МОТИВИ по НОХД №30463/2011 г. по описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият В.В.А. е обвинен в това, че на 01.06.2011
г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на А.Д.А.
движими вещи: 1 бр. USB флашка за лаптоп със сим-карта, 1 бр. уеб-камера за
компютър марка „Канон", 1 бр. слухов апарат „Фонак" модел „Соло Т
311", комплект кабел за пренос лаптоп - компютър, кабел от рутер до
компютър, 1 бр. мобилен телефон марка „Привилег Х7" с 2 бр. сим-карти и
батерия, 2 бр. компактдиска с програми за компютър с лицензиран софтуер, 5 бр. компактдиска
със записи „слайд шоу", 3 бр. компактдиска, или вещи на обща стойност 672,
10 лв., без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление чл. 196 ал. 1 т. 1 НК във вр. с чл. 194 ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание в размер на 2 години и
3 месеца, което да намали с 1 /3 или наказанието за подсъдимия да бъде в размер
на 1 година и 6 месеца при строг режим. Предлага на съда да уважи изцяло
предявения граждански иск като основателен и доказан.
Гражданският
ищец и частен обвинител А.Д.А. моли съда да признае подсъдимия А. за виновен и
да го осъди да му запалти сумата по предявения гр. иск в размер на 672, 10 лв. Иска
от съда да наложи строго наказание на подсъдимия, не по-малко от две години е
шест месеца лишаване от свобода при строг режим.
Подсъдимият В.В.А. се
признава за виновен и при условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не
се събират доказателства по тези факти. Излага доводи, че е откраднал, защото е
нямало какво да яде. Съжалява за постъпката си, като заявява, че вещите, които
откраднал при бягството си изхвърлил на улицата /същите били в два найлонови
плика/, и няма представа защо не са върнати на пострадалия.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Иванка Цветкова от
АК-Монтана дава съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи
наказание при условията на чл. 58а ал. 4 НК. Предлага на съда да уважи
предявения гр. иска като основателен и доказан.
Настоящото производство е по чл. 370 и сл. от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи
ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият В.В.А.
е осъждан с общо 12 бр. влезли в сила присъди, предимно за извършени престъпления
против собствеността. Последната присъда е по НОХД № 30065/2011 г. на
РС-Монтана, с наложено наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода при
строг режим за извършено деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 НК. Видно от отбелязването в справка за съдимост рег. №88/19.01.2012 г. на БС
при РС-Монтана, подсъдимият е освободен от Затвора-Враца на 23.12.2011 г. поради
изтърпяване на наказанието.
Гражданският ищец и частен обвинител А.Д.А. xxx триетажна
къща. В нея, на третия етаж живее бившата му съпруга – свидетелката М. Д., а
втория етаж е за неговата сестра.
На 1 юни 2011 година свидетелката Д. била вкъщи, когато след
обяд на входната врата се почукало. Тя отворила и видяла на вратата подсъдимия А.,
който я попитал дали има някаква работа, която да свърши срещу заплащане.
Д. го отпратила и му заявила, че не желае да се разправя
с него. Докато разговаряла по телефона тя забелазала, че подсъдимият пред
къщата й разговаря с друг мъж – свидетеля Г., който дърпал със себе си количка,
в която товарил вещи от контейерите за смет. Д. се сетила, че на стълбите на
къщата има оставени найлонови пликове с различни вещи и се усъмнила дали не е
откраднато нещо от тях. Веднага излязла да провери. Установила липсата на два найлонови
плика със следните вещи в тях: 1 бр. USB флашка за лаптоп със сим-карта, 1 бр. уеб-камера
за компютър марка „Канон", 1 бр. слухов апарат „Фонак" модел „Соло Т
311", комплект кабел за пренос лаптоп - компютър, кабел от рутер до
компютър, 1 бр. мобилен телефон марка „Привилег Х7" с 2 бр. сим-карти и
батерия, 2 бр. компактдиска с програми за компютър с лицензиран софтуер, 5 бр. компактдиска
със записи „слайд шоу", 3 бр. компактдиска. Тези вещи били на нейния бивш
съпруг – гражданският ищец и частен обвинител А.Д.А.. Свидетелката накарала
внука й К. да изтича и провери какво има в количката, която бута свидетеля Г.. Същевремнно
тя започнала да вика и по подсъдимия и по Г.. Подсъдимият започнал да бяга, носейки
двата плика с откраднати вещи, а свидетелят Г., който познавал подсъдимия и
знаел, че той много краде, уплашен, че ще има неприятности също побягнал, изоставяйки
количката. Внукът на свидетелката се върнал при баба си като й казал, че в
количката на Г. няма нищо.
От
показанията на свидетеля Г. се установява, че на 01.06.2011 г. минавал покрай
къщата на А. и Д. и тъй като преди те му били давали дрехи и обувки, искал да
пита дали нямат нещо за него.
По улицата се заговорил с негова позната и тогава видял
подсъдимият В.В.А. да влиза в къщата на
гр. ищец. Не след дълго го видял да излиза оттам, носейки две найлонови торби -
по една във всяка ръка. През това време, свидетелката Д. викнала, че
нещо е откраднато от къщата, подсъдимият побягнал като хвърлил торбите на
улицата, близо до едно дърво. Г. също се изплашил и побягнал, но твърди в
показанията си, че ясно е видял как жената /свидетелката Д./ е намерила
захвърлените найлонови торби и ги е прибрала. Доказателства в насока, че
бившата съпруга на гр. ищец е прибрала вещите, респ. същите са възстановени - липсват
по делото.
Гражданският ищец и частен обвинител А. чул викове навън,
излязъл на улицата и там видял бившата си съпруга, внука си и непознат за него
мъж, който бягал от тях. Установил, че липсват негови вещи - 1 бр. USB флашка
за лаптоп със сим-карта, 1 бр. уеб-камера за компютър марка „Канон", 1 бр.
слухов апарат „Фонак" модел „Соло Т 311", комплект кабел за пренос
лаптоп - компютър, кабел от рутер до компютър, 1 бр. мобилен телефон марка
„Привилег Х7" с 2 бр. сим-карти и батерия, 2 бр. компактдиска с програми
за компютър с лицензиран софтуер, 5 бр. компактдиска със записи „слайд
шоу", 3 бр. компактдиска.
От закючението на вещото лице Михаил Василев по
изготвената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на
посочените по-горе вещи е в размер на общо 672, 10 лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и логическо единство намира за установена по безспорен
начин фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините
за извършване на същото са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната.
По отношение
наказанието на подсъдимия В.В.А.:
Съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК във вр. с чл. 194 ал. 1 НК:
затова, че на 01.06.2011
г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на А.Д.А.
движими вещи: 1 бр. USB флашка за лаптоп със сим-карта, 1 бр. уеб-камера за
компютър марка „Канон", 1 бр. слухов апарат „Фонак" модел „Соло Т
311", комплект кабел за пренос лаптоп - компютър, кабел от рутер до
компютър, 1 бр. мобилен телефон марка „Привилег Х7" с 2 бр. сим-карти и
батерия, 2 бр. компактдиска с програми за компютър с лицензиран софтуер, 5 бр. компактдиска
със записи „слайд шоу", 3 бр. компактдиска, или вещи на обща стойност 672,
10 лв., без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
Определяне на наказанието при условията на чл. 58а ал.
1 НК:
И по отношение на този подсъдим
при приложение на горепосочената разпоредба наказанието би било в размер на 6
години лишаване от свобода /средният размер/, което намалено с 1 /3 би било 4 години
лишаване от свобода при строг режим. Съдът намира, че и по отношение на този
подсъдим следва да намери приложение чл. 58а ал. 4 НК. Смекчаващи вината
обстоятелства са признанието на вината още на ДП, сравнително невисоката
стойност на вещите.
Съдът му определи наказание на основание чл. 196 ал. 1 т.
1 НК във вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. чл. 58а ал. 4 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК
определи наказание на подсъдимия Нончев в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС съдът определи първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като постановява съгласно
чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор
или Затворническо общежитие от закрит тип. Така определеното наказание при
условията на чл. 58 ал. 4 НК е по –благоприятно за подсъдимия А..
На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с
чл. 23 ал. 1 НК съдът определи едно
общо наказание между наложеното по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№30065/2011 г. на РС-Монтана /в сила от 07.07.2011 г. /, до размера на
най-тежкото - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да
бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор
или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25 ал. 2 Н, съдът
приспадна изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното
по-горе общо наказание /по НОХД №30065/2011 г. на РС-Монтана наказанието е
изтърпяно изцяло от А./.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание
чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет за съвместно
разглеждане и предявен от гражданският ищец А.Д.А.
иск против подсъдимия А. за сумата от 672, 10 лв, ведно със законната лихва.
Съдът намира предявеният от гражданския ищец иск за
имуществени вреди за основателен и доказан в предявения размер.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият
е извършил деянието предмет на обвинителния акт и А. е претърпял имуществени
вреди в размер на 672, 10 лв. Няма данни по делото подсъдимият да е възстановил
вещите или тяхната равностойност. И тъй като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е
категорична, че всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил
другиму, то съдът уважи исковата претенция изцяло, ведно със законните
последици като осъди подсъдимия А. с да заплати на А.Д.А. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата
от 672, 10 лв. – обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане.
Съобразно
изхода на делото на основание чл. 189 ал. 3 НПК, подсъдимият
В.В.А. с посочени по-горе адрес
и ЕГН, следва да бъде осъден да заплати сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. –
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 35 лв. - разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: