Присъда по дело №479/2019 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда №/11.03.2019 г., постановена по НОХД №479/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

 

Срещу подсъдимия Р.Г.Б. *** е внесено обвинение за престъпление по чл. 304а вр. с чл.304, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК - за това, че на 01.03.2019 г. в гр. П. е направил опит да даде подкуп в размер на 90 лева на полицейски органи - младши експерт С.И.Б. - **** РУ при ОДМВР гр. П. и младши инспектор А.Н.Г. - ****РУ при ОДМВР гр. П., за да не извършат действия по служба - да не съставят акт за установяване на административно нарушение от 02.03.2019 г. серия АА бланков номер **** за нарушение по Закона за движение по пътищата, като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и исканите от него обществено опасни последици.

Представителят на Окръжна прокуратура - П. поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като счита, че е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. С оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК – след приложение на чл.54 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3, както и глоба. Наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално, при първоначален общ режим, с оглед необходимостта от поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Да се приспадне задържането по ЗМВР и НПК, а на основание чл. 307а НПК предмета на престъплението да се отнеме в полза на държавата.

                   Защитникът адв. И. не оспорва фактическите констатации, описани в обвинителния акт. Моли да се наложи наказание пробация при съвкупност от двете задължителни пробационни мерки в минималния предвиден размер, при условията на чл.58а, ал.4 от НК, като не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба.

                   Подсъдимият Б. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Призна вината си и съжалява за случилото се. Солидаризира се със защитника си относно вида на наказанието.

                   П.ският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                   Подсъдимият Р.Г.Б. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Не е женен, работи и не е осъждан. Има завършено основно образование. ЕГН **********.

Свидетелите А.Н.Г. и С.И.Б. работели като **** РУ на МВР гр. П.. Първият заемал длъжността ****, ****, а вторият - ****.

На 01.03.2019 г. Г. и Б. били на работа по график - за времето от 19.00 ч. на същата дата до 07.00 часа на 02.03.2019 г. в състав на автопатрул № ***.

Около 22,40 ч. на 01.03.2019 г. свидетелите патрулирали със служебен автомобил марка **** peг. № **** в гр. П., в района на бул. ****, и изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и контрол по безопасност на движението.

По същото време подс. Р.Б. управлявал лек автомобил марка „**** с peг. № ****, като бил сам в автомобила.

Полицейските служители забелязали, че управляваният от подсъдимия автомобил се движи с висока скорост. Последвали го. Когато завил по ул. ****, успели да го спрат за проверка срещу №65 на същата улица. Свидетелите се легитимирали и поискали от Б. да представи лични документи, както и за правоспособност и за регистрация на автомобила. Подсъдимият заявил, че няма документи, а има само полица за застраховка на автомобила.

При справката било установено, че подс. Б. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Свидетелите обяснили на подсъдимия, че ще му бъде съставен АУАН за нарушение по Закона за движение по пътищата, а именно, че управлява лекия автомобил без съответно свидетелство за правоуправление, и че автомобилът не е представен на годишен технически преглед в срок.

При описаните обстоятелства подсъдимият решил да даде на полицаите парична сума, за да ги мотивира да не изпълнят служебните си задължения по съставяне на акта за констатиране на извършените от него нарушения по ЗДвП. Извадил сгънат на четири лист, в който имало сумата от 90 лева - две банкноти от по 20 лева и една от 50 лева. Св. Б. попитал дали това е застраховката на автомобила. Подс. Б. обяснил, че им дава пари, за да се „почерпят“ и оставил листа върху покрива на служебния автомобил. В този момент духнал вятър и отворил сгънатия лист, като от него изхвърчала една банкнота с номинал 20 лева и се спряла до задната чистачка на патрулния автомобил.

Свидетелите Г. и Б. незабавно уведомили дежурния на*** РУ на МВР гр. П.. На място била изпратена оперативна група и е започнато настоящото бързо производство с извършен оглед на автомобила, при който са описани и иззети 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева с № **** и 2 броя банкноти с номинал от по 20 лева, с №№ ****и ****.

На подс. Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 02.03.2019 г., серия АА бланков №**** по чл. 147 ал.1 и чл. 150 вр. чл. 157 ал.4 от ЗДвП от полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ гр. П. – Ю. Ч. Подсъдимият подписал акта без възражение.

                   Описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. В проведеното предварително изслушване подс. Б. изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. Съдът с определение обяви, че ще ползва това самопризнание, и, съобразно чл. 373, ал.3 във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, при провеждане на съдебното следствие не бе извършен разпит на подсъдимия и свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на акта.

                   Признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от показанията на св. Б. и Г., приобщени по надлежния ред, от писмените доказателства и доказателствени средства – справки - от АИС „БДС“, за извършители на престъпления, за регистрация в централния полицейски регистър, за нарушител/водач, АУАН №****, заповед по ЗМВР, протокол за оглед на местопроизшествие, седмичен график, ежедневна ведомост, характеристична справка, справка за съдимост, типови длъжностни характеристики, план за провеждане на специализирана полицейска операция, заповед от 26.02.2019 г., от веществените доказателства – две банкноти с номинал от 20 лева и една с номинал 50 лева.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. Р.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.304а във вр. с чл.304, ал.1 от НК за това, че на 01.03.2019 г. в гр. П. е направил опит да даде подкуп в размер на 90 лева на полицейски органи - **** С.И.Б. - **** при **** РУ на МВР гр. П. и **** А.Н.Г. - **** при *** РУ на МВР гр. П., за да не извършат действия по служба - да не съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и исканите от него обществено опасни последици.

                   Настоящият състав не прие, че подсъдимият е имал знанието какъв точно акт /като серия и бланков номер/ ще му съставят свидетелите, както и, че това ще стане на 02.03.2019 г., като го призна за невинен и го оправда на основание чл.304 от НПК по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

                   От обективна страна – безспорно се установи, че подс. Б. е осъществил една от формите на изпълнително деяние на престъплението – дал е дар. Действията му ясно материализират това – оставяне на сгънатия лист, в който са пъхнати банкнотите, върху полицейския автомобил, след предварително направено изявление да се „почерпят”. Предметът на престъплението – пари – 90 лева – са дар по смисъла на закона – вид имотна облага. Същата е дадена на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. а от НК – полицейски служител.

                   Между даването на дара и действието по служба на длъжностното лице има определена връзка – даването на дара е насочено служебното задължение да не бъде извършено. Конкретното действие по служба представлява съставяне на акт за установяване на административно нарушение /такива по чл. 150 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП/ на водача на МПС – подс. Б.. Тези действия са включени в кръга на служебните правомощия на св. Б. и Г. на инкриминираната дата според представените ежедневна ведомост, седмичен график, длъжностни характеристики и план /в частта му сили и средства/. Подсъдимият е дал дара именно за това - за да не бъде съставен такъв акт, т.е. свидетелите да не осъществят служебните си задължения, въпреки наличие на законни предпоставки за това.

                   В теорията и практиката е прието, че осъществяването на подкупа предполага две насрещни действия във връзка с дара - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият - да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава подкупа. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, без да е осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на такова насрещно съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупвания, не е налице довършеност на престъплението по чл.304, ал.1 НК.

                        В настоящия случай не е налице предлагане на подкуп, доколкото активната страна вече е предприела действия по фактическото разпореждане с предмета на подкупа, за да мотивира другата страна /полицейските служители/ към определено действие или бездействие. Щом като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета, в стремеж той да премине във фактическа власт на длъжностното лице, е налице формата на изпълнителното деяние "даване" на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е установена такава власт от длъжностното лице. Когато даващият подкупа е направил всичко, зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупа, не го е получил или не желае да го получи. Ето защо правилно е прието от обвинението, че се касае за довършен опит.

                   Действията на подс. Б. на инкриминираната дата обективират наличието на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

                   Ето защо подс. Б. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен /с посоченото уточнение/.

                   Относно наказанието:

                   Предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15000 лв.

                   В съответствие с чл. 54 от НК съдът при определяне на наказанието отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

                   Деянието в настоящия случай се характеризира със завишена степен на обществена опасност, доколкото са налице допуснати от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, които е искал да прикрие чрез даването на дара. Относително ниският му размер – 90 лв., не може да доведе до различен извод.

                   От своя страна подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност – същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, още от досъдебното производство изразява съжаление за извършеното и признава вината си. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. С оглед обществената опасност на деянието обаче не може да се приеме, че и най – лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко, въпреки че се касае и за опит, като не са налице условията за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. В този смисъл искането на защитата е неоснователно.

                   В конкретния случай най – справедливо е на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 54 НК в размер на девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лв.

                   С оглед проведеното съдебно следствие и в съответствие с чл. 373, ал.2 от НПК съдът следва да определи наказанието по реда на чл. 58а от НК. Ето защо и в съответствие с ал.1 от посочения текст така определеното наказание лишаване от свобода се намали с 1/3, като на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест  месеца. Редукция на наказанието глоба не се допуска с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал.5 от НК.

         Съдът счита, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, а и са налице кумулативно предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК  предпоставки – подсъдимият не е осъждан, този институт не е прилаган спрямо него, а и наложеното наказание е в допустим размер. Неоснователни са доводите на прокурора, че се касае за многократно управление на МПС без правоспособност, тъй като такова обвинение няма. Този факт се взе предвид само при определяне продължителността на изпитателния срок. Ето защо изпълнението на така наложеното на подсъдимия Б. наказание от шест месеца лишаване от свобода се отложи с изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така определеното наказание и дългият изпитателен срок ще съдействат за осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенции – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подсъдимия, така и върху обществото като цяло.

         На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК се приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, времето от 02.03.2019 г. до 05.03.2019 г., през което е бил задържан с постановление на наблюдаващия прокурор от 02.03.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – две банкноти от 20 лева и една от 50 лева, приложена по делото.

                   Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред.

                   Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: