Решение по дело №3357/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 111
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20197180703357
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

111

 

гр. Пловдив, 14.01.2020 год.

 

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от член – съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА  к.н.а.х дело №  3357 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от И.Г. А., ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ „И. А.“, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адвокат И.Й. *** срещу Решение №  1421 от  26.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХIII – ти н.с. постановено по АНД №  801 по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление   341494-F374141/13.06.2018г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, на едноличния търговец е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие със закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая касаторът не е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като са налице и основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и направените изводи от първоинстанционния съд в обратния смисъл са необосновани.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде изцяло отменено и наказателното постановление. 

3. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.Г. А., ЕГН **********, действащ в качеството си на ЕТ „И. А.“, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Наказателно постановление   341494-F374141/13.06.2018г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, на едноличния търговец е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №  F 374141/22.02.2018г. съставен от С.С.П.-Ф. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации,възприети от първостепенния съд  се свеждат до следното:

При извършена проверка на 13.01.2018г. в 10.30 часа на търговски обект – преносима маса, находяща се в гр. Стамболийски ул. Марица, Общински пазар., стопанисван от ЕТ „И. А.“,  същият, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ извършва продажба на стоки без функциониращо ФУ. На клиент, закупил месо на обща стойност 6,40 лв. не е издаден фискален бон от регистрираното в НАП ФУ, което не е представено на проверяващите, тъй като било с паднала батерия.

Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП сер. АА № 0298159/13.01.2018 г.

Така описаното деяние е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Процесното  административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителят на АУАН С.С.П.-Ф., която е потвърдила установените в АУАН фактически констатации.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.  

Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

В тази връзка и с оглед оплакванията на жалбоподателя, съдът е приел,че видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. Въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест, според приетото от съда безспорно се установяват деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място съдът е приел, че правилно е била ангажирана административната отговорност на едноличния търговец за реализираната продажба, тъй като тя отговаря на всички изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006г. В тази връзка съдът е посочил, че същата е реализирана  в търговски обект на общински пазар и от името на търговеца, а не на физическо лице-производител. Последните, по смисъла на чл.4 от същата Наредба са изключени от приложението й, но само ако не предлагат за продажба продукцията си във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. Настоящият случай е именно такъв, поради което и правилно е било преценено, че е налице продажба, извършена от търговеца с нефукциониращо ФУ. По отношение на последното обстоятелство съдът е приел, че, видно от текстовете и на АУАН, и на НП не се твърди, че липсва регистрирано устройство, а че същото не функционира. Тоест не е налице неправилна квалификация на вмененото нарушение.

На следващо място съдът е приел, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН тъй като така установеното нарушение не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на други случаи на нарушения от същия вид, като същото крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност и правилност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на  визираното  в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното от административнонаказващия орган административно наказание е в размер на законоустановения минимум предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на административното наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият орган е приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция в размер на законоустановения минимум на предвидения в закона диапазон, а именно  3000 лв., се явява обосновано и справедливо. 

11. Настоящият състав на съда намира, че процесното нарушение не съставлява  маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната, в сравнение с други нарушеният от този вид. Ето защо не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като маловажен случай.

12. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивното производство решаващият съд им е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,  е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

13.В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХти касационен състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1421 от 26.072019 г. на Пловдивски районен съд,, постановено по АНД №  801 по описа на същия съд за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

              

 

 

      2.