№ 591
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
в присъствието на прокурора З. Ат. З.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100101880 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от И. Х. Т.,
ЕГН ********** от гр. ********* срещу Прокуратурата на Република
България с административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на
ответника да заплати сумата от 100000 лева представляващи обезщетение за
неимуществени вреди причинени на ищеца болки и страдания, вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №260006/22.07.2021г.,
постановена по ВНОХД №1445/2019г. на ВОС, както и сумата от 8000 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на сторени
съдебни разноски в наказателното производство, ведно със законната лихва
върху главниците считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 06.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл.2, т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.12.2015г. ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с
чл. 26, ал.1 НК, като му е била наложена на мярка за неотклонение
„Подписка“. В хода на досъдебното производство, както и след привличането
му като обвиняем е многократно призоваван пред разследващите органи за
даване на обяснение и разпит. Въз основа на внесен обвинителен акт на
1
20.01.2016г. от ВРП е образувано НОХД №315/2016г. по описа на ВРС, което
производство пред първа инстанция продължило за период над една година, и
по което са били проведени 8 съдебни заседания. След внасяне на
обвинителния акт в съда, ищецът бил дисциплинарно уволнен от МВР.
Провеждането на съдебните заседания и взетата на ищеца мярка за
неотклонение поставили ищеца в стресираща ситуация. Производството пред
първоинстанционния съд приключило с осъдителна присъда по повдигнатото
му обвинение, която своевременно била обжалвана, за което било образувано
ВНОХД № 391/2017г. на ВОС, по което производство били проведени три
съдебни заседания, вследствие на което делото с решение на въззивния
постановената от ВРС осъдителна присъдата била отменена, а делото върнато
на за ново разглеждане.
При новото връщане на делото пред ВРС било образувано НОХД
№5116/2017г. по описа на ВРС, което продължило за период от около 2
години, по което били проведени 10 съдебни заседания, като с присъда от
26.06.2016г., ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Постановената осъдителна присъда била надлежно обжалвана, за
което било образувано ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС, по което била
постановена присъда № 26006/22.07.2021г., с която ищецът бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в
законна сила на 06.08.2021г.
Посочва, че по време на наказателното производство е осъществено
разгласяване на факти относно образуваното дело, по което подсъдим бил
ищецът, доколкото след провеждане на всяко съдебно заседание в съда
присъствали представители на медиите, които настоявали ищецът да даде
обяснения. По този начин факти относно повдигнатото обвинение за
престъпление от общ характер станали известни не само сред колегите на
ищеца, но в останалата общественост, в това число и след приятелите на
последния.
Твърди че с оглед проведеното наказателно производство, което е
продължило повече от 6 години е претърпял неимуществени вреди, същия е
изпитал чувство на срам от повдигнатото му обвинение, взетата мярка за
неотклонение „Подписка“ допринесла до накърняване доброто име в
обществото, в това число и сред колегите на ищеца. Изпитал трудност при
2
намиране на работа доколкото работодатели нямали желание да го наемат по
причини свързани с медийно огласяване на воденото срещу него наказателно
производство. Обстоятелствата относно образуваното наказателно
производство се отразили и на общото му здравословно състояние, което се
влошило. Ищецът се изолирал от обществото, като се затворил в домът си,
съответно тежкото състояние, в което изпаднал обосновало и необходимостта
от посещение при психиатър.
Твърди, че с оглед организиране на защитата си по проведеното
наказателно производство е сторил разходи в размер на 8000 лева, същите под
формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
По изложените в исковата молба съображения желае осъждане на
ответника да заплати обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който се излагат възражения за недопустимост на предявените искове, а в
условията на евентуалност се сочи, че същите са неоснователни, като се
развиват подробни съображения в тази насока.
Поддържа, че ответникът не носи отговорност за незаконосъобразен
осъдителен съдебен акт, който е постановен по НОХД № 315/2016г. по описа
на ВРС. Поддържа, че неправилно се претендира законна лихва за забава,
като намира, че не на 06.08.2021г., а на 07.08.2021г. е влязла в сила
оправдателна присъда постановена от ВОС, при което оспорва началния
момент, от който се претендира присъждане на законовата последица.
Оспорва, че неимуществените вреди, които се твърди, че са причинени на
ищеца са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение,
като наред с това оспорва, че допреди образуването на наказателното
производство той се е ползвал с добро име в обществото.
Излагат се възражения, като се посочва в отговора на исковата молба,
че внесеното обвинение срещу ищеца е било за леко престъпление, такова за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години,
съответно по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение
„Подписка“, която предвижда задължение на лицето да уведоми органите на
съдебната власт при промяна на своето местоживеене. Оспорват се
твърденията досежно връзката на образуваното наказателно производство със
3
създадените на ищеца трудности при започване на работа, като излага
възражения, че към този момент същия бил управител в редица търговски
дружества. Оспорват се твърденията досежно влошаване на здравословното
състояние на ищеца с оглед наказателното производство, което било
проведено. По отношение на разгласената информация в средствата за
масово осведомяване посочва, че ответникът не е предоставял такава, което
да обуслови и неговата отговорност за вреди нанесени на ищеца.
В отговора на исковата молба се правят възражения по реда на чл. 5,
ал.1 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника, в хипотезата при
която увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в
условията на евентуалност в хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ – за отчитане
съпричиняване при настъпване на уврежданията, когато пострадалия виновно
е допринесъл за настъпване на увреждането.
Намира претендираното обезщетение за причинени неимуществени
вреди за прекомерно завишено, същото несъобразено с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, като в евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск желае да
бъде редуцирано по размер.
Оспорва предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 8000 лева, като посочва, че обвинението е било внесено за леко
престъпление, по което защитата не е била задължителна. По отношение и на
тези вреди се правят възражения по реда на чл.5 ЗОДОВ за освобождаване от
отговорност на ответника.
Излага възражения, като посочва, че в наказателното производство
ищецът не е бил защитаван от адвокат, доколкото липсва пълномощно за
учредена представителна власт. В евентуалност намира, че уговореното
възнаграждение е прекомерно, като превишаващо размера на адвокатските
възнаграждения посочени в Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка излага, че
наказателното производство не се е отличавало със значителна правна и
фактическа сложност на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от
01.12.2015г. по досъдебно производство № 98/2015г. на ВОП, от което се
4
установява, че ищецът Т. е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, за това че в периода
02.02.2014г.-24.02.2014г. пред разследващ полицай при Второ РУ при ОД на
МВР – Варна и пред съд – съдия при РС – Варна, като свидетел, устно,
съзнателно е потвърдил неистина. С постановлението за привличане на ищеца
в качеството му на обвиняем по посоченото престъпление му е наложена и
мярка за неотклонение „Подписка“.
От представената към досъдебното справка НБД „Население“ се
установява, че към 2015г. ищецът се е намирал в граждански брак, като
същия има и двама низходящи.
Въз основа на обвинителен акт от 20.01.2016г. на ВРП по пр. преписка
№9699/2015г. по описа на РП – Варна и във връзка с досъдебно производство
№98/2015г. на ВОП, с който е повдигнато обвинение срещу ищеца за
престъпление по чл. 290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК е образувано НОХД №
315/2016г. по описа на ВРС.
От приетото за послужване НОХД № 315/2016г. на ВРС се установява,
че са проведени общо пет открити съдебни заседания, в които е взел участие
лично ищецът. В производството пред първата съдебна инстанция е
постановена присъда № 18/23.01.2017г., с която ищецът Т. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено с
три години изпитателен срок.
Въз основа на въззивна жалба от ищеца срещу постановената от ВРС
осъдителна присъда е образувано ВНОХД № 291/2017г. на ВОС, от
материалите по което се установява, че са проведени три открити съдебни
заседания, в които е взел лично участие ищеца. По така образуваното дело е
постановено съдебно решение №238/03.11.2017г., с което е отменена присъда
№ 18 постановена по НОХД № 315/2016г. на ВРС, като делото е върнато за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
При връщане на делото във ВРС е образувано НОХД № 5116/2017г. на
ВРС, от матиралите по което се установява, че са проведени общо девет
открити съдебни заседания, на които лично се е явил ищеца, като по делото е
постановена присъда № 167/26.06.2019г., с която Т. е признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание „Лишаване от
5
свобода“ за срок от 3 месеца, което е отложено с тригодишен изпитателен
срок.
Представена по НОХД № 5116/2017г. на ВРС е справка за съдимост на
ищеца, от която се установява, че до този момент същият не е осъждан.
Въз основа на въззивна жалба срещу присъда № 167/26.06.2019г.
постановена по НОХД № 5116/2017г. на ВРС е образувано ВНОХД №
1445/2019г. на ВОС, от материалите по което се установява, че по същото са
проведени общо три съдебни заседания, като в последното лично участие е
взел и ищеца. По делото е постановена нова присъда № 260006/22.07.2021г., с
която ищецът в качеството му на подсъдим по повдигнатото му обвинение по
реда на чл. 290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК е окончателно оправдан.
Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на
вещото лице А. Ц., в което се посочва, че повдигнатото обвинение срещу
ищеца е изиграло роля на стресогенен фактор, доколкото същото е свързано с
негативна промяна на житейските обстоятелства. Наред с това се отчита и
тревожност у Т., която е в резултата и от загуба на близка за него човек –
неговата баба. Към момента на изготвяне на заключението по възложената
съдебно – психологична експертиза се отчита, че личността функционира
нормално. Установява се по-високи нива на тревожност, която тревожност не
може да бъде съотнесена единствено и само с предмета на проведеното
наказателно производство срещу ищеца.
Приета по делото е справка по партида на ищеца от ТД на НАП – Варна,
от която се установява, че за периода 01.01.2015г. – 13.10.22г. ищецът е
сключил общо 5 трудови договора, както следва: за периода 17.11.2016г. –
01.04.2017г. с работодател „Био Чаркол“ ЕООД, за периода 16.09.2019г.-
14.04.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 18.05.2020г. –
08.07.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 16.06.2020г. –
02.10.2020г. с работодател „Експертпак България“ ЕООД, и за периода
12.09.2022г. – 24.03.2023г. с работодател „Чери шоу“ ООД.
Прието по делото е справка за актуално състояние справка от търговски
регистър, от която се установява, че ищецът по отношение на ищеца Т. е
отразено вписване в качеството му на управител на търговското дружество
„Био Чаркол“ ООД. Приет е протокол от ОС на търговското дружество, от
която се установява, че същия на тази длъжност е назначен на 28.02.2017г.
6
Представена по делото е справка за актуално състояние на
„Интернационален медицински център А.У.Р.А.“ ЕООД, в която се посочва,
че ищецът Т. има качество на управител на търговското дружество. С договор
за възлагане на управление от 25.02.2019г. търговското дружество е
възложило на ищеца да осъществява дейност по управление на дружеството
при месечно възнаграждение в размер на 2000 лева месечно.
Представена по делото е справка за актуално състояние на търговското
дружество „Био Плюс“ЕООД, от която се установява, че управител на
търговското дружество, което е регистрирано на 10.06.2019г. е ищецът Т..
Представена по делото е справка от ОД на МВР – Варна ведно със
Заповед № 365з-4857/20.11.2018г., от която се установява, че ищецът е бил
дисциплинарно уволнен въз основа на заповед № 365з-444/04.02.2016г. на
директора на ОД на МВР – Варна, която заповед за дисциплинарно уволнение
е отменена с решение №7752/11.06.2018г. на ВАС. Посочва се, че в 14-
дневевен срок, който изтекъл на 25.06.2018г. ищецът не се е явил на работа,
при което е освободен от длъжност със заповед № 365з-3880/20.09.2018г. В
справката се посочва, че ищецът има прослужени общо 13 години стаж в
системата на МВР.
Представено по делото е решение № 7752/11.06.2018г., постановено по
адм. Дело № 1602/2017г. на ВАС, с което е отменено решение №
2466/06.12.2016г., постановено по адм. Дело № 581/2016г. на
Административен съд – Варна, като вместо него е постановено отмяна на
заповед № 365з-444/04.02.2016г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Приети към доказателствения материал по делото са публикации в
електронни медии, представени на хартиен носител, заверени за вярност от
представилата ги страна, както следва: от „Дарик нюз /Региони/ Варна“ със
заглавие „Варненски полицаи осъдени за лъжесвидетелстване“; „Морето нет“
със заглавие „Общински управник защити полицай от Варна, арестувал
бизнесмен в парка“; „Труд нюз“ със заглавие „Дископатия на обвиняем
полицай отложи дело срещу него“; „Труд нюз“ със заглавие "Условни
присъди за полицаи, лъгали в съда“; „Спутник бг“ със заглавие „Тръгна
наказателния процес за лъжесвидетелстване срещу М. и Т.“; „Спутник бг“ със
заглавие „Уволниха дисциплинарно полицай И. Т., Й.М. – недосегаема“;
7
„Варна 24“ със заглавие „Вълна от жалби за полицейски произвол срещу
ченге във Варна“.
Разпитан по искане на ищеца е свидетелят К.В.М.. В разпитът си
посочва, че с ищеца са били колеги системата на МВР. Последният е бил
всеотдаен към работата си, като същевременно по отношение на него е имало
доверие и се е ползвал с добро име сред колегите си. След образуване на
дисциплинарно производство ищецът се е променил, като е мотивацията му
за работа е намаляла. Променила си и отношението му към колегите, като
същия се затворил в себе си, отказал да контактува с тях. Знае че е
дисциплинарно отстранен от работа, след който момент ищецът бил
емоционално подтиснат. Не му е известно след дисциплинарното му
отстраняване от работа да е осъществявал трудова дейност, от която да
реализира доходи.
Разпитан по искане на ищеца е свидетелят К. Х. Х.. Свидетелят посочва,
че с ищеца са съседи в гр. Долни чифлик, като се него се познават още от
детски години. Известно му е, че е работил в системата на МВР, от където е
бил отстранен. Знае за образуваното наказателно производство, като споделя,
че същото е довело до широк обществен отзвук в гр. Долни чифлик. След
образуване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си, като
отказал да контактува със своите приятели. Обстоятелствата досежно
отстраняването му допринесли до възникване на семейни проблеми. Ищецът
изгубил желание за работа, бил психически сринат, изпитвал чувство на срам.
Участието му в съдебни заседания му указвало отрицателно влияние, като
дни след приключване на поредното съдебно заседание същия се чувствал
отегчен.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.
С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по
приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България
8
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по
спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда
в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена
в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква
при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният
факт, че ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е
обвинение, а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза
законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от
обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността
се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата
ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на
вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните
длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в
доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде
тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се
доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни
последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин
законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така
чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния
неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение
за престъпление от общ характер, което той не е извършил, което
9
обстоятелство е признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между
страните, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, че въз основа на постановление за привличане на
обвиняем от 01.12.2015г. по досъдебно производство № 98/2015г. по описа на
ВОП, ищецът Т. е привлечен в качеството му на обвиняем за наказуемо
деяние представляващо по реда на чл. 290, ал.1 НК – лъжесвидетелстване, за
което законът предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода. От
доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е неосъждан, семеен с две
деца, заемащ длъжност в системата на МВР. Вследствие привличането му
като обвиняем за посоченото престъпление срещу Т. е повдигнато от ВРП
обвинение, за което обстоятелство е образувано наказателно производство
пред ВРС. От приобщените по делото писмени доказателства по воденото
НОХД №315/2016г. на ВРС, ведно с останалите приложени към него дела, в
това число и досъдебно производство, съдът приема за доказано, че с оглед
повдигнатото образуваното наказателно производство, ищецът се е явил при
първоначално разглеждане на делото пред първоинстанционния съд пет пъти,
при което е постановена за него осъдителна присъда, с която е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал.1 НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за период от 8 месеца, отложено
с тригодишен изпитателен срок. Установява се, че така постановената
осъдителна присъда е обжалвана от ищеца, за което е образувано ВНОХД №
291/2017г. по описа на ВОС, по което са проведени три съдебни заседания с
участие на ищеца, при което производство е постановено решение, с което
делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Установява се, че при повторно разглеждане на делото от районния съд са
проведени девет открити съдебни заседания, участие в които е взел ищеца.
Постановена е отново осъдителна присъда, с която ищецът е признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което е отложено с изпитателен
срок от три години. Тази осъдителна присъда също е обжалвана от ищеца, за
което е образувано и ВНОХД № 1445/2019г. по описа на ВОС, по която е
постановена нова оправдателна присъда № 260006/22.07.2021г., с която
ищецът е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
От така приетата от съда фактическа обстановка следва да бъде направен
извода, че периодът от време, за което ищецът е привлечен в качеството му на
10
обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1 НК, а т.е. от 01.12.2015г. до
22.07.2021г., когато е окончателно оправдан е продължил 5 години и 8
месеца, за който период по отношение на него е взета и мярка за
неотклонение „Подписка“. По повод образуваното наказателно производство
разглеждано както пред първоинстанционния районен съд, така и пред
въззивния окръжен такъв са проведени множество съдебни заседания, като на
общо осемнадесет от тях лично се е явявал и ищеца Т.. При преценка на
обстоятелствата досежно причинените на последния неимуществени вреди
следва да бъда взето в предвид, че при първоинстанционното разглеждане на
делото в съда вследствие внесеният обвинителен акт, по отношение на Т. е
постановена осъдителна присъда, като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, макари и отложено с изпитателен срок от три
години. При повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд
след връщането му за ново разглеждане, той отново е осъден по повдигнатото
обвинение, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, също отложено с три години изпитателен срок. Окончателно
оправдан по повдигнато обвинение е ищецът с присъда по ВНОХД №
1445/2019г. на ВОС, която е постановена на 22.07.2021г., и която не е
обжалвана в предвидения от закона срок, при което следва да бъде прието, че
е вляза в законна сила на 09.08.2021г. /понеделник – първи работен ден/.От
изложеното следва, че за един значителен период от време продължил пет
години и осем месеца, ищецът е бил привлечен, съответно по отношение на
него е поддържано от ответника обвинение за престъпление, за което законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години. По повод това
обвинение и образуваното наказателно производство ищецът на два пъти е
бил признат за виновен, като едва с присъда от 22.07.2021г. е окончателно
оправдан.
Към фактите, които следва да бъдат отчетени по повод нанесените на
ищеца вреди от повдигнатото му обвинение, за което той е оправдан с вляза в
сила оправдателна присъда следва да бъде отнесено и паралелно воденото
срещу него дисциплинарно производство. От доказателствата по делото съдът
прие, че ищецът е бил служител в системата на МВР с общ стаж в
продължение на 13 години. От показанията на разпитания в хода на
съдебното производство свидетел К. М., чиито показания съдът кредитира,
като обективно и безпристрастно дадени, следва да бъде прието, че ищецът Т.
11
се е ползвал до момента на повдигане на обвинението срещу него с добро име
след колегите си, имал е своя авторитет сред тях. Със заповед от 04.02.2016г.
ищецът е бил дисциплинарно отстранен от длъжност, като едва с решение №
7752/11.06.2018г., постановено по адм. Дело № 1602/2017г. на ВАС,
наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ е било окончателно
отменено.
Наред със събраните от показанията на свидетеля М. доказателства, че
ищецът е променил своето поведение спрямо колегите си в работната му
среда до отстраняване от служба, като се е дистанцирал от тях, следва да бъде
прието, че негативни последици от образуваното наказателното производство
вследствие внесения обвинителен акт от ответника, са указани на ищеца и в
неговия личен живот. Свидетелят К. Х., чиито показания съдът също
кредитира, като обективно и безпристрастно дадени посочи, че Т. след
образуваното наказателно производство се е затворил в себе си, като е
отказвал контакти с приятелите си. Установяват се и настъпили проблеми в
личния – семеен живот на ищеца, съответно и промяна в състоянието на
ответника след поредното му посещение в съда с оглед провеждане на
открито съдебно заседание по образуваното наказателно производство.
В обобщение съдът приема, че предвид приличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и повдигнатото му обвинение за наказуемо
деяние, по което той е оправдан с влязла в сила присъда, са нанесени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания. По изложените
съображения претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е налице
фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно
повдигнато обвинение за престъпление и впоследствие постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че в случая е осъществен
фактическия състав на разпоредбата на чл.5, ал.1, евентуално ал.2 ЗОДОВ,
която предвижда освобождаване от отговорност, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, съответно намаление
на обезщетението при виновно допринасяне за увреждането.
Съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ е налице в случаите, когато
лицето недобросъвестно се е набедило в извършване на престъпление –
когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е
12
направил неистински признания за авторството на престъплението или
въвеждане на органите по разследване в заблуждение с цел да бъдат прикрити
определени обстоятелства, за да се забави или опорочи престъплението, в
който смисъл Решение №244/25.07.2013г., постановено по гр. дело №
1205/2012г., ІV, г.о. на ВКС. В такива хипотеза пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, а настъпилият вредоносен резултат е в причинно
– следствена връзка с поведението на пострадалия. Когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение или,
за да се забави или опорочи разследването на престъпление. Данни по делото,
които да покриват фактическия състав на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ не се
установяват, при което и възраженията на ответника са неоснователни.
Спорен е и въпроса относно размера на дължимото обезщетение, която
от Прокуратурата се посочва, че е завишен.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера
на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС
- решение по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., решение по гр.д. №85/12 г. на
четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и
в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
13
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си
също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир.
Повдигнатото срещу Т. обвинение е за престъпление от общ характер,
за което законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от пет
години. По отношение на ищеца е била взета и мярка за неотклонение
„Подписка“. Наказателното производство срещу ищецът е продължило 5
години и осем месеца, за който период на два пъти /при първоначалното и
повторно след връщане за ново разглеждане на делото в районния съд/
ищецът е бил признат за виновен, като същевременно му е наложено и
наказание лишаване от свобода – 8 месеца, съответно 3 месеца, макар и
отложено с изпитателен срок. Образуваното наказателно производство е
допринесло от своя страна до образуване и на дисциплинарно производство
срещу ищеца, в резултат на което и със заповед на директора на ОД на МВР –
Варна от 04.02.2016г. по отношение на него е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, което наказание от своя страна окончателно е
отменено със съдебно решение от 11.06.2018г., постановено по адм. дело №
1602/2017г. на ВАС. От изложеното следва, че наказателното производство
срещу ищеца, образувано въз основа на обвинителен акт на ответника е
продължило за един значителен период от време, а същото от своя страна
обосновало и промяна в служебното положение на ищеца изразяващо се в
освобождаването му по дисциплинарни причини от заеманата от него
длъжност в системата на МВР. Следва да бъде отчетено, че ищецът макар и
млад служител -33 годишен към момента на повдигане на обвинението е имал
значителен стаж в системната на МВР, ползвал се е с авторитет и доверие по
отношение на колегите си.
За отчитане размера на дължимото обезщетение следва да бъде взето в
предвид, че наред с негативните промени, които са настъпили в чисто
професионален план, в такава негативна насока са и промените в личността
на ищеца. В тази насока от заключението на приетото по делото заключение
14
на съдебно – психологическата експертиза на вещото лице Ц., което се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че
образуваното наказателно производство е допринесло до предизвикване на
състояние на стрес у ищеца. Установят се и други фактори водещи до
повишена тревожност при Т., каквито са смъртта на близък за него човек,
като същевременно не може да бъде ограничено страданието предизвикано от
повдигнатото срещу него обвинение от другите негативни за него и
настъпили в живота му обстоятелства. Съдът обсъждайки експертизата в
унисон с останалите събрани по делото доказателства и в частност
показанията на свидетеля К. Х., който в разпитът си заяви, че емоционалното
поведение на ищеца се е променило вследствие образуваното наказателното
производство, приема че последното определено е допринесло до негативни
емоционални изживявания за последния водещи до причинени му болки и
страдания. Установи се, че явяването на ищеца в съдебни заседания е
причинявало стрес за последния, а за период от 5 години и 8 месеца
последния се е явявал общо осемнадесет пъти в открити съдени заседания във
връзка с образуваното наказателно производство.
Следва да бъде отчетено, че ищецът е от малък град – Долни чифлик,
обществеността в който е била силно повлияна от медийното отразяване на
образуваното наказателно производство. Събраха се по делото данни, че в
регионалните електрони медии обстоятелствата досежно образуваното
наказателно производство и развитието по него са подробно отразявани и по
този начин привеждани в достояние на обществеността. В тази насока следва
да бъдат изложени множеството публикации „Дарик нюз /Региони/ Варна“
със заглавие „Варненски полицаи осъдени за лъжесвидетелстване“; „Морето
нет“ със заглавие „Общински управник защити полицай от Варна, арестувал
бизнесмен в парка“; „Труд нюз“ със заглавие „Дископатия на обвиняем
полицай отложи дело срещу него“; „Труд нюз“ със заглавие "Условни
присъди за полицаи, лъгали в съда“; „Спутник бг“ със заглавие „Тръгна
наказателния процес за лъжесвидетелстване срещу М. и Т.“; „Спутник бг“ със
заглавие „Уволниха дисциплинарно полицай И. Т., Й.М. – недосегаема“;
„Варна 24“ със заглавие „Вълна от жалби за полицейски произвол срещу
ченге във Варна“. Изрично свидетелят Х. посочи, че в гр. Долни чифлик
обстоятелствата досежно привдигнатото обвинение спрямо Т. са придобили
широк обществен отзвук. Този факт свързан с начина, по който е отразено
15
наказателното производство в медиите и възприемането му от обществото
също следва да бъде отчетен при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Фактор, който е допринесъл за причиняване на неимуществени вреди
на ищеца, и който следва да бъде приет от съда за обстоятелство, което да
обоснове извод за допълнително причинени на ищеца вреди са свързани с
неговата професия. Към професията на ищеца /полицай/ обществеността е със
завишени очаквания за морал, справедливост и почтеност, при което следва
да бъде прието, че поради тази причина повдигане на обвинение за деяние, за
което впоследствие ищецът е оправдан се е отразило допълнително негативно
на неговата емоционалност, което обосновава и настъпване на
неимуществени вреди с повишен интензитет, в който смисъл и решение
/постановено по идентичен казус/ № 84/03.05.2023г., постановено по в.гр.
дело № 125/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна, което не е допуснато
до касационно обжалване с определение № 1064/08.03.2024г., постановено по
гр. дело № 3007/2023г. по описа на ВКС, 4-то ГО. Доказа се по делото, че Т.
се е ползвал с добро име сред колегите и приятелите си, този му
професионален и личен авторитет е бил компрометиран от повдигнатото му
обвинение за противоправно деяние, за което е бил окончателно оправдан с
влязла в сила присъда, поради което така причинените вреди със специфичен
произтичащи от професията на ищеца вреди също следва да бъдат взети в
предвид при определяне на окончателния размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
При така изложеното и като взе в предвид причинените на ищеца
неимуществени вреди съдът намира, че следва да определи обезщетение по
справедливост в размер на 30000 лева. За разликата над уважената сума от 30
000 лева до пълно предявеният размер от 100 000 лева предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. При така изложеното
16
съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 30000 лева
– обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на присъдата .Съобразно приетото в ТР №5/21.05.2018г., постановено по
т.дело № 5/2017г. на ОСНК на ВКС, присъдата влиза в сила с постановяване
на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а когато
подлежи на обжалване – с постановяване на решението на касационната
инстанция. В случая е постановена оправдателна присъда на 22.07.2021г. по
ВНОХД № 1445/2019г., която не е обжалвана или протестирана, при което
същата я влязла в законна сила на 09.08.2021г., поради което считано от
09.08.2021г. върху присъдената главница от 30000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди се дължи и законна лихва за забава до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на исковете за присъждане на имуществени вреди:
Съобразно приетото в мотивите на ТР № 1/11.12.2018г., постановено по
т.дело №1/2017г. на ОСГК на ВКС, изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на
това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва
дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица
от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй
като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
Предмет на този иск за причинени имуществени вреди по повод
17
повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда
са сторените разноски за процесуална защита и съдействие в наказателното
производство. В тежест на ищеца е да докаже така предявените си иск, както
по основание, че е заплатил съответната сума на посоченото в исковата молба
основание, така и по неговия размер.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищецът в
наказателното производство не е бил защитаван от процесуален
представител, доколкото видно от присъединените към настоящото дело,
материали по досъдебно производство №98/2015 по описа на ОСлО при ВОП,
Т. се е представлявал от адвокат Б. Б. по силата на пълномощно /л.15 от ДП
№98/2015г./ за учредена представителна власт от 30.11.2015г.
Както вече съдът посочи, освен основанието на своя иск, ищецът следва
да докаже същия и по размер, а в тази връзка следва да бъдат ангажирани
доказателства, от които да бъде направен извод, че претендираните разноски
реално са заплатени на посоченото в исковата молба основание. От наличните
по делото доказателства, включително и от тези по приобщеното за
послужване НОХД № 315/2016г. на ВРС и досъдебно производство №
98/2015 по описа на ОСлО при ВОП, не може да бъде направен извод, че
ищецът е сторил разноски под формата на заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в наказателното производство. При тези
съображения доколкото искът липсват доказателства за сторени разноски, то
съдът намира, че предявеният иск на ищеца за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8000 лева
следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно уважената част на предявените искове. По делото
ищецът претендира заплащане на разноски под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 9000 лева, като
същевременно представя и договор за процесуална защита и съдействие от
11.10.2022г., видно от който уговореното възнаграждение за процесуално
представителство е заплатено в брой. В тази част договора за правна помощ
има характер на разписка, при което следва да бъде прието от съда, че
уговореното възнаграждение е и заплатено от ищеца в полза на процесуалния
18
му представител.
При произнасяне по въпроса за дължимостта на разноските следва да
бъде взето в предвид и направеното своевременно от ответника възражение за
прекомерност, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК постановяваща задължителен
характер за всички съдилища на решение на СЕС по дело C-438/22, както е
прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о.,
размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09-07-2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на размер на
възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Производството в настоящия случай е образувано по предявени
обективно и кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 100000 лева и имуществени
вреди в размер на 8000 лева. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие не е диференцирано, по кой иск в какъв размер е
уговорено и заплатено съответното възнаграждение за процесуално
представителство, при което съдът приема, че то е определено и заплатено
поравно за двата иска – от по 4500 лева за всеки предявен осъдителен иск.
Производството по делото е образувано на 18.09.2023г., съответно
приключило на 09.05.2024г., в рамките на което са проведени общо четири
открити съдебни заседания, като следва да бъде отчетено, че причина
обосноваваща отлагане на производството по делото е била и невъзможността
да бъде предоставено своевременно НОХД № 315/2016г. на ВРС, поради
приложението му към друго дело към момента на неговото изискване за
послужване по настоящото дело. Отделно от това в производството по делото
са събрани гласни доказателства и събрани съответните писмени такива по
искане на страните. В заключение следва да бъде посочено, че делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност на спора.
19
Към момента на сключване на договора за правна помощ от
11.10.2022г. в сила е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й съобразно ДВ бр.
68/21.07.2020г., а т.е. преди редакция с ДВ бр. 88/04.11.2022г. Посочените в
приложимата Наредба №1/09.07.2004г. /чл.7, ал.2, т.5/ размери на
възнагражденията за процесуално представителство, които съдът приема
единствено с препоръчителен характер, съобразно цената на иска от 100000
лева възлиза на 3530 лева. Уговореното съобразно приетото по-горе в
мотивите и заплатено възнаграждение за процесуална защита по този иск
възлиза на 4500 лева, което съдът предвид направеното възнаграждение от
ответника намира за прекомерно. Този извод се обосновава и на
осъществените процесуални действия в настоящото производство, както и
ниската правна и фактическа сложност на спора. Уговореното и заплатено
възнаграждение следва да бъде редуцирано до 3530 лева, от която база и
съразмерно уважената част на иска за присъждане на неимуществени вреди да
бъдат присъдени разноски. По изложените съображения в полза на ищеца се
дължат разноски за заплатено процесуално представителство в настоящото
производство в размер на 1059 лева /3530х30000/100000 лева/, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК. Не се дължат на ищеца разноски по иска за имуществени вреди,
доколкото последният е изцяло отхвърлен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Х.
Т., ЕГН ********** от гр. ********* сумата от 30000 (тридесет хиляди)
лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №260006/22.07.2021г.,
постановена по въззивно наказателно общ характер дело №1445/2019г. на
Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата от
09.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълно
предявения размер от 100 000 лева, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
20
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на И. Х. Т., ЕГН ********** от гр.
********* срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8000 лева представляващи имуществени
вреди под формата на сторени съдебни разноски в наказателното
производство, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда
№260006/22.07.2021г., постановена по въззивно наказателно общ характер
дело №1445/2019г. на Варненски окръжен съд, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Х.
Т., ЕГН ********** от гр. ********* сумата от 1059 / хиляда петдесет и
девет/ лева съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21