О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1950/1.12.2022г.
Гр.
Пловдив,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, тридесети административен
състав, в закрито съдебно заседание на първи декември 2022 г. в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 3057 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 60 ал. 5 от АПК.
Образувано по жалба на ЕТ „“Чакмак 60- Веселин Карагьозов“ ЕИК
********* против разпореждане на Началник отдел „ОД-Пловдив“ в ЦУ на НАП, с
което е допуснато предварително изпълнение на ЗПАМ № ФК-358-0121865/10.11.2022
г. „запечатване на търговски обект- железарско ателие, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Крайна“ № 14, стопанисван от ЕТ „Чакмак 60- Веселин
Карагьозов“ с ЕИК ********* за срок от 7 дни.
С
жалбата се иска отмяна на разпореждането, тъй като не са налице основанията за
допускането му по чл. 60 ал. 1 от АПК. Сочи се, че не е доказана необходимостта
от предварителното изпълнение като не е доказано наличието на предпоставките
по чл. 60 от АПК, а именно защитата на
особено важни държавни или обществени интереси, както и че липсва конкретика в мотивите на заповедта.
Съдът
намира искането за допустимо за разглеждане, като постъпило в срока по чл. 60,
ал. 4 от АПК, от лице с правен интерес, пред компетентният съд, при изпълнение
изискванията на АПК.
Съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С
цитираната заповед е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект- железарско ателие,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Крайна“ № 14,
стопанисван от ЕТ „Чакмак 60- Веселин Карагьозов“ с ЕИК ********* за срок от 7
дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ал.1 от ЗДДС.
В заповедта, на осн.
чл. 188 от ЗДДС, вр. с чл. 60 от АПК е материализирано
и обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
заповедта.
Извършена
е проверка на 27.10.2022 г. в 10,45 ч. в търговски обект по смисъла на §1 т.41
от ДР на ЗДДС- железарско ателие, находящ се в гр.
Пловдив- железарско ателие в гр. Пловдив, ул. „Крайна“ № 14, стопанисван от ЕТ
„Чакмак 60- Веселин Карагьозов“. В хода на проверката е установено, че от страна на търговеца е
извършена продажба на услуга- изработване на парапет на стойност 15600 лв., за
което са издадени два бр. фактури, но не са издадени фискални касови бележки. Изпълнена е само една поръчка, като в
едната от двете фактури е отразено авансово плащане. Карагьозов декларирал, че
плащанията са приети в брой, не е издавал касови бележки, тъй като няма закупен
касов апарат.
За
извършената проверка била съставен протокол сер. № АА
0121865/27.10.2022 г. В същия протокол било отразено, че към момента на
проверката в обекта не се извършва дейност и няма служители. Работи се само при
наличие на поръчка.
На
жалбоподателя бил съставен АУАН № F683516/03.11.2022
г. за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. Чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
В
заповедта, на основание чл. 188 ЗДДС и чл. 60 АПК е включено разпореждане за
предварително изпълнение на принудителната административна мярка, мотивирано с
особено важни държавни или обществени интереси, а именно интересът на държавния
бюджет и фискалната дисциплина и редът за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ, от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения. Прието е, че предвид неспазването на
задължението за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискално
устройство и предвид местоположението на търговския обект- на оживено място в
гр. Пловдив, големината на обекта- около 60 кв. м., характерът на дейността-
предоставяне на железарски услуги, което предполага голям брой потенциални
клиенти, работното време на обекта, високата стойност на изпълнената поръчка,
осъществяването на търговска дейност без всякаква отчетност, отчитайки факта,
че лицето извършва търговска дейност от 2021 г. и към датата на проверката все
още не е извършена регистрация на ФУ в НАП, съществено е накърнен държавния
интерес.
Към
жалбата е приложено извлечение от банковата сметка на търговеца, видно от което
са регистрирани два броя входящи парични
преводи, съответна на стойност 5 000 лв. и 8,600 лв. по фактура № 1/04.10.21
и фактура № 3/21.12.2021 г.
При
така изложеното, съдът достига до следните правни изводи:
Според
нормата на чл. 188 ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
подлежи на предварително изпълнение, при условията на АПК. Препращането към АПК
обуславя извод, че предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е
допустимо, не по силата на закона, а по разпореждане на административния орган,
което означава - при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 АПК. В чл. 60 ал.1 от АПК законодателят е посочил предпоставките, които могат
да обосноват допускането на предварително изпълнение с разпореждане на органа:
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно-поправима вреда.
Настоящият съдебен състав счита, че установените от
контролните органи факти правилно са подведени от административния орган под
хипотезите, разписани в чл.
60, ал. 1 АПК, а именно: 1) за защита на
особено важни държавни интереси - интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект, респективно за правилно определяне на
реализираните от него доходи и публичните му задължения и 2) наличие на реална
опасност от закъснението на изпълнението на мярката да последват значителни и
трудно поправими вреди за бюджета.
Според чл.
60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението,
но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е
направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Удовлетворяване на това
искане предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който,
преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да
обоснове необходимост от по-ефективна защита. В случая не се установява
сочената от жалбоподателя непропорционална намеса. Отмяната на мярката в
хипотезата на несъразмерност предполага наличие на особено важен за
жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за
допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превантивна
защита на частния спрямо държавния интерес. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото
изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава актът.
Не се спори по делото, че жалбоподателят извършва стопанска
дейност в железарско ателие- изработка на парапети по поръчка, без да е
регистрирал ФУ. Основният довод, с който се иска спиране на предварителното
изпълнение на мярката в жалбата е, че не
е извършено нарушение на чл. 7 вр. чл.3 от Наредба №
Н-18, тъй като плащанията по издадените два бр. фактури е извършено по банков
път. В жалбата се сочи, че в банковото извлечение неправилно е отразено, че
плащането на сумата от 8 600 лв., касае фактура № 3, тъй като такава не е
издавана, а фактурите от „Инфрастройгруп“ ЕООД са
само две. Съдът обаче констатира, че в банковото извлечение освен различния
номер на фактурата е посочена и по- късна дата на издаване- 21.12.21 г., докато
фактура № 2 е от 10.12.21 г., а освен това сумата по фактура № 3 отново е
различна- 8 600 лв., вместо 10 600 лв. по фактура № 2. Всички тези
констатации опровергават твърденията в жалбата за допусната грешка при
изписване на номера на фактурата, като е налице индиция,
че по отношение на „Инфрастройгруп“
ЕООД са издавани и други фактури от страна на жалбоподателя, които не са
представени на контролните органи. Но дори и да се приеме, че действително е
допусната техническа грешка, и фактура № 3 не е издавана, отново следва да се маркира,
че постъпилото плащане по банков път е на по- ниска стойност от посочената
стойност във фактура № 2. След като жалбоподателят е декларирал, че е приел
парите по издадените фактури в брой, не
може да бъде изключена възможността част от плащането да е получено в брой, без
издадена касова бележка, а останалата част от сумата да е приведена по банков
път, или пък ако приемем, че фактура № 3
е различна от № 2 и за нея е извършено плащане по банков път, цялата сума по
фактура № 2 да е платена в брой, без да е издадена касова бележка.
Факт е, че към момента на проверката в обекта не е извършвана
стопанска дейност, но както се установи, се работи по поръчка и предвид дългия
период от време, в който не е регистрирано ФУ, възможността да са извършени и други услуги, за които е
получено плащане, е напълно реална. Ако
не бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта, в търговския обект
няма пречка, без наличие на регистрирано в НАП ФУ, отново да се извършва
стопанска дейност, и няма как да бъдат проследени реализираните от тази дейност
доходи. Ето защо следва да се приеме, че
е налице реална опасност от закъснението
на изпълнението на мярката да последват значителни и трудно поправими вреди за
бюджета.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че
разпореждането за предварително изпълнение е издадено от компетентен орган в предписаната
от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материално правните норми и целта на закона, поради
което жалбата срещу се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
И доколкото жалбата е насочена и срещу ЗПАМ
№ ФК-358-0121865/10.11.2022 г. на Началник отдел „ОД-Пловдив“ в ЦУ на НАП,
делото следва да се насрочи в открито заседание с разпределение на доказателствената тежест.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5, 6 и 7 АПК Административен съд-Пловдив, тридесети състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на ЕТ
„“Чакмак 60- Веселин Карагьозов“ ЕИК ********* против разпореждане на Началник
отдел „ОД-Пловдив“ в ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително изпълнение на
ЗПАМ № ФК-358-0121865/10.11.2022 г. „запечатване на търговски обект- железарско
ателие, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Крайна“ № 14,
стопанисван от ЕТ „Чакмак 60- Веселин Карагьозов“ с ЕИК ********* за срок от 7
дни.
Определението
в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок
от съобщаването.
НАСРОЧВА делото в открито
съдебно заседание на 19.01.2023г. от 13,30 часа.
КОНСТИТУИРА
страните
по делото, както следва:
1.
жалбоподател – ЕТ „“Чакмак 60-
Веселин Карагьозов“ ЕИК *********;
2.ответник
– Началник отдел „ОД“Пловдив в ЦУ на НАП.
УКАЗВА
на жалбоподателя,
че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144
от АПК, носи доказателствена тежест за установяване
на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които
основава своите искания или възражения и да представи писмени доказателства в
тази връзка.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл. 170, ал. 1 АПК, носи доказателствената
тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
ДА
СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ за
датата и часа на съдебното заседание.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящето определение.
Определението в тази част не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: