РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№1199/22.6.2023г.
гр. Пловдив,22.06.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №1348 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Т.И.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Решение №
656 от 18.04.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3579 по
описа на същия съд за 2022г., с което е изменено Наказателно постановление №87 от
20.04.2022г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив, с което на Т.И.Ч., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 150лв. за нарушение по чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл. 14,
ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, като наложеното наказание е намалено от 150лв. на 50 лв.
Касационният жалбоподател намира решението на
районния съд за неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения
в тази посока. Претендира отмяната на съдебния акт. Не се претендират съдебни
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Маркова,
намира касационните оплаквания за неоснователни. Представя подробни писмени
съображения. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че решението на ПРс е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: Спрямо Т.И.Ч. е установено извършено нарушение на
16.02.2022г., открито на 25.02.2022г., в обект, регистриран по чл.206 от ЗГ,
собственост на „Маркони Груп Лес" ЕООД, на адрес: гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе" № 17, територия на ТП ДГС Пловдив и открито на
25.02.2022г. при извършена проверка и изготвен Доклад вх. № РДГ 0
-2034/25.02.2022г. Деянието на Ч. било подведено под чл. 270 от ЗГ, вр. чл.14
ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Съставен
е Констативен протокол с № 006086 от 22.02.2022г. в присъствието на Т.Ч..
Същата е подписала КП. Констатирано е, че Ч., в качеството на оправомощено лице
да води електронен дневник на обект, регистриран по чл. 206 от Закон за горите,
собственост на „Маркони Груп Лес" ЕООД, за постъпила, преработена и експедирана
дървесина, е издала превозен билет № ********** на 16.02.2022г. в 17:58ч. за
60.00 пр. м3 дърва от дървесен вид бял бор на МПС с рег. № РВ0426ХР и ремарке с
рег. № РВ5924ЕВ с направление „Монди Стамболийски" АД гр. Стамболийски,
ул. „Заводска" № 1, по реда на чл.211,ал.3 от ЗГ от обекта на адрес: гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе"
№ 17, като при направена проверка на видеонаблюдението било установено, че
гореописаното МПС с ремарке не е било експедирано от обекта.
За установеното нарушение е съставен
АУАН № 002598/01.03.2022г. от горски инспектор С. Чолаков. АУАН е съставен в
присъствието на Ч., подписан е от актосъставителя, от нарушителя - Ч.. Не са
посочени възражения от страна на Ч..
Последвало е издаването на НП №87 от
20.04.2022г.от Директора на РДГ-Пловдив, с което на Т.И.Ч., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 150лв. за нарушение по чл. 270 от ЗГ, вр. чл. 14, ал.2 от Наредба № 1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и логическа последователност е приел, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията по чл. 42
и чл.57 от ЗАНН и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Приел е, че правилно в случая е
ангажирана административно-наказателната отговорност на Ч. за извършено
нарушение по чл.270 от ЗГ, вр. чл.14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, тъй като на 16.02.2022г,. в
качеството на оправомощено лице, е издала превозен билет № ********** на
16.02.2022г. в 17:58ч. за 60.00 пр. м3 дърва от дървесен вид бял бор на МПС с рег. № РВ0426ХР и ремарке с рег. №
РВ5924ЕВ, без въпросното МПС да е влизало и излизало в обекта - т.е. не е имало
постъпване, съответно експедиране на дървесината, което е императивно изискване
на издаването на този билет, установено от контролните органи чрез системата за
видео наблюдение.
Първостепенният
съд е приел, че Ч. е годен субект на вмененото й в отговорност нарушение, което
е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 270 от ЗГ, вр. чл. 14, ал.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии .
ПРС
не е установил отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което в
изпълнение на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, е изменил размерът на
наложената глоба от 150лв. на 50лв.
Касационният съд намира изводите на ПРС
за правилни и законосъобразни, поради следното:
При постановяване на съдебния акт
районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. По отношение на въведените
в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви, които не следва да се повтарят. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните в
хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция.
Касационният
съд споделя извода на ПРС, че Ч. не е наказана нито в качеството на собственик,
нито на ползвател на обекта, а като оправомощено лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. електронният дневник се води от
собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 от ЗГ или от оправомощено от него
лице.
Действително в трудов договор № 264/
30.09.2020г. е посочено, че работодателят предлага и служителя/работника приема
да изпълнява в „Маркони Груп Лес" ЕООД длъжността продавач-консултант.В
раздел I, т.2, е посочено, че Ч. има основно
задължение по издаване на превозни билети по чл.211, ал.3 през системата на
Изпълнителна агенция по горите. Следователно Ч. по задължение, посочено в
длъжностната характеристика е оправомощено лице по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г.
В
случая Ч. е издала превозен билет, но преработената дървесина, за която е издаден
посоченият по-горе превозен билет, не е експедирана с МПС с рег. № РВ0426ХР и
ремарке с рег. № РВ5924ЕВ с направление „Монди Стамболийски" АД гр.
Стамболийски, ул. „Заводска" № 1, в нарушение на изискванията на чл. 14,
ал.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г., съгласно която разпоредба превозните билети се вписват в
дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на
дървесината.
В
мотивите на НП ясно е посочено, че е издаден превозен билет по реда на чл. 211,
ал.3 от ЗГ.
Съгласно цитираната норма собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, или оправомощени от тях лица издават превозни билети за
дървесината, която се транспортира от обекта.
От доказателствата по делото се
установява, че описаното МПС с ремарке не е експедирано от обекта. Ч. се е
запознала с АУАН и го е подписала без възражения, ето защо са несъстоятелни
оплакванията, че не е наясно за какво точно нарушение е санкционирана.
Тук
следва да се посочи, че представените към административно-наказателната
преписка заявления от Ч. относно допуснати грешки в превозни билети се отнасят
до ПБ с други номера, а не за този посочен в процесното НП.
Относно
твърденията на касационния жалбоподател за прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН Съдът намира следното:
Възможността конкретният случай да бъде определен като маловажен следва да се дисквалифицира, тъй като нарушението е формално, на просто извършване. Липсата на установени вредни последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици не може да обоснове извод за неговата маловажност.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира, че решението на
районния съд следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно разноски
от ответника в касационното производство и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 656 от
18.04.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3579 по описа на
същия съд за 2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.