Определение по адм. дело №1077/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9445
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Здравка Диева
Дело: 20257180701077
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9445

Пловдив, 30.10.2025 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева административно дело1077/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 157 ДОПК.

Р. Т. С., [населено място], [улица], ет.4, ап.11, е заявил искане за спиране изпълнението на АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. на Директор дирекция МДТ при община Пловдив, относно установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 752,72лв. главница и 178,25лв. лихви към 14.01.2025г. /общо 930,97лв./ относно период 2021г. – 2024г., в качеството му на собственик на лек автомобил [Марка], модел Омега, с рег.№ [рег. номер].

1. Искането е заявено в жалбата и за обосноваване предпоставките за основателността му е посочено като обезпечение да се приеме вече наложения запор върху МПС рег. № [рег. номер] от МДТ и вече наложен запор върху приходите на лицето от МДТ, за което е заявено, че ще бъдат представени допълнително доказателства или да са изиска служебна справка.

При насрочване на делото /27.06.2025г, л.39/, на жалбоподателя е указана в 7 дн.срок от получаване на съобщението възможност да представи доказателствата, посочени във вр. със заявеното искане за спиране изпълнението на оспорения АУЗД /акт за наложен запор върху МПС с рег. № [рег. номер] и за наложен запор върху приходи на оспорващото лице. /чл.157 ал.3 ДОПК : Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5./. Ответникът е задължен да представи 7 дн.срок от получаване на съобщението : акт за наложен запор върху МПС с рег. № [рег. номер] и за наложен запор върху приходи на оспорващото лице – във вр. с искането за спиране изпълнението на АУЗД.

В изпълнение на разпореждане от 27.06.2025г., на 10.07.2025г. ответникът чрез упълномощен процесуален представител е изразил становище по отношение изисканите данни във вр. с искането за спиране изпълнението на АУЗД – счита, че до решаване на спора по настоящото дело, АУЗД № 156-1/14.01.2025г. не е влязъл в сила и не представлява валидно изпълнително основание. Ведно с това е посочено, че АУЗД № 156-1/14.01.2025г. не е „породил налагането на обезпечителни мерки“, включително запор на МПС с рег. № [рег. номер], запори върху приходи на жалбоподателя и др. Заявено е, че не са налагани и предварителни обезпечителни мерки за гарантиране вземанията по АУЗД № 156-1/14.01.2025г.

На жалбоподателя е указано, че във вр. с оспорения АУЗД № 156-1/14.01.2025г. – не е наложен запор върху МПС с рег. № [рег. номер] /налице е образувано изпълнително дело по друг АУЗД - № 809-1/07.07.2021г., по което са извършени процесуални действия, за които информация при ответника няма/.

Служебно е задължен ЧСИ Ст. Г. в 7 – дневен срок от получаване на съобщението да представи информация за наложен запор на МПС с рег. № [рег. номер] и запор върху приходи на жалбоподателя Р. Т. С. /[ЕГН]/, [населено място] по изпълнително дело № 20218250400722 по описа на ЧСИ Ст. Г., рег. № 825, с данни за конкретни стойности – във вр. с искане за спиране на обжалван АУЗД № 156-1/14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г., с който са установени задължения за данък върху ПС в общ размер на 930,97лв. за периода 2021г.-2024г. /л.44 гръб/.

В разпореждане от 29. 07. 2025г. /л.51/ са констатирани следните данни във вр. със заявеното в жалбата искане за спиране на оспорения АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. на Директор дирекция МДТ при община Пловдив : В изпълнение на разпореждане от 16.07.2025г., на 28.07.2025г. постъпи информация от ЧСИ № 825 Ст. Г. – посочено е, че изпълнително дело /ИД/ № 20218250400722 е със страни : взискател Община Пловдив и длъжник - Р. Т. С. /жалбоподателя/ и са предприети следните изпълнителни способи – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ОП Общинска охрана – [населено място] и Община Пловдив и наложен запор на МПС – лек автомобил [Марка], модел Омега, рег. № [рег. номер] – посоченото МПС не е описано и не е оценено по см. на чл.468 ГПК.

По данни на ответника от 10.07.2025г. – ИД № 20218250400722 е образувано за събиране на установени с влязъл АУЗД № 809-1/07.07.2021г. публични общински задължения за данък върху МПС за лек автомобил [Марка], модел Омега, рег. № [рег. номер], относно период 2014г. – 2020г., собственост на жалбоподателя.

Задълженията по АУЗД № 809-1/07.07.2021г. са в размер на общо 1660,83лв. /1 198,12лв. главница и 462,71лв. лихви/. Според таблично представени постъпили суми по ИД № 20218250400722 – същите са на стойност 1 553,69лв., като последна в хронологията от 08.06.2022г. е платена сума на 05.06.2025г. в размер на 32,47лв. Остатъкът до пълния размер на задълженията по АУЗД № 809-1/07.07.2021г. към момента е 107.14лв. Задълженията по оспорения АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. са в размер на общо 930,97лв. /752,72лв. главница и 178,25лв. лихви/. Макар да е наложен запор върху конкретното МПС /с разпореждане на ЧСИ от 21.02.2022г./, отсъства информация за оценка на движимата вещ /МПС/ по см. на чл.468 ГПК.

При съобразяване с нормата чл. 157 ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 153 ДОПК относно условията за спиране изпълнението на АУЗД, предвид изложените факти и обстоятелства по отношение служебно събраните доказателства във вр. с искането за спиране на АУЗД № 156-1/14.01.2025г., съдът е указал повторно на жалбоподателя в 7 дн. срок от получаване на съобщението да представи доказателства във вр. с искането за спиране на АУЗД № 156-1/14.01.2025г. - към искането следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Посочено е, че при неизпълнение на посоченото задължение, съдът се произнася въз основа на наличните доказателства към момента.

Допълнителни доказателства не са представени, а с молба от 09.09.2025г. оспорващото лице е поискало предоставяне на правна помощ по см. на чл.25 ал.1 вр. с чл.21 т.2 ЗПП. Молбата е уважена /л.76 гръб/. Съдебният акт за предоставяне на правна помощ е изпратен на Адвокатски съвет - Пловдив за определяне в 3-дневен срок на адвокат от Националния регистър за правна помощ. С определение от 02.10.2025г. /л.86/ е назначена адвокат Р. Н. от АК – [населено място] за осъществяване на правна помощ - процесуално представителство /служебен защитник/ по административно дело № 1077/2025г. на Административен съд гр.Пловдив, на жалбоподателя - за всички фази и съдебни инстанции до окончателното приключване на производството по делото с влязъл в сила акт. Изрично е указано на адв. Р. Н. представяне на доказателства във вр. с искането за спиране на предварителното изпълнение на АУЗД, в 7 дн. срок от получаване на съобщението.

В съдебно заседание, проведено на 15.10.2025г. е предоставена още една възможност за представяне на доказателства вр. с искането за спиране на обжалвания АУЗД.

На 21.10.2025г. адв. Н. представи молба, в която е заявено, че жалбоподателят предлага за обезпечение „процесният автомобил [Марка], с рег. номер [рег. номер]“, тъй като е безработен към момента.

2. Искането за спиране на обжалвания АУЗД е допустимо.

По отношение първоначално заявеното искане, заявено в хода на съдебното производство и по-конкретно в жалбата, е посочено като обезпечение да се приеме вече наложения запор върху МПС рег. № [рег. номер] от МДТ и вече наложен запор върху приходите на лицето от МДТ, като е вписано, че ще бъдат представени допълнително доказателства или да са изиска служебна справка.

Допълнителни доказателства не са представени. Според изисканите служебно данни се установи, че изпълнително дело № 20218250400722 - ЧСИ № 825 Ст. Г., е със страни : взискател Община Пловдив и длъжник - Р. Т. С. /жалбоподателя/ и са предприети следните изпълнителни способи – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ОП Общинска охрана – [населено място] и Община Пловдив и наложен запор на МПС – лек автомобил [Марка], модел Омега, рег. № [рег. номер] – посоченото МПС не е описано и не е оценено по см. на чл.468 ГПК. Тоест предложеното в жалбата като обезпечение МПС рег. № [рег. номер] е процесното, по отношение задължението за данък върху което е издаден обжалвания АУЗД и по отношение на публичните задължения за което относно предходен период 2014г. – 2020г., е налице влязъл в сила АУЗД № 809-1/07.07.2021г.

Задълженията по АУЗД № 809-1/07.07.2021г. са в размер на общо 1660,83лв. /1 198,12лв. главница и 462,71лв. лихви/. Според данни от ЧСИ по изпълнителното дело - остатъкът до пълния размер на задълженията по АУЗД № 809-1/07.07.2021г. към 28.07.2025г. е 107.14лв. Задълженията по оспорения АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. са в размер на общо 930,97лв. /752,72лв. главница и 178,25лв. лихви/. Макар да е наложен запор върху конкретното МПС /с разпореждане на ЧСИ от 21.02.2022г./, няма данни за оценка на движимата вещ /МПС/ по см. на чл.468 ГПК.

По отношение молбата от 21.10.2025г. на адв. Н., съдържаща предложение за обезпечение „процесният автомобил [Марка], с рег. номер [рег. номер]“, тъй като жалбоподателят е безработен към момента, се съобрази, че отсъства информация за стойността на актива по см. на чл.195 ал.6 т.1 ДОПК : „Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта;“.

