№ 12735
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110101035
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу В. С. Ч. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 3339.78 лв. – неплатена в срок стойност на доставена от
/ФИРМА/ в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, абонатен № ***** и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 490.80
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от
15.09.2016 г. до 04.02.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 44.40 лв. – стойност на предоставена в периода от месец
01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 7.40 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода на забава от 01.03.2016 г. до
04.02.2019 г.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците за
1
периода от 08.02.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Третото лице – помагач /ФИРМА/ не взема становище по предявените
искове.
Ответникът – В. С. Ч. от гр. София, в писмени отговор, подаден по
делото в срока по чл. 131 ГПК на 19.05.2023 г. оспорва предявените искове по
основание, като излага съображенията си за това. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за част от предявените с исковата молба суми.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и
пълно доказване, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с
ответника за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период;
количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния
момент на изискуемост на задължението на ответника за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява
ответникът да е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за процесния период и имот. Видно
от представения по делото Протокол за избор на жилище по реда на
ЗУЖВГМЖВ и ППЗУЖВГМЖВ от 27.09.1995 г. на Централна местна
комисия при Столична голяма община, същият не представлява сам по себе
си титул за собственост, доколкото в самия документ е посочено, че
договорът за покупко-продажба на недвижимия имот следва да бъде сключен
между страните след заплащане на жилището от купувача, за
осъществяването на което обстоятелство липсват доказателства по делото.
Действително по делото е представена и молба-декларация от ответника от
19.12.1995 г., с която е поискано по отношение на процесния имот да бъде
открит абонатен номер на името на ответника, но видно от заявление до
ищеца от В. С. Ч. от 03.11.2014 г., последният е заявил отказ от сключения
между страните договор за отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г., предхождащ
процесния, като не се установява впоследствие да е възникнала нова
облигационна връзка между страните. Ето защо съдът намира, че не се доказа
ответникът да е бил собственик, вещен или облигационен ползвател по
отношение на процесния имот през предявения с исковата молба период.
На следващо място следва да се отбележи, че ищецът не е установил с
годни доказателства дали и какво количество, съответно на каква стойност е
2
доставил топлинна енергия на ответника в периода от месец 05.2015 г. до
месец 04.2018 г. По делото не са представени описаните в извлечението от
сметки фактури. Вписванията в извлечението от сметки подлежат на
доказване и също не установяват количеството доставена от ищеца на
ответника топлинна енергия в процесния период, нито установяват нейната
стойност.
Като има предвид горното, съдът намира за неоснователни и недоказани
предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат
направените по делото разноски.
Ответникът е представляван по делото от адвокат И. ДЖ., която видно
от Договор за правни услуги от 17.05.2023 г. е оказала на представлявания
ответник В. С. Ч. безплатна правна помощ, поради липса на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и предвид
заявеното от адвокат ДЖ. искане, на последната следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за исковия процес в размер на 1038.42 лв., на
основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да понесе и адвокатското възнаграждение на адвокат И.
ДЖ. в размер на 494.12 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2, изречение
2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за оказаната
безплатна правна помощ на представлявания ответник, поради липса на
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав, съобразно Договор за правни услуги от 14.09.2021 г.,
представен по последното дело.
Възражението на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираните от пълномощника на ответника адвокатски
възнаграждения, настоящият съдебен състав намира за недопустимо,
доколкото ответникът не претендира разноски в исковото и в заповедното
производство и с настоящият съдебен акт не се присъждат на страната
направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, а се
присъжда възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство на ответника като материално затруднено лице. В този
случай съдът определя възнаграждението, съобразно сложността на делото и
свършената по делото работа, съобразно и чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 40 лв., от
които 15 лв. – държавна такса по за образуване на частното въззивно
производство срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист в
заповедното производство и 25 лв. – разноски пред въззивния съд за дължима
3
държавна такса по възражението по чл. 423 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ********* СРЕЩУ В. С. Ч., ЕГН
**********, със съдебен адресат адвокат И. ДЖ. – ******** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3339.78 лв. – задължение за
доставена от /ФИРМА/ в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г.
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес *********,
абонатен № *****, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
08.02.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата от 490.80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за
периода на забава от 15.09.2016 г. до 04.02.2019 г.; с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 44.40 лв. – стойност на
предоставена в периода от месец 01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
08.02.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата от 7.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на
забава от 01.03.2016 г. до 04.02.2019 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ********* ДА ЗАПЛАТИ н а В. С. Ч., ЕГН **********, със
съдебен адресат адвокат И. ДЖ. – ******** сумата от 40 лв. – разноски за
държавни такси, направени в производствата пред въззивния съд, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Г. ДЖ. с ЕГН
********** с адрес ******** сумата от 1038.42 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана в исковото производство безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице – ответника В. С. Ч., на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 2,
4
ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и сумата от 494.12 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана в заповедното производство по частно гр. дело №
7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице - ответника В. С. Ч., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и
т. 2, вр. с ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
/ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5