№ 13
гр. Ловеч , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20214300500122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Г. Г. Д., чрез пълномощник Т. Г.
Т., срещу Постановление на ЧСИ И. Лаловска от 10.02.2021 г. за отказ да се прекрати на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по изп.дело №239/2018 г.
Излага, че на 12.02.2021 г. е получено обжалваното Постановление и в законоустановения
преклузивен двуседмичен срок от получаването, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, го
обжалвам, с молба да бъде отменено.
Сочи, че с молба от Г. Г. Д., чрез него като неин пълномощник, с вх. №001597/05.02.2021 г.,
е поискал прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнителното
производство спрямо Г. Г. Д. като длъжник, поради непоискване от взискателя
извършването на изпълнителни действия повече от 2 години.
Посочва, че последното валидно извършено изпълнително действие е извършено на
27.04.2018 г. и на основание молбата на взискателите с вх.№000541/08.01.2021 г., ЧСИ
И.Лаловска с Призовка за принудително изпълнение до Г. Г. Д. с изх.№000414/18.01.2021 г.
е съобщила, че на три последователни дати: 19.02.2021 г., 26.02.2021 г. и 05.03.2021 г., ще
пристъпи към принудително изпълнение по изп.д.№239/2018г., чрез опис на движими вещи,
находящи се на адрес: с........................., за които движими вещи ЧСИ твърди „ че били
собственост на Г. Г. Д.".
1
Навежда довод, че ЧСИ Лаловска не е предприемала никакви изпълнителни действия по
постъпила от пълномощника на взискателите молба с вх.№002209/10.02.2020 г. - чрез
изпълнителен способ опис на движими вещи на длъжника, който да се извърши на
последния регистриран адрес на длъжника. Приема, че постъпилата на 10.02.2020 г. от
пълномощника на взискателите молба, очевидно е антидатирана от ЧСИ И.Лаловска, чрез
документна подмяна на книжа след получаване на молбата на Г. Г. Д. от 05.02.2021 г. за
прекратяване поради перемпция, именно с цел саниране на изтеклия двугодишен срок на
бездействие на взискателите, считано от последно валидно изпълнително действие на
27.04.2018 г. /наложен запори на банкови сметки/.
Намира, че връчената на Г. Г. Д. едва на 22.01.2021 г., чрез него като пълномощник,
Призовка за принудително изпълнение с изх.№000414/18.01.2021 г., с изпълнителен способ -
„опис на движими вещи на адрес с......................, е по молбата на пълномощника на
взискателите с вх. №00054/08.01.2021 г., което изпълнително действие е изцяло
незаконосъобразно, тъй като е извършено след изтичане на установения в закона
двегодишен срок и настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция.
Посочва, че „системата на работа“ на ЧСИ Лаловска е с „ръкописно даване“ на вх.номера, а
не с уникален автоматичен баркод, с каквито устройства повечето ЧСИ от години работят, с
което се гарантира истинността и невъзможност за антидатиране на постъпващи документи.
Твърди, че по делото не е постъпвала молба на взискателите от 10.02.2020 г.
Заема становище, че двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за перемиране на
изпълнителното дело е започнал да тече от 28.04.2018 г.,спрян е в периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. и е започнал да тече отново от 22.05.2020 г., като същият е изтекъл на
07.07.2020 г., съгласно чл. 60 от ГПК, като в този период не са извършвани никакви
изпълнителни действия спрямо длъжника Г. Г. Д.. Позовава се на TP № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10.
По делото е постъпило становище от М. К. И. и И. С. И., чрез адв. Станчев, с което моли да
се остави без уважение жалбата като неоснователна и да се присъдят в полза на доверителя
му направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева, камо моли настоящата част на жалбата да бъде
считана за списък по чл. 80 ГПК.
Излага, че с молба с вх. № 002209/10.02.2020 г. взискателят е поискал извършване на опис
на движимите вещи, находящи се на последния регистриран адрес на длъжника. С молба с
вх. № 000541/08.01.2021 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи,
находящи се на последния регистриран адрес на длъжника. Счита, че от момента на
образуване на изпълнителното дело до датата на обжалваното постановление не е изминал
период по- голям от две години, в който взискателят да не е поискал предприемането на
2
изпълнителни действия. Позовава се на т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/201З г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което налагането на запор и извършването на опис на
движими вещи представляват „изпълнителни действия" по смисъла на чл. 133, ал. 1, т. 8
ГПК. Сочи, че за да прекъсне срокът на перемпцията, цитираната разпоредба поставя
изискване взискателят единствено да е поискал извършване на такова изпълнително
действие, но не и същото да бъде реално извършено. Счита, че е достатъчно взискателят да е
поискал извършването на опис преди изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за да се
препятства перемирането на изпълнителното дело и в настоящия случай това условие е
спазено.
Намира за неоснователно твърдението, че молбата с вх.№ 002208/10.02.2020 г. не е подавана
и е била антидатирана, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока.
Пред настоящата инстанция са постъпили мотиви от И.Л.а - ЧСИ peг. № 903, с които
приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Посочва, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Позовава се на разясненията, дадени в мотивите към т.10 от TP № 2 от 26.06.2015г.
по тълк. дело № 2/201З г., според които налагането на запор, възбрана и извършването на
опис на движими вещи са способи, чрез прилагането на които се предотвратява
настъпването на перемпцията и акцентът на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е върху
активността на взискателя. Налага довод, че за да се предотврати неблагоприятната
последица прекратяване на изпълнението поради перемпция, законодателят е поставил към
взискателя условието да е поискал извършване на изпълнително действие. Посочва, че по
делото е установено, че от образуването на делото на 18.04.2018 г. до настоящия момент от
страна на взискателя е налице активно поведение чрез депозиране по делото на молби (с вх.
№ 002209/10.02.2020 г., с пощенско клеймо от 07.02.2020 г. и с вх. № 000541/08.01.2021 г. с
пощенско клеймо от 07.01.2021 г.) с искане за извършване на опис на движими вещи и
наличието на тези молби е необходимо и достатъчно условие да се продължи висящността
на изпълнителното производство, както и законосъобразно да се откаже неговото
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Счита за недоказани твърденията на длъжника (добиващи характер на обвинения в
извършване на съставомерно престъпно деяние), че молбите на взискателя с вх. №
002209/10.02.2020 г. и вх. № 000541/08.01.2021 г. са антидатирани от съдебния изпълнител,
тъй като последователно и своевременно са подредени постъпващите документи. На
следващо място сочи, че цитираните молби на взискателите са постъпили по делото с
пощенски пратки на Български пощи ЕАД (пощенските пликове за приложени в копие по
делото, а оригиналите са вложени в изпълнително дело № 20189030400360), върху които е
поставено пощенско клеймо потвърждаващо достоверността на датата, на която са
3
постъпили в последствие в кантората на ЧСИ Лаловска и за истинността на пощенското
клеймо длъжникът/неговият пълномощник не е повдигнал съмнения. На трето място
посочва, че поставянето на входящ номер върху постъпващ документ, представлява
официално удостоверително изявление на съдебния изпълнител и съгласно правилата за
доказване, оборването на официално удостоверяване лежи върху страната, която го оспорва.
Навежда довод, че в случая е налице само твърдение, което е останало недоказано. На
последно място твърди, че съгласно глава II на Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за
служебния архив на частните съдебни изпълнители (Наредба), всеки съдебен изпълнител
води деловодни книги, които биват: входящ регистър дневник на извършените действия
(арг. от чл.5 от Наредбата). Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредбата „Деловодните книги се водят
в електронна форма по начин и стандарт, осигуряващи обмен на информация с държавната
администрация. За всяко вписване в деловодните книги се генерира уникален
идентификатор“. Посочва, че в кантората на ЧСИ Лаловска воденето на регистри в
електронна форма е въведено от началото на дейността на ЧСИ - 04.12.2015 г. и
генерирането на уникален идентификатор е гаранция за достоверност и липса на
манипулативност в съответния регистър. Сочи, че даването на вх. №, съгласно стилистиката
на жалбоподателя, се извършва автоматично от деловодната система на ЧСИ чрез
генериране на уникален идентификатор, която система оставя запис на генерирания
идентификатор. ЧСИ е представил заверен препис на извлечение разпечатка от дати
10.02.2020 г. и 08.01.2021 г. от електронните си регистри: входящ регистър и такъв на
дневника на извършените действия.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
По молба с вх. № 003886/18.04.2018 г. на взискателите М. К. И. и И. С. И. (чрез адв. С.И.С.),
с адрес: ..........................., ПК: 5500 /л. 1/ и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
17/04/2018 г. по гр.д. № 41/2017г. г. на Районен съд - гр. Ловеч, гражданска колегия /л. 21, в
кантората на ЧСИ И.Л.а, per. № 903, адрес - гр. ..........................., (Барокови къщи), е
образувано изпълнително дело № 20189030400239 2018 г. срещу длъжниците Г. Г. Д., ЕГН
********** и „ПЛЕЯДА Т.И“ ЕООД, ЕИК ............... за сумите: 2088.00 лева - присъдени
разноски, както и разноските по изпълнението.
С Разпореждане от 25.05.2018 г. производството по делото спрямо длъжника „ПЛЕЯДА
Т.И“ ЕООД, с ЕИК ..............., е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради
погасяване на частта от задължението.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен
изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да
определи способа на изпълнение.
С разпореждане от 18.04.2018 г. е образувано изпълнителното дело и е разпоредено да се
4
изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото
състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.
ЧСИ е изпрали покана за доброволно изпълнение до длъжника Г. Г. Д., с изх. №
002794/19.04.2018 г., ведно с уведомление за наложените запори на банковите сметки в
Банка Пиреос България АД и ОББ АД и вписана възбрана върху недвижим имот в с. Голец,
ул. Лиляна Бърдарова, е връчена на 23.04.2018 г. , чрез пълномощника Т.Т..
Спрямо длъжника Г. Г. Д. е предприето принудително изпълнение чрез налагането на: запор
върху вземането за наличностите по банкови сметки в Банка Пиреос България АД (запорно
съобщение с изх. № 002791/19.04.2018 г. - л.22-23), получено от Банката на 23.04.2018 г.
Суми от запора на сметки в Банка Пиреос България АД не са постъпили; запор върху
вземането за наличностите по банкови сметки в ОББ АД (запорно съобщение с изх. №
002790/19.04.201 8г. - л.21). Суми от запора на сметки в ОББ АД не са постъпили; възбрана
върху недвижим имот в с. Голец, ул. Лиляна Бърдарова, вписана на 19.04.2018 г. (л.35).
С молба с вх. № 002209/10.02.2020 г. с пощенско клеймо от 07.02.2020 г. на оператора на
пощенски услуги Български пощи ЕАД - л.88-89, взискателите, чрез адвокат, са поискали
извършването на изпълнителни действия: опис на движими вещи на длъжника, който да се
извърши на последния регистриран адрес на длъжника.
С молба с вх. № 000541/08.01.2021 г. взискателите са поискали извършване на опис на
движими вещи на длъжника, който да се извърши на последния регистриран адрес на
длъжника (който, съгласно актуалната информация в НБД е в с..............................).
С призовка за принудително изпълнение до длъжника Г. Г. Д., с изх. № 000414/18.01.2021 г.,
е насрочено извършване на опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на
последно регистрирания адрес на длъжника: с.............................. на датите 19.02.2021 г. от
9.30 часа, респ. 26.02.2021г. от 9.30 часа, респ. 05.03.2021г. от 9.30 часа. Призовка за
принудително изпълнение е получена на 22.01.2021 г.
По изп. дело е постъпила молба с вх. № 001597/05.02.2021 г. от Т. Г. Т., син и пълномощник
на длъжника Г. Г. Д., с която е поискано на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20189030400239/2018 г. да бъде
прекратено, тъй като взискателят по делото не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години.
ЧСИ Лаловска, рег. № 903 в КЧСИ, е постановил Постановление от 10.02.2021 г. за отказ за
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изпълнително дело №
20189030400239/2018 г.
Постановлението е връчено на пълномощника на длъжника на 11.02.2021 г. (л. 109).
Жалбата е подадена от длъжника и разгледани по същество е неоснователна.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. В тази връзка е и TP № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10.
Тази инстанция приема, че не е налице хипотезата на 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не следва да
бъде прекратено изп. дело изп.дело №239/2018 г. по описа на ЧСИ И.Л.а, peг. № 903, тъй
като по делото не е налице изтекъл двугодишен срок, в който не са поискани и извършвани
изпълнителни действия от страна на взискателя.
Неоснователно е становището, изложено във въззивната жалба, че от последно валидно
изпълнително действие на 27.04.2018 г. /наложен запори на банкови сметки/ до връчената на
Г. Г. Д. на 22.01.2021 г., чрез пълномощник, Призовка за принудително изпълнение с изх.
№000414/18.01.2021 г., с изпълнителен способ - „опис на движими вещи на адрес
с......................, е изтекъл период над две години, поради което изпълнителното действие е
изцяло незаконосъобразно, тъй като е извършено след изтичане на установения в закона
двегодишен срок и настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция.
По делото е установено, че взискателите с молба с вх. № 002209/10.02.2020 г., с пощенско
клеймо от 07.02.2020 г. на оператора на пощенски услуги Български пощи ЕАД - л.88-89,
чрез адвокат, са поискали извършването на изпълнителни действия: опис на движими вещи
на длъжника, който да се извърши на последния регистриран адрес на длъжника. С молба с
вх. № 000541/08.01.2021 г. взискателите са поискали извършване на опис на движими вещи
на длъжника, който да се извърши на последния регистриран адрес на длъжника (който,
съгласно актуалната информация в НБД е в с..............................). С призовка за
принудително изпълнение до длъжника Г. Г. Д., с изх. № 000414/18.01.2021 г. е насрочено
извършване на опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на последно
регистрирания адрес на длъжника: с.............................. на датите 19.02.2021 г. от 9.30 часа,
респ. 26.02.2021г. от 9.30 часа, респ. 05.03.2021г. от 9.30 часа. Призовка за принудително
изпълнение е получена на 22.01.2021 г. Следователно не е налице период от две години,
през който взискателите да не са поискали извършване на изпълнителни действия по делото
и не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК във връзка с TP № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и изп. дело изп.дело №239/2018 г. по описа
на ЧСИ И.Л.а, peг. № 903, не следва да бъде прекратено. Поради изложените мотиви
обжалваното изпълнително действие - Постановление на ЧСИ от 10.02.2021 г. за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, е законосъобразно.
Тази инстанция намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че постъпилата по изп.
дело молба от 10.02.2020 г е антидатирана от ЧСИ И.Лаловска. Молбите на взискателя с вх.
№ 002209/10.02.2020 г. и вх. № 000541/08.01.2021 г. са последователно подредени
постъпващите документи. Основателно е становището на ЧСИ, че тези молби са постъпили
6
по делото с пощенски пратки на Български пощи ЕАД (пощенските пликове за приложени в
копие по делото, а оригиналите са вложени в изпълнително дело № 20189030400360), върху
които е поставено пощенско клеймо потвърждаващо достоверността на датата, на която са
постъпили в последствие в кантората на ЧСИ Лаловска и за истинността на пощенското
клеймо длъжникът/неговият пълномощник не е повдигнал съмнения. На следващо място,
съгласно глава II на Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив на частните
съдебни изпълнители, всеки съдебен изпълнител води деловодни книги, които биват:
входящ регистър и дневник на извършените действия (арг. от чл.5 от Наредбата). Съгласно
чл. 5, ал. 4 от Наредбата „Деловодните книги се водят в електронна форма по начин и
стандарт, осигуряващи обмен на информация с държавната администрация. За всяко
вписване в деловодните книги се генерира уникален идентификатор“. В кантората на ЧСИ
Лаловска воденето на регистри в електронна форма е въведено от началото на дейността на
ЧСИ - 04.12.2015 г. и генерирането на уникален идентификатор е гаранция за достоверност
и липса на манипулативност в съответния регистър. ЧСИ е представил заверен препис на
извлечение разпечатка от дати 10.02.2020 г. и 08.01.2021г. от електронните си регистри:
входящ регистър и такъв на дневника на извършените действия.
Този състав на Ловешкия окръжен съд приема, че подадената въззивна жалба от Г. Г. Д.,
чрез пълномощник Т. Г. Т., е неоснователна, тъй като атакуваното действие -
Постановление от 10.02.2021 г. за отказ за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК производството по изпълнително дело № 20189030400239/2018 г., е законосъобразно.
Въззивната инстанция намира, че следва да се остави без уважение като неоснователно
искането на адв. Станчев, процесуален представител на М. К. И. и И. С. И., за присъждане в
полза на доверителя му направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева, тъй като не са представени
доказателства за направени разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената въззивна жалба от Г. Г. Д., чрез
пълномощник Т. Г. Т., е неоснователна, тъй като атакуваното действие -
Постановление от 10.02.2021 г. за отказ за прекратяване на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изпълнително дело №
20189030400239/2018 г., е законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Станчев, процесуален
7
представител на М. К. И. и И. С. И., за присъждане в полза на доверителя му
направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева, като неоснователно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8