Протокол по дело №147/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 185
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20225000600147
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 185
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Х. Ив. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600147 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Жалбоподателят - частен обвинител З. М. ИЛ. – редовно призован не се
явява, за него се явява особеният представител адв. К.П..
Подсъдимият СВ. АН. АС. – лично и с адв. М.Т., служебен защитник по
делото.
Частните обвинители М. ИЛ. М. – лично с адв. М. от днес.
Ч. обв. М. ИЛ. М. - лично; А. АЛ. А. редовно призована не се явява и Х.
АЛ. А. редовно призован не се явява, не се явява повереникът им адв. К. А.
редовно призован.
Ч. обв. М.М. – Не държа на адв. А., да се гледа делото без нея.
Частните обвинители З. М. Р. р. пр. не се явява; П. М. Й. р. пр. не се
явява; И. М. Д. - лично; М. М. М. – р. пр. не се явява, призовката е върната
цяла с отметка, че лицето не е намерено на адреса; Р. М. И. редовно призована
не се явява.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
1
Адв. П. – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Адв. Т. – да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. П. – нямаме искания.
Адв. М. – нямаме искания.
Адв. Т. – нямаме искания.
Съдът, предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
присъда на ОС С. З., с която подсъдимият е признат за ВИНОВЕН и му е
наложено наказание лишаване от свобода. Делото няма някакви
обстоятелства, които да го правят такова със спорен предмет. Всички
фактически обстоятелства и доказателства са подробно обсъдени от съда и
той е направил правните ски изводи, като е наложил наказание на подсъдимия
по съответния текст от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частните
обвинители и въпреки, че няма протест, считам че тя е основателна и ще
взема отношение по наказанието, което в случая се атакува и се е говорило
основно и в първата инстанция. Аргументите са основателни в цялост и на
подсъдимия е следвало да се наложи наказание, както то е и наложено като
размер. Що се отнася за приложението на чл. 66 НК съдът е подходил
изключително снизходително и много удобно е заобиколил другото
извършено престъпление с едно изречение, има един коментар за другото
2
извършено по същото време, на същото място, в същите условия, но в съвсем
друг аспект, което сочи висока степен на обществена опасност независимо от
извършеното престъпление - той е участвал и в другото, а именно принуда
към друго лице и затова е повикан и е влязъл непоканен в чуждо жилище и е
осъществил принуда и затова му е наложено наказание лишаване от свобода.
В цялост поведението му сочи не така, както е приел съдът за лице с ниска
степен на обществена опасност, а напротив, едно лице с престъпна нагласа,
което е осъществило тези деяния, като съдът е посочил изрично, че са
нанесени силни, директни, с особена жестокост удари, а след това вади други
изводи за обществената опасност на дееца като казва, че обективно
погледнато същият не притежава необходимия физически капацитет, за да се
приеме, че целта е била да умъртви пострадалия с юмруци и ритници. Това не
е така, защото ако това е така обществената опасност и на деянието, и на
дееца, и целта му се предопределят от посоката на ударите - първо в главата,
после в тялото, т. е. в най-уязвимата част на човешкото тяло т. е., ако не е
имал такова намерение нямаше да нанася тези тежки удари в главата. От
друга страна в мотивите съдът е взел много сериозно отношение, както и
прокурорът е отделил много сериозно внимание на този факт, а именно
заключението на експертизата, че подсъдимият е транссексуален и с липса на
място за лишаване от свобода пригодено за тези хора, но това не е попречило
на прокурора да изчака много месеци преди да измени мярката за
неотклонение изтърпявана в ареста, който също не е пригоден за такива
условия и считам че такъв аргумент ще постави в неравностойно положение
всички подсъдими в Б., на които трябва да се наложи присъда.
Предлагам, с оглед на изложеното, да измените присъдата като
отмените приложението на чл. 66 НК и той да извърти наказанието лишаване
от свобода при първоначален ОБЩ режим.
Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, моля да измените
първоинстанционната присъда, като постановите решение, с което да
увеличите размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години на малко над средния размер – 5 години и 6
месеца, което след редукцията по чл. 58а НК се равнява на 3 години и 8
месеца и отмените приложението на чл. 66 ал. 1 НК. Както и моля да
присъдите в полза на доверителя направените от него разноски пред
3
въззивната инстанция.
Присъдата е неправилна в наказателната част, тъй като е несправедлива.
Наложеното наказание на подсъдимия е силно занижено, а приложението на
чл. 66 НК е направено само при формално наличие на две, по точно трите
предпоставки за приложението му. Аргументите ми са – присъдата е
неправилна в наказателната й част, тъй като е несправедлива, наложеното на
подсъдимия наказание е занижено. Първият аргумент е, че сред
смекчаващите обстоятелствата не откриваме възможност в настоящия случай,
а такива са оказване помощ на пострадалия, на второ място трайна или
въобще някаква трудова ангажираност на подсъдимия. Възражението на
защитата не следва да се взема предвид, тъй като и преди, и по време, и след
пандемията той не е полагал труд. Характеристиката му не е позитивна,
липсва критично отношение към виновното му поведение. В мотивите на стр.
9 посочено от съда не следва да се взема предвид, тъй като такова не е
изразено от подсъдимия. Отегчаващото отговорността обстоятелство е
агресивното му, отмъстително, обидчиво поведение, което е довело до смърт
на близък родственик, резултатът от това е, че доверителят ми след като в
ранна възраст е останал без майка е останал и без дядо.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия следва да се
вземе предвид следното: първо, конкретното деяние разкрива по спецификата
си изключително висока степен на опасност. Тя се отчита от
първоинстанционния съд, но не се взема предвид в нейната пълнота и тежест
предвид следните 5 законови аргумента: първо, поводът и причините за
настоящото убийство. Това е категоричното желание на майката на
подсъдимия възможно най-бързо да изведе детето от страната и
преодоляването на това нежелание от бащата с принуда, за което сме осъдени
вече. Т. е. и убийството, и принудата нямаше да се извърши, ако тя се беше
отказала от намерението си и беше напуснала квартирата.
Вторият аргумент е времето, мястото и способа на извършване – побой
с юмруци и ритници. Трето, налице са множество силни, директни,
смъртоносни удари, нанесени от здрав 28-годишен млад мъж. Не споделям
изразено в мотивите на стр. 7 - субективно погледано той не притежавал
необходимия физическия капацитет. Концентрацията на ударите е в главата,
но и в тялото на пострадалия, който е старец в напреднала възраст, без
4
съпротива от негова страна и продължаването на побоя, макар че той вече е
паднал на земята. Петият аргумент, причинените наранявания – тежка
черепно - мозъчна травма, кръвонасядания и кръвоизливи и краткото време за
настъпването на смърт, по-малко от 4 денонощия въпреки болничното
лечение. Вторият аргумент за подбудите и причините за престъплението са
общо 4. 1. Ниската обща и правна култура на подсъдимия. 2. Слабите морално
- волеви задръжки. 3. Незачитане от негова страна на личната
неприкосновеност и правото на живот. 4. агресивността и относителността
му. 5. Коментирайки самопризнанията, които е направил подсъдимият, те не
следва да се оценят като смекчаващо обстоятелство, тъй като са били вече
съобразени при прилагане на особените правила за съкратено съдебно
следствие, повторното им отчитане е недопустимо, защото противоречи на
принципите за справедливостта между наказание и престъпление.
На четвърто място относно критичното отношение и съжалението те не
следва да се преценят като смекчаващи обстоятелства, тъй като са за
прилагането на съкратеното съдебно следствие, това ги прави формални, а от
този чисто формален акт той не може да черпи права, с оглед смекчаване на
отговорността си, в този смисъл е Р 118/2012 г. на ПАС. На следващо място
относно отлагане изпълнението на наложено наказание по чл. 66 НК.
Формално са налице само две от трите предпоставки за приложението му,
аргументите ми са следните: 1. С оглед ударите като брой, сила и насоченост
в най-уязвимото място на човешкото тяло, както и тяхната жестокост,
агресивност. От тези удари може да се направи извода, че обществената
опасност на деянието е висока. Вторият аргумент е, че правото на чл. 66 НК е
диспозитивно, което означава че не е задължение за съда. Трето, при
определяне на наказанието налице формално са само две от условията на чл.
66, а именно то да е до 3 години и той да не е осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода. Считам, че не е налице третото
условие на разпоредбата. Това е необходимо, ефективно да се изтърпява
наказанието, с оглед поправянето на осъдения. Така може да се постигнат
целите на чл. 36 НК успешно, само с ефективно изтърпяване. Четири
аргумента са в тази насока – особената укоримост на деянието предвид
спецификата му. Второ, невъздържаността, агресивността, отмъстителността
на подсъдимия. Трето, ще се предотврати оформянето на тенденция към
неправомерно поведение у подсъдимия и ще се прекъсне обществената
5
активност към непредпазливите престъпления и нагласата, че извършителите
на тези престъпления ще бъдат с по-леки наказания вкл. да очакват условно
осъждане. Четвърто, ще се въздейства възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Следващият аргумент за това е транссексуалността на подсъдимия. Тя
не е обстоятелство, което да го освобождава от наказателна отговорност и
изтърпяване на наложеното наказание. Той е наказателно отговорно лице и
следва да понесе отговорност за извършеното от него тежко престъпление. Не
споделям категорично становището на съда за приложението на чл. 66,
изразено на стр. 9 абз. 1 от мотивите, както и на стр. 10 абз. 1, че местата за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Б. не са пригодни за
транссексуални. Тази ориентация на подсъдимия не е била и никога не може
да бъде аргумент. Три са аргументите в тази насока – първо, Конституционен
съд на РБ постанови решение, че има само вид пол. На второ място,
преценката на пригодност на мястото за лишаване от свобода за тези
подсъдими, не е доказана преценката, тя е извън компетенцията на този съд,
той трябва да наложи справедливо наказание според извършеното и закона.
Последният аргумент е, че сексуалността на подсъдимия се основава
само на интервюто, искам да подчертая, че в този смисъл има Р на ВКС от
2017 г., поради това и този аргумент е преждевременен.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам обвинението така,
както е представено, дори и да нямаме нарочва въззивна жалба се
присъединявам към становището на представителя на Апелативна
прокуратура Пловдив за изменение на присъдата, която трябва да се изтърпи
ефективно без налагане на чл. 66 НК, споделяйки изключително и
преповтаряйки казаното от представителя на АП, тъй като в нея се изложиха
достатъчно надеждни мотиви за законосъобразно прилагане на нормите. В
тази връзка моля да се произнесете.
Ч. обв. М.М. – искам от съда доживотна присъда. Поддържам жалбата
на особения представител.
Ч. обв. М.М. – поддържам казаното от моя адвокат.
Ч. обв. И.Д. – присъдата му е много малка, искаме това, което каза
адвокатката.
6
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, уважаеми г-н апелативен
прокурор, колеги, аз считам, че постановената от ОС присъда е на първо
място законосъобразна, изключително справедлива и съобразена с всички
доказателства по делото, като възразявам на определението от колежката,
повереник на частния обвинител, на няколко пъти каза убийство, а то е
причиняване на смърт по непредпазливост. Вие сте се запознали в детайли с
делото и затова ще бъда кратък. В следствие на един битов скандал между
близки хора се е случила тази нелепа трагедия и то не по вина на моя
подзащитен, а именно всичко е било провокирано от пострадалия с неговото
меко казано брутално поведение и държането спрямо майката на
подзащитния ми, него самия вкл. и неговия внук. Детето е разпитано по
делото и аз считам, че то действително достоверно е пресъздало всички факти
и обстоятелства, които е възприело на мястото на самия инцидент. Нямало е
никакво желание от страна на моя подзащитен да се случат всички тези тежки
последици, които са настъпили, но той е бил провокиран от пострадалия, бил
е удрян от него и никъде по делото няма данни, че подзащитният ми е
агресивен, отмъстителен, зъл човек, както го описа частното обвинение, даже
напротив.
Считам, че присъдата както е наложено следва да бъде оставена същата,
т. е. наказанието да не бъде превеждано в изпълнение, а да бъде на основание
чл. 66, потвърдена присъдата, защото подзащитният ми не е осъждан. От
повдигане на обвинението и до сега, и никога не е имал противообществени
прояви, в неговото домакинство живее детето З. и той, и неговата майка А. се
грижат всъщност като родители за това дете, защото никой друг не се грижи
за него. З. живее със С. и неговата майка, единствено те се грижат за това
дете, детето посещава училище редовно и аз считам, че целите на наказанието
ще бъдат изпълнени и без то да бъде ефективно изтърпявано. Поради това Ви
моля да се произнесете в този смисъл, като потвърдите първоинстанционната
присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – Съгласен с това, което каза адвокатът
ми. Каквото решите вие, аз вярвам във вашето мнение, аз нищо не мога да
решавам.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
СВ. АН. АС. – Вярвам във вашето мнение, аз нищо не мога да решавам.
7
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.

Заседанието се закри в 11:51 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8