Р Е
Ш Е Н И Е
№ ................/.....................2014
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05. 2014 год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРОВА –ЕНЕВА
Мл.съдия ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Г.С., като
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова в.гр.дело № 923/2014 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, и е
образувано по въззивна жалба на „Енерго-про
продажби” АД срещу Решение № 894/24.02.2014г.,постановено по гр.д. 13027/2012 год по описа на ВРС, само в частта, в която е прието за
установено в отношенията между
страните, че Й.Т.Л. не дължи на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” № 258 Варна Тауърс
кула Г сумата от 528,23 лв, представляваща част от
общата сума от 1081,93 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за период от 02.10.2009г. до 04.01.2010г.
дължима по силата на договор за продажба на електроенергия, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК ,която според въззивника представлява
цената на фактура № **********/20.01.2012 год за доставена ел енергия Според изложеното в
жалбата решението на Районен съд -Варна в обжалваната част е неправилно,
необосновано и постановено в разрез с процесуалните правила. По изложените
подробно съображения, въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде
постановено друго, с което предявения иск в обжалваната част да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, и като е намерил за недопустимо заявеното от въззивника доказателствено искане, мотивирано в определение
от з.з., приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити,
не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Отношенията между «Е.ОН
България Продажби» АД /„Енерго-Про Продажби” АД/ и потребителите не се
основават на власт и подчинение, а са такива между равнопоставени субекти, произтичащи от сключен договор за
доставка на ел. енергия, поради което не следва да се квалифицират като
административно - правни отношения, от където следва и извода, че спорът е
подведомствен на гражданските съдилища.
В изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано
по искова молба от Й.Т.Л. с ЕГН **********
срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД с правно основание по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 1081.93
лв. представляващи задължения по Фактура
№ ********** от 20.01.2012г. на стойност 528.23 лв., издадена на база „редовен месечен отчет за период от
23.01.2010г. - 20.12.2011г.; Фактура
№ ********** от 20.01.2012г. на стойност 518.80 лв., издадена на основание „КП от извършена проверка и изготвена
корекция на сметка съгласно чл. 38 ал. 3 т.1 от ОУ на Е.ОН България
Мрежи"; Фактура /без номер/
от 20.03.2012г. на стойност 34.90 лв. представляваща „цена за услуга за възстановяване на ел.
захранването на прекъснат за неплатена ел. енергия на абонат”.
Производството пред
настоящата инстанция се развива само по отношение на Фактура
№ ********** от 20.01.2012г. на стойност 528.23 лв., издадена на база „редовен месечен отчет за период от
23.01.2010г. - 20.12.2011г.,поради което и тя е предмет на настоящето въззивно производство;В останалата част решението на ВРС не
е обжалвано и е влязло в сила
В исковата молба ищецът излага, че в
качеството на титуляр на обект, находящ се в
гр.Варна, ж.к."Вл. Варненчик"
бл.7, вх.10, ет.З, ап. 35 и като такъв ползва ел.енергия. Излага,
че на 23.12.2011г. е получил по пощата писмо от ответното дружество „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД, с което е уведомен, че вследствие на извършена контролна
проверка, са съставени два броя констативни протоколи. Извършена е корекция на
сметките за заплатена ел.енергия за минал период и ответното дружество „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД претендира от него да заплати сумата в размер 1081,93
лева. Излага, че като потребител на ел.енергия редовно е заплащал консумираната
от него ел.енергия. Твърди, че е влязъл във владение в имота след 10.01.2012 год, т.е, че преди
тази дата не е бил позвател на имота. Твърди, че
издадената фактура на база редовен месечен отчет за период от 23.01.2010 год до 20.12.2011 год е в
нарушение на изискванията на чл.40 а т. от ОУ на Е ОН България, още повече, че
през този период не е бил във владение
на имота, Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД сумата в размер 1081,93 лева,
част от която е стойността на фактура предмет на настоящето въззивно
производство.
В законоустановения срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба,в която изразява становище за неоснователност на иска, като излага
подробни съображения - неоснователно е твърдението на ищеца, че не е бил ползвател
на имота
Предявеният иск за
признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника сумата посочена в исковата молба за начислената от ответника
електроенергия за посочения в исковата молба период е допустим.
За да е допустим
установителен иск за правоотношение, като субсидиарна
форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да
не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от
договора за ползване на електроенергия. Правният интерес за ищцата да установи
размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договор
за предоставяне на енергия, е налице, тъй като е налице спор между страните по
този въпрос - ищецът твърди, че не е потребил
електроенергия в обема, посочен в издадената от ответника фактура за процесния период ,тъй като не е бил ползвател на имота и
той не разполага с друг вид защита на правата си - от него не може да се иска
да плати цената за оспорените количества, начислени й с фактурата, след което
да иска от ответника възстановяване на надвнесени суми.
