РЕШЕНИЕ
№ 165
гр.
Враца, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 15.05.2023 г.
/петнадесети май, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без
участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 160 по описа на АдмС Враца
за 2023 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44, вр. чл. 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /МКС/ и чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по ЖАЛБА на Б.В.Н. ***, чрез * Г.Г. ***, против РЕШЕНИЕ № 32-80260/ 28.02.2023г.
на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е отказано да се приеме
митническа стойност по митническа декларация /МД/ MRN20BG00200 2034311R0 от
12.08.2020г. на стойност общо 2 200 USD, определена е нова митническа стойност
на употребяван катастрофирал автомобил„Т.Т.“ на 22 467.15 лв., коригирана
е МД и са установени суми за досъбиране мита 1875.08 лв. и ДДС 4 125.17 лв., ведно с лихвата за
забава, или общо сумата от 6 000.25 лв. за досъбиране.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди се, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на действащите правила на административното
производство, решението е абсолютно необосновано и постановено при неправилно
прилагане на относимия материален закон. На първо място се сочи, че в случая са представени всички необходими
данни и документи, доказващи реалността на договорената цена на внесения в
страната автомобил, в това число и Договор от 21.05.2020г. и документи касаещи
техническото състояние на автомобила /сертификат за тотална щета и техническо
описание на автомобила/, поради което няма никакво основание за оспорване и отхвърляне на митническата
стойност на внесения автомобил. На следващо място, че митническите органи са
оспорили и отхвърлили декларираната от жалбоподателят Б.Н. митническа стойност
неоснователно и немотивирано, и на база противоречиви сведения, което е в
разрез, както с процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447
на Комисията /РИ 2015/2447/ и чл.22 пар.6 от Регламент /ЕС/ на Европейския
парламент и на Съюза за приемане на митнически кодекс на Съюза /МКС/, за което
се излагат доводи. На трето място се твърди, че е следвало да се приложи чл. 74
пар. 1 от регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
приемане на МКС, като митническата стойност бъде определена по някой от възможните
методи по пар.2 и резервните методи по пар.3 се прилагат единствено и след
изчерпване на предвидения преди това
ред, което в случая няма данни да е направено. Необосновано не е използван
метода по чл.74 пар.2 б.“б“ от МКС. На следващо място, че необосновано не е бил
използван и резервния метод по чл.144 пар.1 от Регламент 2015/2447 във вр.
чл.73 пар. 3 от МКС. Твърди се, че категорично промяната в декларираната
договорна стойност не може да бъде извършена на база справката от американските
митнически власти, с мотив, че същата представлява резервен метод по чл.144
пар.2 от РИ 2015/2447 във връзка 9с чл.74 ал.3 от МКС. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея
съображения, представят се и допълнително писмени бележки.
Ответникът – Директора на ТД Митница Варна,
чрез пълномощник – ** Л.С., в представено по делото Становище /л.52-55/ сочи,
че жалбата е неоснователна и недоказана, а оспореното решение правилно и
законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на
решението. Претендират се разноски и се прави възражения за прекомерност на разноските
на ответника - адвокатското възнаграждение.
Пред съда ответника, чрез друг пълномощник
- * С.Т., излага съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Представя се допълнително писмена защита от пълномощника Т..
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган
административна преписка /л.23-44/. Допълнително от ответника са представени
документи към преписката /л.56-71 и л.74-81/. От жалбоподателя са представени в
с.з. преведени документи от преписката /л.98-105/.
Съдът, след като се запозна с доводите
на страните, доказателствата в административната преписка и допълнително представените
от страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за
форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 02.03.2023г., видно от известие за
доставяне /л.11/, а жалбата срещу него е
постъпила на 15.03.2023 г. /л.6/, като е подадено по пощата /л.9/.
Съдът счита, че като адресат на
жалбата оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря
на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 12.08.2020 г. в ТД Митници Варна е
приета Митническа декларация /МД/ с MRN 20BG002002034311R0 /л.27-28/ с вносител
Б.В.Н. *** за режим „допускане за свободно обращение“ на стока „лек автомобил
катастрофирал“, марка „Т.“ модел „Т.“, бензин, първа регистрация 20.11.2015г.,
цвят * , раб.обем **.,мощност **, бр. места * , двигател:неоткрит, шаси:**, нето
тегло ** ., условие доставка **, декларирана обща фактурна стойност 2200 USD,
при обменен курс 1.68926. Към МД са приложени документи – фактура от 21.05.2020г.с
продавач ** , ** , линеен коносамент № **, спедиторски коносамент № **, фактура
за транспорт № **/11.08.2020, документ от продавача /служебна бележка/ от
21.05.2020г. относно техническото състояние на автомобила, уведомително писмо
от ** от 11.08.2020г. /л.29-41/.
Декларираната митническа стойност в размер на 3 716.37 лв. е определена
съгласно чл.79 § 1 от Регламент /ЕС/ № 953/2013г., изчислени мита 371.64 лв. и
ДДС 837.60 лв. /л.28/, които са заплатени в същия ден на 11.08.2020г. /л.43/. Налице
е приложена към адм. преписка кореспонденция между ТД Митници Варна и
американски митнически органи /л.24-26/.
С Писмо с peг. № 32-404626/23.11.2022 г.
/л.19/, ТД Митници Варна е уведомила жалбоподателя, че за нуждите на
допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа
стойност, в 7-дневен срок от получаване на писмото е поискано да представи
допълнителни документи и информация. Писмото е получено на 26.11.2022г. /л.21/
С второ писмо с peг. № 32-433907/13.12.2022
г. /л.16-17/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че предстои
издаване на Решение на Д-ра на ТД Митница Варна, с което ще се определи нов
размер на митническата стойност по МД, като са предоставени мотивите, на които
ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и
е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на
становище. Писмото е получено на 03.01.2023г. /л.18/.
Със Становище вх.№ 32-19066/16.01.2023г.
/л.22/ до ТД Митници Варна, жалбоподателят, чрез пълномощник * Г.Г., е възразил
относно издаване на негативно решение за определяне на нова митническа
стойност, като е изложил обосновани съображения затова.
В тази връзка Директора на ТД Митница
Варна е постановил оспореното Решение № 32-80260/28.02.2023г. /л.12-15/, с
което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация от
12.08.2020г. на стойност 2200 USD, определена е нова митническа стойност на
употребяван катастрофирал автомобил „Т. Т.“ на 22 467.15 лв., коригирана е
МД и са установени суми за досъбиране мита 1 875.08 лв. и ДДС 4 125.17 лв., ведно с лихвата за
забава, или общо сумата от 6 000.25 лв. за досъбиране.
Решението е връчено на 02.03.2023г., видно от известие за
доставяне /л.11/, а жалбата срещу него е
постъпила на 15.03.2023 г. /л.6/, като е подадено по пощата /л.9/, както
се посочи и по-горе.
Пред съда от страните се представиха
преводи на писма относно кореспонденцията между митнически органи на САЩ и
ответника /л.66-71 и л.74-81/ и преводи
от други документи от преписката /л.98-105/.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Враца е Решение № 32-80260/28.02.2023г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция
"Митници".
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
В настоящият случай оспорения акт е
издаден от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в
изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите
органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква
митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с
необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия
Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Няма допуснати нарушения по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
Спазена е и регламентираната в
нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, касаещи процедурата за извършване на
последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата
към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на
административен акт от категорията на настоящия. Уведомен е жалбоподателя за
извършване на допълнителна проверка, като са изискани от същия допълнителни
документи. Уведомен е и за предстоящо определяне на нова митническа стойност на
стоката, със съответните мотиви затова, като му е дадена възможност за
възражения. Възражението е обсъдено в оспореното решение. Съгласно чл. 84, ал.1,т.1 от
ЗМ за целите на
прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките
митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на
точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите
документи. В случая е налице хипотезата именно на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ. В конкретния
казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ, тъй като е
взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при
подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". Няма
допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК.
Оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материално-правни
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК, по следните съображения:
Когато митническата стойност не може
да се определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите на
общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС)
952/2013.
Така определената стойност се основава
във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности,
като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия
член се използват други подходящи методи за определяне на митническата
стойност.
При определяне на митническата
стойност на автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен
случай, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила,
различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би
могъл да се определи при извършване на експертна оценка, след което на
основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа
стойност. Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови
или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума,
която да отразява състоянието на автомобила.
Правилното и законосъобразното
определяне на митническата стойност е от съществено значение за определянето на
размера на задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в
които да посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на
които се издава административния акт.
Митническият орган следва да установи
и мотивира наличието на основания, които да доведат до неприемане на
митническата стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което
се основава на обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на
митническия орган да събере необходимата информация.
В конкретният случай митническите
органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС)
2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия
орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по
същото време. Видно от съдържанието
на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е
определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на
стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената не
представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че договорната
цена на внесения автомобил е тази по договора, но на база събраните
допълнителни доказателства при проверката приемат, че цената е занижена. В тази
връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се
прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за
митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС)
952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В
този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина,
по който следва да бъде определена митническата стойност. Изложеното обосновава
извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД е
договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по
декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е
незаконосъобразно поради противоречието му с материално-правните разпоредби на
закона.
