Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1791 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 172/22.07.2022 г. на директор на ТД НАП гр.
Варна, поправено с Решение №172-1/27.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП
Варна в частта, в която e оставена без уважение жалбата ѝ срещу
Разпореждания с изх.№ С200003-137-0005166/19.04.2022 г. с изх.№
С200003-137-0005171/19.04.2022 г. издадени от Главен публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна, с които е отказано прекратяване събирането на публични вземания и
отписването им поради погасяване по давност в общ размер на главници - 1012.78 лв. и за задължения за
лихви в размер на 1 742.47 лв.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон.
Излага съображения, че на 25.03.2022 г. и на
14.04.2022 г. е подала възражения с искане да се отпишат задълженията в размер
на 1012.78 лв. главница и 1 742.47 лв. лихви, защото са погасени с
изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Сочи, че на 18.04.2022 г. е внесла по
набирателна сметка на НАП сума в размер на 6 715 лв. Навежда доводи, че
публичният изпълнител вместо да отпише погасените по давност задължения,
неправилно е разпределил внесената от нея сума за задължения погасени по
давност в общ размер на 1 012.78 лв. Твърди, че все още не са отписани
погасените по давност лихви в общ размер на 1 742.47 лв.
В съдебно заседание и по
съществото на спора жалбоподателката поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата - директорът на ТД на
НАП – Варна, чрез гл. юрисконсулт П. Н. оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Позовава се на разпоредбата на чл. 168 ДОПК, като в
случая вземането за главниците е било погасено чрез плащане, поради което е
отпаднала необходимостта от принудителното им събиране. Сочи се разпоредбата на
чл. 174 ДОПК, според която не подлежат на връщане доброволно платените публични
задължения, които са и лихвите по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, Административният
съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, съобразно
чл. 268, ал. 1, вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК и в
законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима. По нейната
основателност, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Срещу
М.И.П. *** е образувано изп. д. №**********/2014г.
С Разпореждане № С160003-105-0026053/14.06.2016 г., № С170003-105-0095695/01.06.2017 г., № С180003-105-0248507/21.08.2018 г., № С190003-105-0167610/31.05.2019 г., № С190003-105-0394075/02.12.2019 г., № С200003-105-0222188/19.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е
допуснал присъединяване на задължения по: ДОО, ДДФЛ, УПФ, ЗО, глоба, Декларация
обр. 6 УПФ.
С Възражение от 25.03.2022 г. (л. 9-10 от адм. преписка) жалбоподателката е уведомила публичния
изпълнител, че на основание чл. 171 ДОПК 21 бр.
вземания, сред които: т.2 за УПФ за периода 01.01.2010 г. – 31.10.2010
г. в размер на 196.28 лв. главница и 318.70 лв. лихва; т.3 за здравно
осигуряване за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 314.04 лв.
главница и 441.93 лв. лихва и т.4 за ДОО за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010
г. в размер на 502.46 лв. главница и 815.87 лв. лихва, са погасени по давност
като е изтекла абсолютната десетгодишна давност.
Видно от Разпореждане Изх. № С220003-125-0115949/19.04.2022
г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна (л.30-31 от адм. преписка), за
разпределение на плащането, П. е внесла сумата в размер на 6 715 лв. за
погасяване на задълженията по изпълнително дело № **********/2014 г. по описа
на ТД на НАП Варна. Сред задълженията по които да бъде разпределена внесена от П.
сума, са посочени и цитираните във възражението от 25.03.2022 г. задължения
главница в общ размер на 1 012.78 лв.
С Разпореждане Изх. № С220003-137-0005171/19.04.2022
г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна (л. 27-29 от адм. преписка) и
Разпореждане Изх.№С220003-137-0005166/19.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна ( л.
24-26 от адм. преписка), публичният изпълнител не е съобразил желанието на П. в
депозираните от 25.03.2022 г. и от 14.04.2022 г. възражения за погасяване на
публичните вземания. С цитираните Възражения публичният изпълнител е приел, че
не следва да бъдат прекратени поради изтекла погасителна давност задълженията
на П., сред които и претендираните в общ размер на 1012.78 лв. главници и
дължимите лихви.
Срещу Разпореждане Изх. № С220003-137-0005171 и Изх. №
С220003-137-0005166 от 19.04.2022 г. П. е подала в срок жалба по
административен ред (л. 35 от адм. преписка), в която се обжалват разпорежданията
по отношение на вземанията 1. Данък върху доходите на физическите лица за
период 03.05.2011 г. – 27.07.2011 г. в размер на 5.06 лв. лихва; 2. УПФ за
период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 196.28 лв. главница и 320.23
лв. лихва; 3. Задължения за здравно осигуряване за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г. в размер на 314.04 лв. главница и 444.37 лв. лихва; 4. ДОО за
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 502.46 лв. главница и 819.78
лв. лихва; 5. ДОО за периода 01.01.2009 г. – 27.07.2010 г. в размер на 134.30
лв. лихва и 6. Здравно осигуряване за периода 01.01.2009 г. – 27.07.2011 г. в
размер на 26.61 лв., като се твърди, че е изтекла 10 годишната абсолютна
давност.
По подадената жалба е постановено решение № 172/22.07.2022
година на Директора на ТД на НАП Варна, поправено с негово Решение
№172-1/27.07.2022 г., с което са отменени Разпореждане Изх. № С220003-137-0005171
и Изх. № С220003-137-0005166 от 19.04.2022 г., с които е отказано прекратяване
събиране на публични вземания в частта, с която се иска погасяване по давност
на задължения за лихви по ЗО, УПФ, ДОО за периоди включващи 01.01.2009 г. –
27.07.2010 г. и е върната административната преписка на компетентния публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна за предприемане на последващи действия, като е
оставена без уважение жалбата и са потвърдени като правилни и законосъобразни Разпореждане
Изх. № С220003-137-0005171 и Изх. № С220003-137-0005166 от 19.04.2022 г.,
издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в останалата част.
Изложени са мотиви, че задълженията за лихви за данък върху доходите на
физическите лица за период 03.05.2011 г. – 27.07.2011 г. и за задължения за
лихви по ЗО, УПФ, ДОО, начислени за период 2011 г., давността за тях е
започнала да тече от 01.01.2013 г., спряна е на 23.11.2016 г. и към момента не
е изтекла абсолютната 10-годишна давност.
Срещу решението в частта, в която е оставена без
уважение жалбата е подадена жалба пред АС Варна.
При така установената фактическа обстановка, по която
между страните няма спор, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган - Директор на ТД на НАП гр.
Варна в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 ДОПК. Решението е
издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, в писмена форма и съдържа
посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително изложение на фактическите
и правните основания за постановяването му. При извършената проверка съдът
установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл. 266 и чл. 267 ДОПК и в този смисъл приема, че в хода ѝ
не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, които да водят до неговата нищожност.
Обжалваното решение на Директор на ТД на НАП гр. Варна
е неправилно.
Предмет на оспорване в производството пред съда са задълженията
в общ размер на 1 012.78 лв. главница за период 01.01.2010 г. – 31.12.2010
г. дължими за ДОО, Здравно осигуряване, УПФ, и изтекли законни лихви по същите
в размер на 1 742.47 лв. Спори се относно това дали към момента на
подаване на Възражение от 25.03.2022 г., на това от 14.04.2022 г. и съответно
към датата на оспорените разпореждания 19.04.2022 г. тези публични вземания са погасени
по давност съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Институтът на погасителната давност за изпълнение на
задължения за заплащане на публични вземания е уреден в чл. 171 и сл. ДОПК. В
чл. 171, ал. 2 с.к. са уредени правилата за прилагане на абсолютната давност,
която е десетгодишна, с начало 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността.
В случая, основната част от задълженията на
жалбоподателката са формирани от задължения по справки-декларации по ДОО,
Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд по данъчни декларации за
периода 01.01 – 31.12.2010 г. и по данъчна декларация от 23.07.2007 г.
Задълженията за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., като публични задължения за ДОО, Здравно осигуряване, УПФ е следвало да се заплатят през 2011 г. и за тях давностният срок е започнал да тече от 01.01.2012 г. За тези задължения абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл към 01.01.2022 г., поради което към датата на подаване на възражението от 25.03.2022 г. и от 14.04.2022 г., така и към датата на произнасяне от публичния изпълнител с разпорежданията от 19.04.2022 г. задълженията са погасени по давност.
Страните не спорят, че разпределената по изп. дело
сума е постъпила на 18.04.2022 г., т.е. след като давностния срок е бил изтекъл
и длъжникът вече се е позовал изрично на изтеклата абсолютна давност. Въпреки
това органът по принудително изпълнение с оспорените разпореждания е отказал
отписването на погасените по давност задължения, като на 19.04.2022 г. е
разпределил платената от длъжника сума.
В противоречие с материалния закон публичният
изпълнител е приел, че посочените задължения за 2010 г. не са погасени по
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, абсолютната давност се
прилага независимо от спиранията или прекъсванията. Нещо повече, съгласно чл.
173, ал. 2 ДОПК тя се прилага и служебно. От това следва, че публични
задължения на П., дължими за периода 01.01. – 31.12.2010 г. към 01.01.2022 г.
вече са били погасени по давност, поради което извършения изричен отказ за
отписването им и разпределението на сумата от 1 012.78 лв. за погасяване
на същите с разпореждане Изх. № С220003-125-0115949/19.04.2022 г. на публичния
изпълнител е извършено незаконосъобразно в частта на разпределението на сумата
от 1 012.78 лв., за публични задължения за ДОО,
Здравно осигуряване, УПФ за 2010 г.
Разпоредбите на чл. 168, ал. 1, 2 и 8 ДОПК са
неприложими при погасени по давност вземания, понеже касаят погасяването на
задълженията чрез доброволно плащане, при разсрочването им и при принудителното
събиране. Ето защо предвид акцесорния си характер, задължението за лихви се
погасява с погасяване на главното задължение, поради което независимо от
обстоятелството, че вземанията за лихви върху процесните главници за ДОО,
Здравно осигуряване, УПФ за период 2010 г. са възникнали в по-късен период, те
също следва да се считат за погасени, поради изтичане на давността.
По изложените дотук съображения съдът счита за
основателно и направеното пред публичния изпълнител, с възражение от 25.03.2022
г. и от 14.04.2022 г., искане на
длъжника да бъдат погасени по давност публичните вземания за лихва върху ДДФЛ
за периода 03.05.2011 г. – 27.07.2011 г. в размер на 5.06 лв., лихва за
вземания по ДОО за периода 01.01.2009 г. – 27.07.2011 г. в размер на 134.30 лв.
и лихва по вноски за Здравно осигуряване за периода 01.01.2009 г. – 27.07.2011
г. в размер на 26.61 лв. В тази връзка съдът намира че процесните лихви
произхождат от главниците на публични вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди датата на декларирането им – 23.07.2007 г., респективно, които са
погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК. Освен това в разпореждането
на публичния изпълнител липсват мотиви, от които съдът да установи при коя от
хипотезите на чл. 175, ал. 1 и 2 ДОПК са формирани тези лихви и при какви
обстоятелства са погасени главниците. Липсата на мотиви накърнява правото на
защита на адресата и същевременно препятства горестоящия орган и съда да
упражнят адекватен контрол за законосъобразност на административния акт, от каквато
категория несъмнено е и Разпореждане изх.№С200003-137-0005166/19.04.2022 г. Налице
е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само
по себе си налага извод за отмяна на процесното разпореждане в тази обжалвана
част.
Съдът не споделя съображенията на горестоящия
административен орган и на процесуалния му представител за приложимост в
настоящия случай на разпоредбата на чл. 174 ДОПК. Изтичането на погасителната
давност е способ за погасяване на публични задължения, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 168, ал. 3 ДОПК. Давността е институт на правото, чиито
общи положения са уредени в Закона за задълженията и договорите, а според
установеното чл. 120 ЗЗД правило, давността не се прилага служебно. Както вече бе
посочено, разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК предвижда задължение на
длъжностните лица при НАП служебно да отписват публичните вземания, спрямо
които е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Това означава, че
чл. 174 ДОПК следва да се прилага в хипотези при които доброволното плащане е
извършено при условията на изтекла 5 годишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. В
тези случаи задълженото лице следва да направи искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.
1 ДОПК. То следва бъде заявено пред съответния публичен изпълнител, който
съгласно чл. 225, ал. 1 ДОПК, разполага с компетентността да прекрати
производството, ако счете, че възражението е основателно или да постанови отказ
ако приеме обратното. Безспорно е в случая, че с двете свои заявления П.
изрично се е позовала на изтеклата 10 годишна давност по смисъла на чл. 171,
ал. 2 ДОПК и е поискала конкретни нейни публични задължения да бъдат отписани. Публичният
изпълнител е отказал да направи това въпреки, че е бил длъжен дори да го извърши
служебно. След като публичният изпълнител е отказал да отпише процесните
задължения на жалбоподателката, същият в нарушение на материалния закон е
извършил разпределение, погасявайки с доброволно платените от нея суми
вземания, които са погасени по давност.
По изложените съображения обжалваното решение на
директора на ТД на НАП Варна и потвърдените с него Разпореждане
изх.№С200003-137-0005166/19.04.2022 г. и изх. № С200003-137-0005171/19.04.2022
г., на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в частта досежно погасените по
давност задължения за ДОО, Здравно осигуряване, УПФ за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г. и изтеклите по тях лихви, както и по отношение на лихвите по
вземанията декларирани на 23.07.2007 г. са незаконосъобразни и подлежат на
отмяна.
След отмяна на актовете в тази обжалвана част, делото
следва да се върне на публичния изпълнител, който съгласно чл. 173, ал. 2 АПК,
вр. §2 от ДР на ДОПК, преди да извърши ново разпределение, да процедира съобразно
настоящите мотиви.
При този изход на делото на
жалбоподателя се дължат разноски, но предвид липсата на изразена воля в тази
насока, не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
172/22.07.2022 г. на директор на ТД НАП гр. Варна, поправено с Решение
№172-1/27.07.2022 г., в частта, в която е оставена без уважение жалбата на М.П. против Разпореждане изх. №С200003-137-0005166/19.04.2022
г. и Разпореждане изх. №С200003-137-0005171/19.04.2022 г., издадени от Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
ВРЪЩА делото като преписка на ТД на НАП Варна за
предприемане на действия, съобразно изложеното в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: