Р Е Ш Е
Н И Е № 1079
гр.Пловдив,
27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1191/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Д.Т. ***, чрез
пълномощника адв.Е.М. от ПАК, срещу решение от 18.04.2019г. по гр.д. №
5458/2018г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по
отношение на на Т.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че В.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, е единствен собственик на следния имот: Апартамент № 15
(идентичен с апартамент № 7), на етаж 4, в жилищна сграда-
блок № 2/70, вх.*, в гр. С**, община Стамболийски, ул. ****, със застроена площ
от 57.75 кв.м., ведно с избено помещение № 7, с площ от 7.14 кв.м., ведно с
2.352% ид.ч. от общите части, при съседи на апартамента: апартамент № 14,
апартамент № 16 и апартамент № 23. Отменен е на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот от 22.06.2017г. с №
176, том I, рег. № 2043, дело № 168 от 2017г. на нотариус Р. Т. с рег. № 341 от
регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 18490 от
22.06.2017г., акт № 175, том 49, дело 9814/2017г, с който Т.Д.Т., ЕГН **********, адрес: *** е признат за
собственик на 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.
Твърди се в жалбата, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че така постановените правни и
фактически изводи не съответстват на закона и на фактите по делото, като
неправилно е тълкуван брачния договор между страните, а също така и правните
норми на Семейния кодекс относно брачните договори и режима на съпружеска
имуществена общност и на придобитата собственост по време на брака. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, както и присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
Подаден е в срок отговор
на въззивната жалба от В.Т., с
който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Пловдив приема от фактическа
страна и правна страна, че с нотариален акт от
26.08.1996г. страните по време на брака си са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент. Въпреки записването, че прехвърлянето се извършва
на двамата съпрузи при равни права, собствеността е възникнала в режим на СИО,
съгласно чл. 22, ал. 1 СК, приложим в настоящия случай, съгласно параграф 4 от
ПЗР на СК. По време на брака си на 21.08.2012г., страните са
сключили брачен договор, с който уговарят, че придобитият по време на брака
имот ще премине в режим на разделна собственост като ищцата получава правото на
собственост върху целия обект, а правото на ползване остава за ответника. С
договора страните са уговорили и режима на придобиване на бъдещо движимо и
недвижимо имущество. Бракът между страните е прекратен с решение от
25.06.2014г. по бр.д. № 395/2014г. като дълбоко и непоправимо разстроен, като
ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата. С подписването на брачния договор се е
прекратила СИО, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 СК.
РС Пловдив приема, че по нормата
на чл.42 ал.1 т.
3 СК,
няма действие в настоящия казус, защото брачният договор е правоотношение с продължително
изпълнение. Съгласно чл. 40, ал. 1 СК той поражда действие от сключването му (в
настоящия случай) до момента на прекратяването му- чл. 42 СК. Поради това
прекратяването на брачния договор няма обратно действие. Брачният договор
урежда имуществените отношение между съпрузите по време на брака и придобитите
съобразно неговите клаузи права не отпадат, когато настъпи прекратяването.
Прекратява се действието на договора занапред, но той продължава да е относим към
имуществените отношения до прекратяването, защото до тогава е съществувало
брачното правоотношение, което също не се заличава. Формален аргумент в
подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 изр. последно СК,
която предвижда, че дори развалянето на брачния договор има действие за в
бъдеще. Ето защо
процесния имот си е останал индивидуална собственост на бившата съпруга, а с
развода не се е възстановила съпружеската имуществена общност върху имота,
която веднага се е трансформирала в обикновена съсобственост.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателят Т.Т., че неправилно е тълкуван брачния договор
и нормата на чл.42
ал.1 т.3 от СК, защото по силата на горната норма брачния договор се прекратява
при развод, ето защо всички негови клаузи прекратяват действието си освен тези,
които уреждат последиците от прекратяването на брака и са предназначени да
действат след него. Този довод е неоснователен по следните причини.
Прекратяването на договора или прекратяването на действието на договора, без да
е уредено изрично и общо в нашето законодателство има предвид преустановяване
на действието на договора занапред и няма обратно действие. Това е видно от
казустичното уреждане на този институт в нашето право – чл.41 ал.1, чл.269
ал.1, чл.287 ал.1, чл.363 ал.1 от ЗЗД, чл.25, чл.28, чл.307, чл.419 и др. от ТЗ. Придаването на обратно действие на прекратяването следва да е изрично
предвидено в закона, като например това на прекратителното условие в чл.25 ал.2
от ЗЗД. В казуса обаче в брачния договор няма предвидено прекратително условие,
за да има обратно действие.
Аргумент в полза на това е и
факта, че законодателят придава само действие занапред в областта на брачния
договор дори на правни институти, които принципно имат обратно действие, като например
– развалянето на договора и унищожаването на договора /чл.88 ал.1 от ЗЗД -чл.42
ал.2 от СК и чл.34 от ЗЗД - чл.43 ал.2 от СК/.
С аргумент на по-голямото
основание следва да се приеме, че прекратяването, което принципно няма обратно
действие, продължава да си действа занапред и при този казус, при условие че
законодателят не му придава изрично обратно действие в този случай.
Смисълът на чл.42 ал.1 т.3 от СК,
не е да заличава правните последици на вече престираното или договореното по
силата брачния договор в хода на брака и да го обявява за недължимо платено и
подлежащо на връщане, а да постанови, че за в бъдеще тези клаузи на договора
нямат правно действие, освен ако изрично не е предвидено това в брачния
договор. Ето защо обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемата
В.Т. следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Доказани са такива
направени в производството пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар от 620 лв. /л.24/.
Тези разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателят Т.Т..
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
18.04.2019г. по гр.д. № 5458/2018г. по описа на РС Пловдив, ХІV граждански
състав.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, да
заплати на В.М.Т., ЕГН ********** разноските по делото в размер на 620 лева за адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.