Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260022 05 октомври Година 2020 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и трети септември
Година две хиляди и двадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
МИНКА ДИМИТРОВА
Прокурор
ЮЛИЯНА СТАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1130 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от М.Й.П. против Присъда №81/17.06.2020г., постановена по НОХД №820/2020г.
по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият е признат за виновен
в това, че на неустановена дата през месец октомври 2018г. в с. Опан, община
Опан, област Стара Загора, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот, и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими
вещи – 10бр. двойни лампи с монтирани по 2бр. луминисцентни пури с дължина по
125см. на всяка от тях на обща стойност 307.30лв., 1 бр. електрически компресор
на стойност 120 лв., 1бр. ел. двигател на „Елпром Харманли“ на стойност 90лв., 1 бр. ел. двигател на „ЗАД-Пловдив“ на
стойност 120лв., 1 бр. ел. телфер (ел. двигател в комплект с макара, синджир и
куки за него) на стойност 30лв., 1бр. врата от алуминий в комплект с рамка за
същата на стойност 180 лв., 3бр. двойни прозорци от алуминий в комплект със
стъклопакети за тях на обща стойност 339.99лв., 25бр. лайсни за дограма от
алуминий на обща стойност 40лв., 1бр. термопанел за алуминиева дограма на
стойност 31.66лв., 1 бр. комплект врата с рамка към нея от дърво на стойност 65
лв., 1 бр. руло с балатум 30 кв. метра на стойност 99лв. и 1бр. сглобено метално
скеле с колела на стойност 40лв., всичко на обща стойност 1462.95лв., от
владението на П. С. К.без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание
чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във връзка с чл.194 ал.1
във връзка с чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б“ от НК и чл.58а НК Е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА при първоначален „Строг“
режим на изтърпяване съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС. На основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил и наложил на подсъдимия П.
едно общо наказание за деянията, предмет на посочената присъда и на осъждането
му по НОХД № 2118/2019 г., а именно най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години и два месеца, което да изтърпи
при първоначален “Строг” режим.
Със същата присъда подсъдимият М.Й.П. е осъден да
заплати на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на
487,20лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет
стотинки), представляваща направени разноски по досъдебно
производство № 1959-зм-1024/2018 год. по описа на Първо РУ към ОД на МВР
гр.Стара Загора.
В жалбата подсъдимият М.Й.П. сочи, че са му нарушени
правата и не са му били предявени материалите по делото. Твърди, че бил
изтезаван психически и физически от кварталните полицаи. Моли да бъде оневинен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата като правилна и
законосъобразна.
Служебният защитник на подсъдимия адв. С.Р. моли съда
да уважи искането на подзащитния му, като постанови нова присъда, с която да
признае същия за невинен в извършване на престъплението. Алтернативно, моли
съда да приеме, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, и измени присъдата, като определи наказание в размер на три години
„Лишаване от свобода“, което след извършване на редукция, да бъде две години
„Лишаване от свобода“.
Подсъдимият М.Й.П.
твърди, че са му нарушени правата и че разследващите полицаи са укрили другите
извършители. Моли делото да бъде върнато на Районна прокуратура Стара Загора.
В последната си дума подсъдимият М.Й.П. моли съда да отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане на районния съд.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият М.Й.П. е предаден на съд за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б“ НК за това, че на неустановена дата през м. октомври 2018г. в с. Опан, община
Опан, област Стара Загора, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот, и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими
вещи – 10 бр. двойни лампи с монтирани по 2 бр. луминисцентни пури с дължина по
125см. на всяка от тях на обща стойност 307.30 лв., 1 бр. електрически
компресор на стойност 120 лв., 1 бр. ел. двигател на „Елпром Харманли“ на
стойност 90 лв., 1 бр. ел. двигател на
„ЗАД-Пловдив“ на стойност 120 лв., 1 бр. ел. телфер (ел. двигател в комплект с
макара, синджир и куки за него) на стойност 30 лв. 1 бр. врата от алуминий в
комплект с рамка за същата на стойност 180 лв., 3 бр. двойни прозорци от
алуминий в комплект със стъклопакети за тях на обща стойност 339.99 лв., 25 бр.
лайсни за дограма от алуминий на обща стойност 40 лв., 1 бр. термо панел за
алуминиева дограма на стойност 31.66 лв., 1 бр. комплект врата с рамка към нея
от дърво на стойност 65 лв., 1 бр. руло с балатум 30 кв. метра на стойност 99
лв. и 1 бр. сглобено метално скеле с колела на стойност 40 лв., всичко на обща
стойност 1462.95 лв., от владението на П. С. К.без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.
Първоинстанционното производство се е провело по реда
на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият
е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил съдът да не събира доказателства за тези факти. Съответно, като
се е убедил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, с протоколно определение по
чл.373 ал.4 НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на М.П., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установеното, въззивният съд намира
направените от жалбоподателя доводи и оплаквания за неоснователни. На първо
място, в обстоятелствената част на обвинителния акт са отразени факти, които
същият е признал и същите ограничават авторството единствено до него.
Признаването е извършено пред съдебен състав, което гарантира, че е направено
доброволно, без оказване на каквато и да е принуда спрямо П.. Обсъждайки
събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, въззивният съд се
солидаризира с приетото от първата съдебна инстанция, че направеното самопризнание
не е изолирано, а се подкрепя убедително от представените на съда
доказателства. Нещо повече, сам жалбоподателят не оспорва участието си в
извършване на деянието, като сочи и причини, които, според него, са го
„принудили“ да го извърши. След като това е така, то и искането му за отмяна на
присъдата и признаването му за невинен по повдигнатото обвинение, не намира
опора в доказателствената съвкупност и процесуалното му поведение. В допълнение
следва да се посочи, че законодателят е предоставил изцяло в правомощията на
прокуратурата да прецени срещу кое лице и за какво престъпление да повдигне
обвинение. В тази връзка е лишено от законово основание и оплакването на М.П.
за това, че „били укривани“ другите извършители, представени от прокурора като
свидетели по досъдебното производство.
Съдът не намери и основания за прилагане нормата на
чл.55 ал.1 т.1 НК, каквото искане се прави от новия служебен защитник на
подсъдимия. Справката му за съдимост сочи, че това е поредната кражба,
извършена от него в условията на опасен рецидив, като вече е било определено
поисканото от адв. Р. наказание. Макар и изтърпяно, то не е изиграло
поправителната и предупредителна роля, уредена в чл.36 НК. Първоинстанционният
съд е изложил убедителни мотиви относно липсата на законовите предпоставки на
чл.55 НК, които се споделят. Съдът аргументирано е подходил при
индивидуализацията на наказанието, като не е пропуснал нито едно смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство. А във връзка с причините, които са
го подтикнали, според самия него, да извърши и тази кражба, следва да се обърне
внимание, че при обремененото му съдебно минало, П. сам е поел риска от
изтърпяването на ново ефективно наказание лишаване от свобода, при това с
по-висок размер от изтърпените до момента. При това районният съд е проявил
достатъчно снизхождение, определяйки първоначалния размер на наказанието малко
над предвидения от закона минимум, който размер съответно е намалил с една
трета при условията на чл.58а ал.1 НК.
Предвид изложеното, въззивният съд намери, че
присъдата на Старозагорски районен съд е правилна и законосъобразна, а при
постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, което налага да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №81 от 17.06.2020 г., постановена по НОХД №
820/2020 г. по описа на РС - Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.