РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Златоград , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20205420200106 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Х. С., ЕГН **********, с адрес
гр. З., ул. „А. №., ет. . ап. . против Наказателно постановление № ... г.,
издадено от началник група към РУ-З.при ОДМВР - С., с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 и по чл.175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са
наложени кумулативно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Излагат се подробни съображения, че фактическото обвинение било неясно и
неточно, тъй като не са посочени обстоятелствата при които е извършено
нарушението, в това число и мястото на извършването му - съществено
нарушение на процесуалния закон. На следващо място жалбоподателят сочи,
че при съставянето на АУАН не било изпълнено изискването на чл. 42, т.4 от
ЗАНН, като не било посочено пълно и ясно в какво се е изразява нарушението
на правилата за движение, автоматично пренесено в издаденото въз основа
на акта наказателно постановление, което от накърнило правото на защита на
жалбоподателя. Излагат се съображения, че сочената за нарушена разпоредба
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, регламентира забрана за използване на пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, докато в атакуваното НП
1
е посочено използване на пътя „не по предназначение“, което според
жалбоподателя се явява фактически и правно необосновано. В жалбата се
сочи още, че процесното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, а издаденото НП е явно несправедливо и
противоречи на закона.
В съдебно заседание (в което е приключено съдебното следствие)
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. От
процесуалния му представител е постъпило писмено становище с което
заявява, че поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения,
излага допълнителни такива и моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител .
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2020 г., св. Д. П. К. – мл.автоконтрольор в звено „Пътен
контрол“ при РУ-З. и св. В. С. Т. – мл. инспектор при РУ-З., изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение, охрана и
опазване на обществения ред. Около 13,00 часа полицейските служители се
намирали на ул. „А.“, в близост до кръстовището с ул. „П. м.“ в гр. З., когато
чули силен шум от форсиране на двигател и въртене на гуми. В този момент
полицаите видели приближаващ се към тях автомобил - марка „С.“, модел
„Л.“, с рег. № .., който навлязъл в кръстовището в посока ул. „А.“ със
странично поднасяне на купето на автомобила, при завоя на ляво по улицата.
Свидетелят К. незабавно подал сигнал на водача да спре автомобила и
установил, че се управлява от жалбоподателя Т. Х. С., на когото
непосредствено преди това (двадесет минути по-рано същия ден - в 12,45
часа), бил съставил АУАН за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на
нарушителя и на свидетеля В. Т. св. мл. автоконтрольор Д. К., съставил
АУАН серия ... № .. от 19.09.2020 г., за нарушение на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН.№ .от ..0 г. е издадено атакуваното Наказателно
постановление № ..... г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по
чл.175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Върху
разписката към наказателното постановление е отбелязано, че същото е
връчено на жалбоподателя на 06.10.2020 г., лично и срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
2
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Д. П. К. – мл.автоконтрольор в
звено „Пътен контрол“ при РУ-З. и св. В. С. Т. – мл. инспектор при РУ-З.. и
от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: НП № 20-0371-000391/05.10.2020 г.; Заповед, рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на МВР; Заповед за прилагане на
принудителна адм. мярка № 20-0371-000066/06.10.2020 г. на Началник група
към ОДМВ-С.; АУАН, серия ., № ... г.; Докладна записка, рег. № 371р-
9120/21.09.2020 г.; Протокол за предупреждение от 06.02.2019 г.; Протокол
за предупреждение от 06.05.2018 г.; Протокол за предупреждение от
03.05.2018 г.; Протокол за предупреждение от 22.07.2019 г.; Протокол за
предупреждение от 25.10.2019 г.; Протокол за предупреждение от
12.03.2020 г.; Протокол за предупреждение от 05.06.2020 г.; Протокол за
предупреждение от 04.06.2020 г.; Протокол за предупреждение от 15.08.2018
г. – всички съставени на жалбоподателя Т. Х. С.; справка за нарушител/водач,
както и АУАН № GA 251176/19.09.2020 г. и НП № 20-0371-000390/05.10.2020
г.
Показанията на св. К. и св. Т., са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Единственото противоречие в показанията на тези свидетели
касае причината, полицейските служители да се намират на посоченото
място, доколкото св. Т. твърди, че са паркирали патрулния автомобил за да си
купят обяд от близкия павилион, а св. К. сочи, че са се намирали там с цел
осъществяване на пътен контрол в района на ОУ „В. Л.“. Това обстоятелство
е неотносимо към установяване на релевантните фактически обстоятелства от
предмета на делото, поради което не променя изводите на съда относно
фактическата обстановка по констатираното нарушение.
