РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Карлово, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100232 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на
член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: град С., район О. улица М. ***, представляван от В.М.С. и
Д.Н.Н. чрез процесуалния си представител твърди, че съгласно договор за
кредит за текущо потребление от 23.04.2018г., „Б.Д.С.К.“ АД предоставила на
З.А. К. с ЕГН **********, кредит в размер на 2 800 лева (две хиляди и
осемстотин лева), при условия, подробно уговорени в договора за кредит.
„Б.Д.С.К.“ АД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като
предоставила на кредитополучателя сумата от 2 800 лева. Кредитът бил
усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя З.А. К. на
23.04.2018 година, съгласно извлечение от сметка, приложено към исковата
молба. По силата на чл.2 от договора страните постигнали съгласие, срокът за
издължаване на кредита да е 48 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Съгласно чл. 4 и чл.5 от договора, отпуснатата сума по кредита се
усвоявала и погасявала по разплащателна сметка, открита в „Б.Д.С.К.“ АД
(посочена в договора) с титуляр З.А. К. с падежна дата 06 - седмо число на
месеца, както и че кредитът се погасява съгласно погасителен план
(приложение №1), в който дължимите суми били описани подробно по падеж
и компоненти съдържащи главница и лихва. Приложеният погасителен план
бил подписан от кредитополучателя на всяка страница.
Съгласно чл.18 от договора, страните се съгласили, че неразделна
част от договора са „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица“ („Общите условия“) и извлечение от
1
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по
извършвани услуги на клиента (приложение № 3), които кредитополучателя е
получил и приел с подписване на договора. Като обезпечение по договора за
кредит е сключен Договор за залог на вземания от 23.04.2018г., с нотариална
заверка рег. № 1779/23.04.2018г. На 09.01.2019г. длъжникът по кредита
починал, съгласно удостоверение за наследници с изх. № 1700-
570/10.12.2019г., издадено от Район Централен, О.П.. Банката като
заинтересовано лице провела производство по чл.51 от ЗН за уведомяване на
наследниците на кредитополучателя З.А. К., по което да се установят
наследниците на починалото лице и да им се даде срок да заявят приемат ли
или се отказват от наследството. Образувано било ч.гр.д.18797/2019г. по
описа на PC-Пловдив, XXII гр.с. В проведеното производство наследникът М.
Д. К. с изрично волеизявление приела наследството като съвкупност от права
и задължения на починалата си майка З.А. К., което обстоятелство било
вписано в особената книга за приемане на наследство при Районен съд -
Пловдив. След приключване на производството банката е предприела
действия за уведомяването на наследника, приел наследството за
съществуването и размер на задълженията на наследодателя по описания по-
горе договор за кредит с покана-уведомление за изискуемост чрез *** № ***
Р.К.К. с район на действие гр. К.. Уведомлението било получено лично,
съгласно разписка към нотариална покана, вписана под рег. № 2405, том І, акт
№ 82 от 28.06.2021г. По вземането било налице нередовно плащане на
задължението и кредита бил направен предсрочно изискуем, считано от
11.08.2021г. Поради неплащане от страна на ответника на задълженията по
договора за кредит банката е предприела действия за принудително събиране.
Според чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) „Когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги“. Съгласно приложено към молбата
извлечение не били погасени общо 29 (двадесет и девет) броя дължими
месечни вноски, състоящи се от лихва и/или главница с общ размер на
просрочената сума в размер на 2028.18 лева, с общ размер на дължима
главница (вкл. предсрочно изискуема) и текуща договорна (възнаградителна)
лихва по кредита – 2666.56 лева, от тях: дължима главница в размер на
2226.32 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от
06.04.2019г. до 10.08.2021г. в размер на 440.24 лева, обезщетението за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 13.04.2019г. до 10.08.2021г. в
размер на 172.80 лева, размер на обезщетението за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 11.08.2021г. до 25.08.2021г. в
размер на 8.66 лева, дължимите заемни такси в размер на 30 лева и
дължимите заемни такси 120 лева. Общата дължима сума по кредита била в
размер на 2 998.02 лева. В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с
разпоредбата на чл. 410, т. 1 от ГПК на 25.08.2021г. „Б.Д.С.К.“ АД подала
срещу длъжника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК пред PC-Карлово, с което претендирала дължимите й във връзка с
договора за кредит суми. Образувано било ч.гр.д. №1303/2021г. по описа на
PC-Карлово, II гр. състав. Издадена била заповед за изпълнение срещу
длъжника М. Д. К., с която съдът осъжда същата да заплати на кредитора
2
„Б.Д.С.К.“ ЕАД сумата от 2226.32 лева, дължима главница, дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.04.2019г. до 10.08.2021г.
в размер на 440.24 лева, обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)
за периода от 13.04.2019г. до 10.08.2021г. в размер на 172,80 лева, размер на
обещетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода
от 11.08.2021г. до 25.08.2021г. в размер на 8.66 лева, дължимите заемни такси
в размер на 30 лева и дължимите заемни такси 120 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.08.2021г. до изплащане на вземането,
съдебни разноски в размер на 59,96 лева - държавна такса. На основание
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист „Б.Д.С.К.“ АД
образувала изпълнително дело 1547/2021 г. по описа на *** М.С.Ц., peг. №
*** на К***, с район на действие ОС-Пловдив. Съдебните действия срещу
длъжника били предприети при спазване на всички законови изисквания и
установената задължителна съдебна практика. Съобразявайки горното и
предвид полученото на 26.01.2022г. съобщение за постъпило писмено
възражение от ответника М. Д. К., срещу издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК, предявява настоящия установителен иск в законоустановения
едномесечен срок срещу ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че М. Д. К. с ЕГН **********, настоящ адрес:
село Д. община К., област П., ул. „И.Р.“ *** дължи на „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: град С., район О. улица М. ***,
представляван от В.М.С. и Д.Н.Н.: сумата от 2226.32 лева (две хиляди двеста
двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2018г.; сумата от 440.24
лева (четиристотин и четиридесет лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от
06.04.2019 г. до 10.08.2021 г.; сумата от 172.80 лева (сто седемдесет и два
лева и осемдесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
13.04.2019г. до 10.08.2021г.; сумата от 8.66 лева (осем лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща законна лихва за периода 11.08.2021г. до
25.08.2021г.; сумата от 30.00 (тридесет) лева, представляваща дължими
заемни такси; сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща
дължими разходи при изискуем кредит; ВЕДНО със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 25.08.2021г., до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 695 от
16.09.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГрД № 1303/2021 г. по
описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответницата М. Д. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: село Д.
община К., област П., ул. „И.Р.“ *** оспорва иска. Сочи, че през последните
10 години не е живяла с майка си и кредитът от ищеца бил използван преди
смъртта й, докато майка й съжителствала с лицето Л.Д. от село К..
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна,
при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от
3
сключения договор за кредит за текущо потребление между праводателя на
ответника и „Б.Д.С.К.“ ЕАД. Следва да установи, че е изпълнил задълженията
си по договора за кредит, че са настъпили условията за обявяване на неговата
предсрочна изискуемост и размера на претендираното вземане. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
Установява се, че между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и З.А. К. с ЕГН
**********, на 23.04.2018 година е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който ищецът отпуснал на кредитопоучателя сума
в размер на 2800 лева. Договорът е бил сключен за срок от 48 месеца.
Договорен е променлив лихвен процент в размер на 8.50% годишно или
0.02% на ден и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.337%.
Посочено е в договора, че ГПР е в размер на 11.38%. В чл. 13 страните са
уговорили кредитополучателят да бъде уведомяван чрез текстови съобщения
на посочения в договора телефонен номер, както и че всички съобщения се
считат връчени,ако са изпратени на посочения в договора адрес за
кореспонденция, в случаите, когато кредитополучателят не е уведомил
кредитора за промяна на адреса си. На същата дата между съдоговорителите е
бил сключен и договор за залог на вземания към пенсия и другия вземания
към НОИ. Към договора е приложен и погасителен план, в който страните са
уговорили задължението да се изплаща на равни месечни вноски (с
изключение първата и последната), всяка в размер на 71.52 лева. З.А. К., бивш
жител на село Д. е починала на 19.01.2019 г. като е оставила наследник по
закон дъщеря си М. Д. К. – ответник в процеса, установено с представеното
удостоверение за наследници изх. № 1400-570 от 10.12.2019г. на О.П., р-н
Централен. С протоколно определение от 27.07.2020 г. по ч. гр. дело №
18979/2019 г. по описа на РС Пловдив е постановено да се впише приемането
на наследството от ответницата, като приемането е вписано под № 370 от
особената книга на РС Пловдив по чл. 49 от ЗН. Ответницата, като единствен
наследник по закон е придобила цялото наследство, останало от нейната
майка по силата на чл. 5, ал.1 от ЗН. По делото е представена покана-
уведомление, съдържаща уведомяване на ответницата, че банката обявява
кредитът за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответницата чрез
*** на 19.07.2021 година. На 25.08.2021 година „Б.Д.С.К.“ ЕАД е подала до
Районен съд Карлово заявление с по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си срещу
ответника по процесия договор. Със заповед № 695 от 16.09.2021 г. по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело № 1303/2016г. по описа на Районен съд Карлово,
съдът е разпоредил длъжника да плати процесните суми и е бил издаден
изпълнителен лист. По образуваното изпълнително дело № 1547/2021 г. по
описа на *** М.С.Ц. с рег. № *** по описа на К***, на ответницата е била
връчена покана за доброволно изпълнение на 20.12.2021 г. и същата е подала
възражение по чл. 414 ГПК
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че:
1) На 23.04.2018 г. на основание „УСВ КТП“, З.А. К. е получила
2800.00 лв. по сметка (02) ***************, BIC: ******* в Б.Д.С.К. АД, Б.С.
2) За погасяване на кредита са постъпили общо 776.18 лева,
посочени по дати в периода от 06.05.2018 г.-12.04.2019 г., с които са платени:
а) главница в общ размер на 573.68 лева; б)/ лихва в общ размер на 202.50
4
лева.
3) На 06.04.2019 г. е преустановено плащането на главница по
кредита. Платени са 0.99 лв. от вноска за главница в размер на 53.24 лева. На
06.05.2019 г. е преустановено плащането на лихва по кредита. Платени са 0.19
лева от вноска за лихва в размер на 15.40 лв.
4) Дължимите суми към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC - Карлово са:
главница - 2226.32 лева, възнаградителна лихва - 294.74 лева, лихва за забава
за периода 13.04.2019 г. - 10.08.2021 г. - 196.15 лева, законна лихва за периода
11.08.2021 г. - 25.08.2021 г. - 9.28 лева, такса за съдебни разноски за
производство по чл.51 от ЗН - 30.00 лева, разходи при изискуем кредит -
120.00 лева.
Претенцията за дължимост на сумите за главница и лихви, такси
ищецът основава на настъпила предсрочна изискуемост в полза на
праводателя му. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна
облигационна връзка между Б.Д.С.К. ЕАД и праводателя на ответника по
делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на
задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между
страните. Усвояването й от кредитополучателя се установява и от
назначената по делото експертиза. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год.,
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта
на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се
възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено
волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба
изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението,
дадено в т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист,
предвиден в заповедното производство (чл. 417, т. 2 ГПК), е необходимо
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, какъвто е и настоящия случай.
Не се спори, че ответникът е наследник по закон на починал
кредитополучател. Установява се от представеното частно производство, че
ответницата, като наследник по закон на Здравка К. е приела наследството
изрично и приемането е вписано по надлежния ред в особената книга по чл.
49 от ЗН по мястото на откриване на наследството – град П.. Задължението на
наследодателя към ищеца е безспорно установено по основание – договор за
кредит, и по размер – посредством неоспорената ССчЕ. Безспорно е
5
установено, че кредиторът е поканил наследника по закон посредством
инициираното производство по реда на чл. 51 от ЗН, да заплати задълженията
си. Доказателства за плащането не са ангажирани в процеса. Наследодателят е
оставил наследник по закон един низходящ, за който е установено, че е приел
наследството по посочения начин, поради което ответницата К. отговаря до
пълния предявен размер за вземанията, за които приживе е била задължена
нейната майка и праводател.
Поради изложеното исковете се явяват основателни и доказани, и
следва да бъдат уважени в следните размери: главница - 2226.32 лева,
възнаградителна лихва - 294.74 лева, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер искът се отхвърли като неоснователен; лихва за
забава за периода 13.04.2019 г. - 10.08.2021 г. – 172.80 лева – както е
претендирана; законна лихва за периода 11.08.2021 г. - 25.08.2021 г. – 8.66
лева, както е претендирана; разходи при изискуем кредит - 120.00 лева.
Съдът намира, че искът следва да се отхвърли по отношение
претенцията за сумата от 30 лева, такса за съдебни разноски за производство
по чл.51 от ЗН. Тази претенция не произтича от договорното правоотношение
на праводателя на ответницата и ищеца, респективно – не съставлява част от
приетото наследство като съвкупност от права и задължения. Нещо повече, в
исковата молба (обстоятелствена част) е посочено, че тази сума представлява
заемни такси, но такива задължения в патримониума на кредитора не са
съществували при сключване на договора, респективно – не се дължат от
ответницата по образуваното охранително производство, в противен случай
биха били присъдени там.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата
инстанция и такива му се следват съразмерно с уважената част от иска. На
основание чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в сила от
01.01.2006 г., приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева. Ищецът е реализирал
разноски в размер на 679.09 лева, включващи и така определеното
възнаграждение за юрисконсулт. Съразмерно с уважената част от иска му се
следват разноски в размер на 640.02 лева. Направено е искане от ищеца за
присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 109.96 лева. Съразмерно с уважената
част от иска му се следват разноски в размер на 103.63 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М. Д.
К. с ЕГН **********, настоящ адрес: село Д. община К., област П., ул. „И.Р.“
*** дължи на „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: град С., район О. улица М. ***, представляван от В.М.С. и
6
Д.Н.Н.: сумата от 2226.32 лева (две хиляди двеста двадесет и шест лева и
тридесет и две стотинки), представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление от 23.04.2018г.; сумата от 294.74 лева (двеста деветдесет
и четири лева седемдесет и четири стотинки), представляваща дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.04.2019 г. до 10.08.2021
г.; сумата от 172.80 лева (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 13.04.2019 г. до 10.08.2021 г.;
сумата от 8.66 лева (осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
законна лихва за периода 11.08.2021г. до 25.08.2021г.; сумата от 120.00 (сто и
двадесет) лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК - 25.08.2021г., до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена заповед № 695 от 16.09.2021 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ЧГрД № 1303/2021 г. по описа на Районен съд Карлово,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 294.74 лева до пълния предявен
размер от 440.24 лева по претенцията за възнаградителна лихва и за сумата от
30.00 (тридесет) лева, представляваща дължими заемни такси, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Д. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: село Д.
община К., област П., ул. „И.Р.“ *** да заплати на „Б.Д.С.К.“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: град С., район О. улица М. ***,
представляван от В.М.С. и Д.Н.Н. направените по делото разноски в
съразмерно с уважената част от иска в размер на 640.02 лева (шестстотин и
четиридесет лева и две стотинки), както и разноски по ЧГрД № 1303/2021 г.
по описа на Районен съд Карлово в размер на 103.63 лева (сто и три лева и
шестдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7