Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/22.06.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на дванадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 87/2020
год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Л.И.П. *** срещу решение № 10/03.01.2020г. по а.н.х.д. № 634/2019г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е изменено НП № 1717а-982/09.05.2019г. на началника
на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за извършено нарушение по
чл.64, ал.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, като е намален размерът
на глобата от 500 лева на 160 лева. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Основните възражения се свеждат до липса на всестранна и
обективна оценка на доказателствата по делото, неправилно установена фактическа
обстановка и необоснованост на изводите на съда за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Сочи се още, че липсват
мотиви към решението защо размерът на глобата е намален от 500 лева на 160
лева. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по нейната основателност.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Добрич счита, че е доказано извършването на нарушението,
но не е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, който недостатък следва да бъде
изправен от касационната инстанция.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С процесното
наказателно постановление касаторът е наказан за това, че на 17.04.2019 г.,
около 10, 20 часа, при движението си като пешеходец по ул. “Кирил и Методий”, в
близост до ул. “Райко Даскалов”, при санитарна сеч на дървета, отказва да
изпълни законно полицейско разпореждане да спре и да не преминава в опасния
участък от улицата в гр. Добрич. АНО е квалифицирал поведението на лицето като
нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, в резултат на което го е санкционирал с глоба
в размер на 500 лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
С оспореното решение ДРС
е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и нарушението е доказано по
безспорен и несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Отхвърлил
е като неоснователно възражението на жалбоподателя за несъставомерност на
деянието, като се е позовал на показанията на двамата свидетели (полицейските
служители, на които са били възложени функции да охраняват опасния участък по
време на санитарната сеч), съгласно които жалбоподателят ясно е възприел
отправеното му полицейско разпореждане, но въпреки това не го е изпълнил. Счел е за безспорно установено
обстоятелството, че П. не се е подчинил на отправено към него устно
разпореждане от орган на полицията, при условие че изпълнението на
разпореждането не е налагало извършването на очевидно престъпление или
административно нарушение, нито е застрашавало живота или здравето му по
смисъла на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Приел е, че правилно и законосъобразно наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед на
обстоятелствата, при които е извършено, и не може да се счете, че представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид. Изложил е мотиви, че
установеното поведение на жалбоподателя демонстрира липса на респект и уважение
към орган, призван да пази реда, и явна необвързаност от разпорежданията му
предвид на упорития му отказ да ги изпълни. Това поведение е осъществено на
публично място и е проявено в присъствието на други лица. Изразил е съгласие с
правната квалификация на нарушението, но не и с размера на наказанието. Счел е,
че наложената в максимален размер глоба е прекомерно завишена, като целите по
чл.12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и с по-нисък размер на наказанието, в
какъвто смисъл е изменил и обжалваното НП, намалявайки размерът на глобата от
500 лева на 160 лева.
Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат. При
извършената служебна проверка от касационната инстанция не се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на събрания
доказателствен материал. Въззивният съд обстойно е изследвал относимите към
спора юридически факти, внимателно и задълбочено е анализирал наличните
доказателства по делото и въз основа на тях е изградил правилни и обосновани фактически
и правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не е
необходимо да се преповтарят.
Безспорно е установено извършено нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР от страна
на касатора, който не е изпълнил ясно и разбираемо по смисъл устно разпореждане
на полицейски орган да спре и да не преминава през опасен участък, в който се е
извършвала санитарна сеч, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР. Неоснователни
са възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно и въз основа на превратно
тълкуване на гласните доказателства по делото е приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство,
без да разграничи отделните етапи по съставяне на АУАН и издаване на НП, изискващи
самостоятелно изпълнение. От анализа на материалите по делото не може да се
направи обоснован извод, че са налице недостатъци при предявяването и
връчването на АУАН, но дори и да са налице такива, то те не са от категорията
на съществените, тъй като не са нарушили правото на защита на нарушителя, нито са
опорочили крайния правен резултат. Ако П. е имал някакви доводи и възражения
срещу съдържанието на акта, е могъл да ги изложи в производството пред районния
съд, което той не е сторил. Жалбоподателят се е концентрирал единствено и само
върху действията по връчването и предявяването на акта, но не е оспорил по
същество фактическите констатации на актосъставителя и наказващия орган (такова
оспорване липсва и в касационната жалба), нито е представил доказателства, с
които да ги опровергае, с оглед на което правилно и законосъобразно районният
съд се е съобразил с тях при установяване на действителната фактическа
обстановка по спора.
Не се споделят доводът на касатора, че непосочването в АУАН и НП кое лице
конкретно е отправило устното разпореждане по чл.64, ал.4 от ЗМВР е основание
за отмяна на НП. За съставомерността на деянието е достатъчно да се посочи, че
разпореждането е на орган на полицията, поради което неизписването на имената
на длъжностното лице не е съществен пропуск, обуславящ незаконосъобразността на
НП, още повече, че жалбоподателят не е оспорил служебното качество на лицето,
издало разпореждането, нито че разпореждането е издадено в изпълнение на
възложените му функции.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че съдът не се е мотивирал защо
намалява размера на глобата от 500 лева на 160 лева. Макар и в кратки и
пестеливи мотиви решаващият състав е обяснил защо НП подлежи на изменение в
санкционната му част. Правилно е становището на районния съд, че наложеното
максимално наказание е прекомерно завишено и следва да бъде намалено. Споделят
се изводите в решението, че регламентираните в чл.12 от ЗАНН цели биха могли да
се постигнат и с налагането на глоба в размер на 160 лева. Преценката за
изменение на наказанието е извършена според конкретните обстоятелства по
извършване на нарушението и спрямо конкретния деец. От данните по делото е
видно, че демонстрираното от жалбоподателя поведение по време на извършване на
нарушението не допуска по-голямо намаление на глобата. Определянето на
наказанието в по-нисък размер не би оказало нужния възпитателен и
предупредителен ефект както спрямо нарушителя, така и спрямо останалите членове
на обществото, поради което правилно районният съд го е определил над минимума
в закона.
Споделят се и изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. По
делото не са налице данни за многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да сочат на извод, че изпълнителното деяние разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Напротив,
налице са редица отегчаващи обстоятелства, които изключват маловажността на
нарушението, както правилно е преценил и районният съд.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/03.01.2020 г. по а.н.х.д. № 634/2019 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: