Р Е Ш Е Н И Е №92/12.2.2020г.
гр.Ямбол........12.02........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.......................двадесет и седми...януари………….............................
През две хиляди и двадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2978
за 2019 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против И.А.Г. ***, с която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът като кредитополучател по договор за стоков кредит № *** г. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯPC, а именно: 1 219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 289,48 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и присъждане на направените разноски. Същите претенции са предявени евентуално като осъдителни. Твърди се, че на 21.11.2017 г. ответникът Г. е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит при спазване условията на ЗПК, но не е изпълнявал задължението си за връщане на сумата по кредита и кредитът е станал предсрочно изискуем. Това вземане на банката е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.07.2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения представител на ответника и предявените искове се оспорват изцяло като се желае отхвърлянето им. Счита се, че договорът за стоков кредит не е бил валидно сключен от лица надлежно представляващо търговеца. По договора между ответника и банката няма постигнато съгласие за прехвърляне на вземането на друго лице, което прави тази клауза неравноправна и съответно нищожна.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответникът редовно призован чрез особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 1.07.2019 г. от “АСВ“ ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът И.А.Г. *** да му заплати сумите 1 219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 289,48 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за стоков кредит № *** г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил искане за стоков кредит № ***, направено на 21.11.2017 г. от И.А.Г. до търговец/обект на Търговеца: „Контраст 94“ ЕООД/“Техника.БГ“, служител на търговеца: М.И.И. Г. е поискал да получи стоков кредит за финансиране придобиване на стоки/ползване на услуги в размер на 1219 лв. със срок на издължаване 24 месеца. На същата дата Г. е подписал декларация, че му е предоставена преддоговорна информация по чл.5 ал.2 от ЗПК, както и Общите условия, прилагани по договори за стоков кредит, за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за стоков кредит. От ищеца е представен договор за стоков кредит № *** г., по който „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от „Контраст 94“ ЕООД чрез М.И.И. като кредитор е предоставила на И.А.Г. като кредитополучател стоков кредит в размер 1219 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Контраст 94“ ЕООД: хладилник/фризер „GORENJE F6151 AW“ с цена 570 лв. и пералня „GORENJE W8544 N/I“ на цена 649 лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване; посочено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно по сметка на търговеца, като кредита се погасява чрез посочена сметка на месечни вноски съгласно приложен погасителен план. Падежната дата на месечните вноски е 20-то число, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 37,17 % годишно или 0,1032 % на ден, а годишният процент на разходите е 44,27 %. В чл. 9 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит /каквато декларация е подписал/. Към договора е представен и погасителният план и ГПР, съгласно които усвоената сума от 1219 лв. е с общо лихви 524,18 лв. или общо месечните вноски са в размер 1743,18 лв. и са посочени като равни месечни вноски от 72,74 лв. с последна изравнителна в размер 70,16 лв. При формирането на месечните вноски са включени лихвения процент, остатъка от главницата и дължимата лихва, отразен и ГПР 44,27 %.
Видно от Общите условия по конкретния договор за стоков кредит в чл.12 е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл.2.1 при допуснатата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил фактура № *** г. за закупените от ответника Г. пералня и фризер от търговеца, както и операционна бележка, по която на 23.11.2017 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е заплатил на „Контраст 94“ ЕООД сумата 1219 лв. по кредит № ***.
С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 11.04.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „АСВ“ ЕАД, с който са прехвърлени вземания на банката съгласно допълнително споразумение от 11.07.2018 г., за което цесионерът е уведомил цедента с писмо приложено към договора. Към този договор е приложен също приемо - предавателен протокол със заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на И.А.Г. по стоков кредит № *** за закупуване на стока от „Контраст 94“ ЕООД като вземането е в общ размер 1516,25 лв. Към договора за цесия е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД гр. София е упълномощила „АСВ“ ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала със споразумението от 11.07.2018 г. До длъжника Г. са изпратени два пъти уведомление за извършено прехвърляне на вземания с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост: на 26.07.2018 г., което не е връчено и на 23.04.2019 г., върху което е отразено лично получаване от И.Г. на 9.05.2019 г.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 23.11.2017г., видно от операционна бележка е наредено плащане от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 1 219,00лв. в полза на търговеца „КОНТРАСТ -94" ЕООД, предоставил стоката на ответника, т.е. на тази дата е преведена по сметка на търговеца цената на стоката, предмет на кредита. Не са налице каквито и да е разчетно-платежни документи, доказващи извършени плащания от страна на кредитополучателя - ответник И.А.Г.. На база извършените проверки и справки, вещото лице заявява, че не са внасяни суми като непогасената главница е в размер на 1 219лв., представляваща сумата на стоката получена от ответника на основание сключен договор за стоков кредит № *** г., а непогасената договорна лихва е в размер на 254,99 лв. Лихвата за забава е в размер на 189,28 лв., представляваща законна лихва върху дължимата и неизплатена главница 1 219 лв. за периода от 20.12.2017г. до 01.07.2019г.-датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Лихвата за забава е в размер на 208,24 лв., представляваща законна лихва върху дължимата и неизплатена главница 1 219 лв. за периода от 20.12.2017г. до 26.08.2019г. -датата на подаване на исковата молба в съда. Последният извод на вещото лице съдът приема за неотносим към спора, тъй като ищецът е представил доказателства за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.9 от ЗПК и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Г. е сключил договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, който договор съдът въпреки възражения й приема за изцяло действителен и перфектен. Неоснователни са възраженията на Г., направени чрез особеният й представител относно действителността на стоковия кредит – че няма доказателства на потребителя да е предоставена информацията по чл.5 ал.1 от ЗПК под формата на стандартен европейски формуляр. В самия договор за стоков кредит по т.9 изрично е записано, че с подписване на същия, кредитополучателят Г. заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключването му, както и е подписал декларация за същите обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на ответника и за това, че няма доказателства, установяващи представителната власт, както на търговеца „Контраст 94“ ЕООД по отношение на банката, така и на лицето М.И. по отношение на дружеството. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ за това, когато едно лице, действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Действително няма доказателства банката да е упълномощавала търговеца да сключва от нейно име стокови кредити, но пък в качеството си на кредитор не се е противопоставила по някакъв начин на това, а напротив превела е кредитната сума на търговеца с посочване на основание за това – стоковия кредит. Същото се отнася и за лицето М. И. която е записана като служител на търговеца, поради което съдът приема, че действа в рамките на трудовото си правоотношение с него и не е налице изрично пълномощно за тези й действия по сключване на договора за стоков кредит. Търговецът „Контраст 94“ ЕООД също не се е противопоставил на действията на И. а е продал стоките на Г. и е получил тяхната цена от банката кредитор.
С оглед изложеното съдът приема, че „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е сключила действителен договор за стоков кредит с И.Г. за закупуване на стока, която сума е изплатена изцяло от кредитора, но лисват данни кредитополучателят да е заплатил дори една от вноските по кредита. При това положение е налице едно изискуемо вземане, което банката в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ответника за това, че прехвърлянето на вземането по кредита от банката на трето лице е недействително, тъй като страните по договора за потребителски кредти не са постигали съгласие за такава възможност. Действително в договора за стоков кредит и в общите условия към него липсва клауза, даваща право на кредитора да прехвърля вземането на трето лице. Това обаче съдът счита, че не съставлява нарушение на разпоредбите на чл.24 от ЗПК и чл.143 от ЗПК, водещо до неравноправност, тъй като, както се посочи клауза за прехвърляне на вземането няма, а самото прехвърляне на вземането по никакъв начин не нарушава гаранциите на потребителя. Потребителя Г. в случая не е заплатил нито една от вноските по прехвърленото вземане и същото е прехвърлено като предсрочно изискуемо със следващите от това лихви. Предсрочната изискуемост и цесията са съобщени по надлежния ред на ответника преди завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК, а дължимото на ищеца цесионер е в размера, дължим на банката цедент, т.е. не са нарушени гаранциите на потребителя.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен. При уважаване на иска съдът съобразява размерите на претенцията с тези изчислени от вещото лице, а именно, че главницата е в исковия размер 1219 лв., договорната лихва е в по-нисък от претендирания размер – 254,84 лв. и следва да бъде отхвърлена до заявения размер от 289,48 лв., а за иска за забава вещото лице е достигнало до извода, че размерът е по-висок от претендирания – 189,28 лв., но същият следва да се уважи в размера 116,84 лв., в който е предявен.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които съразмерно с уважената част в заповедното производство са в размер на 80,76 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 891,92 лв. с включено юрисконсултско възнаграждение 300 лв. От претендираните от ищеца в списъка му за разноски по чл.80 от ГПК такива в размер 50 лв. за първична правна помощ, съгласно чл.13 ал.1 т.2 от ЗНПП, съдът намира искането за неоснователно за тяхното присъждане, тъй като в настоящото съдебно производство е налице процесуално представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП. По тези съображения искането за разноски в частта на 50 лв. не следва да бъде уважавано.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.9 от ЗПК, чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. има вземане, дължимо от И.А.Г., ЕГН ********** ***, както следва: 1 219,00 лв. - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2017 г. до 20.11.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 09.05.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 254,99 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 116,84 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.12.2017 г. /денят следващ датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в районен съд и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 254,99 лв. до размера на 289,48 лв. по отношение на договорна /възнаградителна/ лихва като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.А.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 80,76 лв.
ОСЪЖДА И.А.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 891,92 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: