РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр.Русе, 28.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на 26 август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3740 по описа
за
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищецът П.К.Л.,
чрез процесуалния си представител адв. Р. твърди, че от връзка с ответника М.А. ***
се родили децата Г М А с ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с
ЕГН: **********. Твърди, че към настоящият момент връзката им била прекратена поради
несходства в характерите. Поддържа, че ответникът преди около три години
напуснал обитаваното от семейството жилище в с. Н с, ул.“И“, община Русе и оттогава не се
интересувал от децата и не плащал издръжки за тяхното отглеждане.
Моли съда да постанови
решение, по силата на което да й бъдат предоставени родителските права по отношение на децата, като местоживеенето им да бъде определено да е
при нея на адрес - с.Н с, ул.“И“N:, Община Русе. Моли съда на бащата да бъде определен
предложения в исковата молба режим на лични отношения, като последния бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер, както следва:
-
190,00 лева за детето Г М А;
-
180,00 лева за дететоА М А и
-
170,00 лева за Д М А..
Претендира на
основание чл.149 от СК издръжка за минало време в общ размер от 6000,00 лева за
трите деца, представляващи 500,00 лева месечно от които - 190,00 лева за детето
Г М А, 180,00 лева за дететоА М А и 170,00 лева за Д М А., считано от
11.06.2018г. до датата на завеждане на иска – 10.06.2019г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът не е депозирал отговор и не е взел становище по исковете.
Съдът след анализ
на събраните по делото доказателства и прие за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените
по делото удостоверения за раждане издадено въз основа на актове за раждане от Община
Русе, ищцата П.К.Л. и ответника М.А. М са
вписани съответно, като майка и баща на децата Г М А с ЕГН: **********,А М А с
ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: **********.
По делото не
се спори, че ищцата и ответникът са имали връзка от която са се родили трите им
деца. След раждане на децата отношенията между страните охладнели, като
ответникът напуснал семейното жилище и не се интересувал от децата и не плащал
издръжка необходима за отглеждането им.
От показанията
на св.Т К. С, сестра на ищцата се установи, че към настоящия момент майката
полага грижи и издържа сама децата си. Твърди, че ответникът понякога давал по
около 20 или 50 лева на месец за децата.
При така
установената фактическа обстановка съдът формулира извод, че основателността на
предявеният иск по чл.127, ал.2 от СК е доказан по своето основание и следва да
бъде уважен.
Обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при решаване на
въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, са посочени в
чл.59, ал.4 от СК. По същество те съвпадат и с изведените в задължителната
съдебната практика критерии /вж. т.II от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по
гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС/. Тези обстоятелства следва да бъдат
съобразявани не само когато този въпрос се решава в рамките на бракоразводния
процес, но и когато родителите нямат сключен граждански брак, по силата на
препращащата разпоредба на чл.127, ал.2 от СК, като съдът е длъжен да следи
служебно за най – добрия интерес на детето /вж. легалната дефиниция по § 1, т.5
от ДР на ЗЗДт/.
При решаване на въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права от значение са не отделните
обстоятелства, а тяхната съвкупност. Такива други особено важни обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени в случая са полът и възрастта на детето /
т.II, б.”е” и б”ж” от ППВС № 1 от 12.XI.1974 г./. Както е отбелязано и в
цитираните точки, майката е по-пригодния родител да отглежда деца в ниска
възраст, тъй като те се нуждаят от непосредствената майчина грижа, която трудно
може да бъде заместена.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът понастоящем е напуснал семейното
жилище и работи инцидентно, като строител когато си намери
работа. Понастоящем са налице писмени доказателства – регистрационна карта от
бюро по труда гр.Кубрат от която е видно, че същият е регистриран като
безработен. По твърдения на ответника, същият преди години работел в Германия, като
липсват доказателства за това какъв е размерът на реализираните доходи. При така установените
по делото обстоятелства съдът намира, че към настоящият момент децата се нуждае от
непосредствената грижа на своята майка. Преценката за най-добрия интерес на
детето винаги и по необходимост включва преценка на емоционалната връзка между
него и родителите /вж. б.”а” и б.”б” от дефиницията по § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт/.
В тази възраст емоционалният аспект на
връзката майка – дете е особено важен за правилното емоционално и
психологическо развитие на детето. Съдът няма основания да се съмнява в
чувствата, които майката изпитва към своите деца. Тази реципрочна емоционална
привързаност създава базата за неговото правилно развитие на физиологично,
емоционално, когнитивно и социално ниво.
По изложените съображения
упражняването на родителските права по отношение на децата Г М А с
ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: ********** следва да бъде
предоставено на майката – П.К.Л.. С оглед решаването на въпроса за упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата също следва да бъде определено да
е при майката.
Същевременно съдът намира, че
интересите на децата налагат те да поддържат връзка и със своя баща, на който
следва да бъде определен подходящ по обем режим на лични отношения, в случая
съвпадащ с предложения в исковата молба, а именно всяка първа и трета
събота и неделя от
месеца от 10:00
часа в събота до 16:00 часа в неделя
с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да
издържат своите малолетни деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По делото се
събраха доказателства, че ищцата реализира месечно брутен трудов доход в размер
на 510 лева и полага грижи за трите си деца.
По
делото са налице писмени доказателства, съгласно които ответникът е регистриран
като безработен, следователно няма действащ трудов договор на територията на
Република България.
С
Постановление N: 320/ 20.12.2018г. размерът на
минималната работна заплата за страната е увеличен на 560
лева, считано от 01.01.2019г. С оглед на
това, съдът приема, че дължимата издръжка която следва
да се заплаща от бащата-ответник за децата не може да бъде в размер по-малък от
140,00 лева за всяко
едно от тях.
При съобразяване възрастта и потребностите на всяко едно от
децата, материалните възможности на техните родители,
съдът определя размера на необходимата за детето София издръжка
на 240 лева месечно. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970
г. тя следва да бъде разпределена между двамата родители,
като се вземат предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. По изложените съображения съдът
разпределя така определения размер на издръжката, като
ответникът следва да заплаща сума в размер на 140.00
лева месечно за всяко едно от трите деца поотделно или в общ размер
на 420 лева, а остатъкът от издръжката в размер на по
100 лева на дете и непосредствените грижи, следва
да се поемат от майката.
При
обсъдените по-горе аргументи основателен, но само частично се явява и
предявеният иск с правно основание чл.149 от СК – издръжка за минало време, за
периода от 11.06.2018г. до 10.06.2019г. Това е така, тъй като съдът съобрази
разпоредбите на Постановление N: 316/
20.12.2017г. на МС и Постановление N: 320/ 20.12.2018г., на МС за размерите на минималната
работна заплата за страната през 2018г. и 2019г. в чийто период попада
претенцията на ищцата. По изложените аргументи съдът прие, че предявеният иск
по чл.149 от СК е основателен до размера на 4815,00 лева, като в останалата му част до пълния размер от 6000,00 лева следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед уважената част от иска и на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83,
ал.1, т.2 от ГПК в тежест на ответника е дължимата
върху издръжката държавна такса в размер на 302,40 лева, която сума следва да бъде
внесена по сметка на съда.
В тежест на
ответника следва да се присъдят и деловодните разноски по делото направени от
ищцата, които са в общ размер на 590
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на
децата: Г М А с ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: **********
на майката – П.К.Л. с ЕГН: **********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Г М А с
ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: ********** да следва
местонахождението на тяхната майка и законен представител П.К.Л. с ЕГН:
**********,
която ще
се грижи за възпитанието и отглеждането им за вбъдеще.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – М.А. М с ЕГН: **********
с децата Г М А с
ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в
неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА
М.А. М с ЕГН: ********** да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си – Г М А с ЕГН: ********** в размер на 140,00 лева, чрез неговата майка и законен представител - П.К.Л. с ЕГН: ********** считано от 10.06.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка една вноска до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Л. с ЕГН: **********
срещу М.А. М с ЕГН: ********** иск за издръжка на детето Г М А с ЕГН: **********
в останалата му част до пълния размер от 190,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А. Мехмедов с ЕГН: ********** да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си –А М А с ЕГН: ********** в размер на 140,00 лева, чрез неговата майка и законен представител - П.К.Л. с ЕГН: ********** считано от
10.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка една вноска до
окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Л. с ЕГН: **********
срещу М.А.М с ЕГН: ********** иск за издръжка на дететоА М А с ЕГН: **********
в останалата му част до пълния размер от 180,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.М с ЕГН: ********** да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си – Д М А. с ЕГН: ********** в размер на 140,00 лева, чрез неговата майка и законен представител - П.К.Л. с ЕГН: ********** считано от
10.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка една вноска до
окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Л. с ЕГН: **********
срещу М.А. М с ЕГН: ********** иск за издръжка на детето Д М А. с ЕГН:
********** в останалата му част до пълния размер от 170,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А. Мехмедов с ЕГН: ********** да заплати на П.К.Л.
с ЕГН: **********, майка и законен представител на децата Г
М А с ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: **********, сумата от 4815,00 лева, представляваща издръжка за периода от 11.06.2018г. до
10.06.2019г. ведно със законната лихва върху сумата до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Л. с ЕГН: **********
срещу М.А. М с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.149 от СК в останалата
му част до пълния предявен размер от 6000,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А. М с ЕГН: ********** да заплати на П.К.Л. с
ЕГН: ********** сумата общо от 590,00
лева, представляващи разноски на ищеца, както следва – 40,00 лева държавна такса за образуване
на делото и 550,00 лева за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА М.А. М с ЕГН: ********** да заплати по сметка на
Районен съд – Русе сумата от 302,40 лева държавна такса върху уважената
част на издръжките за децата Г М А с
ЕГН: **********,А М А с ЕГН: ********** и Д М А. с ЕГН: **********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: