Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.02.2022 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 01.12.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 1245 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 88, ал. 1,
т. 1, б. "б", пр. 1 Закона за застраховането(отм.) във вр. с чл.
51, ал. 1 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че при ПТП на 16.01.2004г. на ***, в
участъка на с. Т.- с. Г., обл. Стара Загора, извършено виновно от М.И.А., ЕГН **********,
като водач на лек автомобил „М." с ДК № ***, който нарушил правилата за
движение по пътищата като навлязъл в насрещната лента и блъснал насрещно движещ
се лек автомобил Вс peг. № ***, управляван от М.Х.М., били причинени телесни
увреждания на ищеца.
Вината на водача М.И.А. е
установена със споразумение по чл. 414 Ж от НПК, със сила на присъда, одобрена
по НОХД № 205/2004г. по описа на Казанлъшки районен съд, с определение от
15.04.2004г.
Посочва се, че виновният
водач не притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
поради което ответникът дължи обезщетение на основание Закона за застраховането
/отм./, в сила към датата на ПТП, и до размера на лимита по чл. 9, ал.1, т.1 от
Наредба №4 за задължителното застраховане / приета 2003г./- 200 000,00 лева.
Твърди се, че вследствие на
описаното ПТП ищецът получил телесни увреждания:
-
Множествена травма;
-
Счупване- изкълчване на дясната тазобедрена става;
- Отворено счупване на
капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване;
Счупването - изкълчване на
дясната тазобедрена става и отвореното счупване на капачката на дясното коляно,
наложили нейното отстраняване, което причинило трайно затруднение на движенията
на десния крак, което ще остане за цял живот.
Пострадалият е лекуван
стационарно в МБАЛ- ЕООД гр. К., в периода 16.01.2004г. - 27.02.2004г.
От 10.05.2004г. до
21.05.2004г. и от 25.05.2004г. до 03.06.2004г. М.М. бил на лечение в болница за
рехабилитация в гр. ... Впоследствие пострадалият получил 59.5 %
инвалидност, с решение на ТЕЛК от 01.12.2004г. с диагноза: „Счупване на долни
крайници. Състояние след фрактура и луксация на ДТБС и дясна патела. Състояние
след фрактура на таза. Състояние след екстирпация на дясна патела. Хипотрофия
на бедрена мускулатура."
За болките и страдания от
гореописаните увреждания ищецът бил обезщетен от Гаранционен фонд по доброволен
ред със сума в размер на 15 000,00 лв., по молба с вх. № ГФ-418/23.12.2004г.
След определяне и изплащане
на горепосоченото обезщетение М.М. продължил да страда от причинените му
травми, като постоянно имал накуцваща походка и затруднено придвижване.
Вследствие на травмите от
настъпилото ПТП при пострадалия се появило усложнение в областта на двете му
колена, диагностицирано като „ГОНАРТРОЗА ДВУСТРАННО", като усложнението е
открито и диагностицирано при преглед и направени изследвания на 14.04.2020г.
При изследванията били направени рентгенови снимки на двете му колена. Посочва
се, че развилата се „гонартроза" в двете колена причинява постоянни болки,
затруднено движение и негативна прогноза, тъй като тя не е лечима и състоянието
на пострадалия непрекъснато ще се влошава и ще доведе до изключително трудно
придвижване, ползване на помощни средства, евентуално протезиране на двете
колена.
За така описаното
усложнение- „гонартроза" на двете колена, ищецът не е обезщетяван. М.М. се
обърнал към ответника с молба с вх. № 24-01- 245 от 08.06.2020г. за определяне
и изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на развилото се усложнение. Ответникът е отказал да удовлетвори
претенцията на пострадалия.
Поради изложеното моли съда,
да осъди ответника Гаранционен фонд да плати на М.Х.М. сумата в размер на 40
000,00 (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради проявилото
се усложнение- „гонартроза" на двете колена, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.01.2004г., заедно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане, като ни присъдите и направените по
делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е
представена следната банкова сметка *** М.Х.М. в ЦКБ АД, по която да бъдат
преведени, всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски, да
бъдат преведени:
IBAN: ***: ***
С отговора на исковата молба се посочва,
че Гаранционен фонд към настоящият момент вече е бил сезиран по повод
процесното ПТП и е изплатил, по щета 10108/2004г. на М.М. сума в размер на 15
000 лв. Счита, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца в
резултат от получените телесни наранявания при процесното ПТП и не е налице
качествено нов етап в развитието на заболяването, отчетено при определяне на
първоначалното обезщетение от УС на ГФ.
Посочва,
че видно от представената медицинска документация, на ищеца по спешност е била
извършена репозиция на изкълчената дясна ТБС и ПХО на „откритата фрактура на
дясно капаче“ с отстраняване на многофрагментно счупената капачка. Десният
долен крайник бил поставен на директна екстензия. При първичното
освидетелстване от ТЕЛК с ЕР № 2978 на 01.12.2004 година са определени 59.5%
ТНР, формирани от проценти ТНР за „фрактура-луксация на дясна ТБС“, за
състояние след „екстирпация на дясна патела с хипотрофия на дясна бедрена
мускулатура „При следващите преосвидетелствания от ТЕЛК от 2005 година, 2008
година, до 2011 година, т.е до 8 години след злополуката в представените през
този период ТРИ ЕР на ТЕЛК не са коментирани ограничения на движенията в дясна
колянна става, респ. не е определян % ТНР за това. Посочван е % ТНР за
„екстирпацията на дясна капачка“, но не и за ограничени движения в ДКС. Затова
не е определяна и сума за ограничение на движенията в дясна КС при разглеждане
на казуса в ГФ, тъй като практически не е имало ограничение на обема на
възможните движения.
Ответникът
посочва, че твърденията за наличие на „двустранна гонартроза“ е хроничен дегенеративен процес на ставния
хрущял, в подкрепа на което говори, че са ангажирани и двете коленни стави, т.е
и лявата, при която няма никакво травматично увреждане. Паралелният процес на
артрозни промени и в двете коленни стави, отсъствието на коментиран и доказан
артрозен процес с функционални отклонения в дълги години след ПТП давало
основание да не се приема наличието на ексцес за породена от травматична увреда
при ПТП „гонартроза на дясна колянна става“.
За
изцяло неоснователна се счита претенцията за изплащане на допълнително
обезщетение във връзка с горното ПТП, тъй като посочените в исковата молба
болки и страдания не могат да бъдат квалифицирани като “ексцес”.
На
следващо място посочва, че исковите претенции не кореспондират със
задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о.,
решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Посочва се, че тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от
деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти. Гаранционен фонд счита, че предявените
претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р
България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната
и стандарта на живот.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа всички твърдения от
исковата молба.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът
оспорва изцяло допълнителната искова молба и поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че при ПТП на 16.01.2004г. на ***, в участъка на с. Т.- с. Г., обл.
Стара Загора, извършено от М.И.А., ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„М." с ДК № *** били причинени телесни увреждания ищеца.
За процесното
ПТП е образувано НОХД № 205/2004г. по описа на Казанлъшки районен съд приключило
със споразумение от 15.04.2004 г., с което подсъдимия М.И.А. е признат за виновен по чл. 343, ал. 3,
б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 16.01.2004 г. на ***в участъка с. Т. – обл. Стара Загора, при
управление на МПС – л.а. „М.“, рег. № ***е нарушил правилата за движение по
ЗДвП и причинил по непредпазливост средни телесни повреди на М.Х.М. от с. А. и Г.С.К.от
гр. К. и на турския гражданин М.М.Й..
По делото не се
спори, че вследствие на описаното ПТП ищецът получил телесни увреждания: Множествена
травма; Счупване- изкълчване на дясната тазобедрена става; Отворено счупване на
капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване;
Счупването -
изкълчване на дясната тазобедрена става и отвореното счупване на капачката на
дясното коляно, наложили нейното отстраняване, което причинило трайно
затруднение на движенията на десния крак, което ще остане за цял живот.
Безспорно е, че за
увреждащия л.а. „М.“, рег. № ***не е сключена застраховка „Гражданска
отговорност", което ангажира отговорността на Гаранционен фонд.
За болките и
страдания от получените увреждания ищецът е обезщетен от Гаранционен фонд по доброволен
ред със сума в размер на 15 000,00 лв., по молба с вх. № ГФ-418/23.12.2004г.
С оглед
обезщетяване на описаното в исковата молба усложнение - „гонартроза" на
двете колена, М.М. се обърнал към ответника с молба с вх. № 24-01- 245 от
08.06.2020г. за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на развилото се усложнение. Ответникът е
отказал да удовлетвори претенцията на пострадалия.
От заключението
на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
На 16.01.2004г
около 17,00ч на ПП-6км, 290, в района на с.Г., общ..., в посока изток-запад се
движел ЛА “М.-300 Д“ с Рег. № С0044ВР, собственост и управляван от М.И.А. с ЕГН
********** ***. На десен завой и при непрекъсната осева линия водачът е
предприел изпреварване на друг автомобил, навлязъл в лентата за насрещно
движение в резултат на което се е сблъскал с насрещно движещия се ЛА „В.“ с рег.
№ ***, собственост на Д.Н.С.и управляван от М.Х.М. с ЕГН ********** ***. В
резултат на настъпилото ПТП водача на ЛА „ВАЗ“ е получил множествена травма: счупване-изкълчване
на дясната тазобедрена става -открита фрактура на дясното колянно капаче.
По спешност с
линейка и спешен екип ищецът е откаран във ФСМП- К., където след извършване на
прегледи, лабораторни и апаратни изследвания са диагностицирани травмите и е
хоспитализиран в МБАЛ - К. - Хирургично отделение. В анамнезата е записано, че
постъпва по спешност след ПТП. Обективно състояние: корем - умерена палпаторна болка
в дясна ингвинална област. ОДА - оток, палпаторна болка, деформация в дясна ТБ
област със силно ограничени и болезнени движения в дясна ТБС. Разкъсно -
контузна рана с неправилна форма по предната повърхност на дясно коляно. От
рентгеновите изследвания е установена фрактура - луксация на дясна ТБ става и
открита фрактура на дясно капаче. Лечението е започнато с директна скелетна
екстензия през туберозитас тибие и репозиция на тазобедрената става. Раната в
колянната област е ревизирана, обилно промита и почистена, извършен е дебридман
на размачканите и некротични тъкани, отстранени са фрагментите на капачето,
дренирана е раната и е затворена послойно. Включена е терапия с антибиотици,
аналгетици, ТАП, САТ, антитромботична профилактика. В условията на директна
екстензия е престоял в стационара повече от месец и е дехоспитализиран на
27.02.2004г.
Лечението е
продължено в домашни условия с леглови режим, в последствие с приучване и
прохождане с две помощни средства без да се натоварва десния крак, на по-късен
етап е започнато постепенно увеличаване на натоварването, преминаване на едно
помощно средство и прохождане. Това било дълъг етап поради, което е бил 6
месеца с подсигурена временна нетрудоспособност чрез болнични листове.След това
с решения на ТЕЛК - Стара Загора са разрешени и осигурени с временна
нетрудоспособност и 7, 8, 9, 10 месец. След 10-я месец с ЕР №2978/01.12.2004г.
е дадена оценка на работоспособността ме на 59,5% за 1 година.
За претърпените
травми при процесното ПТП от 16.01.2004г. ищецът М.М. е обезщетен от
Гаранционен фонд на базата на негова молба с входящ номер ГФ-418/23.12.2004 г.,
с решение на УС на ГФ. Към този момент той е бил все още във временна
нетрудоспособност за възстановяване на претърпените травми на ДТБС и ДКС. Пак
тогава оплакванията му са били от тежко травмираната тазобедрена става и
дясната колянна, при която поради премахване на раздробените фрагменти на
колянното капаче и хирургична обработка на екстензорния апарат на коляното
движенията в същото са били ограничени. В резултат на дълго продължилия болков
синдром и дългото ползване на помощни средства с натоварване на левия крак и
щаденето на десния, то в лявата колянна става са започнали дегенеративни
изменения на хрущяла, неговото изтъняване. Това е бавен процес и дълго време
протича безсимптомно и безболково.
След като се започне
натоварването на десния крак се появява дисбаланс в походката, дълго време тя е
клатеща се. Този процес е свързан с неправилното натоварване на лявата и
дясната колянна става, постепенно предизвиква поява на дегенеративно изтъняване
на ставния хрущял и на двете коленни стави. При такова прогресиране на
оплакванията не може да се прогнозира точният момент на появата на силна
колянна болка. Не е задължително тя да се изяви с голяма сила едновременно в
двете колена. В по-честите случаи се появява острата болка първо в едното, а
след няколко месеца в другото коляно. В този смисъл появата на гонартрозата е вследствие
от първоначалните травматични увреждания при ПТП. В Експертно решение №82 от
10.02.2012 г. за първи път се споменава в диагноза Асептична некроза на главата
на дясна бедрена кост. Това е следствие от разкъсването на връзката на
бедрената глава по която минава основната хранеща артерия. След нейното
прекъсване е нарушено кръвоснабдяването на бедрената глава, а оттам и
доставката на кислород и хранителни вещества, участващи в костната плътност.
Бедрената глава започва да намалява по обем, да се сегментира, в нея се
появяват остеопоротични кисти, вследствие на което движенията в ацетабуларната
ямка стават нестабилни и болезнени. Процесът на дегенерация на ставата прогресира
във времето. От Експертно решение №2155 от 10.10.2017г. е видно, че
ограничените движения на дясната колянна става персистират в лека степен. В
Амб.лист №2013 от 14.04.2020г. е видно, че при новонаправените
рентгенографии на двете колена и на таза с двете тазобедрени стави,
рентгеновото разчитане конкретизира измененията: Двустранна гонартроза.
Коксартроза в дясно.
От всичко това
трябва да се заключи, че появилите се на по-късен етап страдания: коксартроза в
дясно и двустранна гонартроза са в пряка и непосредствина връзка с
първоначалните травми от 16.01.2004г. Те са неразривносвързано следствие от
процесното ПТП.
Според вещото
лице установената гонартроза и коксартроза са диагностицирани през 2017-2020г.
и следва да се отбележи, че състоянието ще прогресира в негативен порядък и с
по-бързи темпове поради напредване на възрастта на ищеца. При нарастване на
болковия симптом все по често ще се налага използването на НСПВС и провеждане
на инжекционна терапия с кортикостероиди и хиалуронови съединения. Все по-често
ще има нужда от провеждане на физио- и балнео- лечение. Настъпването на
артрозния процес в коленните стави е свързано и с генетична предразположеност
на индивида. В случая причината за появата на коксартроза е посттравматична.
Появата на гонартроза може да има и генетична предиспозиция, но дори и да има
такава, връзката й с първичната травма и дълготрайната дисбалансирана походка,
не може да се пренебрегва.
Настъпилата
артроза на тазобедрените и коленни стави ще напредва във времето. Тя е свързана
с болки по време на движение, ограничение на движенията на съответните стави,
периодична поява на отоци, дискомфорт, куцаща походка, нужда от постоянно
използване на аналгетици и НСПВС, невъзможност за физическо натоварване,
обостряне и засилване на болките при влага и студ.
При клиничния
преглед на ищеца М.Х.М., вещото лице е установило чувствително влошено
състояние. На прегледа, ищецът е бил с куцаща походка, помагайки си с помощни
средства. Съобщил, че в домашни условия се придвижва без помощно средство, но
навън и на по-големи разстояния задължително използва поне бастун. Вещото лице
е констатирал, че ищецът среща затруднение при събличане на панталона и
обувките си, поради ограничените движения на коленните стави. Измерил
възможните движения.
ДТБС:
Флексия-до 90 градуса/норма-135гр/.
Екстензия - пълна.
Външна ротация
- 15гр./норма-35гр./
Вътрешна
ротация - 0гр./норма-15-20гр./
Абдукция -
20гр./30-40гр./
Адцукция-
10гр./20гр./
ДКС: Флексия -
100гр./норма-13 5гр./
Екстензия-пълна,
но немощна и леко ротираща коляното.
ЛКС: Флексия -
110гр./норма-135гр./
Екстензия -
пълна.
При активни и
пасивни движения и в двете коленни стави се установяват крепитации, говорещи за
дегенеративен, артрозен процес. В дясното коляно/което е без капаче/при опит за
форсиране на флексията чрез външен натиск, болката е много силна и се
разпростира по цялата екстензорна мускулатура/четириглавия мускул/. Налице е
чувствителна хипотрофия на дясната бедрена мускулатура. Ищецът е съобщил, че
куцащата походка се е засилила успоредно с нарасналия болков симптом през
последните 3-4 години. От тогава се е появила и нощна болка, която не му
позволявала продължително да спи в една поза, а трябва да я смени.
Според вещото
лице с напредване на възрастта дегенеративните и артрозни ставни изменения при
ищеца неминуемо ще напредват. Състоянието на обсъжданите стави ще се влошава.
Медикаментозно може да се влияе на забавянето и на временното стациониране на
този процес, но да се спре напълно - не може. За възстановяване на проблемните
стави, до състоянието, което са имали преди процесното ПТП, не може да се
говори.
Здравословното
състояние на ищеца М.М. по отношение на дясната тазобедрена става и двете
коленни стави трябва да се оцени като увредено: за ДТБС-напреднала артроза, а
за двете КС - артроза – II ст.
Появата на
гонартроза може да има и генетична предиспозиция. И за това връзката с травмата
не трябва да се абсолютизира. По отношение на работоспособността на ищеца може
да се съди по обективното състояние на увредените стави и от Експертните
решения на ТЕЛК. Тежко ограничените движения на ДТБС и средно –към тежко
ограничените движения на двете коленни стави не му позволяват да извършва тежък
физически труд, да вдига тежки предмети, да стои продължително време прав, да
осъществява многократни качвания и слизания по стълби, абсолютна невъзможност
за клякане.
Дегенеративните
артрозни изменения на тазобедрената и двете коленни стави с напредването си
водят до затрудняване на работоспособността, нейното ограничаване като времетраене
и поза. С времето ще се задълбочава дискомфорта, лесната уморяемост, ще
намалява функционалността на ставите, ще се ограничават техните движения, ще се
засилва болковият синдром и ще става постоянен.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката
М.С.М., която е съпруга на ищеца, посочва, че същият дълго време се е лекувал и
възстановявал. Свидетелката посочва, че се е наложило да напусне работа и да
започне почасова работа, за да може да се грижи за съпруга си. След лечението
продължило дълго време и рехабилитация се повъзстановил и започна да живее по
нов начин, приспособен към болката, която не спирала. Според свидетелката преди
около четири години, съпругът й се влошил. Като се прибирал от работа,тъй като
живеят на четвъртия етаж, без асансьор и се налагало някой да ходи да му вземе
чантата, да му помага по стълбите и понякога се появявала на някой от етажите
остра болка, изчаквали тя да премине. Понякога тази болка зависела и от
времето, но е имало дни в които времето нямало промяна, но пак се появявала
болката, така че времето просто изостряло нещата, но влошаването било
постоянно. Когато съпругът й се прибирал вкъщи и трябвало непременно да легне. Той
си направил приспособления - връзвал си крака и започвал да си го изтегля, за
да освободи, това което е като силна болка, да я облекчи и това продължавало около
час. Връзвали един колан за леко повдигане и леко изтегляне на крака, подлагали
възглавници под крака, връзвали го с един колан и започвал с едно
приспособление отзад да се изтегля – един вид суха екстензия, защото не можело
всеки ден да ходи на рехабилитация. Съпругът й използвал помощни средства при
ходене, където и да тръгнел винаги бил с бастун. Болката намалявала при
изпълнение на ежедневните задължения, когато съпругът й легнел да спи през
нощта, спял само в определени пози, за да я няма тази болка. Това понякога го
изнервяло доста, събуждал се и спял неспокойно. Свидетелката посочва, че със
съпруга си имат магазин за мебелен обков, в който работел и ищеца, но в
последно време се налагало някой да му помага.
Според
свидетелката, физическата блока се отразила на психиката на съпруга й, който не
можел да бъде опора на семейството си в трудни моменти, и физически и финансово.
Според свидетелката получил сърцебиене и астма и това било вследствие на този
продължителен стрес, с който живеел. Притеснявал се за това, че не може да ми
помага на семейството си.
Според
свидетелката отначало съпругът й компенсирал със здравия крак и се подпирал на
бастун, но в последно време започнал да му се скъсява крака. Според нея и двата му крака са увредени. Преди да се увреди
втория крак пак носел бастун. Свидетелката посочва, че не са знаели, че
състоянието му е необратимо и се е надявала, че болките ще отшумят и
състоянието му ще се подобри
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване
на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както
настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения
дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите
от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако
то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото
за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното
състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В
настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, заключението
на съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания безспорно се
установява, че е настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след доброволно
изплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. от Гаранционния фонд през
2004 г. Според
вещото лице установената гонартроза е диагностицирана през 2017 – 2020 г. При
клиничния преглед на ищеца М.Х.М., вещото лице е установило чувствително
влошено състояние. Ищецът е с куцаща походка и използва помощни средства.
Съобщил, че в домашни условия се придвижва без помощно средство, но навън и на
по-големи разстояния задължително използва бастун. Установено е, че възможните
движения на ставите са силно ограничени. Гонартрозата при ищеца е свързана с
болки по време на движение, ограничение на движенията на съответните стави,
периодична поява на отоци, дискомфорт, куцаща походка, нужда от постоянно
използване на аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства, невъзможност за физическо
натоварване, обостряне и засилване на болките при влага и студ. Според вещото
лице състоянието ще се влошава по-бързо и с оглед напредване на възрастта на
ищеца. Така при нарастване на болковия симптом ще се налага по - честото
използване на нестероидни противовъзпалителни средства, провеждане на инжекционна
терапия с кортикостероиди и хиалуронови съединения и провеждане на физио - и
балнео - лечение. С напредване на гонартрозата в двете коленни стави ще доведе
до затрудняване на работоспособността. С времето ще се задълбочава дискомфорта,
лесната уморяемост, ще намалява функционалността на ставите, ще се ограничават
техните движения, ще се засилва болковият синдром и ще става постоянен. Според
вещото лице появата на гонартроза може да има и генетична предиспозиция /за
която по делото няма данни/, но основната причина за настъпилата гонартроза е
получената травма при ПТП от 2004 г. Вещото лице категорично посочва, че не
може да се очаква възстановяване на колянни стави, до състоянието, което са
имали преди процесното ПТП.
Ето защо
съдът намира, че последвалото влошаването на здравословното състояние на ищеца
безспорно се намира в причинна връзка с първоначалното увреждане при
претърпяното ПТП през 2004 г. При така настъпилото усложнение, М.Х.М. неминуемо е
претърпяла болки и страдания, които са нови спрямо съществувалите и не са взети
предвид при определяне на предходното обезщетение от Гаранционния фонд през
2004 г. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на
вредите. При определяне на размера на обезщетението съдът като съобрази
възрастта на пострадалия; момента на влошаването на неговото здраве и този на
настъпване на допълнителните вреди; социално-икономическата обстановка в
страната към същия период, определяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие; вида, характера и степента на усложнението и
неговите последици; липсата на добра прогноза за възстановяване, а напротив за
влошаване на състоянието; причинените неудобства и ограничения от личен, битов
и социален характер, които се установяват и свидетелските показания, както и
установеният в нормата на чл.
52 ЗЗД
принцип на справедливост, намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева
напълно ще обезщети претърпените нови неимуществени вреди от М.Х.М., причинени
от ексцес.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
Гаранционен фонд следва да заплати на М.Х.М. сума в
размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради проявилото се усложнение-
„гонартроза" на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на
16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
13.10.2020 г. до окончателното плащане.
В настоящото
производство ищецът не е направил разноски.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Гаранционен
фонд
следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600 лв., представляваща дължима
държавна такса по делото.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.".” № . да заплати на М.Х.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от адвокат И.Й. сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради проявилото се усложнение-
„гонартроза" на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на
16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
13.10.2020 г. до окончателното плащане по банкова сметка *** „…“ АД IBAN: ***; BIC: ***.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."…” № . да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 1
600 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач, на страната на ответника М.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: