М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 1625 / 2020 год. на Районен съд-гр.Русе, СЕДМИ наказателен
състав
Частният тъжител Д.А.М. *** е повдигнал обвинение срещу подс.Е.Й.Й. за престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК, затова че на 10.07.2020 г., гр.Русе, противозаконно
повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ Р 56-86 КВ,
собственост на Д.А.М. ***, като случаят е маловажен.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от него срещу подсъдимия граждански иск за 450 лева, представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди от престъплението.
Повереникът на тъжителя счита, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна от
подсъдимия и е категорично доказано,
поради което иска съда да го признае за виновен по обвинението и да присъди
претендираното обезщетение.
Съдебното производство се провежда в
отсъствието на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй като
местоживеенето му страната не е известно и след щателно издирване не е
установено. Назначеният служебно защитник пледира, съдът да му наложи наказание
глоба ориентирано към минимума, а гражданския иск да бъде отхвърлен като недоказан.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и изложените от
страните съображения, прие за установено следното:
Подсъдимият Е.Й.Й.
е роден на 21.07.1073 г., в гр.Попово, обл.Търговище, български
гражданин, с ЕГН: **********.***
тъжителят управлявал таксиметров лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ Р 56-86 КВ.
Той спрял на червен светофар на кръстовището на бул.“Скобелев“ с ул.“Дондуков
Корсаков“ в лентата за завиване наляво. Непосредствено след него спрял и
подсъдимия с управлявания от него автомобил. Той слязъл от превозното средство
и отишъл до предната дясна врата на автомобила на тъжителя и започнал да се
разправя с него. Малко след това се върнал в автомобила си, но преминавайки
покрай задната дясна колона на автомобила на тъжителя я ударил с ръка. В
резултат на това тя се огънала. По този начин на тъжителя била причинена щета в
размер на 450 лева. След това подсъдимият напуснал мястото с автомобила си.
Впоследствие
Д.А.М. подал до органите на МВР заявление за случилото се, въз основа на което
била извършена проверка и установена самоличността на подсъдимия. Материалите
по образуваната преписка били изпратени на Районна прокуратура – Русе и
заведени под № 4876/2020 г., по описа на прокуратурата. С постановление от
08.09.2020 г., наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно
производство, тъй като се касаело за престъпление по чл.216, ал.4 от НК, което
е от частен характер. Поради това М. депозирал пред съда тъжба, с която
повдигнал срещу Й. визираното по-горе обвинение.
Тази
фактическа обстановка съдът приема въз основа на записите от системата за
видеонаблюдение на Община Русе на посоченото кръстовище от 10.07.2020 г., от
които ясно се вижда описания инцидент; материалите по преписка № 4876/2020 г.,
по описа на РсРП и автотехническата експертиза, която сочи, че на задната дясна
колонка на автомобила на тъжителя е причинено увреждане, което може да се
получи от удар с ръка и че причинената щета е в размер на 450 лв.
Налагат
се следните правни изводи:
Подсъдимият е
пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31,
ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна
и субективна страна с деянието си подс.Й. осъществил състава на престъплението
по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 10.07.2020 г., гр.Русе, противозаконно повредил
чужда движима вещ – лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ Р 56-86 КВ, собственост на Д.А.М.
***, като случаят е маловажен. Същият ударил с ръка задната
дясна колона на автомобила, в резултат на което тя са огънала. От субективна
страна действал с евентуален умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и е допускал
настъпването им.
При
тези обстоятелства, съдът счита, че подс.Й. следва да бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската стойност на нанесената
повреда на лекия автомобил на тъжителя. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се отчетоха.
Въз основа
на изложените съображения и на основание чл. 216, ал.4 вр. с ал.1 във вр. с
чл.54 във вр. с чл.36 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “ГЛОБА” в
размер на 100 лева.
Предявеният граждански иск е
допустим, своевременно внесен от лице, което е от кръга на правоимащите
обезщетение за нанесени имуществени вреди.
Предявеният гражданският иск по
делото, съда счита за доказан по своето основание и размер, поради което следва
да бъде уважен както е предявен. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира
парично виновно причинените от него вреди в размер на 450 лв, съгласно
експертната оценка по делото, ведно със законната лихва от деня на деликта –
10.07.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 412 лева.
При този изход на делото подсъдимия следва да заплати в полза на Районен съд Русе
държавна такса от 50 лева върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 150 лв. представляваща разноски на съдебното производство.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: