Решение по дело №1039/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Ш.М. ***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение № 1012-26-231-1/30.08.2023г., издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № **********-2140-26-711/28.07.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Сочи се, че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 20.09.1980г. – общо 1г. 09 м., като действителен стаж. Претендира се по отношение на жалбоподателката да е изпълнена положителната предпоставка за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото разпореждане и връщане на преписката на административния орган с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че се приеме за основателна жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М.Ш.М. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на пенсия – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх.№2113-26-2346/02.12.2019г. В заявлението е декларирала, че имената М. Ш. М.и М.Ш.М. са нейни. Към заявлението е приложила документи – трудова книжка и др. В Описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от III категория общо 12 г. 03 мес. и 07 дни и навършена възраст към датата на заявлението – 66 г. 04 м. 18 дни, както и действителен осигурителен стаж – 10 г. 06 м. 08 дни.

От Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е било издадено Разпореждане № **********/2140-26-287/01.04.2020 г., с което, на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Ш.М..

Разпореждането е било изпратено на М.Ш.М. по пощата и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 012NRK R е било получено лично срещу подпис на 21.04.2020г. По делото липсват данни Разпореждането да е било обжалвано.

На 03.04.2023г. М.Ш.М. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново заявление за отпускане на ЛПОСВ, заведено с вх.№2118-26-470/03.04.2023г. В Описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от III категория общо 15 г. 02 мес. и 18 дни и навършена възраст към датата на заявлението – 69 г. 08 м. 19 дни, както и действителен осигурителен стаж – 13г. 05 м. 19 дни.

С Разпореждане №**********/2140-26-711/28.07.2023г., издадено на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Ш.М.. С разпореждането се приема, че към датата на подаване на заявлението за пенсия 03.04.2023г. жалбоподателката има навършена възраст от 69г., 08 м. и 19 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 12.03.1974г. до 01.04.2023г. с прекъсване, както следва: 15г., 02м. и 18 дни от трета категория труд, съответно общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд – 15г. 02м. 18 дни.

В разпореждането се цитира разпоредбата на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023г., лицето следва да има навършена възраст 62 години и придобит осигурителен стаж 36 години и 04 месеца, като се приема, че М. не отговаря на тези условия и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 69г. 08м. и 19 дни, но няма изискуемия се стаж 36 години и 04 месеца, а има 15 г. 02 м. 18 дни.

Посочена е също и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2023г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 67 години за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Пенсионният орган е посочил, че на М. не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 69г. 08 м. и 19 дни, но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 13г. 05м. и 19 дни.

Цитирана е разпоредбата на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно която органът е посочил, че „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Предвид цитираните норми е прието, че зачетеният стаж като неработеща майка от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. – 01 година и от 01.01.1980г. до 30.09.1980г. – 08м. 29 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 от ДР на КСО.

Разпореждането е било изпратено на М.Ш.М. по пощата и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01GBCR L е било получено лично срещу подпис на 09.08.2023г.

На 16.08.2023г. от М.Ш.М., чрез пълномощник, е била подадена жалба вх. № 1012-26-231/16.08.2023г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане №**********/2140-26-711/28.07.2023г. В жалбата са наведени твърдения, че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка за периодите от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 20.09.1980г. – 1 година и 09 месеца, като действителен стаж.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-231-1/30.08.2023г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от М.Ш.М. срещу Разпореждане №**********/2140-26-711/28.07.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Цитирани са нормите на чл.68, ал.1 – 3 от КСО и е разгледано значението на понятията „осигурителен стаж“ и действителен стаж“, като е посочено, че за действителен осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване и изчерпателно изброените в нормата хипотези, сред които не е периода на ползването на майчинство, като неработеща майка. Прието е, че въпреки, че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил: времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст, времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица и др. Като цитирал и анализирал разпоредбите на §1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО, административният орган формирал извода, че с оглед тези разпоредби зачетеният осигурителен стаж за времето като неработеща майка от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 30.09.1980г. с продължителност 01г. 08м. 29 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По тези съображения жалбата на М.М. против разпореждането е била отхвърлена.

Решението е било съобщено на жалбоподателката (чрез адв. Ч.) на 01.09.2023г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01FJBF F.

Жалбата е подадена на 12.09.2023г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-231-2 от 12.09.2023г.

Оспорването е направено в срок. Тъй като решението е неблагоприятно за жалбоподателката, същата разполага с правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото изхожда именно от директора на ТП на НОИ – Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за прогласяване на нищожност.

Спазена е и изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и съответни правни изводи.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на процесното решение. Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Между страните не се спори, а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периодите от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 30.09.1980г. – общо 01г. 08м. 29 дни, М.Ш.М. е имала качеството на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпросът дали тези периоди представляват „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело №9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г. по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на ВАС ).

При зачитането на периодите от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 30.09.1980г. – 01 г. 08м. 29 дни и прибавянето им към вече зачетения от органа „действителен“ осигурителен стаж в размер на 13г. 05 м. и 19 дни, необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 69 години, 08 месеца и 19 дни към 03.04.2023г., оспорващата безспорно доказва придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

При анализа на посочените норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела (в този смисъл Решение №5576 от 30.05.2023г. на ВАС по адм. д. №11236/2022г., VI о.), следва извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал, на основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, да признае периодите на майчинство от 12.03.1974г. до 12.03.1975г. и от 01.01.1980г. до 30.09.1980г. – 01 г. 08м. 29 дни за действителен осигурителен стаж.

В заключение, неправилното прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, което налага преписката по заявлението на М.Ш.М. да се изпрати на административния пенсионен орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно този изход на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за разноски по делото. Такива се следват в общ размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие №77/15.08.2023г. Така договореното и платено адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. С оглед на това, независимо от своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер от 500.00 лева.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-231-1/30.08.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Ш.М. ***, срещу Разпореждане №**********-2140-26-711/28.07.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване ” при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №2118-26-470/03.04.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М.Ш.М. ***, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на М.Ш.М. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: