Мотиви към
присъда № 96/14.02.2014 година
по НОХД № 1036/2013
година
по описа на Районен
съд-Г.О.
ОБВИНЕНИЕТО е против К.Г.Е. за
това, че след като е осъден с решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд-Г.О., влязло в сила на 10.10.2012 г., да издържа малолетната си
дъщеря К.К.Г., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – не платил в срок 12 месечни вноски от
присъдената издръжка, всяка в размер на 72,50 лв., на обща стойност 870 лв.,
дължими за периода от 10.10.2012 г. до 10.10.2013 г. – престъпление по чл.183,
ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание пробация.
Пострадалата К.К.Г.,
представлявана от своята майка и законен представител Н.Д.С., е конституирана
за участие по делото в качеството на частен обвинител. ПОВЕРЕНИКЪТ на частния обвинител
адв.И. моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи предложеното
от прокурора наказание.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. посочва, че
подсъдимият не е бил уведомен за образуваното бракоразводно дело, приключило
със съдебното решение, с което е присъдена процесната издръжка. Майката на
малолетната пострадала не поискала издаване на изпълнителен лист и не завела
изпълнително дело за принудително събиране на присъдената издръжка. Моли съда
да оправдае нейния подзащитен.
ПОДСЪДИМИЯТ К.Г.Е. не се явява и
не изразява становище по обвинението. На делото е даден ход за разглеждане в
отсъствие на подсъдимия.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Г.Е. е баща на малолетната
К.К.Г., родена на *** г. Майка на детето е свидетелката Н.Д.С.. Е., С. и
малолетната им дъщеря живеели в град Лясковец, а след това в село Камен. През
месец март 2011 г. подсъдимият напуснал семейното жилище и от този момент
прекратил всякакви отношения със съпругата си и с дъщеря си К.. Заживял на
съпружески начала с друга жена.
На 01.02.2012 г. свидетелката Н.Д.С.
предявила против Е. иск за развод, по който било образувано гр.д. № *** г. по
описа на РС-Г.О.. Преписът от исковата молба за ответника бил връчен на майката
на Е.. Всички останали съобщения по делото, адресирани до ответника, вкл.
съобщението за постановеното решение, били връчвани по реда на чл.47 от ГПК –
чрез залепване на уведомление. С решението по делото, влязло в сила на 10.10.2012
г., подсъдимият К.Г.Е. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря К.К.Г.
чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 72,50
лв.
Подсъдимият не платил нито една
вноска от присъдената издръжка. Свидетелката Н.Д.С. не поискала издаване на
изпълнителен лист за присъдената издръжка и не подала молба за образуване на
изпълнително дело за принудителното ѝ събиране.
На 09.08.2013 г. в хода на
образуваното по жалба на С. досъдебно производство подсъдимият бил предупреден с
протокол за полицейско предупреждение, издаден на основание чл.56 от ЗМВР, да
изпълни задължението си за плащане на присъдената издръжка.
До датата на приключване на
съдебното следствие Е. не изпълнил задължението си.
Подсъдимият живее в град С. и
работи по трудово правоотношение, регистрирано в НАП. От служебно изискана
справка за съдимост се установява, че Е. не е осъждан за престъпления и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прие, че обвинението против подсъдимия за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК е доказано само в частта относно двете вноски от присъдената
издръжка, всяка в размер на 72,50 лв., на обща стойност 145 лв., дължими за
периода от 10.08.2013 г. до 10.10.2013 г.
От обективна страна се установи,
че с решение по гр.д. № *** г. по описа на РС-Г.О., влязло в сила на 10.10.2012
г., подсъдимият е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря К. чрез нейната
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 72,50 лв. Е. не платил
в срок месечните вноски от дължимата издръжка за периода от 10.08.2013 г. до
10.10.2013 г. С бездействието си, изразяващо се в неплащане на двете месечни
вноски с настъпил падеж за посочения по-горе период, подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Е. е съзнавал, че като
бездейства, не изпълнява задължението си в размер на две месечни вноски.
Видно от приетите като писмени
доказателства материали по гр.д. № *** г. по описа на РС-Г.О., приключило с
решението, с което е присъдена процесната издръжка, преписът от исковата молба
за ответника бил връчен на майката на Е., а всички останали съобщения по
делото, адресирани до ответника, вкл. съобщението за постановеното решение, са
връчвани по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление. След влизане
на решението в сила майката на малолетната пострадала К.К.Г. не поискала
издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка и не подала молба за
образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на издръжката. Видно
от показанията на С. от месец август 2011 г. до приключване на съдебното
следствие подсъдимият и майката на детето не са се срещали и не са разговаряли.
Няма данни С. да е уведомила неформално бившия си съпруг за постановеното на
03.07.2012 г. решение за развод и за присъдената с това решение издръжка. При
това положение не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че до
подписване на цитирания по-горе протокол за предупреждение от 09.08.2013 г.,
приложен на л.5 от ДП, подсъдимият е знаел за постановяването и влизането в
сила на съдебното решение, с което е осъден да заплаща издръжка на малолетната
си дъщеря. При това положение и на основание чл.304 от НПК съдът призна
подсъдимия за невинен и го оправда в частта от обвинението за неплащане в срок
на десет месечни вноски от присъдената издръжка, всяка в размер на 72,50 лв.,
на обща стойност 725 лв., дължими за периода от 10.10.2012 г. до 10.08.2013 г.
Причините за извършване на
деянието се коренят в липсата на чувство за родителски дълг у подсъдимия и в
ниската му правна култура.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на подсъдимия
е ниска.
Ниска е и обществената опасност
на деянието.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни за личността му и минималния размер на неизпълненото задължение, за което
е признат за виновен.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете.
Констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни, при което и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното деяние – пробация, би се оказало несъразмерно
тежко. Предвид изложеното по-горе съдът определи наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, като замени наказанието пробация с глоба. С оглед
превеса на смекчаващите обстоятелства съдът прецени, че за постигане на целите
на наказателната репресия е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание
глоба в минималния предвиден в закона размер от 100 лв.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР-В.Т. направените на досъдебното производство разноски в размер на 50 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………