№ 368
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “К.................. ЕООД енд КО“ КД, ЕИК .................., чрез адв.
С. Ц.. от САК, срещу Наказателно постановление № 003000/19.06.2023 г., издадено от
директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД Контрол на пазара при КЗП, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 210в от ЗЗП, за нарушение на чл. 210в от ЗЗП, му
е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд - Бургас от друг състав.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И. Р. от САК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. С.....
Д........, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното.
От фактическа страна:
В Комисия за защита на потребителите постъпил сигнал от потребител за извършено
нарушение от страна на К......., за това, че рекламира в свой магазин - „К.......“, находящ се в
гр. Бургас, ж.к. С......, бул. Я.....К....., че за периода 03 - 04 март 2023 г. ще се продава
„охладено Лудогорско пиле за 5.45 лв. за килограм“, но в същото време не поддържа
нужните наличности и на потребителя било съобщено, че този артикул е изчерпан.
По повод на подадената жалба била извършена проверка от служители на КЗП, които
установили, че в брошурата е посочена промоция за периода 03 - 04.03.2023 г., като
артикулът не е бил отбелязан като такъв, който може да бъде изчерпан още в първия ден на
промоцията или с ограничени наличности (със звездичка). Въпреки това на 04.03.2023 г.
артикулът бил изчерпан и действително не се предлагал за продажба в магазина.
С оглед на това св. К. К. преценила, че жалбоподателят подвежда и заблуждава
1
своите клиенти, респ. упражнява нелоялна търговска практика, като отправя покана за
покупка на стоки на определена цена, като не е посочил разумни основания, поради които
не може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената
цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката и обема на
направената реклама за стоките и предложената цена, което е в нарушение на чл. 68ж, т. 5,
вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Било установено също така, че спрямо жалбоподателя
има вече издадена Заповед № 349/25.05.2018 г., с която е забранено на търговеца да използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика чрез разпространени безплатни и достъпни за
потребителите рекламни печатни издания К....... (в магазини К.......) и безадресно (в
пощенските кутии) да отправя послания с невярна информация за стоки с обявени изгодни
продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без
търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил
доставянето от друг търговец на стоката или на равностойни стоки на обявената цена за
промоционалния период от време. По описания начин К....... увреждал икономическите
интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по
смисъла на чл. 68ж, т. 5, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. 68в от ЗЗП.
На 17.05.2023 г. свидетелката К. К. съставила на жалбоподателя АУАН за
неизпълнение на заповедта и използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика в
дейността си, квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 210в от ЗЗП, а на
19.06.2023 г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На първо място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приложените по делото Заповеди
№ 380 ЛС/22.04.2015 г. и № 7/06.01.2023 г. на председателя на КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. В наказателното
постановление изрично е посочено защо АНО приема, че на 04.03.2023 г. е извършено
нарушението, използвайки заблуждаваща нелоялна търговска практика с което се нарушава
и забраната по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП с издадената Заповед № 349/25.05.2018 г. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
В случая се касае за нарушение по чл. 210в от ЗЗП, който предвижда имуществена
санкция от 3000 до 70 000 лв. за търговци, които нарушават заповед на председателя на
КЗП, с която се забранява прилагането на нелоялна търговска практика. Съгласно § 13, т. 23
от ДР ЗЗП „търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
2
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. А съгласно чл. 68г, ал.
1 от ЗЗП, търговската практика е „нелоялна“, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители. Според чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП
нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.
Именно разпоредбата на чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП, регламентира като нелоялна търговска
практика предоставянето на заблуждаваща информация - покана за покупка на стоки на
определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да
може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или на
равностойни стоки на обявената цена за определен период от време и в разумно количество
съобразно стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена. А чл. 68л,
ал. 1 ЗЗП гласи, че когато КЗП установи, че една търговска практика е нелоялна, то
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската
практика.
В конкретния случай КЗП е констатирала такава нелоялна практика от страна на
жалбоподателя, поради което и е издала спрямо него Заповед № 349/25.05.2018 г.,
потвърдена с Решение № 1221/27.01.2020 г. по а.д. № 2156/2019 г. на ВАС, VII о., и влязла в
сила на 27.01.2020 г. С тази заповед на К....... е забранено при упражняване на своята
търговска дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на
ЗЗП, като чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни
издания К....... (в магазини К.......) и безадресно (в пощенските кутии), да отправя послания с
невярна информация за стоки с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен
период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил
доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката
или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време.
В случая жалбоподателят е отправил покана до неограничен кръг потребители, чрез
разпространяването на рекламна брошура, за покупка на охладено цяло „Лудогорско пиле“
на цена от 5,45 лева за килограм, за срок на промоцията от 03.03. до 04.03.2023 г., но още на
втория ден стоката не била налична в магазина, както и до края на деня не е била доставена
в магазина. Липсват данни потребителите да са уведомявани за това, че офертата важи само
за някои от магазините на търговеца или че цените важат до изчерпване на количествата.
При това положение следва да се приеме, че офертата е важала за всички търговски обекти и
за целия срок на промоцията. Няма данни и да е имало някаква уважителна причина, която
да е попречила на жалбоподателя да осигури разумни количества от стоката за срока на
промоцията. С това търговско поведение действително е възможно да се промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, което води или може да
доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на процесната търговска практика.
По делото се установи по безспорен начин, че на 04.03.2023 г. жалбоподателят е
упражнявал нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като чрез
разпространи безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания К....... (в
магазини К.......) и безадресно (в пощенските кутии) е отправил послания с невярна
информация за стока с обявена изгодна продажна цена, валидна за периода 03-04.03.2023 г.,
без да е осигурил налични количества, без да е организирал и осигурил доставка на разумни
количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката или на равностойна
стока на обявената цена за промоционалния период от време. Неспазвайки и издадената
Заповед № 349/25.05.2018 г. на председателят на комисията, действително жалбоподателят е
3
нарушил разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП, поради което и правилно му е съставен АУАН.
Съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
За констатираното неизпълнение на задълженията по ЗЗП, чл. 210в от ЗЗП предвижда
имуществена санкция от 3000 до 70 000 лв., като АНО е наложил същата в размер на 35 000
лв.
Съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя,
но наложената санкция е неправилно определена, поради което и НП следва да се измени,
като се намали размера на санкцията от 35 000 лв. на 10 000 лв. В случая това се явява първо
нарушение на търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Не следва
обаче размерът на санкцията да се обвързва с финансовите приходи на дружеството и само
на тяхна база да се твърди, че понеже търговецът има добри финансови възможности, то и
санкцията следва да е в по-висок размер. Такъв подход би довел до нееднакво и
дискриминационно третиране, при което нарушителите ще плащат различни санкции, при
едни и същи нарушения, само на база икономическото си положение, което по мнение на
съда, е неправилно.
С оглед на горното и като отчита обществената опасност на извършеното, както и
факта, че в следствие на нелоялната търговска практика реално се е достигнало до
подвеждане на потребител, то и съдът счита, че справедлив размер на санкцията се явява
този от 10 000 лв., който без да е прекомерен, притежава потенциала да постигне целите на
административното санкциониране.
С оглед на неправилно определения размер на санкцията съдът следва да упражни
функциите си по чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали
размера на имуществената санкция.
С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете
страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. 226, ал. 3 от АПК, както следва:
По дело № 2328/2023 г. на Районен съд - Бургас е представен списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение (л. 124 - 130), съгласно които
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 6000 лв. По делото не е
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и
съдът не може служебно да се произнесе по въпроса дали този размер не е завишен.
Жалбоподателят има право на разноски, съразмерно уважената част от наказателното
постановление, а именно в размер на 4285,72 лв. На основание чл. 63д от ЗАНН искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП,
ако е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия, съдът
достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да
се определи възнаграждение в размер от 100 лв. АНО има право на разноски, съразмерно
уважената част от имуществената санкция, в размер на 28,57 лв., които следва да се
присъдят в полза на КЗП и да се заплатят от жалбоподателя.
По дело № 2328/2023 г. на Административен съд - Бургас е представен списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие, превод и извлечение (л. 30 - 41),
4
съгласно които договореното възнаграждение за процесуално представителство е 6000 лв.
По делото не е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
поради което жалбоподателят има право на разноски в пълен размер. Въззиваемата страна
няма право на разноски, тъй като не е взела участие по дело.
По дело № 1091/2024 г. на Районен съд - Бургас е представен списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение (л. 23 - 38), съгласно които
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 3000 лв. На основание чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят има право на разноски, съразмерно с отменената част от
имуществената санкция, в размер на 2142,86 лв., които следва да се заплатят от КЗП.
Относно юрисконсултското възнаграждение в полза на АНО следва да се определи
възнаграждение в размер от 100 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част
от имуществената санкция, в размер на 28,57 лв., които следва да се присъдят в полза на
КЗП и да се заплатят от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 003000/19.06.2023 г., издадено от директора
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя „К..................“ ЕООД енд КО” КД,
ЕИК: .................., е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв., като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 35 000 лв. на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „К..................“ ЕООД енд КО” КД, ЕИК: .................., да заплати на
Комисията за защита на потребителите, сумата в размер на 28,57 лв., представляваща
сторени в производството по дело № 2328/2023 г. на РС - Бургас разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „К..................“ ЕООД
енд КО” КД, сумата в размер на 4285,72 лв., представляваща сторени в производството дело
№ 2328/2023 г. на РС - Бургас разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „К..................“ ЕООД
енд КО” КД, ЕИК: .................., сумата в размер на 6000 лв., представляваща сторени в
производството дело № 2328/2023 г. на АС - Бургас разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА „К..................“ ЕООД енд КО” КД, ЕИК: .................., да заплати на
Комисията за защита на потребителите, сумата в размер на 28,57 лв., представляваща
сторени в производството по дело № 1091/2024 г. на РС - Бургас разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „К..................“ ЕООД
енд КО” КД, сумата в размер на 2142,86 лв., представляваща сторени в производството дело
№ 1091/2024 г. на РС - Бургас разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5