Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.02.2021
г.
В И МЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 11199 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2020 г. по гр.д. № 68467/19 г.,
СРС, ІІ ГО, 79 с-в е отхвърлил предявените от „С.в.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А срещу В. И.З., ЕГН **********, с адрес:
***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 508,94 лв., представляваща
неплатена цена за потребена вода за периода от 12.06.2013 г. до 14.06.2019 г„
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
17.07.2019 г. до окончателното плащане, както и 334,27 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 13.07.2013 г. до 14.06.2019 г., за които суми по
ч. гр. дело № 40992/2019 г по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2019 г.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт. П.И.с мотиви, изложени в жалбата. Сочи
се, че съдът неправилно е отхвърлил предявените от ищцовото дружество искове
като неоснователни, тъй като е приел за недоказано конкретното количество
доставени на ответника ВиК услуги и
начина на начисляването им за периода от 12.06.2013 г. до 14.06.2019 г., поради
което вземането на ищеца, представляващо продажна цена за доставени ВиК услуги
не е установено по своето основание и размер. Разпоредбите, регламентиращи реда
и начина на начисляване на количеството В и К услуги при отказан и/ или
неосигурен достъп, се сдържат в чл.35, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4, съгласно
които при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора за отчитане на показанията на водомери разходът на вода се начислява
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1. От данните по
делото е видно, че количеството В и К услуги доставяни до процесния имот са
били начислявани на „база“ един живущ, а не по реда и начина, определен в
чл.35, ал.6 от Наредба предвиден и прилаган в случаите на отказан/неосигурен
достъп, както неправилно е приел СРС. Именно защото по отношение на измерването
на доставяните до имота на ответника В и К услуги през процесния период цитираната
процедура не е била приложима, то и начисляването на количеството вода не се е
осъществило съгласно тези разпоредби, а начисляването на „база“ потребител е по реда на чл.39, ал.6 вр. с
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4. Този метод се използва в случаите,когато липсва
индивидуален водомер за конкретния обект или в приравнените на липса на водомер
случаи са при повреден водомер или при
водомер/СТИ/ с изтекла валидност на метрологичната проверка, който е предвиден
в текста на чл.34 а, ал.5 от Наредбата. Видно от карнетите, предоставени на
вещите лица и приложени към приетата експертиза, съставяни за имота през
процесния период, водомерът, монтиран в имота на ответника и измерващ
потребената там вода е с последна метрологична проверка през 2000 г., чиято
10-годишна валидност е изтекла през 2010 г., т.е. преди началото на процесния
период. При изтичане валидността на периодичната метрологична проверка на СТИ,
ако на същото не бъде извършена изискуемата проверка или не бъде подменено с
ново, което е в тежест на потребителите съгласно чл.17, ал.4 от ОУ,
начисляването на количествата потребявани в имота В и К услуги се извършва „ на
база“ броя на потребителите/живущите в съответния имот, съгласно разпоредбата
на чл.34 а, ал.5, вр чл.39, ал.6, вр чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата. Ответникът
не е изпълнил задължението си за проверка/подмяна на СТИ и същевременно не е
представил на ищцовото дружество информация относно броя живущи в процесния
апартамент, дружеството е преминало към начисляване на доставената до имота
вода на база 1 живущ и е приело най-благоприятния за потребителя вариант. Ответникът
е бил неизправната страна в облигационното правоотношение между страните с
предмет доставката на В и К услуги до процесното жилище. В случа, сочената от
съда процедура, регламентирана в чл.35, ал.5 от Наредбата не е приложима в настоящия
случай, поради което изводът на съда е неправилен и е обусловил едно неправилно
решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият В. И.З., ЕГН **********,
с адрес: *** оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК
събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.198 о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „С.в.“ АД
срещу В. И.З., ЕГН **********
за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 508,94 лв.,
представляваща неплатена цена за потребена вода за периода от 12.06.2013 г. до
14.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК-17.07.2019 г. до окончателното плащане, както и 334,27 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 13.07.2013 г. до 14.06.2019г., за
които суми по ч. гр. дело № 40992/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК от 24.07.2019 г.
Ищцовото дружество „С.в.“
АД твърди, че по негово заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу настоящия ответник за посочените по-горе суми. Срещу заповедта
за изпълнение е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Твърди още, че между ищцовото дружество и ответника са налице
облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и
влезли в сила на 01.09.2006 г. Общи условия/ОУ/ на дружеството. Ответникът е
длъжник на ищцовото дружество във връзка с незаплащане на предоставени ВиК
услуги през периода 22.06.2013 г. до 14.06.2019 г. за недвижим имот, находящ се
в гр.София, ул.“***********, клиентски №**********, които възлизат на
горепосочените суми за главница и лихва. Моли да бъде прието за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Ответникът В. И.З. в срока по чл.131 ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете с твърдението, че не е ползвал В и К услугата в
посочения размер. Заявява, че не е уведомен с фактура или друг данъчен документ
за задълженията.
По делото е безспорно обстоятелството, че в рамките на исковия период от 12.06.2013 г.
до 14.06.2019 г. ответникът В. И.З. е бил собственик на апартамент №
11, находящ се в гр. София, ул. „***************, вх. Д,
клиентски № ****** Този факт се потвърждава и от данните, отразени в приетата
по делото и неоспорена от страните справка
от Имотния регистър, според която считано от 05.09.2008 г. З. е придобил
собствеността върху процесния имот. По делото няма данни за извършване на
последващи прехвърлителни сделки с имота, поради което настоящата инстанция
също приема, че в качеството му на негов собственик през исковия период
ответникът е имал качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т.
2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Приета е комплексна
съдебно техническа и счетоводна експертиза, като вещите лица установяват,
че ползваните услуги за периода от 12.06.2013 г. до 14.06.2019 г. са
начислявани от ищеца на база един живущ, т.е. „служебно“. Начисляването било
извършена по реда на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи /Наредбата/..Общият размер на
задължението възлиза на 1913,30 лв., в който се включва главница от 1538,47 лв.
и мораторна лихва за забава от 374,83 лв. за периода 12.06.2013 г.-14.06.2019
г.
От правна страна:
СГС приема че ответникът има
качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба №
4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон: "потребители" са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи
на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители
след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. В този смисъл
е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи /Наредбата/ получаването
на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните
системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи /Наредбата/, както и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.” АД, в
сила до 28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила
от 28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.” АД са
общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е
налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва
индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът
има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в София, ул. „***************, вх. „Д“, апартамент
№ 11, клиентски № ******.
За да отхвърли предявените искове СРС е приел, че от ищеца не са били
представени никакви доказателства, които да удостоверяват правилното и
законосъобразно извършване на процедурата по чл. 35, ал. 5 от Наредбата, която
се прилага при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера. В този случай
и съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата следва да е съставен протокол от длъжностно
лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който
протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел,
на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес. Съдът е
посочил, че по делото нито се твърди, нито се установява да е изпълнена такава
процедура, поради което не може да бъде приета дължима по този ред сума от
ответника. Съдът е посочил още,
че дори и да се приеме, че за ищеца е съществувало основание за начисляване на
процесиите В и К услуги на база, т.е. „служебно“, от негова страна не са
представени никакви доказателства, че това е трябвало да става въз основа
потреблението на един живущ. Изрично вещите лица са отразили, че от „С.в.“ АД
не са им предоставили протокол, подписан от оператора и упълномощен
представител на етажната собственост, за определяне на броя на живущите в имота. Накрая е направил извод, че в тежест на ищеца
е било да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството,
че за исковия период е доставял твърдяното количество В и К услуги и
основанието за начисляването му по този ред, което той не е сторил.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото липсват каквито и
да било твърдения във връзка с основанията за начисляване на процесиите В и К
услуги на база, т.е. „служебно“. Едва във въззивната жалба се заявява, че това
е извършено не поради отказан и/или неосигурен достъп, съгласно чл.35, ал.5 и
ал.6 от Наредба № 4, според които при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомери разходът
на вода се начислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1 достъп, както е
приел районният съд. Сочи се, че начисляването на „база“ потребител е по реда на чл.39, ал.6 вр. с
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4, който метод се използва в случаите, когато липсва
индивидуален водомер за конкретния обект или в приравнените на липса на водомер
случаи са при повреден водомер или при водомер/СТИ/ с изтекла валидност на
метрологичната проверка, който е предвиден в текста на чл.34 а, ал.5 от
Наредбата. В конкретния казус се твърди, че „видно от карнетите, предоставени
на вещите лица и приложени към приетата експертиза, съставяни за имота през
процесния период, водомерът, монтиран в имота на ответника и измерващ
потребената там вода е с последна метрологична проверка през 2000 г., чиято
10-годишна валидност е изтекла през 2010 г., т.е. преди началото на процесния
период“. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че към приетата по делото
комплексна експертиза липсват приложени такива карнети, поради което
твърдението се явява невярно, от една страна. От друга страна, дори и да бяха
приложени, то е следвало да бъдат представени като доказателства по делото и
приети по съответния ред, а не „приложени“ към експертизата. Едва
в депозираната комплексна експертиза се сочи, че е извършено начисляване на
база за един живущ в съответствие с чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредбата. В този
смисъл недоказано се явява твърдението, че
водомерът, монтиран в имота на ответника и измерващ потребената там вода
е с последна метрологична проверка през 2000 г., чиято 10-годишна валидност е
изтекла през 2010 г., т.е. преди началото на процесния период“. Според разпоредбата на чл. 34а, ал 1 от Наредбата,
периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради-етажна собственост се
извършват на 10 години, а съгласно ал 5, когато длъжностното лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери, срокът на извършване
на проверката е 3 месеца и в случай, че след изтичане на срока не е извършена
периодична проверка, количеството изразходвана вода от потребителя се начислява
по реда на чл. 39, ал 6.
Изводът е отново същият, макар и при прилагане на друга законова норма, а
именно, че по делото не са били ангажирани доказателства от страна на въззивника/ищец
защо е извършено „служебно“ начисляване на потребени В и К услуги през
процесния период, не е доказал при условията на главно и пълно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес
количеството на доставена питейна вода в имота на ответника за претендирания
период, поради което и ответникът не дължи процесната сума.
На основание чл.271, ал.1,
изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, но поради гореизложените мотиви.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 27.07.2020 г. по гр.д. № 68467/19 г. на СРС, ІІ ГО, 79 с-в.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.