал. 4, изр. последно от ТЗ.
С оглед на това се налага извод, че незаконосъобразно
публичния изпълнител е отказал да отмени обепечителната мярка запор на банкова
сметка ***, наложена с постановление № С 1700022-022-0086207 от 15.12.2017г..
Действията са и в противоречие с Директивата (ЕС)
2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019 г. за рамките за
превантивно преструктуриране, за опрощаване на задължения и забраната за
осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на
производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения
и за изменение на Директива
(ЕС) 2017/1132 ( кратко наименование - Директива за преструктуриране и
несъстоятелност), по смисъла на която едноличният търговец е физическо лице -
предприемач по смисъла на директивата, ползващо се от утвърдената "културата
на спасяване" в Европейския съюз, предвиждаща, че производството по
несъстоятелност следва да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите
след максимален период от 3 години - чл. 21 от Директивата за преструктуриране
и несъстоятелност. Този максимален срок е предвиден и за възстановяване на
правата им – чл. 22 от Директивата. Съгласно чл. 23 от нея, държавите членки на
Европейския съюз могат да предвидят в националното право дерогации от
посочените правила ( например отказ или ограничаване на опрощаването на дълга,
или отмяна на опрощаването), като тези изключения следва да бъдат установени
изрично и то "при ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации
са надлежно обосновани" и са в насоките, очертани от Директивата за
преструктуриране и несъстоятелност. Тези схващания са застъпени и в мотивите
към т. 1 от ТР№ 2/2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК. В българското
законодателство, вкл. и в разпоредбите на ДОПК, не се съдържа изрична
разпоредба, която да дерогира разпоредбите на Директивата. С оглед на това и
съгласно разпоредбите на Директивата
(ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019 г. не са
налице законови основания, на които задълженията на заличен ЕТ поради
несъстоятелност, да се считат за съществуващи и дължими от физическото лице, на
което е бил регистриран този ЕТ.
Въз основа на изложеното следва, че
съгласно чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените
публични вземания в производството по несъстоятелност, за събиране на които
преди заличаването на ЕТ "В.Н.Г.-ИВ" поради несъстоятелност, е било
образувано изп. дело № 14150001953/2015 г. по описа на ТД на НАП, С.***, са
изцяло погасени. С погасяване на вземанията по чл. 739, ал. 2 от ТЗ, те престават да
съществуват и не могат да бъдат принудително събирани и от физическото лице,
което е било регистрирано като едноличен търговец, заличен поради
несъстоятелност. Вземането е погасено, което е основание за отмяна на обезпечителната
мярка по смисъла на чл.
208, ал. 1, изр. първо, предл. едно от ДОПК. Поради това и отказът, с които е отказано да се отмени постановлението, с което е наложен
запор върху банковата сметка следва да
се отмени, като се отмени и постановлението за налагане на запор, изхождайки от
чл. 208, ал. 3 от ДОПК.
Обжалваният отказ е незаконосъобразен, а жалбата срещу него е
отхвърлена от решаващия орган. Съдът следва на основание чл.
160, ал. 2 и чл.
160, ал. 3 вр. чл.
144, ал. 2 от ДОПК да постанови отмяната на решението и на обжалвания акт,
доколкото правомощие за отмяната на обезпечения е предвидена по чл.
197, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 208, ал. 3 от ДОПК, т. е. не е
предоставено изключително на орган по приходите. На основание чл.
208, ал. 3 от ДОПК и предвид изложените в решението мотиви отказ за отмяна
с изх. №
С2110022-012-0000087 от 06.08.2021г.,
издаден от главен публичен изпълнител при ТД на НАП- С.*** подлежи на отмяна, като подлежи на отмяна и актът, с който същите са наложени - постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, във
връзка с което е постановен процесният отказ.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Възражението е основателно. Предвид липсата на съществена фактическа и правна
сложност на настоящото съдебно производството, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това и на основание чл.
161, ал. 2 от ДОПК разноските са в
общ размер на 610 лв., от които 10 лв. - държавна такса и 600. 00 лв., с
включен ДДС - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
197, ал. 2 във връзка с чл.
144, ал. 2 и чл.
161, ал. 2 от ДОПК, настоящият съдебен състав при Административен съд –
Перник,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Н.Г. Решение № ПИ-256 от 20.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – С.***.
ОТМЕНЯ обективиран в писмо изх. №
С210022-012-0000087 от 06.08.2021г. отказ на главен публичен изпълнител да
отмени обезпечителна мярка наложена с постановление № С170022-022-0086207 от
15.12.2017г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С.*** по изпълнително
дело № 14150001953/2015 година и ОТМЕНЯ постановление № С170022-022-0086207 от
15.12.2017г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – С.***.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите - С.*** да заплати на В.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
съдебни разноски по делото в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК.
Съдия: /п/