№ 1285
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100108080 по описа за 2021 година
Ищците Т. М. Т. и Л.Т. Т. поддържат в исковата молба, чрез адв. М. и
адв. Ф., че са придобили чрез наследяване по закон правото на собственост
върху подробно описан в молбата недвижим имот, представляващ апартамент
№11, находящ се в гр. София, бул. „****, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и прилежащите избено и таванско
помещение.
Излагат, че процесният имот е бил собствен на Н.Н.К. и съпругата му
В.Н.К. по силата на съдебно спогодителен протокол за подялба на недвижим
имот, записка №12, том 9 от 11.07.1939г.
След смъртта си, съответно през 1971г. и 1989г. съпрузите са оставили
наследници син – С.Н.К. и дъщеря Н.Н. Г.а. Поддържат, че С.К. е изплатил на
Н. Г.а нейния дял от процесния недвижим имот, придобит чрез наследяване,
при което С.К. е станал единствен негов собственик – което обстоятелство е
декларирано с данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ /отм./ през 1998г.
След смъртта си през 2012г. С.К. е оставил наследница – дъщеря, Е. С.а
Т.а, която от своя страна е починала през 2020г., оставяйки наследници –
ищците: съпруг Т. М. Т. и син Л.Т. Т..
Непосредствено след смъртта на С.К., в жилището са се настанили мъж
и жена, които ползват имота без правно основание. Ищците са установили, че
1
тези лица са ответниците – Р. Г. Г. и ИР. Д. Т..
Ето защо, предявяват иск да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот
при равни дялове – по ½ за всеки от тях, по силата на наследствено
правоприемство, и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на
имота на ищците.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците, както и от трето,
неучастващо по делото лице – Б. Г. Г., чрез адв. Ю.С., в който се оспорва
исковата молба. Ответниците сочат, че ищците са собственици само на ½ от
процесния апартамент, придобита по наследство от С.К.. Другата ½ от имота
е била собствена на Н.Н. К., чиито наследници са нейните синове – ответника
Р.Г. и Б. Г., срещу когото исковата молба не е насочена. Тези лица заявяват,
че владеят собствената си ½ ид.ч. от имота при усл. на чл.31, ал.1 от ЗС и не
владеят частта, собствена на ищците.
Ответницата И.Т. заявява, че не владее никаква част от имота, а се
намира в същия по силата на фактическо съжителство с ответника Р.Г..
Предявени са субективно съединени ревандикационни искове с пр. осн.
чл.108 от ЗС – за признаване собствеността на ½ идеални части от процесния
апартамент на всеки от ищците и осъждането на ответниците да им предадат
владението на имота.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото нотариален акт №61, том IX, регистър 1661,
дело 1291 от 1939г. на Първи нотариус при Софийски областен съд, се
установява закупуването от Н.Н.К. и В.Н.Н. /по баща И.Ф./ на 55/2435 ид.
части от недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, на ъгъла
на улиците „Евлоги Г.“ и „****, цялото от 908,25 кв.м. по крепостни актове и
912,20 кв. м. по скица, съставляващо парцел VIII от кв. 540 по плана на гр.
София.
Установява се от Записка № 12, том 9 от 11.07.1939 г. на съдебно-
спогодителен протокол от 01.07.1939г. на Софийски околийски съд, Второ
отделение, по ч.гр.д. №296/1939г., че Н.Н.К. и В.Н.Н. са получили в дял
апартамент, находящ се на 4-ти надпартерен етаж в жилищната сграда,
построена в посоченото по-горе дворно място, състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня и клозет, ведно с 156/2669 ид.части от общите части на
сградата, прилежащите избено и таванско помещение.
2
Представени са скица на поземлен имот, схема на самостоятелен обект в
сграда от 04.02.2021г. и удостоверение за идентичност на самостоятелен
обект в сграда, съгласно които описаният недвижим имот е с
административен адрес гр. София, р-н Оборище, бул. „****, като процесният
апартамент е с №11 и идентификатор 68134.407.84.2.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. Към апартамента има
прилежащи избено и таванско помещение.
От удостоверение за наследници изх№РОБ21-УГ51-254/15.01.2021г. на
СО – р-н Оборище се установява, че Н.Н.К. е починал, съгласно Акт за смърт
№716/22.06.1971г., като е оставил наследници съпруга В.И. К. /починала на
22.11.1989г./, син С.Н.К. /починал на 17.08.2012г./ и дъщеря Н.Н. Г.а
/починала на 08.09.2015г./. Наследница по закон на С.Н.К. е дъщеря му Е. С.а
Т.а /починала на 26.09.2020г./ и оставила наследници по закон – съпруг Т.М.
Т. /първия ищец/ и син Л.Т. Т. /втория ищец/. От своя страна, Н.Н. Г.а е
оставила законни наследници Б. Г. Г. и Р. Г. Г. – ответника.
Представена е декларация по чл.26 /отм./ от ЗМДТ от 26.01.1998г. от
която се установява, че С.Н.К. е декларирал собствеността на процесния
апартамент №11 за нуждите на данъчното облагане.
Прието е по делото удостоверение от нотариус А.И., съгласно което в
общия й регистър под №90 е вписана нотариална покана до Б. Г. Г. и Р. Г. Г..
Поканата е от Л.Т. Т. и Т. М. Т.. Лицата не са били намерени на посочения
адрес – гр. София, бул. „****, ап.11, като справка в НБДН е показала, че
лицата са завили други постоянни и настоящи адреси. Поради изложеното
поканата не е била връчена.
Представена е жалба от ищците до Началника на 05 РУ – СДВР във
връзка с твърденията им, че са собственици на процесния апартамент като
наследници на Е. С.а Т.а, но нямат достъп до апартрамента, който е обект на
самоуправни действия от страна на две лица, настанили се в същия след
смъртта на бащата на Е. Т.а през 2012г. Молят да бъде образувана проверка
по случая.
Заведена е преписка с вх. № 2290000-6756 по описа за 2021г. на СДВР –
05 РУ. Извършена е проверка, в рамките на която е установено, че лицата,
обитаващи процесния ап. №11, са Р. Г. Г. и ИР. Д. Т. - ответниците по
ревандикационните претенции на ищците.
Представена е разписка от 10.02.2021г., от която се установява
заплащането от Л.Т. Т. на сумата от 1 352, 06лв. – данък върху недвижимите
имоти за процесното жилище за периода 2016-2021г.
По делото е приет препис от обясненията, дадени от ответника Р.Г. по
пр.пр.№23279/2021г., образувана във връзка с подадената от ищците жалба.
Установява се заявлението на лицето пред съответните власти, че обитава
апартамента от м.юни 2014г., със съгласието на собственика С.Н.К. – негов
вуйчо. Живее в жилището заедно с И.Т. - на семейни начала. Е. Т.а не е
3
владяла имота и не е имала претенции към него. През целия период, в който е
обитавал имота, никой не е оспорвал присъствието му. Посочил е, С.К. и Н.
К. са били брат и сестра, като Н. К. била наясно, че няма претенции към имота
от трети лица.
По делото е проведен разпит на свидетеля К.Г.. Същият заявява, че
познава Т.Т., който е негов колега, както е познавал и Е. Т.а. Били приятелски
семейства. Е. му е споделяла в разговор, че има наследствен имот от баща си
С., където иска да влезе във владение и свидетелят няколко пъти е откарвал
нея и съпруга й до имота – намирал се някъде по канала, в посока Орлов мост.
Чакал ги в автомобила. Знае, че апартаментът бил на последен етаж, но нищо
повече. Е. казвала, че имотът е бил на баща й, който го изплатил на сестра си,
за да може тя да си купи жилище в кв. „Н.“. Казвала, че плащането е ставало
срещу квитанции, но тях свидетелят не е виждал. Не е присъствал на даването
на пари и не знае за какви суми става въпрос.
Между страните не е спорно, че жилището е във фактическа власт на
ответниците.
При така установените факти по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са субективно съединени ревандикационни искове с пр. осн.
чл.108 от ЗС – за признаване собствеността на ½ идеални части от процесния
апартамент на всеки от ищците и осъждането на ответниците да им предадат
владението на имота.
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС невладеещият собственик иска
от лицето, което владее или държи неговата вещ без основание, предаване на
владението въз основа на своето право на собственост. Следователно, за да
бъде уважен предявеният ревандикационен иск, всеки от ищците трябва да
докаже, че: 1/ е собственик на процесните идеални части от недвижим имот;
2/ ответниците владеят (разбирано и като упражняване на фактическа власт
без намерение за своене) имота и 3/ това владение е без основание.
Ответниците следва да докажат, че владеят на годно правно основание –
такова, което може да се противопостави на ищците.
Съдът намира, че се установява от приетите по делото писмени
доказателства правото на собственост върху процесния апартамент,
притежавано от Н. и В.К., а този факт не се и оспорва от ответната страна. Не
се оспорва и възникването на правата на наследяване по закон, така както са
описани при установяването на спора от фактическа страна. Безспорно между
страните следователно е обстоятелството, че след смъртта на Н. и В.К.
апартаментът е станал собственост на техните деца и законни наследници – С.
и Н., при квоти по ½ ид.част, съобразно правилата за наследяване по закон,
уредени в Глава Втора на Закона за наследството.
Спорният въпрос между страните е дали преди смъртта си, С. е
„изплатил“ на Н. нейният дял от процесния апартамент и по този начин е
станал негов едноличен собственик. По същество, твърди се, че
4
съсобствеността между тези две лица е била прекратена, като С.К. е получил
в дял целия недвижим имот, а сестра му Н. Г.а е получила уравняване на дела
в пари. Правната сделка, чрез която може да бъде постигнат такъв резултат, е
договорът за доброволна делба. Съгласно чл.35 от Закона за собствеността
доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на
недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени
подписи.
По делото не са ангажирани никакви доказателства за сключването на
такъв договор между С.К. и Н. Г.а, нито за вписването на подобна сделка, а
вписването на договорите за делба на недвижими имоти е изрично е
предвидено в чл.4, б.“г“ от Правилника за вписванията. Показанията на
свидетеля Г. са неинформативни и не установяват релевантни за спора
обстоятелства, а само твърдения, направени пред свидетеля от
наследодателката на ищците. Още повече, че свидетелят споменава за
плащания, направени срещу квитанции, а такива по делото не са представени
от ищцовата страна. Декларирането на имота като собствен за нуждите на
данъчното облагане не доказва нищо, нито пък декларацията по ЗМДТ е
титул за собственост.
Налага се изводът, че ищцовата страна не е ангажирала никакви годни
доказателства за това, че С.Н.К. е придобил дела в съсобствеността на
процесния имот от сестра си Н.Н. Г.а, при което е станал едноличен
собственик на целия имот, а нейна е била тежестта за установяването на този
факт, което изрично й е било указано от съда с доклада по делото. Ето защо,
съдът намира този факт за недоказан и приема от правна страна, при липса на
други данни, че имотът е останал съсобствен между посочените лица при
квоти по ½ ид.част за всеки от тях до момента на смъртта им. Следователно,
след смъртта на С. Н.ов неговата наследница по закон Е. Т.а е придобила чрез
наследяване не собствеността върху целия недвижим имот, а само върху
собствената му ½ ид. част от него. Другата 1/2 ид. част е преминала в
собственост по наследство върху законните наследници на Н. Г.а след
нейната смърт, следователно по ¼ ид.ч. за всеки от тях – за ответника Р.Г. и
неговия брат Б. Г., който не е страна по делото.
Ето защо, като съобрази правилата за наследяване по закон по чл.5 и
чл.9 от ЗН, съдът намира, че ищците като законни наследници на Е. Т.а,
доказват правото си на собственост само по отношение на ¼ ид. част от
процесния апартамент за всеки от тях.
5
Съгласно приетото в мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от
05.01.2022 год. по т.д. №3/2020 на ОСГК на ВКС, тъй като правомощието на
съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху
идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той
може да брани същия обект – съответната идеална част, върху която
съществува и правото му на собственост. Интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е
налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт
съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето
напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото
основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното
право. Без значение е дали ответникът се явява владелец или държател на
частите на ищеца. Принудителното изпълнение на съдебното решение, с
което е уважен ревандикационният иск, става чрез съставяне на протокол от
съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като
се осигурява достъп на съсобственика до имота.
Следователно, когато ревандикационният иск е предявен по
отношение на идеални части от вещта, а по делото се установи, че ищецът е
собственик на по-малка от предявената идеална част, но ответникът –
съсобственик държи имота в обем, превишаващ правото му на собственост,
ревандикационният иск следва да бъде уважен до съответния обем на правото
на собственост на ищеца, като ответникът бъде осъден да предаде владението
на съответните идеални части, върху които е установил фактическа власт,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
В случая, всеки от ищците претендира да бъде признат за собственик
и да му бъде предадено владението на ½ ид.ч. от имота, който се владее
изцяло от ответниците. По делото се установява, че всеки от ищците е
собственик на ¼ ид. част от същия имот, а ответникът Г. също е собственик на
¼ ид.част, като е установил фактическа власт, надхвърляща правата му. Ето
защо , спрямо него исковете са основателни до ¼ ид. част от вещта за всеки
от ищците. Ответницата Т. упражнява фактическа власт единствено по силата
на фактическите си отношение с другия ответник и няма правно основание за
ползването на идеалните части, собствени на ищците, поради което исковете
са основателни и следва да бъдат уважени и спрямо нея до размера на ¼ ид.
6
част от вещта за всеки от тях, а в останалата част - отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат
право на разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
доказателствата по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, ишцовата
страна е заплатила 816,66 лв. за деловодни разноски и 6000 лв. адвокатски
хонорар. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
платения адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Съобразно
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е
приключило в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера, изчислен
по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, а именно 2 729,96лв. Следователно,
съразмерно на уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски в общ размер от 1 733,31 лв.
От своя страна, ответниците не са претендирали разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Г. Г., ЕГН **********
и ИР. Д. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, бул. ****, че Т. М.
Т., ЕГН ********** и Л.Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, кв.
„Дървеница“, ул. „****, са собственици по наследство на по ¼ ид. част за
всеки от ищците от следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №11, без данни за застроена площ, находящ се в гр.
София, бул. „****, заедно със 156/2669 ид. части от общите части на
жилищна сграда в УПИ XIX-1, кв. 540, м. „ГГЦ ЗОНА Г-12“ по плана на гр.
София, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение по Записка №
12, том 9 от 11.07.1939 г. на съдебно спогодителен протокол за подялба на
недвижим имот и представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.407.84.2.12 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес гр. София, бул. ****, ет. 5, aп. 11 (ет. 4-ти
надпартерен), като за останалата предявена ¼ ид. част от имота за всеки от
7
ищците ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН ********** и ИР. Д. Т., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. София, бул. **** да предадат на Т. М. Т., ЕГН **********
и Л.Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, кв. „Дървеница“, ул.
„**** владението на ¼ ид. част от гореописания имот – на всеки от ищците,
като за останалата предявена ¼ ид. част от имота за всеки от ищците
ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН ********** и ИР. Д. Т., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. София, бул. **** да заплатят на Т. М. Т., ЕГН **********
и Л.Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, кв. „Дървеница“, ул.
„**** сумата от 1 733,31 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8