Показанията на св. С.т.а (майка на жалбоподателя) не съдържат
твърдения, относими към предмета на делото. Същата сочи, че синът , се
обадил по телефона малко по-рано за да се оплаче, че му е съставен АУАН за
неизползване на предпазен колан и вероятно ще остане без книжка. Св. Ст.
обяснява, как е излязла от дома си в бл. 9, намиращ се в непосредствена
близост до мястото на процесното нарушение за да купи маслини от
павилиончето, разположено точно на завоя и видяла, че полицейските
служители разговарят с лицата на място (предполага, че полицаите търсели
свидетели), като дори се намесила в разговора между униформения служител,
който записвал показанията на един от тях и настоявала лицето да уточни
дали е видял сина да „скърца“ с гуми, както първоначално е заявил, или
само е чул. Нататък показанията на св. С. съдържат нейни разсъждения за
това как водачите на МПС следва да преодоляват дупката/пропаднала шахта
намираща се в самия завой, като според нея тя не можело да бъде
заобиколена, поради което автомобилът трябва да спре и след това да даде газ
за да потегли. Видно от изложеното, показанията на този свидетел, както и
субективното отношение, че полицаите са „чакали“ сина , не съдържат
информация, която да бъде ценена и съобразена от съда при преценка на
3
доказателстваната съвкупност.
Свидетелят Х. С. (баща на жалбоподателя) от своя страна сочи, че след
обаждането на сина си по телефона е излязъл на терасата на жилището им на
ет. ., в бл. .на ул. „А.“ и забелязвал паркирания патрулен автомобил.
Свидетелят предположил, че полицаите чакат сина му да се прибере и като
знаел, че по-рано са му съставили акт, решил да му се обади и да го
предупреди да не направи „някаква глупост“, тъй като, „като повечето млади
хора лесно се изнервя“. За предупредително обаждане не останало време, тъй
като непосредствено след това, свидетелят чул звука от приближаващия
автомобил на сина си (който разпознава като по-силен, заради ауспуха). Св.
Х. С. твърди, че видял как жалбоподателят „взел“ рязко завоя и се чуло
„пресвирване“ на гумите, но е категоричен, че превъртане на гуми не е имало.
В показанията си пред съда св. С. разсъждава, че причината за това е дупката
в завоя, която според него синът му е заобиколил плътно вдясно на пътното
платно и при острия ляв завой се е чуло изсвирването на гумите (извод
обратен на този св. С. С.. Впоследствие при разговор със сина си разбрал, че
последният е бил ядосан заради предходния акт, след който ще остане без
шофьорска книжка и затова е влязъл рязко в завоя прибирайки се към вкъщи.
Свидетелят посочва, че колата на сина му е малко по-шумна и от време на
време „форсира“, което го дразни, но според него е добър шофьор. Видно от
горното, в по-голямата си част показанията на този свидетел, подкрепят
фактическата обстановка, установена по делото с изключение на
превъртането на гумите на автомобила, в която част съдът не цени същите,
като ги възприема като защитна позиция, предвид близката родствена връзка
между свидетеля и жалбоподателя.
Предвид горното съдът постави в основата на своите фактически
констатации показанията на свидетелите К. и Т. (изцяло незаинтересувани от
изхода на делото), които намери за логични и съответни на съвкупно
събрания доказателствен материал. Установяват се датата, времето и мястото
на извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
06.10.2020 г., а жалбата е от 12.10.2020 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
4
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
на министъра на МВР, лицата заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в
ОДМВР в техните териториални структурни звена имат право да съставят
АУАН, а наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е
отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и
обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с
чл. 42, ал. 1 ЗАНН (действащата редакция - ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г.)
изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с
посочване времето и мястото на извършването му, както и конкретните
действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.
Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при извършването и
установяването му.
Издаденото НП също отговаря на законоустановените изисквания,
регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа, съобразно
чл. 57, ал. 1 ЗАНН (действащата редакция - ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г.)
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва ясно и
точно описание на нарушението, както и мястото на неговото извършване.
Напротив, фактическото обвинение е конкретизирано в достатъчна степен с
описание в обстоятелствената част (както в АУАН, така и в атакуваното НП),
че на посочената дата, на кръстовището на ул. „А. и „П. м.“, жалбоподателят
използва пътя отворен за обществено ползване, не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а се движи демонстративно с
въртене на гуми, като на левия завой на кръстовището поднася автомобила
странично и през цялото време се чучва силен шум от въртене на гуми.
На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя,
за допуснато съществени процесуално нарушение, предвид липсата на
описание на конкретните фактическите действия, които същият е извършил,
за да бъде квалифицирано поведението му като нарушение по чл. 104б, т. 2
ЗДвП. Не е необходимо описание на конкретните действия, с които водачът
въздейства върху системите за управление на автомобила (рязко подаване на
5
газ, самостоятелно или в комбинация с въздействие върху кормилното
устройство/ръчна спирачка, съединител и пр.) за да бъде поведението му
съставомерно по посочения законов текст. Същите са обективирани и
намират външен израз в движението на автомобила, което е тяхна
закономерна последица - механичен процес (за разлика например от
поведението на животно, което би могло да е проявление на неговата воля,
реакция на външни обстоятелства и др.). Не е нарушено правото на лицето да
разбере административнонаказателното обвинение и да организира адекватно
защитата си, доколкото фактите са ясно посочени в НП и АУАН –
демонстративно въртене на гуми и странично поднасяне на автомобила при
навлизане в завоя.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в НП и АУАН
следва изрично да се сочи с каква „друга цел“ е използван пътя, в
несъответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари.
Законовата забрана е пределно ясна – на водач на МПС не е позволено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всяка
друга цел, каквато и да е тя – демонстрация на високо ниво на шофьорски
умения, демонстрация на незачитане на правилата за движение по пътищата,
доставяне на лично удоволствие от екстремно шофиране и пр. и пр. е
забранена. Целта при ползване на път отворен за обществено ползване следва
да е съответна единствено на неговото предназначение – превоз на хора и
товари. Поради това, не е нужно да бъде установена и/или посочена
конкретната цел на водача – дали да предизвика възмущение, дали възхита
или пък да е безразличен към обществената реакция, с оглед постигане на
лично удовлетворение.
С оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно,
доколкото преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 ЗДвП е правилна.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и
място, жалбоподателят Т. Х. С., при управление на лек автомобил марка „С.“,
модел „Л.“, с рег. № .. е използвал пътя отворен за обществено ползване, не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари - движил
се е демонстративно с въртене на гуми, като на левия завой на кръстовището
поднася автомобила странично, а през цялото време се чува силен шум от
въртене на гуми. Действията на жалбоподателя (познато на разговорен език
като „дрифт“) категорично не съответства на законоустановеното
предназначение за ползване на пътя, което според настоящия съд води до
неговата обективна съставомерност.
6
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“ и за
съставомерността му е достатъчно поставяне в опасност на охранените
обществени отношения по безопасност на движението, като не са необходими
настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като
жалбоподателят е извършил описаното нарушение при форма на вината пряк
умисъл. Не се установяват по делото външни обстоятелства като например
неблагоприятна климатична обстановка (заледяване, наводняване на пътя или
др.), които да са предизвикали въпросното въртене на гуми и странично
приплъзване (поднасяне) на автомобила в завоя. Що се отнася до описаната
от свидетелите дупка – съдът намира, че при избора си на скорост за
движение, водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с конкретните
условия, в това число и състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл логично и житейски
обосновано е жалбоподателят, знаейки за наличието на дупка/шахта на пътя
(намираща се в непосредствена близост до дома му) да намали скоростта си
на движение при преминаване през този участък, а не да увеличи скоростта си
и да приплъзва автомобила в завоя. Прекият умисъл за извършване на
нарушението се установява, от обективираното движение на автомобила,
предизвикано в резултат на целенасочените действия на неговия водач, като в
случая ирелевантно се явява обстоятелството, че същият е бил ядосан от
предходно съставения му АУАН. Напротив, горното идва да покаже, че
санкцията от предходно констатирани нарушения на жалбоподателя, не е
постигнала своя превантивен и превъзпитаващ ефект спрямо него.
Жалбоподателят е съзнавал ясно забраненият характер на поведението си –
предупреждаван е повече от многократно с протоколи за предупреждение на
06.05.2018 г.; на 03.05.2018 г.; на15.08.2018 г.; на 22.07.2019 г.; на 06.02.2019
г.; на 25.10.2019 г.; на 12.03.2020 г.; на 05.06.2020 г.; на 04.06.2020 г., но
въпреки това не е привел поведението си в съответствие със
законоустановените правила и норми.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че удоволствието
от демонстративно/екстремно управление на МПС (както на автомобили така
и на мотоциклети, АТВ и пр.) не е забранено от закона, но същото следва да
бъде упражнявано в контролирана среда и при съответни мерки за
безопасност. В тази връзка на територията на страната ежегодно се провеждат
множество мероприятия за любителите на моторните спортове (в
дисциплините „драг“, „дрифт“, „стънт“ и пр.), които удовлетворяват своите
зрители и участници, но арена на такъв тип забавления не могат да бъдат
пътищата отворени за обществено ползване, доколкото поставят в реална
опасност неограничен брой лица (както други водачи на МПС, така и
пешеходци) и имущество.
Целта на Закона за движение по пътищата е да регулира обществените
отношения, свързани с придвижването на участниците по пътищата, като на
първо място осигури безопасност на движението. С мащабните изменения
7
на ЗДвП, въведени с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), в
изпълнение на приоритетите очертани в „Националната стратегия за
подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. Б. за периода
2011-2020 г.“, бяха приети редица нови текстове на закона (в това число и
процесната разпоредба), които целят да преустановят проявите на т.нар.
опасно шофиране и да повишат сигурността на пътя. Бяха въведени забрани
за водачите на МПС да организират или участват в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, да се използват
пътищата за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари (чл. 104б, т. 1 и т. 2 ЗДвП); забрана за извършване на
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение (чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП) и мн.др. Законодателното решение е
оправдано и идва да отговори на зачестилите прояви от този тип, при които в
резултат на неправилна субективна самооценка - надценяване на собствените
възможности и подценяване на опасността, се стига до множество инциденти,
довели до ПТП с пострадали лица, а нерядко - смърт.
По наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП, размерът на
санкцията за установеното нарушение е фиксиран – кумулативно наказание
глоба в размер на сумата от 3 000 лв. и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 12 месеца, поради което административнонаказващият орган
и съдът не разполагат с възможност за индивидуализация на съответно
предвиденото наказание.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
Видно от гореизложеното, съобразявайки високата степен на
обществена опасност на този вид нарушения, законодателят е определил
тежко наказание за нарушителите – кумулативно глоба във висок, абсолютно
определен размер от 3 000 лв. и лишаване от правоуправление за една година.
Предвид тежестта на посочената санкция и с оглед многообразието от
житейски хипотези, които биха могли да изпълнят сочения състав на
административно нарушение, съдът намира за особено важно извършването
на внимателна оценка за приложението на чл. 28 ЗАНН, при нарушения от
процесния вид.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на 28
ЗАНН, доколкото същите разкриват типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид. Нещо повече – в случая нарушението е извършено
на оживено място - в непосредствена близост до ОУ „В. Л.“ (!), църква и
павилион, като в района обичайно има движение на автомобили и пешеходци;
в светлата част на денонощието (13,05 часа) и то в период от годината, когато
градът е изключително оживен и изпълнен с гости и туристи по време на
провеждане на традиционните за гр. З.„Д.п.2020“ (18.09.2020 г.-22.09.2020 г.).
В допълнение съдът взе предвид и цитираните по-горе протоколи, видно от
8
които жалбоподателят е предупреждаван многократно за опасното си
шофиране, като в част от тях изрично се сочи, че е предупреден да не форсира
продължително автомобила на място, да не шофира агресивно, да не форсира
двигателя, да не потегля рязко с демонстративно въртене на гуми, да не
застрашава живота и здравето, както на останалите участници в движението,
така и на случайно преминаващи пешеходци и да не предприема рискови
маневри. Многократните предупреждения и предходно наложените наказания
по ЗДвП (видно от справката за нарушител/водач) не са оказали своя
възпиращ и превъзпитателен ефект спрямо жалбоподателя, поради което
съдът намира, че така наложеното наказание се явява адекватно и
справедливо, както предвид извършеното административно нарушение, така и
с оглед личността на жалбоподателя и е годно да постигне целите по чл. 12
ЗАНН, в това число и по отношение на генералната превенция, като
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.1 Районен
съд- З.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .. г., издадено от
началник група към РУ-З. при ОДМВР - С., с което на Т.Х.С., ЕГН
**********, с адрес гр. З., ул. „А. №. , ет. ., ап. . на основание чл. 53 и по
чл.175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени кумулативно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________В.Д._______________
9