Служебно е установено
съдържанието на Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа
енергия, сключен в съответствие с чл.98 б.В от ЗЕ, одобрен с решение на ДКЕВР
ОУ - 060 от 07.11.2007г., изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР ОУ – 004 от
06.04.2009г. и съдържащ раздел 1 “Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ”Е.ОН България Продажби” АД. Влизането му в сила не е
обусловено от писменото приемане от потребителите. Съдът приема, че Общите
условия са влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване, като
действието им се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им
правоотношения на доставка на ел. енергия по аргумент чл.46 и чл.4 от ОУДПЕЕ,
както и липса на споразумение за изрично отклоняване от тях за конкретния
потребител.
Между страните, с оглед
предметните предели на въззивното производство, е налице спор относно въпроса има ли ищецът по
исковата молба качеството на потребител и дължи ли сумата от 528,23 лв, представляваща
цената на фактура № **********/20.01.2012 год за доставена ел енергия, правилно лиш е начислена стойността.
Предявеният отрицателен
установителен иск предпоставя, че тежестта за установяване дължимостта
на процесната сума, претендирана
по издадената от „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна фактура е върху
ответната страна.
Пред ВРС/ л.5/ е представено
от ищеца по делото заверено копие от постановление за възлагане на недвижим
имот от 02.10.2009 год, от който се установява,
че Й.Т.Л. –ищец по делото е придобил
недвижим имот - апартамент с идентификатор 101.35.4504.435.17.18 находящо се в
гр.Варна,ж.к. Владислав Варненчик бл.7 вх.10 ет.3
ап.35 от публична продажба посочения апатртамент. Постановлението
е влязло в законна сила от 15.12.2009 год.
По делото липсват
доказателства от които да се установи по пътя на пълното и главно доказване
твърдението на ищеца Й.Т.Л., че същият е влязъл във владение на имота, не на 15.12.2009 год, а в по късен момент .
С оглед на изложеното и на
представеното по делото постановление, настоящата инстанция приема, че ищецът
по делото е придобил собствеността и е влязъл във владение на апартамента в
деня на неговото възлагане с цитираното по горе постановление.
Основанието за начисляване
на процесната фактура№ **********/20.01.2012 год е уредено в
чл.18 ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия на „Е ОН Продажби” АД. Видно от
самата фактура с нея са фактурирани реално потребени
количества ел.енергия , резултат на математическата
разлика между стари и нови показания на електромер, които данни са отразени
като реквизити на същата фактура.
Съгласно ОУ потребител на
ел.енергия за битови нужди е лице,собственик или ползвател на имот,присъединен
към електроразпределителната мрежа.
Ищецът не е оспорил размера
на посочената за ползвана ел.енергия, поради което е неоснователно възражението направено в
отговора на въззивната жалба, че липсват доказателства, че посоченото в
обжалваната фактура количество ел енергия е било доставено, тъй като такова
твърдение е недопустимо да се прави за първи път във въззивното
производство.
По отношение на тази фактура
не е налице корекционна процедура, поради което с
оглед изложеното по горе ищецът дължи
нейното заплащане. В тази част предявеният установителен иск е неоснователен.
Поради несъвпадащите изводи
на настоящата инстанция с изводите на ВРС в тази обжалвана част, решението на
ВРС следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,с което
предявеният установителен иск за сумата от 528, 23 лв
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния
спор и направеното искане за присъждане на разноски за производство, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените пред първата и въззивна
инстанция разноски в размер на 328 лв ,за въззивната инстанция и 175,76 лв за първата
инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение № 894/24.02.2014г.,постановено по гр.д. 13027/2012 год
по описа на ВРС, с което се , ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Й.Т.Л. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.Й. - ВАК не дължи на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” № 258 Варна Тауърс кула Г сумата от 1081,93 лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за период от 02.10.2009г. до 04.01.2010г. дължима по
силата на договор за продажба на електроенергия, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, само по отношение на сумата от
528,23 лв, представляваща цената на фактура №
**********/20.01.2012 год за доставена ел енергия за периода 23.01.2010
год до 20.12.2011 год ,включена
в сумата от 1081,93 лв, като за сумата 552,77 лв,представляваща
разлика между сумата от 1081,93 лв и 528,23 лв, решението на ВРС
не е обжалвано и е влязло в сила, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Й.Т.Л. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
Д.Й. – ВАК иск против„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” № 258 Варна Тауърс
кула Г за признаване за установено, че Й.Т.Л. с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Д.Й. – ВАК иск НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.”Вл. Варненчик” № 258
Варна Тауърс кула Г
сумата от 528,23 лв представляваща цената на
фактура № **********/20.01.2012 год за доставена ел енергия за периода 23.01.2010
год до 20.12.2011 год .
ОСЪЖДА Васил Георгиев Иванов, ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ”Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, ”Варна Тауърс-Г”, сумата от 503,76 лева, представляваща
сторените по делото пред първа и въззивна инстанция
съдебно- деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: