РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260
гр. Пловдив, 31 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 907 по описа за 2019 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на С.С.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-15-64/12.03.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на Я., срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-880/07.12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО на С.С.Я.
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него
осигурителен стаж за периодите от 10.07.1978 г. до 05.10.1978 г.
(00 г. 02 м. 25 дни) и от 12.12.1980 г. до 15.12.1981 г.
(01 г. 00 м. 3 дни) на длъжност „строителен техник“ при осигурител ДДС „Кормисош“
гр. Лъки, като такъв от трета категория, вместо от втора категория.
Твърденията
в тази насока са, че органът е направил преценка само по т. 26, но не и по т.
66и, т. 67 и т. 68 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране -
отм. /ПКТП/. Неправилно
според жалбоподателя, органите на НОИ са зачели и положения от него
осигурителен стаж за периода от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г.
(04 г. 10 м. 10 дни) като такъв от трета категория - този
стаж също следва да бъде зачетен като втора категория, като в жалбата се
позовава на т. 66з, т. 67 и т. 68 от ПКТП.
В
този смисъл се иска отмяна на 2153-15-64/12.03.2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него
разпореждане. Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. № 2113-15-3848/08.08.2018 г., с което Я. е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж за времето от 10.07.1978 г.
до 31.05.2018 г. включително.
5.1. Констатирано е, че към 08.08.2018 г. - дата на заявлението, Я. има навършена възраст
58 г. 10 м. 00 дни. Осигурителният му стаж, зачетен по представените редовно
оформени документи и по данните по чл. 5, ал. 4 от КСО на основание чл. 40, ал.
1 от НПОС за периода от 10.07.1978 г. до 31.05.2018 г. включително е както
следва:
- Осигурителен
стаж от II категория труд 13 г. 01 м. 28 дни. Зачетеният осигурителен стаж
от втора категория труд е от 15.12.1981 г. до 13.02.1995 г. - 13 г. 01 м. и 28
дни, положен на длъжност "продавач" в "Петрол" АД гр.
Пловдив;
- Осигурителен
стаж от III
категория труд 26 г. 08 м. 06 дни.
На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ
категория труд 43 г. 01 м. 19 дни.
5.2. Със заявлението за пенсиониране Я. е представил
Удостоверение обр. УП-3 № 256/01.10.2001 г. на „Никея“ ООД гр. София, съдържащо данни, че същият е работил
на длъжност "продавач - отговорник на бензиностанция" и трудовата
книжка № 404/06.01.1982 г., съгласно която е заемал длъжност "управител на
бензиностанция" като е направено предложение стажът от 14.02.1995 г. до
31.12.1999 г. да се зачете по условията на втора категория труд на основание т.
66з от ПКТП /отм./.
В тази връзка пенсионният орган е
посочил, че по условията на втора категория труд при пенсиониране се зачита
труда на работещите в химическата промишленост, в производства посочени в т.
66з от ПКТП / отм./.
За фирма „Петрол“: от втора категория
е труда на „продавач на петролни продукти и масла; лаборант-окачествител
в поделенията на „Петрол“ в страната без тези в Бургас, Плевен, Варна и Русе.
Установено е, че фирма „Никея“ не фигурира в записа
на т. 66з от ПКТП / отм./.
С писмо № 2113-15-3848#4/18.09.2018 г.
е изискано от отдел „КПК“ при ТП на НОИ - София-град да бъде извършена проверка
на първичната документация на „Никея“ ООД гр. София
относно достоверността на издаденото Удостоверение обр.
УП-3 № 256/01.10.2001 г. за периода от 14.02.1995 г. до 30.09.2001 г. и данните
в трудова книжка № 404/06.01.1982 г. за периода от 01.09.1978 г. до 01.04.1981
г. с продължителност 06 години 07 месеца 10 дни.
Съгласно констативен протокол №
КП-5-21-00477398/25.10.2018 г., при извършената проверка на разплащателните
ведомости на „Никея“ ООД за периода от 14.02.1995 г.
до 31.12.1999 г. е установено, че по наличната информация в представените
разплащателни ведомости Я. фигурира в тях за посочения период на длъжност
„отговорник на бензиностанция в гр. Лъки“ и ежемесечно са начислявани
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер и процент,
отговарящ на трета категория труд.
С оглед на изложеното осигурителният
стаж, положен в „Никея“ ООД от 14.02.1995 г. до
31.12.1999 г., на длъжност "отговорник на бензиностанция" е зачетена
от трета категория труд, тъй като не попада в обхвата на т. 66з от ПКТП /отм./
5.3. С процесното заявлението за
пенсиониране Я. е представил още Удостоверение обр.
УП-3 № 48/09.11.2001 г. на ДДС „Кормисош“ гр. Лъки, с което е удостоверен
придобит осигурителен стаж на длъжност „строителен техник“ за времето от 10.
07.1978 г. до 06.01.1982 г. (02 г. 05 м. 15 дни). По цитираното удостоверение е
зачетен осигурителен стаж от 10.07.1978 - 05.10.1978 г. (02 м. 25 дни) и от 12.12.1980 г. - 15.12. 1981 г. (01 г. 00 м. 03 дни), тъй като
от 05.10.1978 г. до 11.12.1980 г. (02 г. 02 м. 07 дни) е зачетен осигурителен
стаж по удостоверение № 251/12.12.1980 г. на под.
32670 и от 15.12.1981 г. до 13.02.1995 г. - 13 г. 01 м. 28 дни във ДСО „Петрол“
Пловдив.
5.4. При това положение, е издадено Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-880/07.12.2018 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б,
ал. 2 КСО на С.С.Я. е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възрастна основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй
като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория
труд 15 години (към
датата на заявлението 08.08.2018 г., осигурителният
стаж от втора категория труд на Я. е зачетен от пансионния орган в размер на 13
г. 01 м. 28 дни).
6. Този резултат е обжалван от Я.
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-64/12.03.2019 г. е потвърдил оспореното разпореждане,
възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.
7. В хода на съдебното
производство като свидетели са разпитани:
Д.А. Х.: Същият заявява, че познава С.Я. от
1977-78 г. - от времето, когато бил строителен техник в Държавно горско
стопанство Лъки, сега вече с друго наименование, в което Х. работел като
касиер. С.Я. работел при тях 3-4 години, може би до 1982 г., но вече не си
спомня точно. През този период стопанството изпълнявало голяма строителна
програма. Тя била наложена от тогавашния Окръжен комитет на партията. Тази
строителна програма била свързана с развитието на рибовъдната дейност в окръг
Смолян, защото тогава се строяли големи рибни басейни. Даже едно от рибните
стопанства било 10 декара. Работата на С. се изразявала в ръководство на самите
строителни обекти. Първо се строяли басейните, в които се отглеждала рибата.
Тези басейни, които наричали батерии можело да са дълги до 50 метра и да са
широки 5 метра, но всички басейни били различни според пространството на
терена. Освен тези басейни се строяли и жилищни сгради към тях за рибовъдите,
сгради за почивка. С. ръководел и тези обекти. Освен това се строяли риболюпилни и фуражни складове за храна на рибата. Освен
тези сгради около 1980 г. се строял един развъдник за полудиви патици.
Пътищата, които водели към тези рибарници също бил под негово ръководство. През
този период от време в предприятието нямало друг строителен техник освен С.,
така че той отговарял за всички обекти, които в момента се строяли. Неговото
работно време било ненормирано. Той сутрин идвал в 07.30 ч. в стопанството,
оправял документацията, която е
необходима и след това тръгвал по обектите и се връщал най-рано в края на
работния ден, според случая, понякога и много по-късно. Имало случаи, когато се
наливал бетон и през нощта.
К.С.Н.: Същата заявява, че от 1977 г. до сега
работи на една и съща бензиностанция, която през годините била различна
собственост. От 1977 г. е работила в „Петрол“ АД, но сега не е „Петрол“, продали
я. Познава С. от 1981 г., защото той бил син на брата на свекърва й. От 1982 г.
с него работели заедно на тази бензиностанция, която първо била на „Петрол“ АД.
Един ден работел той, един ден работела тя. Т.е. работели на смени, на една и
съща бензиностанция. През 1995 г. бензиностанцията била приватизирана от
дружество Никея – София, но те продължили да работят
на същата бензиностанция при същите условия, а сега вече бензиностанцията била
към „Ойл груп 002“ ЕООД. Със С. работели на тази
бензиностанция до юни 2018 г., когато той напуснал. Техните функции на
бензиностанцията били продавачи на петролни продукти, зареждали колите, продавали
масла и всичко каквото имало в обекта. С. бил отговорник на обекта, но това не
водило до разлика в изпълнение на трудовите им задължения, включително и
възнагражденията им бил едни и същи. Единствено С. като отговорник се занимавал
с документацията в обекта и бил малко по-натоварен от нея, но работели наравно.
Смените им били така, че работели през ден, всеки от тях един ден работел, един
ден почивал. Работното им време лятото било от 7 сутринта до 7 вечерта, а
зимата от 7.30 сутринта до 6 вечерта. Бензиностанцията работела без почивен
ден, включително събота и неделя. Така, че на практика те работели 15 дена в
месеца и 15 дена почивали.
8. В хода на съдебното
производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, оспорено от процесуалния представител на ответника. Вещото лице
е дало следното заключение:
В ПКТП
/отм./ законодателят е направил разделение на категориите труд на отраслов и
браншови признак с отчитане характера на извършваната работа, съобразно
условията и мястото на изпълнение на трудовата дейност.
В горецитирания
правилник не е налице система, сравнителен модел и/или набор от условия за
диференциране и обособяване в категории на труда по вредност и тежест, свързан
с конкретна професионална дейност, в конкретния случай „строителен техник,
„продавач на бензиностанция“ и „отговорник на бензиностанция“.
Не са
изведени обективни критерии за обосноваване на различна степен на натовареност,
вредност, сложност или технически особености за разделяне на една и съща
професионална дейност на категории на база обхват на задълженията, брой и вид
на изпълняваните функции, набор от операции и технологични особености.
Дейностите
/видовете работа/, които се извършват при дадена професия се определят от
крайния измерим практически резултат. В конкретния случай, контрол и управление
на строителните обекти, за които отговаря, за професията на „строителния
техник“ и дейности по продажба на петролни продукти за „продавач на петролни
продукти“ и „отговорник на
бензиностанция“.
Диференцирани
по основни видове работи, необходими за пълноценно и ефективно изпълнение на
професионалните задължения на „строителния техник“, „продавач на петролни
продукти“ и „отговорник на
бензиностанция“ в т.ч. и
залегнали в трудовата характеристика за длъжността /професията/ безусловни
присъстват:
Длъжностната характеристика на
инженерно-техническия работник на длъжност „строителен техник“ съдържа:
Работи с проекто-сметната документация; Ежедневно организира,
ръководи и контролира изпълнението на строителните, ремонтните и монтажни
работи по обем, време и качество, по строителни обекти; Съставя и контролира
спазването на строителните графици; Съставя и подписва актове и протоколи за
извършената работа; Провежда инструктаж и следи за спазване на изискванията за
безопасност на труда; Отговаря за поверените му инструменти, материали и
суровини, и следи за правилното им използване.
Условията на
труд на строителния техник са специфични: въздействие на природни сили;
запрашеност на средата; работа с химикали използвани в строителството; опасност
от падащи предмети;
„Продавач на петролни продукти“, „Отговорник
на бензиностанция“: дейности по работа с горива, смазочни материали и
химически разтвори; ръчни дейности по наливане на горива при продажба на
дребно, контрол и отчитане на продажбите, стриктно спазване на разпоредбите за
пожарна безопасност.
Условията на
труд на продавач на петролни продукти, отговорник на бензиностанция:
замърсеност на работната среда с изпарения на петролни деривати /бензин,
дизелово гориво, газ пропан - бутан/; работа със
смазочни материали и химикали използвани за дейността; работа при неблагоприятни
климатични условия.
Изброените
професии в т.ч. и тези на строителен техник, продавач на бензиностанция и
отговорник на бензиностанция съобразно текста на чл.66з и чл.66и се визира вида
трудовата дейност, като се отчита
естеството на извършваните трудови функции и дейности, и свързаните с това
условия и тежест на труда.
От
техническа гледна точка в конкретния случай не са налице обективни измерими
технически критерии, на база които да бъдат въведени категории, видове и
особености, които да обосноват различна степен на натовареност и вредност при
упражняване на професионалните задължения на длъжностите „строителен техник“,
„продавач на бензиностанция“, „отговорник на бензиностанция“.
Експертизата
е на мнение, че в проверените материали не се откриват данни, въз основа на
които да се обосноват промени в характера на полагания труд в зависимост от
мястото на неговото полагане.
1. За стажа
за времето от 10.07.1978 г. до 05.10.1978 г. /00 години 02 месеца 25 дни/ и от
12.12.1980 г. до 15.12.1981 г. /01 година 01 месец 03
дни/, на длъжност „строителен техник“ в ДДС „Кормисош“, гр. Лъки.
- Понятието
„строителен обект“ в т. 66„и“ от ПКТП е споменато както следва:
„Инженерно-технически
работници до началник на строителен обект включително“. В т. 66„и“ от ПКТП не е
налице легална дефиниция за строителен обект.
Техническото
определение за строителен обект е „Земя или друго място на което, под което,
вътре в което или през което, се извършват временни или постоянни строителни
работи и всяка друга земя или места, необходими за целите на строителството.
Земен участък, върху който се извършва строителство.“
Удостоверените по делото места на
полагане на труд, като басейни за отглеждане на риба, развъдници за патици,
складове за фураж, стопански и битови сгради към тях, пътища до същите и горски
пътища са „строителен обект“ по смисъла на т.66 „и“ от ПКТП /отм./.
- Съгласно
свидетелските показания на Д.А.Х.:
С.Я. е
работил, като строителен техник в Държавно горско стопанство Лъки. През периода
на неговата работа в предприятието, същото е изпълнявани мащабна строителна
програма свързана с развитие на рибовъдството в окръг Смолян. За целта са
реализирани следните строителни обекти: Басейни за отглеждане на риба, като
всеки един е с различни размери, съобразени с площта на терена; жилищни сгради
и сгради за почивка на рибовъдите; риболюпилни;
складове за съхранение фураж за рибата; развъдник за полудиви патици; пътна
инфраструктура.
През процесния период С.Я. като строителен техник отговаря за
всички строителни обекти.
Строителният
техник пряко /непосредствено/ участва в строителните и ремонтни дейности.
Участва при изпитанията и предаване на строителния обект. Длъжността строителен
техник е подчинена на Техническия ръководител. Строителният техник поставя
всички спорни въпроси пред техническия ръководител на обекта или предприятието.
Заеманата длъжност „строителен техник“
в структурата на Длъжностите е по-ниска от длъжността „технически ръководител“
по смисъла на т. 66„и“ от ПКТП /отм./ /до началник на строителен обект/.
- Извършваната
дейност на строителния техник практически по нищо не се различава в зависимост
от това дали се извършва в отрасъл „Строителство“ или в предприятия различни от
него.
Трудовата
дейност на строителния техник в такива предприятия са идентични по характер на
технологичните операции и производствения резултат.
В
разпоредбите на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП /отм./ е предвидено
зачитането за втора категория труд, този положен от инженерно-технически
работници до началник на строителен обект включително, при което не е налице
конкретизация за характера и естеството на извършваните строителни дейности или
специализирани такива само в областта на конкретен вид строителство, строително-монтажни
предприятия, подразделения и организации.
Трудът на строителния техник в ДДС
„Кормисош“, гр. Лъки на установените строителни обекти e с еднаква вредност и
тежест с този на идентичните длъжности в строителните фирми.
2. За стажа
за времето от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г. /04 години 10 месеца 10 дни/ на
длъжност „отговорник на бензиностанция“ фирма „Никея“.
- Съгласно
Констативен протокол № ПК-5-21-********* от 06.03.2019 г. Осигурителят
„Никея-1“ ЕООД, ЕИК *********, съхранява в трудовото досие на С.С.Я. – трудов договор, допълнителни споразумения към
трудовия договор, предизвестие и заповед за прекратяване на трудовите
правоотношения.
Видно от
описаното в констативен протокол № ПК-5-21-00477389 от 25.10.2018 г. и
извършена повторна проверка, е установено, че не се съхраняват длъжностна или
производствена характеристика, протокол за оценка категорията труд и/или други
документи за длъжността „отговорник“ на бензиностанция, удостоверяващи вида и
характера на полагания труд от лицето /стр.103/.
Съгласно
свидетелските показания на К.С. Н.:
Бензиностанцията,
на която е работила свидетелката и респективно С.Я., първоначално е била
собственост на „Петрол“ АД, приватизирана впоследствие от „Никея“
ООД, гр. София.
След смяната
на собствеността, работещите на бензиностанцията продължават работата си при
същите условия.
Техни
задължения са да продават петролни продукти, зареждане на автомобилите с
гориво, продажба на автомобилни масла и всички други стоки които подава
бензиностанцията.
Като
отговорник на бензиностанцията С.Я. изпълнява всички горепосочени задължения,
като паралелно с това отговаря за документацията на обекта.
Жалбоподателят
и свидетелката работят на смени, които са с продължителност през летния сезон
от 07 часа до 19.30 часа и от 07.30 часа до 18.30 часа приз зимата.
В отсъствие на длъжностна
характеристика за длъжността “отговорник на бензиностанция“, удостоверяваща
вида и характера на полагания труд, на основание свидетелските показания може
да се направи извода, че трудовите функции на длъжностите „продавач на петролни
продукти“ и „отговорник на бензиностанция“ във фирма „Петрол“ АД съгласно т. 66„з“
от ПКТП /отм./ са идентични.
- Вредните
въздействия при продажба на петролни продукти са идентични независимо от
бензиностанцията, в която се извършват и на кой е собственост същата.
Не са налице
технически и технологични различия свързани с приемане, съхранение, продажба и
контрол на горивата и смазочните материали между бензиностанции стопанисвани от
„Петрол“ АД и такива стопанисвани от друг собственик или наемател в конкретния
случай „Никея“ ООД, гр. София.
Видно от
Договор за продажба на търг продажбата на бензиностанция № 5305, гр. Лъки на от
„Петрол“ АС на „Никея“ ООД е реализирано на
08.02.1995 г., а назначаването на С.С.Я. като
„продавач – бензиностанция – Лъки“, е от 14.02.1995 г.
Малко
вероятно е със смяната на името на собственика и за период от 6 дни /от датата
на покупка до назначаване на жалбоподателя/ при същия вид дейност, да са се
променили условията на работа до степен такава, че за тях да са неприложими
разпоредбите на т. 66з. (Нова - ДВ, бр. 52 от 1990 г., доп., бр. 58 от 1990 г.)
и конкретно „Фирма "Петрол": продавач на петролни продукти и масла; лаборант-окачествител в поделенията на "Петрол" в
страната без тези в Бургас, Плевен, Варна и Русе“.
Извършваната
дейност по продажба на петролни продукти практически по нищо не се различава в
зависимост от това в коя бензиностанция се извършва и чия собственост е същата.
Трудовата
дейност на работник на длъжност „продавач на петролни продукти“ и „отговорник
на бензиностанция“ във всички бензиностанции са идентични по характер на
извършваните операции, дейности и носените отговорности.
Може да се направи извода, че
трудовите функции на длъжностите „продавач на петролни продукти“ и „отговорник
на бензиностанция“ във фирма „Петрол“ АД и тези във фирма „Никея“
ООД в смисъла на т.66з от ПКТП са еднакви.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Изложеното до тук обаче, не е в
състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура
съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно
неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
10.
По делото не се
формира спор по установените факти. Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон
и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките на чл. 69б, ал. 2
от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
страна на жалбоподателя и по-конкретно като каква категория следва да бъде
зачетен, положеният от същия труд на длъжностите „строителен техник“ за периода от 10.07.1978 г. до 05.10.1978 г.
(00 г. 02 м. 25 дни) и от 12.12.1980 г. до 15.12.1981
г. (01 г. 00 м. 3 дни) при осигурител ДДС „Кормисош“ гр. Лъки и на длъжностите „продавач на петролни
продукти“ и „отговорник на бензиностанция“ за периода от 14.02.1995 г.
до 31.12.1999 г. (04 г. 10 м. 10 дни) при осигурител „Никея“
ООД, за който Я. претендира втора категория труд по т. 66и, съответно по т. 66з
от ПКТП /отм./.
11. На първо място следва
да бъде съобразено, че с разпоредбите на т. 66з и т. 66и от раздел четвърти на
ПКТП /отм./, действащи до 31.12.1999 г. е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите в посочените в текстовете отрасли и дейности, сред
които са и „Фирма "Петрол": продавач на петролни продукти и масла; лаборант-окачествител в поделенията на "Петрол" в
страната без тези в Бургас, Плевен, Варна и Русе“ /т. 66з/ и „Инженерно-технически работници до началник
на строителен обект включително“ /т. 66и/.
Според чл. 16, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж,
положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по
отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г.
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998
г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1.
по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория; 2. по т. 66г, 66е,
66з и 66и - от втора категория.
12. В нарушение на
принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, административният
орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е
имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.
Релевантните в случая факти и обстоятелства не са изследвани в пълнота,
В хода на процесното административно
производството не е изследван характерът на извършваната от жалбоподателя
трудова дейност, отговаряща на заеманата от него длъжност, с оглед преценка на
категорията на този труд – ІІ или ІІІ, като основният аргумент на ответния
административен орган да не признае положения от жалбоподателя труд на спорните
длъжностите като такъв от II категория е липсата на
достатъчно „безспорни“ доказателства в тази насока.
В нарушения на принципа на „истинност“
възведен в чл. 7 АПК административният орган не е изискал сведения от
неучастващи в производството лица, доколкото това очевидно е било нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и
те, с оглед събраните в производството доказателства, не е можело да бъдат
установени по друг начин. Тази възможност е уредена в чл. 44, ал. 1 от АПК и
тъй като съгласно чл. 7, ал. 3 от кодекса истината за фактите се установява по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс, пенсионният орган е бил длъжен
да използва всички възможни процесуални средства, включително и тези по чл. 44 АПК, предоставени му от процесуалния закон, за да основе издадения от него акт
на действителните факти от значение за случая. Нещо, което в случая не е
сторено.
Така например, на ответника очевидно е
било известно, че на бензиностанцията, на която е работил С.Я. са начислявани и
изплащани възнаграждения на две лица по трудово правоотношение, едно от които е
бил именно С.Я. (изрична констатация в оспореното решение на
стр. 2 от същото – лист 99 гръб). При това положение за изясняване на характера
на извършваната от тях трудова дейност, в хода на административната процедура е
следвало да бъдат събрани сведения по реда на чл. 44 АПК от другото лице работило заедно с Я. на процесната бензиностанция (К.С. Н., която бе
разпитана по делото като свидетел), доколкото сам Директорът на ТП на
НОИ Пловдив сочи в своето решение, че „…от
представената от осигурителя първична документация не може по категоричен начин
да се установи дали г-н Я. е изпълнявал трудова функция на продавач на петролни
продукти в обект „бензиностанция гр. Лъки“…“, т.е. в развилото се
административно производство
е имало нужда от изясняване на съществени факти и обстоятелства
от значение за производството и те, както вече бе казано, не е можело да бъдат
установени по друг начин.
В обобщение следва да се посочи, че липсата
на подробни мотиви за това кои функции или характеристики на процесните
длъжности се счита, че са пречка трудовият стаж да не бъде зачетен по т. 66з
или т. 66и от ПКТП /отм./, обосновават нарушения и на
административнопроизводствените правила при издаването на атакуваните пенсионни
актове.
13.
Както
вече бе казано, за да откаже да
зачете положения от Я. труд при осигурителя „Никея“ ООД гр. София в „бензиностанция в
гр. Лъки“ за периода от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г., като такъв от II категория труд, пенсионният орган е
приел, че длъжността "отговорник на бензиностанция", с която Я.
фигурира в представените разплащателни ведомости за този период, не попада в
обхвата на т. 66з от ПКТП /отм./, поради което този осигурителен стаж следва да
се зачете от трета категория труд. В подкрепа на този извод е посочено още, че
за разглеждания период на жалбоподателя ежемесечно
са начислявани осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в
размер и процент, отговарящ на трета категория труд.
На първо място следва да се
констатира, че от представения по делото Трудов договор № 1/14.02.1995 г. (лист 59), сключен на основание чл. 71, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ), по категоричен начин се установява, че Я. е бил
назначен „… във фирма „Никея“ ООД на
длъжност продавач – бениз-я – Лъки…“, считано
от 14.02.1995 г. По делото не се твърди и не се установява, въпросният договор
да е бил прекратен до изтичане на срока за изпитване, поради което същият
следва да се приеме за окончателно сключен на основание чл. 71, ал. 2 от КТ.
Едва на 01.09.1998 г. към този договор е сключено Допълнително споразумение №
24а/01.09.1998 г. (лист
62), с което Я. е
преназначен на длъжност „отговорник на бензиностанция“. Обстоятелството, че в
трудовата книжка и разплащателните ведомости за процесния период същият е вписан
с длъжност „управител/отговорник бензиностанция“ не променя факта, че
въз основа на сключения трудов договор № 1/14.02.1995 г., през периода от 14.02.1995 г. до 01.09.1998 г. (когато е сключено Допълнително споразумение №
24а/01.09.1998 г.), Я. всъщност е бил назначен на
длъжност „продавач – бензиностанция – Лъки“, а не на длъжност
„управител/отговорник бензиностанция“.
Това само е достатъчно да се приеме, че осигурителният стаж за този период (от
14.02.1995 г. до 01.09.1998 г.) попада в обхвата на т. 66з от ПКТП /отм./,
съответно същият следва да бъде зачетен като такъв от втора категория.
Зачитаното само на този стаж е
достатъчно да обоснове извод, че към датата на подаване на заявлението Я. е
имал право на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО, доколкото с признаването
само на този осигурителен стаж като такъв от втора категория, изискването на
цитираната разпоредба - лицето да е работило 15 години при условията на втора
категория труд, е изпълнено.
Независимо от изложеното, дори и да се
приеме, че през целия спорен период - от 14.02.1995 г. до 31.12.1999 г., Я. е
бил назначен на длъжност "управител/отговорник на бензиностанция", настоящият
съдебен състав намира, че тази длъжност включва
и задължения за продажба и съхранение на петролни продукти. В този смисъл са и
показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.,
дадени под страх от наказателна отговорност, които като обективни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
изцяло се възприемат от съда. Същата сочи, че през спорния период са работили
заедно с Я. на процесната бензиностанция на смени (всеки от тях един ден
работел, един ден почивал),
с еднакви заплати (впрочем
през разглеждания период Я. е бил назначен на работа с минимална работна
заплата видно от приложените по делото трудов договор и допълнителни
споразумения към него, което показва, че няма как да е получавал по-висока
заплата като отговорник от Н.) и
че той фактически е извършвал дейност по продажба на петролни продукти и масла,
макар че се е занимавал и с документацията
в обекта.
В горния смисъл е и приетата по делото
съдебна експертиза, която също се възприема от съда като обективно и
компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за
разрешаването на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства.
Според вещото лице „продавач на
петролни продукти“ и „отговорник на бензиностанция“ извършват дейности по
работа с горива, смазочни материали и химически разтвори, ръчни дейности по
наливане на горива при продажба на дребно, контрол и отчитане на продажбите,
стриктно спазване на разпоредбите за пожарна безопасност, като условията на
труд на „продавач на петролни продукти“ и „отговорник на бензиностанция“ са замърсеност
на работната среда с изпарения на петролни деривати /бензин, дизелово гориво,
газ пропан - бутан/, работа със смазочни материали и
химикали използвани за дейността, работа при неблагоприятни климатични условия.
Все в тази насока експертът изрично е посочил, че от техническа гледна точка в
конкретния случай не са налице обективни измерими технически критерии, на база
които да бъдат въведени категории, видове и особености, които да обосноват
различна степен на натовареност и вредност при упражняване на професионалните
задължения на длъжностите „продавач на бензиностанция“ и „отговорник на
бензиностанция“.
Всички събрани доказателства налагат
единствено възможния извод, че работата на Я. на посочените длъжности е
свързана с продажба на петролни продукти и масла, т.е. последният е изложен на
същите вредни въздействия като лицата на длъжност продавач на петролни продукти
и масла" във фирма "Петрол", чийто стаж се зачита като такъв от
втора категория по т. 66з ПКТП /отм./. При това положения стажът на Я. на
цитираните длъжности за целия спорен период - от 14.02.1995 г. до 31.12.1999
г., следва да се зачете за такъв при условията на втора категория труд именно по т. 66з ПКТП /отм./.
14. На Я. не е признат като втора
категория и трудът, положен през периода от 10.07.1978 г. до 05.10.1978 г. (00
г. 02 м. 25 дни) и от 12.12.1980 г. до 15.12.1981 г.
(01 г. 00 м. 3 дни) при осигурител ДДС „Кормисош“ гр. Лъки, на длъжностите
„строителен техник“. За да стори това административният орган е приел, че: „…Личното досие на г-н Я. не е запазено, няма
налична длъжностна характеристика за длъжността „строителен техник“, както и
информация, доказваща цитираната длъжност до началник на строителен обект ли е,
заплащано ли е по разценките на строителството, дейността на осигурителя
отчитана ли е в отрасъл „Строителство“, извършвана ли е целогодишно строително
монтажна дейност на обекти с проекто-сметна
документация, каквито са изискванията на т. 26 от отм. ПКТП за зачитане на
длъжността по условията на втора категория труд в нестроителни фирми….“. В
хода на административното производството отново не е изследван характерът на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност.
Поради
липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на труда, който е
полаган от Я. през процесния период, както и относно другите релевантни факти и
обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период, е
допуснато събиране на гласни доказателства. От показанията на изслушания по
делото свидетел се установява, че през спорния период Я. е бил единствен
строителна техник, а в стопанството
тогава се изпълнявало голяма строителна програма. Работата
му се изразявала в ръководство на самите строителни обекти - басейни, в които
се отглеждала рибата и жилищни сгради към тях за рибовъдите, риболюпилни и фуражни складове за храна на рибата,
развъдник за полудиви патици, пътища до тези обекти. С.Я. сутрин се занимавал с
документацията на обектите, а след това тръгвал по самите обекти.
В
тяхната цялост свидетелските показания съответстват на предоставената по реда
на чл. 192 ГПК информация от ТП Държавно ловно стопанство – Кормисош, при
Южноцентрално държавно предприятие гр. Смолян, което е основание да бъдат
възприети като обективни и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. Въпросната информация (от ТП Държавно ловно стопанство – Кормисош) се свежда до следното:
Според
изплащателните ведомости Я. фигурира на длъжност
„строителен техник“ в периодите от
10.07.1978 г. до 03.10.1978 г. и от 01.02.1981 г. до 14.12.1981 г. В
посочения период, Горско стопанство гр. Лъки е извършвало строителна дейност
като са изграждани вили, чакала, рибарници и ремонт на биотехническите
съоръжения. За целта е имало изградени строителни бригади. Я. е участвал в
оформяне на първичната документация на строящите се и ремонтираните обекти и
биотехническите съоръжения, провеждал е периодичен контрол по изпълняваните
СМР, оформял е положения труд от общите строителни работници.
Основната дейност на ТП Държавно ловно
стопанство – Кормисош е охрана на горите, дърводобив и ловна дейност.
Във връзка с липсата на писмени
доказателства относно характера и тежестта на положения от жалбоподателя труд,
по делото, както вече бе казано, е приета СТЕ, като вещото лице е дало
заключение, че положеният от Я. труд като „строителен техник“ в структурата на Длъжностите е
по-ниска от длъжността „технически ръководител“ по смисъла на т. 66„и“ от ПКТП
/отм./ /до началник на строителен обект/. Трудът на строителния техник в ДДС „Кормисош“, гр. Лъки на установените
строителни обекти e с еднаква вредност и тежест с този на идентичните длъжности
в строителните фирми.
Относимата в
процесния случай разпоредба на т. 66и ПКТП (отм.) предвижда осигурителния стаж
положен
от инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително
да бъде зачетен от втора категория.
В този текст
няма изискване на посочената категория работници да е заплащано по разценките
на строителството, нито има изискване дейността на осигурителя да е отчитана в
отрасъл „Строителство“, нито да е извършвана целогодишно строително монтажна
дейност на обекти с проекто-сметна документация, в
каквато насока в оспореното решение са изложени съображения от страна на
ответния административен орган. Направеното от него тълкуване е стеснително и
поради това е неправилно. В случая е било необходимо да се установи единствено
дали длъжността "строителен техник" попада в категорията
"инженерно-строителни работници до началник на строителен обект
включително".
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, налагат да се приеме, че в случая жалбоподателят през периодите от
10.07.1978 г. до 03.10.1978 г. и от 01.02.1981 г. до 14.12.1981 г. е работил на
строителни обекти, поради което следва да се приеме, че попада в кръга на
изброените в т. 66и от ПКТП (отм.) инженерно-технически работници до началник
строителен обект включително. Освен изложеното следва да се има в предвид и
нормата на чл. 67 от ПКТП (отм.) съгласно която трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От
свидетелските показания, приетата по делото СТЕ, както и от информацията
предоставено от ТП Държавно ловно стопанство – Кормисош, по несъмнен начин се
установява че жалбоподателят е полагал труд на строителни обекти, който труд не
е с по-малка вредност и тежест от колкото в традиционния отрасъл
"строителство", поради което неправилно административния орган не го
е зачел, като такъв от втора категория труд.
Във връзка с
периода на полагане на този труд обаче, следва да бъде направено следното
уточнение:
Периодът,
който според настоящия съдебен състав следва да бъде зачетен като такъв от
втора категория труд е от 10.07.1978 г. до 03.10.1978 г. и от 01.02.1981 г. до
14.12.1981 г., така както е установен от органите на НОИ и посочен в
Удостоверение обр. УП 3 № 05/26.02.2019 г. издадено
от ДЛС - „Кормисош“ гр. Лъки, а не този посочен от жалбоподателя. Доказателства
които да подложат на съмнение продължителността на обсъждания период не са
ангажирани от страна на жалбоподателя.
15.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод, за незаконосъобразност на оспорения акт.
Това има за последица отмяна на Решение № 2153-15-64/12.03.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-880/07.12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП
на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-3848/08.08.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б, ал. 2 от КСО, подадено от С.С.Я., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
V.
За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лв., представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-64/12.03.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-880/07.12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО на С.С.Я. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-3848/08.08.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б, ал. 2 от КСО, подадено от С.С.Я., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на С.С.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 650 лв., представляваща сторените от последния
разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: