№ 15016
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110120889 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
09.11.2022 г., депозирана от Е. К. В. ЕГН ********** в качеството й на
наследник на ...................... ЕГН **********, с предявени срещу ...................
ЕИК ................ обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 28 535 лв., от които
на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 24 754 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 18144 лв. за периода 31.01.2001 г. до
25.04.2014 г. и сумата в размер на 2958 лева мораторна лихва, събрани на
отпаднало основание и преведени на взискателя по изп.д.№20148850400116
по описа на ЧСИ .................. при КЧСИ и район на действие ОС ......к, за което
с влязло в сила решение по гр.д. №1966/2017 г. по описа на СРС, 58 състав е
прието, че е погасено правото на принудително изпълнение, а на основание
чл.59 ЗЗД сумата в размер на 823 лв., представляваща събрани от ищеца по
принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността
на които твърди ответникът да се е обогатил неоснователно.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковете. Поддържа, че на основание чл.27 ал. 2 ЗПЗП
вр. чл.87 ал.1 т.5 ЗСДВ и чл.3 ал.7, т.2 ЗНАП, НАП е органът, оправомощен
да събира частни държавни вземания, за които има издаден изпълнителен
лист. В изпълнение на законовите правомощия на НАП ответникът предал
оригиналът на изпълнителния лист, за събиране на дължимите суми по същия.
Сумите били събрани на годно изпълнително основание, като след събиране
на същите било постановено съдебното решение, по силата на което
вземането било признато за недължимо като погасено по давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
правния ред необосновано разместване на имуществени блага, довело до
обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Престационната кондикция
е фактически състав, който се състои от следните елементи: едно лице
е престирало и с това е станало по – бедно, докато лицето, на което
е престирало, е станало по – богато; престирането трябва да е станало за
сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена
придобивка на обогатилия се; обогатилият се да е получил нещо
чрез престирането; престирането да няма правно основание. От
посочения фактически състав възниква „ex lege“ правото
на престиралия, който има качеството кредитор, да иска от обогатилото се
лице, което има правното положение на длъжник, да върне даденото от него.
Престационната кондикция се проявява в три подвида, изброени в чл. 55
ал.1 ЗЗД. В настоящия случай предявеният иск е с правно основание чл.55
ал.1 предложение трето ЗЗД. Материалноправната легитимация е обусловена
от титулярството на гражданското правоотношение. Поради това
материалноправно легитимирани по предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД са лицето, което е предало имущественото благо, и лицето, което е
получило такова, т.е. лицата, в чието имущество са рефлектирали
последиците от преминаването на благото.
При това положение и съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, за основателност на предявения иск ищцата следва
да установи пълно и главно обедняване на ищеца, обогатяване на ответника,
основанието към момента на получаването на престацията от ответника,
както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила. В тежест на ответника е да докаже основания за задържане на
полученото, респ. погасяването на дълга.
Следва да се посочи, че изпълнителният лист срещу наследодателя на
ищцата е издаден в полза на ответника, съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПЗП (ДВ, бр.
58/1998 г.) на основание чл. 237 ГПК (отм.); за частно държавно вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 4 ДОПК. Събирането на частното държавно вземане е
възложено на Агенция за държавни вземания, съгласно чл. 87, ал. 1, т. 5
ЗСДВ /отм./;, макар изпълнителният лист да е издаден в полза на Държавен
фонд "Земеделие" и той да е носител на материалното право. В този случай
Агенцията действа като процесуален субституент при условията на
процесуална суброгация, на нея са й делегирани от закона правомощията да
събере вземането, не претендира в изпълнителното производство собствени
права, а действа като оправомощено от закона лице да събира частни
държавни вземания по изпълнителни листове, издадени по реда на чл. 27, ал.
2
2 ЗПЗП. Агенцията представлява Фонда само в изпълнителния процес. НАП,
правоприемник на Агенция за държавни вземания, конституирана като
взискател по изп.д.№20148850400116 по описа на ЧСИ .................., не е
предявила в последното собствени права, а действа като оправомощено от
закона лице да събира частни държавни вземания по изпълнителни листове,
издадени по реда на чл. 27, ал. 2 ЗПЗП. На нея е възложено единствено
събиране на вземанията, бе да се явява техен носител. Законови разпоредби
овластяват агенцията да извършва действия по събиране на определени групи
частни държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 4 ДОПК. В този смисъл
е константната практика на върховната съдебна инстанция, изразена и в
Определение № 513 от 6.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2010 г., II т. о.,
ТК, Определение № 732 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 832/2009 г., II т.
о., ТК.
Между страните не се спори и от представеното на л.10 от делото
удостоверение за наследници изх.№116/29.11.2018 г. на Община ......к се
установява, че ...................... ЕГН ********** е починал на 21.10.2018 г., като
негов единствен наследник по закон е ищцата Е. К. В. ЕГН **********-
дъщеря.
Не се спори, че с изпълнителен лист от 18.06.2001 г., издаден по реда на
чл.237 и чл. 242-249 ГПК /отм./; по гр.д.№526/2001 г. по описа на СРС, 75
състав, е осъден наследодателят на ищцата ...................... ЕГН **********,
действащ като ЕТ “................ – ......................“ гр. ......к, да заплати на
ответника ................... гр. София сумата в размер на 18144 лева, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2001 г. до окончателното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 2958 лева. Липсва спор между страните и от
представените по делото доказателства се установява, че с решение от
02.09.2019 г. по гр.д.№1966/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, влязло в сила
на 10.10.2019 г., е признато за установено на основание чл.124 ГПК вр. чл.439
ГПК по предявения от ...................... ЕГН **********, действащ като
ЕТ“................ – ......................“ срещу ................... иск, че ...................... ЕГН
**********, действащ като ЕТ “................ – ......................“ гр.......к не дължи
на ответника ................... главница в размер на 18144 лв. със законна лихва от
31.01.2001 г. и мораторна лихва от 2958 лв. по изпълнителен лист от
18.06.2001 г., издаден от СРС, 75 състав, в производство по чл.237 ГПК /отм./;
гр.д.№526/2001 г. поради изтекла погасителна давност.
Прието е по делото заключение на вещо лице по СИЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. В
отговор на поставените задачи вещото лице посочва, че по изп.д.
№20148850400116 по описа на ЧСИ .................. са извършени плащания в общ
размер от 32 019,96 лв., които са били преведени по сметка на взискателя,
като са погасени както следва: разноски по изпълнителното дело в размер на
823 лв., мораторна лихва в размер на 2958 лв., неолихвяемо вземане в размер
на 24754,70 лв., законна лихва в размер на 425,24 лв., такси и разноски
съгласно ТТР към ЗЧСИ -3121,02 лева.
3
Съгласно приетото в съдебната практика – т. 1 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това
то е отпаднало с обратна сила. Съгласно цитираната разпоредба, който е
получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Предвид
решение от 02.09.2019 г. по гр.д.№1966/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, с
което е признато за установено на основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК, че
...................... ЕГН **********, действащ като ЕТ“................ – ......................“
гр.......к не дължи на ответника ................... главница в размер на 18144 лв. със
законна лихва от 31.01.2001 г. и мораторна лихва от 2958 лв. по изпълнителен
лист от 18.06.2001 г., издаден от СРС, 75 състав, в производство по чл.237
ГПК /отм./; гр.д.№526/2001 г., с получената от ответника сума в размер на
2958 лв. мораторна лихва и неолихвяемо вземане в размер на 24754,70 лв.
същият неоснователно се е обогатил и по силата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва я
да върне на ищцата. Ответникът не оспорва получаването на сумите, като в
настоящото производство същият не доказа, че е налице основание за
задържане на полученото, поради което предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД
в тежест на ищцата е да докаже размера на обедняването и на обогатяването
на ответника, както и че те произтичат от общи факти, а в тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за разместване на
имуществените блага.
В случая установено е, че наследодателят на ищцата ...................... е
обеднял със сума в размер на 823 лв., представляваща разноски, направени от
................... по изпълнителното дело.
С оглед изложеното с провеждането на изпълнително производство за
вземания, правото за принудително изпълнение за които е било погасено към
момента на принудителното им изпълнение, се е стигнало до неоснователно
разместване в имуществената сфера на длъжника в изпълнителния процес
/наследодателят на ищцата/, който е обеднял със събраните по
изпълнителното производство суми за покриване на разноски, а ответникът се
е обогатил доколкото той, а не длъжникът в изпълнението следва да понесе
тежестта за разноските, тъй като неоснователно е предизвикал изпълнителен
процес при вече погасено право на принудително изпълнение. Поради това
ответникът дължи да заплати на ищцата като наследница на ......................
обезщетение в размер на общо 823 лева за погасените разноски за
изпълнението. По изложените мотиви съдът намира предявените искове по
чл. 59 ЗЗД за основателни в пълния им предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на общо
4
2550,09 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски за платен адвокатски хонорар е
неоснователно, с оглед предвидения в чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ в приложимата
редакция минимум.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................... ЕИК ................, седалище и адрес на управление:
гр........................ ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. В. ЕГН ********** съдебен адрес
гр.София, ул.“Преспа“ №2, ет.2 на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от
24754 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 18144 лв. за
периода 31.01.2001 г. до 25.04.2014 г., и сумата в размер на 2958 лева
мораторна лихва, събрани на отпаднало основание по изп.д.№20148850400116
по описа на ЧСИ .................. при КЧСИ и район на действие ОС ......к, въз
основа на изпълнителен лист от 18.06.2001 г., издаден по реда на чл.237 и чл.
242-249 ГПК /отм./; по гр.д.№526/2001 г. по описа на СРС, 75 състав, КАКТО
И на основание чл.59 ЗЗД сумата в размер на 823 лева, представляваща
такси и разноски по изп.д.№20148850400116 по описа на ЧСИ .................. при
КЧСИ и район на действие ОС ......к.
ОСЪЖДА ................... ЕИК ................ ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. В. ЕГН
********** сумата в размер на 2550,09 лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5