№ 1126
гр. Варна, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200981 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Й. С. М. против НП № 21-0445-000956/22.12.2021 г. на Началника
на група „Охранителна полиция“ в РУ – Аксаково при ОД на МВР - Варна , с което на
основание чл. 175, ал. 1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и за незаконосъобразност на издаденото НП. Оспорва се
посочената в същото фактическа обстановка. Излага се твърдение, че в АУАН и НП не
са отразени в пълнота релевантните факти, като НП е издадено и при непълнота на
доказателствата. Иска се НП да бъде отменено като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не
се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със
становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
1
въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.09.2021 г. , около 21.29 часа въззивникът управлявал л.а. Мерцедес Е 320
ЦДИ с ДК№ СВ 1955 МХ в гр. Аксаково по ул. „Кап.Петко войвода“, собственост на
Б.С.И. с ЕГН: **********. По същото време полицейските служители при РУ –
Аксаково – свид. К.Н. и свид. А.К., които осъществявали дежурство на посоченото
място, спрели за проверка водача. В хода на проверката било установено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 03.09.2021 г.
В депозираните писмени обяснения въззивникът посочил, че процесното
превозно средство е закупено от брат му наскоро.
При така установените факти, свид. Н. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено ожалваното НП.
По случая е образувана преписка № 16344/2021 г. по описа на ВРП, приключила
с постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на
събрани доказателства за наличие на субективната страна на престъпление по чл. 345
ал.2 от НК.
Впоследствие, въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН е
издадено обжалваното НП № 21-0445-000956/22.12.2021 г. на Началника на
група“Охранителна полиция“ при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на
основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП на въззивника е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства
по делото материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0445-000956/22.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган, и процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № №
2
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират в
логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място
въззивникът е управлявал процесното МПС без надлежна регистрация, поради което са
налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за
обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с
регистрационни номера, поставени на определените за това места.
С оглед нормативната уредба относима към случая респ. установените по делото
факти, съдът приема, че за субективната съставомерност на административното
нарушение, е ирелевантно обстоятелството дали въззивникът е бил уведомен за
служебното прекратяване регистрацията на собственото му превозно средство.
Прекратяването на регистрацията в случая настъпва по силата на закона. Основен
принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт, поради което
обстоятелството, че въззивникът не се е запознал със свое нормативно задължение и
последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като същият е бил
длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в случай, че
беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на закона.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма на
вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в качеството си на собственик и
водач на МПС, въззивникът е бил длъжен да познава закона и да предвиди
последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в
двумесечен срок от неговото придобиване, съдът намира, че същият е извършил
нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП виновно, при форма на вина небрежност.
Съдът обаче намира, че АНО неправилно е определил санкционната норма, въз
3
основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда санкция за водач, който
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не
са поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП
предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
По делото не е спорно, че управляваното от въззивника МПС се е движело по
път, отворен за обществено ползване с МПС, което не е било регистрирано по
надлежен ред, доколкото регистрацията на същото е била служебно прекратена, поради
което административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да
бъде ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а не на основание чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
С нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени административни наказания
глоба от 200 до 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца, т.е. санкции с по-висок минимум и максимум от предвидените в нормата на
чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП - глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 до 6 месеца. Изложеното възпрепятства съдът да измени НП с прилагане
на закон за по-тежко наказуемо нарушение, поради което с оглед допуснатото
нарушение на материалния закон издаденото НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна да се присъди в полза
на последната юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0445-000956/22.12.2021 г. на Началника на група
„Охранителна полиция“ в РУ – Аксаково при ОД на МВР - Варна , с което на
основание чл. 175, ал. 1 пр.1 от ЗДвП на Й. С. М. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
4
наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5