Съгласно чл. 157 ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 153 ДОПК условията за спиране АУЗД от съда са следните: да е налице висящо съдебно производство по оспорване на акта или тази част от акта, за която се иска спиране; към искането да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер /Определение № 6158 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2019 г., I о. – „По силата на чл. 144 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ условията и редът за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на съдебното му оспорване, уредени в чл. 157 от ДОПК са приложени и за спиране изпълнението на актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК за местни данъци и такси.“; Определение № 2550 от 10.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2023г. – като в случая жалбата е допустима; др./. В тази вр. следва да се има предвид, че по препратка от чл.157 ал.3 пр.2-ро ДОПК, е приложима нормата на чл.153 ал.4 ДОПК : „Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.“. Съдържанието на цитираните норми не регламентира служебно установяване от съда на застрахователната стойност или пазарната цена на предложеното за обезпечение МПС. При описаните данни в случая отсъства стойност на предложеното за обезпечение МПС, която да бъде съпоставена със стойността на установените с АУЗД публични задължения, увеличени с лихвите до дата на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнени, поради което не може да бъде прието, че предложеното обезпечение гарантира възможността на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с АУЗД.

По отношение редът за спиране на изпълнението на АУЗД в конкретния случай във вр. с чл.4 ал.2 пр.2-ро ЗМДТ : „Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ се отчита актуалната съдебна практика /Определение № 9098/29.09.2023г. по адм. дело № 8477/2023г. по описа на ВАС, Осмо отделение и Определение № 4156/05.04.2024 г. по адм. дело № 3076/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение/, възприела, че „Редът и начинът за обжалване на ревизионните актове по ДОПК е приложим и по отношение на процесния АУЗД, по силата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ.“; „По силата на чл. 144 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ условията и редът за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на производството по обжалване на акта, уредени в чл.153 и чл. 157 от ДОПК са приложими и за спиране изпълнението на актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК за местни данъци и такси. Нормите са специални и изключват приложението на чл. 166 АПК, която урежда спиране на предварителното изпълнение на административните актове.“.

Според общият принцип в производството по обжалване на данъчни актове, обжалването на ревизионен акт / АУЗД не спира неговото изпълнение /чл. 153 ал. 1 ДОПК/. В тази норма са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на ревизионния акт / АУЗД във фазата на обжалването му по административен ред. Разпоредбата на чл. 157 ал. 2 и ал.3 от ДОПК предвижда такава възможност и за административния съд в хода на обжалване на РА по съдебен ред : „Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.; Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5.”. Към искането следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153 ал. 3 - 5 ДОПК, съгласно които, жалбоподателят следва да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо от кой вид е, следва да е в размера по ал. 3, т. е. в размера на главницата и лихвата, определена с обжалвания РА / АУЗД, включително и лихвата до датата на подаване на искането. Доказателствената тежест за обосноваване на искането е за оспорващото лице, поискало спиране изпълнението на РА, независимо от моментът на поставяне на искането. При съпоставка между приложимите норми и събраните данни във вр. с искането за спиране, следва извод за недоказване обосноваността му от жалбоподателя.

ЗМДТ е специален по отношение на ДОПК, като в разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от него са предвидени две възможности за принудително събиране на вземания от данъци – от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В конкретния случай се установи, че по образувано изпълнително дело на частен съдебен изпълнител - събирането на публични задължения по влязъл в сила предходен АУЗД за данък върху превозните средства – спрямо процесното МПС с рег. № [рег. номер], се извършва по реда на ГПК и има непогасен остатък от задълженията. Предложението за обезпечение с МПС с рег. № [рег. номер] – собственост на жалбоподателя не съдържа данни за застрахователна стойност или пазарна оценка, представяне на които е в тежест на оспорващото искане в производството по искане за спиране изпълнението на обжалвания АУЗД.

В допълнение се отбелязва, че различната формулировка на двете алинеи на чл. 153 ДОПК – ал. 4 и ал. 5, е свързана с преценката относно това дали предложеното или вече направено обезпечение е годно да изпълни предназначението си съгласно чл. 195 ал. 2 ДОПК, като по отношение на паричните средства, ценните книжа и банковата гаранция, посочени в ал. 4, тази преценка е извършена е от законодателя и не следва да се прави от съда, за разлика от останалите обезпечения, за които съгласно ал. 5 тя задължително се прави от съда. Според ал. 5 на чл. 153 преценката се извършва съобразно представеното, съответно предложеното, обезпечение, т.е. дори и в случая, когато с постановление вече е наложена обезпечителна мярка /Определение № 10192/2016г, ВАС/.

Посочените по-горе данни обосновават извод за недоказаност на искането към момента на поставянето му в жалбата, както и към момента на подаване на молбата от 21.10.2025г. Искане за спиране изпълнението на АУЗД може да бъде отправено повторно с представяне на необходимите доказателства за обосноваването му по критериите на чл.157 вр.с чл.153 ДОПК.

Мотивиран така и на основание чл. 157 ал. 4 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искане за спиране изпълнението на АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. на Директор дирекция МДТ при община Пловдив, относно установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 752,72лв. главница и 178,25лв. лихви към 14.01.2025г. /общо 930,97лв./ относно период 2021г. – 2024г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

Съдия: