РЕШЕНИЕ
………………..
гр. София, 24 юли
2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
при секретаря Антоанета Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6907 описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна М.К.М. твърди
на 30.11.2017 г. да е пострадал при пътен инцидент в гр. София, причинен от П.И.А.
като водач на л.а. „Рено“ с рег. № *****. Твърди се в нарушение на правилата на
движение в района на кръстовището на ул. „Сапунджийска“, при наличие на
пешеходна пътека с маркировка М 8.1. и пътен знак Д017, водачът на лекия
автомобил да е отнел предимство и да е блъснал пресичащия на пешеходна пътека М.М.. Непосредствено след инцидента ищецът е откаран в УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където са констатирани наранявания: фрактура на ацетабулума, фрактура на пубисна
и исшеадична кост с деформация на обтураторния
форамен, фрактура на илиачното
крило с дислокация на фрагментите, хематом на медиалния контур на таза, спускащ
се и обхващащ скротума вляво. Проведена била операция
с извършена отворена репозиция и поставена метална остеосинтеза на тазови кости. За необходимите за лечението
консумативи, които не се покриват от НЗОК, ищецът заплатил сумата от 1450 лв.,
както и 58 лв. – за болничен престой. Наред с това ищецът сторил разходи в
размер на 50 лв. за транспортиране до дома му в легнало положение, както и 72
лв. за проходилка. При престоя в болница ищецът
изпитвал силни болки и страдания, бил е само на легло, неподвижен, ползвал
подлога. Близките му помагали да се обслужва и храни. След изписването разчитал
на помощта на близки за храна, закупуване на лекарства, тоалет. Бил лишен от
възможността да работи. Първите 3-4 месеца постоянно приемал обезболяващи, не
можел да спи от болки, всяко завъртане било съпроводено с допълнителна болка,
не можел да се изправи и да стигне до тоалетна без чужда помощ. През месец
февруари 2018 г. започнал да прави опити да пристъпва с помощта на проходилка, допълнително съпроводени с болки. Провел рехабилитационни процедури. Твърди към настоящия момент все
още да изпитва болки в областта на тазобедрената става, засилващи се при кратки
разходки и упражнения за раздвижване и рехабилитация. Все още не може да се
придвижва без помощни средства, почти постоянно пие обезболяващи. Затворил се в
себе си, изпаднал в депресивно състояние, страхувал се да се вози в автомобил
или да се движи по улицата. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Рено“ била застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила претенция за обезщетяване на
имуществените и неимуществените вреди от произшествието, но такова не й било
изплатено. При тези обстоятелства ищецът
предявява иск за изплащане на обезщетение от 80 000 лв. за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1630
лв., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
предявените искове. Твърди съпричиняване 90%, като
ищецът е пресичал без да съобрази преминаващия автомобил, навлизайки на пътното
платно в опасната му зона за спиране. Намира за завишен размера на предявения
иск. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на
автомобила.
Съдът, анализирайки събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи от фактическа страна.
В Констативен протокол от 30.11.2017 г.
и Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.12.2017 г. е отразено на
30.11.2017 г., около 22:55 часа в гр. София, на ул. Каменоделска,
в района на кръстовището с ул. „Сапунджийска“ да е настъпило пътнотранспортно
произшествие между л.а. „Рено“ с рег. № *****, управляван от П.И.А. и
пешеходецът М.К.М.. Лекият автомобил е бил ориентиран с предната си част по
посока на огледа, всички светлини са работели нормално, констатирани са щети:
подбит преден капак и нарушена цялост на предно панорамно стъкло. По НОХД №
5661/2018 г. на СРС, 100 с-в е одобрено споразумение, с което П.А. признава за
виновен по повод процесното ПТП да е нарушил чл. 119, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) като не е пропуснал движещия се по пешеходна пътека
отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец М.К.М. и е
реализирал ПТП, причинявайки средна телесна повреда: счупване на таза в ляво в
областта на лява хълбочна кост, срамната и седалищни кости в ляво с разместване
на фрагментите и деформация на тазови пръстен – престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. последно НК.
По делото са приети фактури, издадени
от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД на стойност 1450 лв. - за закупени
реконструктивна плака и канюлиран винт, както и
фактура на стойност 58 лв. с посочено основание - потребителска такса.
Представени са и фактура на стойност 50 лв. с основание „специализиран
транспорт“ и 72 лв. за проходилка.
За установяване на твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по
делото е приета Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. К.Г.. Експертът посочва, че ПТП е настъпило нощно
време, на осветен пътен участък при добра видимост. Пътното платно на ул. „Каменоделска“ в участъка на произшествието е за двупосочно
движение, с обособено трамвайно трасе, елементи и геометрични размери, при обща
ширина 15 м. Мястото на удара се намира на около 3 метра след линията на
ориентира (по протокол за оглед на ПТП), считано за посока на движение на автомобила
и по широчина на пътното платно – на около 3-4 м. вляво от десния край на
пътното платно. Ударът е настъпил на пешеходната пътека след кръстовището с ул.
„Сапунджийска“. Скоростта на автомобила вещото лице определя по счупеното
стъкло от порядъка на 50 км/ч (13,89 м/с). Опасната зона за спиране е 31 м., а
за средна скорост на придвижване при спокоен ход е приета 4,8 км/ч (1,33 м/с).
Според инж. Г. за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим чрез
своевременно екстрено спиране, което не налага изследване на други технически
възможности за предотвратяване на сблъсъка с пешеходеца. За да не настъпи ПТП
пешеходецът е следвало да преустанови движението си след края на трамвайното
трасе, да изчака преминаването на приближаващия се автомобил и едва след това
да възобнови пресичането на пътното платно.
По делото е приета Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Анализирайки писмените
доказателства и въз основа на личен преглед на ищеца експертът посочва, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: фрактура
на тазовия пръстен, изразяваща се в счупвания на горния клон на лонната кост в ляво, на крилото на хълбочната кост в ляво и
на ацетабулума в ляво, хематом на медиалния контур на
таза, спускащ се и обхващащ скротума в ляво.
Описаните увреждания се приема да с в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, като са причинили трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник и таза за период по-голям от 30 дни. На ищеца са извършени
оперативни интервенции на 10.12.2017 г. - операция по повод остеосинтезиране
на инцидентните фрактури, изразяваща се в кръвна репозиция
и метална остеосинтеза с реконструктивна плака и два
броя канюлирани АО-винта, операция на 25.07.2018 г.
за отстраняване на двата канюлирани винта, както и
операция на 25.01.2019 г. за екстракция на реконструктивната плака. При
разглеждания казус оперативното лечение трябва да бъде последвано от отбременяване на оперирания крайник, както и от необходимото
за съответната увреда физиотерапевтично и рехабилитационно лечение.
Д-р К. посочва, че тазовите фрактури и тези на ацетабулума
са едни от най-тежките и сериозни увреди в областта на опорно-двигателния
апарат, характеризиращи се с продължителни срокове на имобилизация
и нетрудоспособност. В случая минималният срок за ненатоварване на ляв долен
крайник е 60 дни, а периодът на възстановяавне
надхвърля 12 месеца. Отчетено е, че напълно възстановяване е невъзможно, тъй
като всички ацетабуларни фрактури, поради вътреставния си характер и носещата функция на ставата, са
обречени да доведат до т.нар. посттравматична коксартроза,
която в конкретния случай вече е в начален стадий. Болките са били най-силни в
периода между настъпването на травмите и оперативната интервенция, както и в
ранния постоперативен период, като с всеки изминат ден те са намалявали по сила
и интензитет поради действието на оздравителните процеси в организма. При
извършен от вещото лице преглед на ищеца последният не е съобщил за болки в
областта на таза и лявата бедрена става. Единствените оплаквания са били от
накуцване, затруднено клякане и чувство за скованост и дискомфорт
при продължително ходене. Според експерта в бъдеще ищецът ще започне да търпи
все по-интензивни болки поради констатираната посттравматична окксартроза, която в крайния си стадий ще доведе до
необходимост от протезиране на лявата тазобедрена
става. Отразено е, че почти сигурна оперативна интервенция, която предстои на
ищеца, е свързана с имплантирането на изкуствена тазобедрена става по повод
посттравматичната коксартроза на лявата ТБС. Трайните
последици за здравословното състояние на ищеца, получени в резултат на
процесното ПТП, се изразяват в затруднение на походката, изразяващо се в
накуцване, затруднено максимално клякане, чувство на скованост и дискомфорт в областта на лявата тазобедрена става, дължащи
се на началната посттравматична коксартроза, която
представлява дегенеративно заболяване на ТБС с прогресиращ и необратим
характер. Констатирано е, че към прегледа от д-р К. походката на ищеца е
самостоятелна, накуцваща, поради относителното удължаване на левия долен
крайник с около 1,5 см, без помощни средства. Реализира се изправен стоеж само
на увредения крайник без нужда от опора. Забелязват се два постоперативни цикатрикса по кожата, единият с размери 15 см. на гребена
на хълбочното крило вляво и втори в проксималната латерална област на лявото
бедро с размери 17 см. Обемът и движенията на лявата ТБС е ограничен, като за
някои от тях е под изискванията на функционалния минимум: в сагиталната
равнина – флексия 70º и екстензия 7º, във
фронталната равнина – абдукция 35º и аддукция 5º, ротаторно –
външна ротация 45º и вътрешна ротация 10º. В колянната
става е налице пълен обем на флексията и екстензията.
Ограничено е максималното клякане на ищеца до земята. Не са установени сетивни
и циркулаторни смущения на десен долен крайник.
Представените фактури са за разходи, необходими за лечението и възстановяването
на ищеца.
За установяване на претърпените от
ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката С.М.– съпруга. Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът е
прекарал две седмици в ИСУЛ, където се е възстановявал от претърпяната
операция. След изписването продължил лечението в дома им, шест месеца бил на
легло, оплаквал се от силни болки и пиел обезболяващи. Не можел да става,
ползвал подлога и почистване с мокри кърпи. Започнал да ходи на рехабилитация,
но продължавал да се оплаква от болки. Ищцата твърди, че ищецът бил съкратен –
работел в „Кока кола“ като общ работник, но след инцидента не можел да кляка. И
сега се нуждае от помощта на свидетелката, тъй като не може да си свива крака,
свидетелката му обучава чорапите и панталона. Посочва, че ищецът е изнервен
след инцидента, вика постоянно.
На 12.01.2018 г. ищецът е предявил пред
ответното дружество претенция за заплащане на имуществени и неимуществени вреди
от процесното ПТП. В отговор, на 31.01.2018 г. ответникът взема становище, че
до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, няма
основание за заплащане на претендираното обезщетение.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Рено“ П.А. към датата на настъпване на
произшествието. В това си качество той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието. Пострадалото лице е предявило
извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, по реда на чл. 498 от КЗ, но
застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.
Застрахованото при ответника лице на
общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
За да приеме, че поведението на водача
на лекия автомобил е противоправно, съдът съобрази
следните правила за движение по пътищата, уредени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП):
По отношение на водача на лекия автомобил
– водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите
участници в движението, какъвто е пешеходецът (чл.5 ал.2 т.2 от ЗДвП); водачът
на превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците
(чл.116 от ЗДвП). При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре (чл. 119 ЗДвП).
Отчитайки
задължителната сила на сключеното споразумение съдът приема М.М. да е извършил нарушение на чл. 119 ЗДвП. Същият е
достигнал до пешеходна пътека с 50 км/ч в момент, когато отляво надясно по
посока на движението е е имало навлязъл на платното
за движение и предприел пресичане пешеходец. Съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване. Появата на пешеходеца
на пътното платно не е внезапна, преди настъпване на удара той е бил преминал
две от лентите за движение на насрещнодвижещите се
автомобили и е навлязъл в лявата лента за движение на процесния
автомобил по ул. „Сапунджийска“. Изборът на скорост от 50 км/ч за движение е
несъвместим с предупредителен пътен знак със специално предписание Д17
„Пешеходна пътека“, още повече, че пътната настилка е била мокра и е изисквала
допълнително време за безопасно намаляване на скоростта и/или спиране с цел
пропускане на пешеходците.
Нарушението е извършено виновно. Не се
доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на
лекия автомобил „Рено“.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпяла травматични увреждания, доказани от заключението на медицинската
експертиза: фрактура на тазовия пръстен, изразяваща се в счупвания на горния
клон на лонната кост в ляво, на крилото на хълбочната
кост в ляво и на ацетабулума в ляво, хематом на
медиалния контур на таза, спускащ се и обхващащ скротума
в ляво. Доказа се, че в период от 6 месеца ищецът е бил в легнало положение,
ползвал е подлога, и е бил изцяло зависим от помощта на своите близки. Не се
доказа ищецът да е уволнен на твърдяно от свидетелката основание, подходящо доказателствено средство за установяване на това
обстоятелство е уволнителна заповед. Същевременно обаче констатираните от
вещото лице К. ограничения в движението на бедрената става предполагат трудности
в придвижване и натоварване на долните крайници, които затрудняват извършването
на тежък труд. Наред с това от събраните гласни доказателства се установява и
промяната в емоционалното и психическо състояние на ищеца, налично и с днешна датаПри това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва
да бъде ангажирана.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази периодът на възстановяване,
тежестта на травмите, негативните промени в ежедневието на ищцата, в това число
трудностите при упражняване на професията, преживеният стрес от произшествието,
а така също и белегът, който е останал на мястото на операцията. Съдът отчита,
че за продължителен период от време ищецът е бил на легло, изпитвал е
интензивни болки, съпровождащи и периодът на последваща
рехабилитация. Към момента са му извършени три операции, всяка от които на свой
ред е водела до болки и страдания. Следва да се вземе предвид, че макар ищецът
да не съобщава за налични с днешна дата болки и страдания, са налице трайни
последици от увреждането - ограничени са
обемът и движенията на лявата ТБС, максималното клякане на ищеца до земята,
походката му е накуцваща. От значение е прогнозата на вещото лице, че в бъдеще
ищецът ще започне да търпи все по-интензивни болки поради констатираната
посттравматична коксартроза, която в крайния си
стадий се очаква да доведе до необходимост от протезиране
на лявата тазобедрена става. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства,
съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди би била сумата от 80 000 лева. Искът за имуществени вреди е основателен
за сумата 1630
лв.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищецът освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Дължимото адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв. е в размер на 2978.90 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 3265,2
лв. – държавна такса и 350 лв. – депозит за вещо лице.
Разноските на ответника остават в
негова тежест.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на
М.К.М., ЕГН **********, IBAN ***:
-
на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 30.11.2017
г., заедно със законната лихва от 23. 05.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата;
-
на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
1630 лева обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 24.08.3016
г., заедно със законната лихва от 30.11.2017 г., заедно
със законната лихва от 23. 05.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат К.М.Д., IBAN ***, на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 2978,90 лева – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3615,20 лева – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: