№ 8257
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110154152 по описа за 2024 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 288152/12.09.2024г. на СРС,
подадена от Х. Д. Д. срещу П. Д. Д..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 08 април 2025г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Х. Д. Д. чрез адв. Н. К. – АК-София, е предявил срещу ответницата П. Д. Д.
искове, както следва
иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо
ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент в град София,
ж.к. „Свобода“, бл. 4а, ет. 4, ап. 12, идентификатор 68134.1376.2060.6.12 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и
сервизни помещения, с площ от 102,71 кв.м. /при описани съседни имоти/, ведно с
избено помещение № 12 с площ от 7,66 кв.м. /при описани съседи/ и заедно с 4,9136%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху така
описания имот;
иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1250,00 лева /частично от 30000,00 лева/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка
на ищеца чрез обитаване без основание на процесния собствен на ищеца имот за
периода м.09.2019г.-м.09.2024г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /12.09.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
3/18.10.2004г., т. 3, рег. № 21220, дело № 349/2004г. на Нотариус № 104 – Румяна Радева, е
придобил собствеността върху описания по-горе имот. Ответницата, която била негова
сестра, от години и към момента на предявяване на иска живеела в имота без правно
основание /наем или друго споразумение/, с което ищецът бивал лишен от възможността да
ползва имота си и да реализира доходи от него. Многократно той правил опити да я убеди
1
да освободи имота, включително с нотариална покана от 04.04.2024г., но тя категорично
отказвала, проявявайки дори грубо отношение. Тъй като ищецът бил собственик на имота, а
ответницата го владеела без правно основание, то за него бил налице интерес от предявяване
на ревандикационен иск. Наред с това за ищеца се пораждало и правото да получи от нея
обезщетение за това, че тя неоснователно се обогатила за негова сметка, ползвайки през
процесния период жилището му, съответно лишавайки ищеца от възможност да реализира
доходи от него, например пазарен наем от 500,00 лева месечно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответницата П. Д. Д. чрез адв. И. З. – АК-София, е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 36231/03.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че ищецът е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, но отбелязва, че той е само негов „гол собственик“, тъй като дарителите –
родители на страните, били запазили със същия нотариален акт за себе си пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. Този факт „удобно“ бил изпуснат от
ищеца в исковата молба, а т. ІІ от нотариалния акт със съответното съдържание липсвала
изцяло в представеното от ищцовата страна заверено копие. Дарителите Дойчин и Василка
Д.и и към момента живеели в апартамента като ползватели, заедно с дъщеря си П. Д.. Като
ползватели те имали пълно право да я допуснат да живее при тях. Отбелязва се, че описаната
в исковата молба нотариална покана не е получавана от ответницата, но, дори и да било
иначе, този факт бил без значение за делото.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че в неговия патримониум е възникнало и съществува право на собственост
върху процесния имот, както и че ответницата го владее. В тежест на ответницата е да
докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо претендираните от ищеца
права. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е за ищеца
по него. Той следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че в рамките на
процесния период ответницата е ползвала собствения му имот, че по този начин се е
обогатила за негова сметка, стойностното измерение на обогатяването на ответницата и
обедняването на ищеца, както и наличието на връзка между тях. В тежест на ответницата е
да установи наличие на противопоставимо на ищеца право да ползва имота, съответно
заплащане на претендираната спрямо нея сума или обстоятелства, освобождаващи я от това.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че по силата на Нотариален акт № 3/18.10.2004г., т. 3, рег. №
21220, дело № 349/2004г. на Нотариус № 104 – Румяна Радева, ищецът Х. Д. Д. е собственик
на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. „Свобода“, бл. 4а, ет. 4, ап. 12,
идентификатор 68134.1376.2060.6.12 по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три
стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 102,71 кв.м., при описани
съседни имоти, ведно с избено помещение № 12 с площ от 7,66 кв.м. при описани съседи и
заедно с 4,9136% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че ищецът Х. Д. Д. е собственик на недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. „Свобода“, бл. 4а, ет. 4, ап. 12, идентификатор
68134.1376.2060.6.12 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три стаи, столова,
кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 102,71 кв.м., при описани съседни имоти,
ведно с избено помещение № 12 с площ от 7,66 кв.м. при описани съседи и заедно с 4,9136%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползването на имота от страна на
ответницата и отказ от нейна страна да го предаде на собственика му.
ДОПУСКА по инициатива на ответницата разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно това кой живее в
процесния имот, каква е волята на ползвателите относно пребиваването на ответницата в
жилището, както и какво са отношенията им с ищеца.
УКАЗВА на страните, че ангажиментът за осигуряване на свидетелите за разпит за
насроченото по делото съдебно заседание е техен. Недовеждането на един или няколко
свидетеля без наличието на доказателства за оправдателна причина за това ще доведе до
решаване на делото без изслушване на показанията на недоведените свидетели.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
2
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3