Основателни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че определянето на новата митническа стойност е необосновано и
незаконосъобразно. Същото се базира на получена информация за стойност на
автомобила, декларирана при износ от САЩ, която не дава яснота дали се касае за
продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила, дали става въпрос
за реално платена цена, като в справката жалбоподателя не е посочен като
получател или страна по покупката и посочената стойност не може да се приеме за
договорена и платена от същия. Към въпросната информация не е представена
фактура и доказателство за плащане. От една страна се твърди от ответника, че
определянето на новата митническа стойност е извършено на основание чл.74 §3 от
МКС, т.е. на база на други, т.н. „резервни“ методи, като по същество е
използван метода, регламентиран в чл.70 от МКС – метод на договорна стойност на
внасяните стоки, използвана е „стойността“ декларирана при износ, която
американските митнически власти твърдят, че е декларирана на база продажната
фактура, т.е. договорената стойност на автомобила. От друга страна, ако се
приеме, че е използван действително резервен метод по чл.74 §3 от МКС, то при
всички положения са нарушени забраните, съдържащи се в чл.144 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и по-специално – забраната за използване
на по-високата от двете възможни стойности – стойността, декларирана при износа
и тази, декларирана при вноса на автомобила. Определянето на новата митническа
стойност на база получена електронна информация за износ на автомобила от САЩ е
неправилно, доколкото в посочената информация няма по-голяма тежест от
информацията, съдържаща се във вносната митническа декларация в България, още
повече, че пред българските митническа власти са представени и фактурата за
покупка на автомобила, представляваща доказателство за извършеното плащане на
доставената цена, доколкото в справката от американските митнически власти
липсват такива доказателства.
Основателни се явяват и възраженията на
жалбоподателя, че не е спазено правилото на чл.74 § 1 от МКС, съгласно което, в
случай, че митническата стойност е отхвърлена от митническите органи и не може
да се определи по основния метод, поради липса на данни за това, митническите
органи са били длъжни да приложат следващите методи, изброени в § 2 и § 3 на чл.74 което не е направено. В оспореното решение са
изложени твърдения за неприложимостта на метода по чл.74 § 2 б.“а“ и „б“ от МКС
– метод на идентични и метод на сходни стоки, както и реда по чл.74 § 3 базиращ
се на разумно гъвкаво прилагане на
горните два метода, които твърдения не са доказани. В решението се сочи, че
била направена справка в МИСЗА /Митническа информационна система ЗА/, но по
делото липсват доказателства в тази насока. Не са спазени правилата за
осъществяване на последващия контрол, регламен-тиран в разпоредбите на чл.84а –
чл.84м от ЗМ. Извършените запитвания до американските митнически власти, както
и анализи, и проверката на поучената информация е следвало да бъдат извършени
от компетентните органи, предвидени в чл.84б от ЗМ, след издаване на заповед по
чл.84в от ЗМ, и при спазване на всички останали специфични законови правила и
процедури за осъществяване на последващия контрол.
Терминът "основателни съмнения" е
дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне
на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи
защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията,
поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.
70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на
съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В тази връзка в чл. 140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена
възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването
на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което
съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи
могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да
прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на
внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако
съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са
поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи
и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната
си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
По делото е приета като доказателство
Фактура/Договор за продажба на МПС от 21.05.2020г. /л.40/ същата е приложена и
в превод /л.41,л.98/, издадена от ** с получател жалбоподателя Б.Н. за
закупуване на процесния лек автомобил „Т.Т.“ за сумата от 1800 $ + 400 $
/доставка до България/, или общо 2 200 $.
Административният орган без да оспорва
автентичността на представената фактура/договор за придобиване на стоката, е
приел,че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена причина за
незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича
автентичността. Доколкото административният орган не е оспорил фактурата, то
настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с
предмет процесния лек автомобил „Т.Т.“, не са спорни и страните по сделката в
качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната
цена на автомобила.
Безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само
и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Органът се позовава на представената
информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташе към
Службата на САЩ по митници и гранична защита, а именно електронна информация за
износ (Electronic Export Information) - еквивалент на европейска митническа
декларация за износ /л.26/. Същата е приета като доказателство по делото, като
има приложен и превод на български език /л.77-78/. Настоящият състав счита, че
посочената декларация от една страна не представлява официален документ по
смисъла на чл.84д от ЗМ, а от друга – стойността, посочена в Electronic Export
Information съществено се различава от установената в административното
производство.
Доколкото новата митническа стойност
на стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява
напълно основателна.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК ответната страна дължи да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски. Заявените разноски са общо 1 090
лв., включващи платена д.т. от 10 лв. и възнаграждение за адвокат от ** лв.,за
което са представени доказателства. Процесуалният представител на ответника е
направил своевременно възраже-ние за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предвид обжалвания материален интерес от 6 000.25 лв.
/доплащане/ фактическата и правна сложност на делото и с оглед чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение съдът приема, че е прекомерно и в случая се дължи сумата от 901
лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. д.т.
или общо разноски в размер на сумата от 911 лв. /деветстотин и едина-десет
лева/.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, от АПК, Адм. съд Враца
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 32-80260/28.02.2023г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция
"Митници".
ОСЪЖДА
ТД
Митница Варна при Агенция „Митници“ да
заплати на Б.В.Н. *** направените по делото разноски в размер на общо 911 лв., като ОТХВЪРЛЯ до пълния
претендиран размер - до сумата от ** лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС Враца, пред ВАС в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: