МОТИВИ:
Срещу подсъдимия В. ТОШКОМ Л. *** е предявено обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия се признава за виновен, дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия дава обяснения, не
взема становище по вината.
Деянието му се доказва по безспорен
и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
От обясненията дадени от подсъдимия В.Л.
в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелката М.Н.Д.,
три броя разписки за паричен превод за обща сума 800 лева, както и
писмените материали съдържащи се в ДП № 594/2018г. по описа на РУ Габрово,
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва:
Решение по гр.д. № 1279/2016г. на ГРС,
молба до ЧСИ, копие от
изпълнителен лист, копие от покани за
паричен превод 4 броя, запорно
съобщение, удостоворие за раждане,
протокол за предупреждение по ЗМВР, справка за съдимост, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние,
справка от ЧСИ, справка от РП Габрово,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Л. и свидетелката М.Д.
*** живели на семейни начала. От съвместното им съжителство двамата имат дъщеря
В.В.Л., родена на ***г. Подсъдимият и свидетелката Д. се разделили през месец
април 2016г.
С Решение № 292 от 05.10.2016г. по
гр.д. № 1279/16г. на РС Габрово, родителските права по отношение на малолетното
дете били предоставени на майката- свидетелката М.Д., а подсъдимият Л. бил
осъден да плаща месечна издръжка за дъщеря си, чрез нейната майка и законен
представител в размер на 180 лева месечно. Решението на съда е влязло в сила на
05.10.2016г.
За месеците октомври, ноември и
декември 2016г. подсъдимият Л. изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка по отношение на дъщеря си В.Л..
За месеците януари и февруари 2017г.
подсъдимият не платил дължимата издръжка. Платил такава за месец март 2017г. За
следващите месеци в периода от април 2017г. до ноември 2018г. включително,
подсъдимият не е изплащал дължимата издръжка на дъщеря си.
Общият размер на дължимата от
подсъдимият Л. издръжка за 22 месечни вноски е в размер на 3 960 лева.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва
от подсъдимия. Същият дава обяснения, от които се установява, че от
съжителството със свидетелката Д. имат
родено на ***г. дете В..
След като се разделили със свидетелката, детето останало да живее при
нея. Със съдебно решение е осъден на
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева. Първоначално плащал издръжката. За месец януари и февруари 2017г. и за
месеците от април 2017г. до ноември 2018г. не е плащал издръжка. Дал 300 лева за детето, купил й телефон,
маратонки. От месец май като завършила училище
до 15.09. детето било при него през
деня, вечер го връщал на майката му.
През периода от януари 2017г. до ноември 2018г. не е имало период, в
който само той да полага грижа за детето.
Определените 180 лева за издръжка на детето, не ги е давал всеки месец
на майката. През 2017г. ходили на море,
свършили парите, пратил им по пощата, нямал документ за това. Имал фирма,
миналата година блокирали сметките му, сега бил безработен. Смята, че това
което дава на детето е напълно нормално.
С майката не се уговярали по никакъв начин. Давал много повече от определената издръжка.
Преди приключване на съдебното следствие
подсъдимият е представил документи за извършено плащане на сумата от 800 лева,
част от общо дължимата сума за неплатени издръжки в размер на 3 960 лева.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява факта, че
подсъдимия Л. не е изплатил издръжка за
следните месеци - януари и февруари 2017г.
и от април 2017г. до ноември 2018г. включително. Безспорно, че в инкриминираният период грижи
за детето е полагала и го е издържала
свидетелката Д., негова майка. Твърдяното от него даване на някакви пари на
детето или плащане на тренировки по тенис, за които настоявал подсъдимия да
посещава детето, не представлява изпълнение на неговото задължение съгласно
влязлото в сила съдебно решение.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия
Лисичарски е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като в гр. Габрово в периода месец януари 2017г. – месец ноември
2018г. включително, след като е осъден с Решение № 292/05.10.2016г. по гр.д. №
1279/2016г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 05.10.2016г., да издържа
свой низходящ – дъщеря си В.В.Л., като й заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 180 лева, чрез нейната майка и законна представителка М.Н.Д. ***, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – 22
месечни вноски - за месец януари и месец
февуари 2017г. и от месец април 2017г.
до месец ноември 2018г., общо в размер
на 3 960 лева.
Налице е влязло в сила съдебно
решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лв.
месечно за детето си. Престъплението е осъществено чрез бездействие, като се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две
или повече месечни вноски. Поради това,
че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат
да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Законът защитава семейството, семейните отношения,
издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните
предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от
родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси
при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението
под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК
от обективна и субективна страна са без значение - трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му
състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи;
наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и други. Ето защо доводът, че нямал финансова възможност, не
може да се противопостави на отговорността на родителя да издържа своите деца, каквато отговорност тежи върху всеки родител,
независимо от социалния и трудовия му статус.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Причините, които изтъква за неплащането на издръжка
по никакъв начин него освобождават от задължението му да дава издръжка на
детето си, тъй като не са настъпили законовите основания за прекратяване на
издръжката.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи наказание
ПРОБАЦИЯ, като определи ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на изпълнение – ДВА пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете затруденото финансово положение, извършено частично плащане на дължима
издръжка, полагани грижи според възможностите за детето, обстоятелството, че не
се е дезинтересирал от дъщеря си.
Отегчаващи вината обстоятелства -
няма.
Обществената опасност на деянието е
завишена, тъй като вследствие на своето бездействие подсъдимият оставя без
средства детето си, на което дължи издръжка и които средства са необходими за
неговото съществуване.
За деянието извършено от подсъдимия е предвидено
наказание лишаване от свобода или пробация.
След извършеният анализ на обстоятелствата имащи
значение за определяне на наказанието, съдът намира, че е налице превес на
смекчаващи вината обстоятелства, поради което за постигане целите на наказанието е достатъчно
налагането на наказание пробация, като вида на пробационните мерки са
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за срок ориентиран
към минимално предвидения, а именно - ОСЕМ МЕСЕЦА, за всяка една от мерките.
За постигане целите на наказанието е
достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да
е два пъти седмично.
С наложените
пробационни мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде
постигнато целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното ограничаване
на неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима си на живот,
като това ограничаване на правата му се явява последица от извършеното от него
престъпление.
Съдът счита, че така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати
целите на личната и генерална превенция.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: