№ 6991
гр. С., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110164280 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Л. М. СТ. за сумата 3779,49 лева , включваща
3225,12 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. АДРЕС, абонатен № 293015
сумата 509,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., сумата 36,67 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и
сумата 8,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови
нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за
дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени
в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
1
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
действащи между страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на изтекла в негова полза тригодишна
погасителна давност предвид периодичния характер на плащанията, независимо от
издаваните в по- късен момент общи фактури. Счита, че задълженията за периода 01.05.2018
г. до 30.11.2018 г. са погасени по давност. Заявява, че между него и ищцовото дружество не
съществува облигационна връзка, по силата на която да му е доставяна топлинна енергия,
респ. той да дължи заплащането й. Оспорва да е вещен ползвател и потребител на топлинна
енергия в имота. Счита, че липсата на представени от ищеца доказателства за
принадлежността на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху
процесния имот, обуславя неоснователност на предявените искове. Позовава се на
разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане на доставена топлинна
енергия, която не е поръчал. По отношение на претендираните от ищеца суми за такси за
услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на
задължение да заплащат тази такса в полза на ищцовото дружество. Претендира разноски за
осъществено безплатно адвокатска помощ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
2
По делото е приобщен като доказателство договор за продажба на държавен имот,
съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на
народните съвети от 01.04.1964 г., от който се установява, че М. П. СТ. купува недвижим
имот - апартамент №18, находащ се в гр. С., ж.к. Западен парк, ул. „Суходолска“, бл. 60, ет.
5. След смъртта на М. П. СТ. всички негови имуществени права и задължения или дробни
части от тях (дялове) са преминали върху неговите наследници, които според представеното
удостоверение за наследници с изх. №6603/16.11.2012 г., издадено от Столична община,
район Красна поляна са съпругата му Е.Л.М. и синът му – Л. М. СТ.. След смъртта и на
Е.Л.М. на 19.10.2012 г. всички нейни имуществени права са преминали върху настоящия
ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за
наследници с изх. №6602/16.02.2012 г., издадено от Столична община, район Красна поляна.
В подкрепа на този извод следва да се цени и обстоятелството, че процесният имот е
деклариран от ответника по чл. 14 от ЗМДТ, в качеството му на собственик по наследство.
Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ като съдържаща неизгодни за издателя си факти
има характера на свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателсвена сила.
При тези данни съдът намира, че за процесния период Л. М. СТ. в качеството си на
собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по
силата на което за ищеца „ИЩЕЦ” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в
сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на
ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Неоснователни са възраженията на ответниците, че нямат
задължение да плащат топлинната енергия, тъй като не са я поръчвали. По делото не са
представени доказателства удостоверяващи нежеланието на ответника за преустановяване
на доставяната от ищеца услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ, което съдът счита, че съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за
БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 3 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители, 1 брой
щранг – лира без ИРРО, за която е начислявана слъжебно топлинна енергия и 1 брой
водомер. Количеството топлинна енергия за отопление на имот и за БВГ е определяно на
база служебен отчет, поради неосигурен достъп. През исковия период общото количество на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото
количество за СЕС. Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния
му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–
техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 3111.08 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от
заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което за разликата до 3225.12
3
лева искът подлежи на отхвърляне.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. и м.08.2018 г. вкл., които възлизат на
255.16 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се
явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена
топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 2855.92 лева като за горницата до
3111.08 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизащи на 36.67 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „ИЩЕЦ“ ЕАД като възложител и „Б.“ ООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
4
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 420.93 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 509.68 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8.00
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете в общ размер на 483.22 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на
чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА с оглед декларацията в
този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния й
представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде
осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 3779.49 лева и на основание чл. 38, ал.2
ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение
възлиза на 494.56 лева, от което съразмерно с отхвърлената част на исковете, на
процесуалния представител се следва сумата от 60.97 лева, независимо от вписаната в
договора сума за оказана безплатна адвокатска помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. СТ.. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. АДРЕС да заплати на
„ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС на основание
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 2855.92 лева – главница, представляваща обща
стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в
гр. С., ж.к. АДРЕС, абонатен № 293015 сумата 420.93 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г.,
сумата 36.67 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 483.22 лева разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата разликата над 2855.92 лева до
пълния предявен размер от 3225.12 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. като
погасен по давност и неоснователен, иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 420.93 лева до
пълния предявен размер от 509.49 лева и за сумата 8.00 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
5
за периода 30.07.2017 г. до 10.07.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С.,
АДРЕС да заплати на адвокат С.К. К. от САК с адрес: гр. С., АДРЕС на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 60.97 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника
Л. М. СТ.. ЕГН ********** по гр.д. №64280/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ИЩЕЦ” ЕАД – „Б.“ ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6