Решение по дело №567/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260013
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Жулиета Георгиева Шопова
Дело: 20203100600567
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р  Е Ш   Е  Н   И  Е

                               № /гр. Варна,.      07. 2020 г.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, Четвърти въззивен състав, в публично заседание на девети  юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                                                СВЕТЛОЗАР Г.

Секретар: КАТЯ АПОСТОЛОВА

Прокурор: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ

като разгледа докладваното от съдия Ж. Шопова, ВНАХД № 567 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С решение на Районен съд-гр.Провадия, IV-ти състав № 11 от 10.02.2020 г. по НАХД № 390/2019 г. обвиняемата И.С.А. е призната за виновна в това, че на 15.06.2017 г. в гр.Провадия,обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Сеат Толедо", с рег. №СВ  45 40 ВР нарушила правилата за движение по пътищата чл.20,ал.1 ЗДвП,  с което по  непредпазливост причинила на С.Е.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета,което  обусловило трайно  затруднение в  движенията на десния  горен крайник, за период от 3- 3,5 месеца ,поради което на основание  чл.343,ал.1,б“б“,пр.2,вр.чл.342,ал.1 и на основание чл.78 А от НК  е  освободена  от наказателна отговорност,като  и е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.С процесното решение с оглед изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемото лице.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ж.М.Г.-ВАК – защитник на обвиняемата  И.А., ЕГН №:**********, в която се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, поради което и същото следва да се отмени, а обв. И.А. да бъде оправдана, тъй като са налице допуснати процесуални нарушения в така постановеното решение,същото е лишено от мотиви.Най вече  защото така  отчетената  от първоинстанционния съд Авто-техническа експертиза  не следва да  се цени като  годно доказателствено средство,тъй като  експертните  знания  на вещото лице не са били във  възложеното му област. С въззивна жалба не е направено искане за допускане на нови доказателства.А в съдебното заседание пред настоящата инстанция искането на  защитника на обв.А. е оставено без уважение,тъй като способите за събиране на доказателства и по отношение на вината са други,но не и чрез назначаване на нова нито повторна,нито  допълнителна експертиза-СТЕ.Пред въззивната инстанция, жалб.А. се яви лично, като изцяло поддържа жалбата на защитника си и моли постановения съдебен акт да бъде отменен. В подкрепа на искането си застъпва единствено становище, че е невинна,поради което и моли да бъде оправдана.

Представителят на ВОП счита, че жалбата е неоснователна, доколкото поисканата  експертиза няма връзка с вината. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, като моли последното да бъде потвърдено.

Варненският окръжен, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното: Решението на Провадийския районен съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивния съд и която е следната:

Обвиняемата И.А.,притежавала свидетелство за правоуправление с валидност до 06.08.2017 г. А свид.С.М.  ползвала лек автомобил“Сеат Толедо“ с рег. №  СВ  45 40 ВР,но нямала свидетелство за управление на МПС,като ползвала  услугите  на нейни познати,които  шофирали  автомобила ,когато й бил необходим.На 14.06.2017 г. свид.М.  се уговорила с обв.А.,тя да управлява  автомобила  на следващия ден до с.Ветрино,обл.Варна. на 15.06.2017 г. обв.А. отишла  пред блока в който живеела свид.М. в гр.П.,кв.“=====“№ 10,вх.В. Автомобила бил паркиран на паркинга пред входа на блока,като  след пристигането си обв.А. седнала на шофьорското място,а свид.М. седнала до нея на предна дясна седалка. Обв.А. стартирала  автомобила,като спуснала ръчната спирачка,натиснала  педала на газта и рязко потеглила. В резултат на което  не могла  да овладее автомобила,при което преминала с него през бордюра на паркинга и блъснала колата  в бетонната стена  на жилищния блок № 10.След това  и двете жени   излезли от колата, като свид.М. почествала силна болка в областта на дясната си ръка.  Малко след това  покрай тях преминала свид.Р.Р., която видяла, че от автомобила, се издига пушек и че свид.М. е пострадала. Предложила  на свид.М. да я откара до болницата,но междувременно  там дошла и майката на пострадалата-свид.Б.Г.,която видяла ПТП от  прозореца на  дома си. Преди да откара  свид.М. в болницата,свид.Р. преместила автомобила  до  трансформатор в близост  до блок № 10. След това  свид.Р.  докарала микробуса си  до ПТП, като в него  се качили тя, свид.М., свид.Г. и обв.А.. След това  свид.Р.  ги откарала до  ЦСМП-П. и след като на  свид.М. бил извършен преглед изпратили същата  за изследвания до  МБАЛ“Св.Анна“АД-гр.Варна. От заключението на назначената в хода на разследването автотехническа експертиза изготвена от вещо лице И.И. се установява, че след пускането  на ръчната  спирачка, натискане на педала на газта и рязко потегляне на автомобила, обл.А.  не е успяла да овладее и да спре лекия автомобил.

Изложените обстоятелства настоящият съд счита за установени въз основа на  показанията на всички разпитани по делото свидетели  свид.М., свид.Р. и свид.Б.Г. (в това число и показанията им давани в хода на досъдебното производство), заключенията по изготвените от вещите лица съдебни експертизи – медицинска и  автотехническа експертиза, протокол за оглед на ПТП и фотоалбум към него, медицинска документация, справка за нарушител, справка за съдимост и останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Обвиняемият не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.В конкретния случай спор по отношение на обстоятелствата при които е настъпило ПТП-то няма и това е видно от така установеното  като фактическа обстановка  по делото. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно в мотивите си възраженията на обвиняемата и нейният защитник, като ги е отхвърлил изцяло като неоснователни. Въззивниият съд напълно споделя изразеното от Районен съд –гр.Провадия, поради следното:

Ако обв.А. не би излязла  на пътя  чрез толкова рязко подаване на газта,тоест рязко  потегляне ПТП нямаше да има. Именно с това се оборват възраженията на защитата на обвиняемата.Възраженията на  защитата на обв.А. са били  във връзка с извършената и приобщена  по делото СТЕ, а именно  че същата не отговаря на  изискванията на чл.145 и чл.147 от НПК,тъй като не е бил изяснен  конкретния механизъм на настъпилото ПТП,а от там и наличието на вина  от страна на неговата подзащитна. А районния съд  е кредитирал заключението по изготвената СТЕ,като е приел ,че същото  е компетентно изготвено от лице със специални знания.Действително  експертизата е изготвена  от вещото лице въз основа на  свидетелските показания и огледния протокол за ПТП. Вещото лице И.И. при  разпита му  в съдебно заседание е уточнил, че по делото снимков материал не  е бил налице. И това, че  същата е изготвена  само въз основа на свидетелските показания,не означава ,че  същата не следва да  бъде кредитирана,доколкото заключението у достатъчно  пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение за  неговата правилност. 

 По отношение на кумулативното наказание "Лишаване от право да управлява МПС" Районен съд-гр.Провадия правилно  е счел, че по отношение на обв. А. не следва да бъде налагано, т. к. от приложената към делото справка за нарушител се вижда,че това е инцидентна нейна проява,като  водач на МПС .След извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен съдебен състав установи, че същият е постановен при изяснена фактическа обстановка. Разгледаното експертно заключение по СТЕ, настоящият съдебен състав намира за пълно, точно и ясно, даващо отговори на всички поставени въпроси, като счита, че последното почива на теоретичната подготовка и професионални познания на експерта, както и на ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на вещото лице изготвило заключението по същата. При индивидуализиране на отговорността на обвиняемата   И.А.   правилно Провадийския  районен съд е преценил наличието на предпоставките на чл.78 А от НК, доколкото за престъплението по чл.343,ал.1,б“б“,пр.2,вр.чл.342,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3/три/ години или пробация, обвиняемата  не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл.78А ,ал.7 от НК. Поради това законосъобразно районният съд е освободил обвиняемото лице от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание.На следващо място съдът взе предвид, че настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на обвиняемата и нейният  защитник, което означава, че наложеното му наказание не би могло да бъде увеличавано и в частта относно индивидуализацията на отговорността му, е допустимо да бъде извършвана преценка само за това, дали наказанието е явно несправедливо завишено. Глобата от 1000 лв., която е наложена на обвиняемата, представлява минималният законноустановен размер на това наказание, съответно представлява реализиран най-благоприятен изход за нея при осъждане, с оглед на което въззивната инстанция намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено и в тази си част.С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.Воден от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,вр.чл.338 от НПК, Варненският окръжен съд

                                 Р     Е     Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 10.02.2020 г. по НАХД № 390/2019 г. по описа на Районен съд- гр.Провадия,  IV-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: