№ 1107
гр. Русе, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520104027 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен пряк иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 oт ЗЗД,
както и обратен иск с правно основание чл.500, ал.1 т.1 от КЗ.
Ищецът Община Русе с БУЛСТАТ:*********, представлявана от кмета
Пенчо Милков е предявил срещу ответника ЗАД „БУЛ ИНС“ с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1552,76 лева, представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди.
С исковата молба са представени писмени доказателства и направени
доказателствени искания за назначаване на СТЕ.
В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са
развити пространни съображения за неоснователност на предявените искове.
Ведно с отговора по чл.131 от ГПК е направено искане с правно
основание чл.219, ал.1, пр.2 от ГПК за привличане на трето лице помагач на
ответника – Д. Б. Р. с ЕГН:**********.
Предявен е и на основание чл.219, ал.2 от ГПК обратен иск срещу
третото лице помагач Д. Б. Р. с ЕГН:**********. ЗАД „БУЛ ИНС“ с
1
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София моли съда да
осъди Д. Б. Р. да им заплати сумата в размер на 1552,76 лева представляваща
изплатеното от ЗД“БулИнс“ АД застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноски по делото.
Д. Б. Р. не е депозирал отговор по предявеният обратен иск и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по реда
на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на
06.11.2017г. около 03.40 часа, Д. Р. с ЕГН:********** е управлявал л.а „Рено"
модификация „Лагуна" с ДКН: Р2215РМ, същия собственост на Б. Ю.. При
управлението на автомобила, в гр. Русе по бул. „Л." в района срещу завод
Н.К., Р. не контролирал непрекиъснато МПС-то, за което имало данни, че е
било технически неизправно и се блъска в стълб на тролейбусната мрежа,
завърта се и се блъска в желязно обграждение между двете платна, същото
собственост на Община Русе. В следствие на ПТП-то са нанесени щети по
1бр. осветително тяло, 4бр. железни пана и З бр. железни тръби.
По делото няма спор и се установява от писмените доказателства по
делото, че автомобилът на виновния водач, по време на процесното ПТП е
бил с валидна застраховка гражданска отговорност/ полица №
ВС/02/00532498 със срок на валидност 23.12.2016г - 22.12.2017г./, сключена с
ответника по настоящия иск. Това обстоятелство обуславя и неговата
отговорност спрямо претърпените от Община Русе вреди. Тези обстоятелства
се доказват от представения.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в
протокола за ПТП и в исковата молба произшествие.
Експертът установява, че стойността на необходимите материали за
извършване на ремонта е 1002,27 лева, стойността за механизация и
транспорт – 282,04 лева и труд за демонтаж и монтаж – 218,40 лева.
Установява се , че общата стойност на разходите по възстановяване на
щетите по увредената крайпътна инфраструктура получени при ПТП на
2
06.11.2017г. е в размер на 1552,75 лева.
Експертът установява, че анализа на данните в делото сочат, като
причина за ПТП нарушаване на устойчивото движение поради действия на
водача на л.а. Рено - не контролира непрекъснато МПС, вследствие на
техническа неизправност се блъска в железен стълб на тролейбусната
мрежа, завърта се и се удря в желязната ограда в разделителната ивица
между двете платна.
Експертът твърди, че най-често причини за спукване на автомобилна
гума по време на пътуване при различни пътни условия са контакт с предмети
като остри камъни, стъкла, пирони, метални отломки, преминаване през
вдлъбнати или изпъкнали неравности. Според вида на деформацията
налягането спада бързо или постепенно. Например в случай на пробождане,
започва постепенна загуба на налягане, а при надлъжен прорез, направен от
плосък остър предмет налягането спада веднага. Ниското налягане в гумата
или износането й над допустимото също може да доведе до нейното
„спукване" по време на движение. На снимките, направени при огледа на
мястото на произшествието се вижда, че външният борд на гумата на предно
дясно колело на л.а. Рено Лагуна с рег.№ Р 2215 РМ (снимка ЖС 13181) е
разкъсан а джантата с увредена по около 1/4 от диаметъра. Тази деформация е
получена при произшествието, най-вероятно при удара на предната дясна
част на л.а. „Рено“ в металния стълб. По делото експертът не е установил
данни по гумите на л.а. Рено Лагуна с рег.№ Р2215 РМ да е имало
неизправности датиращи преди произшествието на 06.11.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. В конкретния случай не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства, че това изискване е
спазено – Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и е предоставила
банкова сметка за неговото превеждане.
По делото няма спор, че извънсъдебната застрахователна претенция не
е удовлетворена. Съвкупната претенция на представените по делото
доказателства- констативен протокол за ПТП, фотоснимки изготвени към
него, издаденото и влязло в сила наказателно постановление и заключението
3
на вещото лице дават основание да се приеме, че е доказан механизма на
процесното ПТП, както и виновното поведение на водача Д. Р..
Безспорно констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ за установеното от съставилото го длъжностно лице състояние на
пътя, местоположение и увреждания по МПС участвали в произшествието,
включително и на оградата собственост на ищеца. Именно въз основа на тези
констатации би могъл да бъде направен извод за причините вреди и условията
при които е настъпило произшествието, които изводи съвпадат с посочената
от ищеца фактическа обстановка.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
виновното поведение на водача и за наличието на „случайно деяние“. Вещото
лице също е дало заключение, че уврежданията по оградата са получени при
процесното ПТП и е определило стойността на причинените имуществени
вреди.
Исковата претенция е съобразена съобразно дадената от вещото лице
оценка на щетите, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен
до претендирания размер. Върху присъдената сума е дължимо и обезщетение
за забава. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал.3.
В случая ищецът е предявил претенцията си по предвидения от закона
ред на 27.02.2019г. В срока за произнасяне застрахователят не е изплатил
обезщетение и не е изискал допълнителни документи, които да са условие за
изплащане на такова. Поради това началният момент от който
застрахователят следва да дължи обезщетение за забава е изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ или от 17.05.2020г., каквото е и претендирано с исковата
4
молба.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на
62,11 лева, 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева
възнаграждение за вещо лице, или общо 512,11 лева.
По обратния иск:
Съгласно практиката на ВКС (в решение по т.д. №877/2010г. на ІІ т.о.,
решение по т. д. № 814/2009г. на І т.о., решение №53 от 24.07.2020г. на
ВКС по т.д. №881/2019г., II т.о.), по своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност. Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач
подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца
против ответника и само до размера, до който първият иск е уважен. Касае са
за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на
ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за
произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и
граници на обратния иск.
И така, съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1 т.1 от КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от водача
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП. Представените по делото доказателства установяват
всички предпоставки за възникване на регресното право на застрахователното
дружество по отношение на ответника Д. Б. Р.. Същевременно от
представения по делото протокол за ПТП се установява, че в настоящия казус
е налице противоправно поведение на водача на процесния автомобил.
Същият нарушава разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗдВП/. Автомобилът на виновния водач, по време на процесното
ПТП, е бил с валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с
ответника по настоящия иск.
В полза на ищецът по обратния иск следва да се присъдят направените
от него разноски в настоящото производство в общ размер на 842,11 лева от
които 480 лева платено адвокатско възнаграждение, 300 лева платен депозит
5
за вещо лице и 62,11 лева д.т. по предявения обратен иск.
Така мотивиран, районният съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на Община Русе,
Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков сумата от 1552,76 лева, дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени вреди на общинско имущество в резултат на ПТП
от 06.11.2017г. в гр. Русе, с лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. номер
Р2215РМ,
управляван от Д. Б. Р. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от 17.05.2020г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Община
Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр.Русе, пл. „Свобода“
№6 сумата от 512,11 лева разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН:********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 1552,76 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинени вреди на общинско имущество в резултат на ПТП
от 06.11.2017г. в гр. Русе, с лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. номер
Р2215РМ, управляван от Д. Б. Р. с ЕГН:**********, ведно със законната
лихва върху обезщетението считано от датата на изплащане на
обезщетението от ЗД „Бул Инс“ АД на Община Русе.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН:********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс
6
Баучер“ №87 сумата от 842,11 лева разноски по обратния иск.
Решението е постановено при участието на Д. Б. Р. с
ЕГН:********** в качеството на трето лице помагач на ответника ЗД
„Бул Инс” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7