Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3369 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 286,46
лв. неплатени абонаментни такси и услуги
и чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 124,92 лв.
–неустойка.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сграда 6 против К.С.Г. с ЕГН **********,***, в която се твърди,
че по повод Договор за мобилни услуги от
дата 11.01.2018г., сключен за мобилен номер ***по програма Тотал 24.99лв., с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, ответникът К.С.Г. е абонат
на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с абонатен номер №***за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
11.01.2020г. Твърди, че при възползване на абоната да ползва повече от един
абонаментен план, е сключен договор за мобилни услуги от дата 09.12.2017г., с
предпочетен абонаментен план Тотал 24.99лв., с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, за мобилен номер ***, със срок на действие 24 месеца до
09.12.2019г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната №***. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Твърди, че за потребените от абоната-ответник
услуги за периода 05.03.2018г. до 04.07.2018г. Теленор е издал: -Фактура №***/05.04.2018г.
за отчетения период на потребление 05/03/2018¬04/04/2018г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 245.37лв./с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ***20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 24.99лв.;
Международни разговори 183.69лв. Дължимата сума е платима в срок 20.04.2018г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. по Фактура №***/05.05.2018г, за отчетения период на потребление 05/04/2018¬04/05/2018г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.98лв./с ДДС/, от които: -
За мобилен номер ***20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 24.99лв.
Дължимата сума е платима в срок 20.05.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Твърди, че абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 270.35лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 04/2018г. и за месец 05/2018г.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. - Кредитно известие №***/05.06.2018г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -8.87лв. и е
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 270.35лв.,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 261.48лв.,
платима в срок 20.06.2018г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка
от потреблението на ползвания номер. Твърди, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 261.48лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника К.С.Г. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №***крайна
фактура №***/05.07.2018г., с начислена обща сума за плащане в размер на
323.94лв. Твърди, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62.46лв. и
е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 261.48лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е
29.06.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че
така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. за мобилен номер ***до
11.01.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.01.2018г. Както и
са издадени фактури за мобилен номер ***: -фактура №***/25.05.2018г. за
отчетения период на потребление 25/04/2018¬24/05/2018г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.98лв./с ДДС/, от които: -За
мобилен номер *** 20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 24.99лв.
Дължимата сума е платима в срок 09.06.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Твръди, че
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 24.98лв., е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника К.С.Г. за ползваните абонаменти крайна
фактура №***/25.07.2018г., с начислена обща сума за плащане в размер на
87.44лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62.46лв. и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в
размер на 24.98лв. Датата на деактивация на процесния абонамент е 29.06.2018г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонамента Тотал 24.99лв. за мобилен номер *** до 09.12.2019г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 09.12.2017г. Твърди, че неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Твърди, че
изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Твърди, че са приложени
уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *** е начислена
неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси
(без ДДС) в размер на 62.46лв., както и за мобилен номер ***е начислена
неустойка в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на
62.46лв. Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД К.С.Г. се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на К.С.Г. „При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“. Твърди, че съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че
в чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди, че в конкретният случай ответникът К.С.Г.
е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер *** и
мобилен номер ***и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника К. С.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, че
дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сума в общ размер на 411.38(четиристотин и
единнадесет лв. и 38 ст.)лв., от които: 1.
286.46/двеста осемдесет и шест лева и 46ст./лв., незаплатени
далекосъобщителни услуги ползвани посредством мобилни номера *** по договор за
мобилни услуги от дата 09.12.2017г. и ***по договор за мобилни услуги от дата
11.01.2018г. 2. 124.92/сто двадесет и
четири лева и 92ст./лв., неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 09.12.2017г., за абонамент Тотал 24.99лв. за мобилен
номер *** до 09.12.2019г., предсрочно прекратен на дата 29.06.2018г. и
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
11.01.2018г., за абонамент Тотал 24.99лв., за мобилен номер ***до 11.01.2020г.,
предсрочно прекратен на 29.06.2018г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който счита, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва изцяло, както по основание,
така и по размер. Оспорва изцяло съдържанието на представените фактури,
кредитни известия и справки за общото потребление. Счита, че от приложените по
делото фактури, които оспорва не става ясно, какви услуги е използвал ответника
и какви са били предоставени от страна на ищеца, броя на използваните от
ответника услуги, времето, обема им, както и начина на определяне на тяхната
цена. От представените от ищеца дубликати на фактури, кредитни известия и
приложенията към тях - справки за общото потребление е видно, че същите не са
подписани, нито от ищеца, нито от ответника и не доказват по несъмнен начин, че
услугите са реално доставени и потребени, а извеждат изгодни за ищеца факти,
поради което оспорва предоставянето на каквито и да било услуги. От своя страна
фактурите не установяват факта, че са ползвани услугите на оператора и то на
посочените стойности, тъй като същите са едностранно съставени, без да са
подписани и приети, или задължението да е признато по друг начин от отвтеника.
Счита, че от същите не става ясно, какво точно е било начислявано, за какви
услуги, като не е ясно какво се дължи за незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойки, поради което ги оспорва. От своя страна фактурите представляват
частни свидетелстващи документи, съставени от ищцовото дружество и отразяващи
изгодни за него обстоятелства. По делото липсват други доказателства за
предоставянето на твърдените от ищеца услуги за процесиите периоди и съответно
за тяхната стойност. Счита, че издадените фактури представляват покана за
плащане, но сами по себе си не могат да доведат до извод, че посочените в тях
задължения действително са възникнали. Дори и процесиите фактури да са
осчетоводени по определен начин от страна на ищеца, сам по себе си този факт не
доказва, че обективираните в тях стопански операции са се осъществили в
обективната действителност така, както се твърди. Отделно от това, счита че
процесните фактури не отговарят на изискванията за съдържание на фактурата
съгласно чл.114 ал.1 ЗДДС и на първичен счетоводен документ по чл.7 ЗСч.
Оспорва и представените извлечения за общото потребление за мобилни и фиксирани
номера приложени към фактурите, като счита, че сумите, които са начислени по справки
за общото потребление на съответните мобилни номера през цитираните периоди са
начислени за неосъществени услуги, поради което са и недължими. Твърди, че с
разпоредбите на двата договора за мобилни услуги съответно от 09.12.2017 г. и
този от 11.01.2018 г. е предвидено, че в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента
на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг. В случая
ищецът претендира заплащане на сумата в общ размер на 124.92 лева договорна
неустойка по двата договора за мобилни услуги, начислена на основание б. “а“ от
договори за мобилни услуги от 09.12.2017 г. и този от 11.01.2018 г. и явяваща
се сума в размер на три месечни абонаментни такси по всеки един от договорите -
по 62.46 лева. Счита, че клаузите и в двата от договорите за мобилни услуги,
установяващи, че ответника дължи и неустойка в случай на прекратяване на
договорите е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Посочва, че
със задължителните разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предложение трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Твърди, че в случая предвидената в
договорите за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му
прекратяване. Следователно по този начин е потребителят следва да заплати
всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй
като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
на неустоечните клаузи. Счита, че вредата от неизпълнение на задължението на
ответника, като длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би
получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договорите,
доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на
насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни
такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така установени
клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите
нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016
г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по
т д № 1226/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС. Обстоятелството, че в случая кредиторът
претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три
месечни абонаментни такси, не санира недействителността на клаузата, която
представлява правопораждащият юридически факт — нормата, установяваща
неустоечното задължение. Счита, че последната е изцяло недействителна, и
съгласно същата не може да се претендира дори частично изпълнение. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за мобилни услуги от дата
11.01.2018г., сключен за мобилен номер ***по програма Тотал 24.99лв., с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, ответникът К.С.Г. е абонат
на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с абонатен номер №***за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
11.01.2020г. Съгласно т. 11 на Договор за мобилни услуги от 11.01.2018г., в
случай на прекратяване на настойщия договор през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или по инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи,
свързани с него и приложимите Общи условия, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношения на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора; и б/ в случаите, в които е
предоставено устройство – иразликата между цената на представеното устройство
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
Съгласно договор за мобилни услуги от дата
09.12.2017г., с предпочетен абонаментен план Тотал 24.99лв., с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, за мобилен номер ***, със срок на
действие 24 месеца до 09.12.2019г. ответникът К.С.Г. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с абонатен номер №***за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
11.01.2020г. Съгласно т. 11 на Договор за мобилни услуги от 11.01.2018г., в
случай на прекратяване на настойщия договор през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или по инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи,
свързани с него и приложимите Общи условия, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношения на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора; и б/ в случаите, в които е
предоставено устройство – иразликата между цената на представеното устройство
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
Съдът възприема заключението на приетата и
неоспорена комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза като
обективна, обоснована, компетентна и безпристрастна. От нея се установява, че мобилния
оператор е изпълнил договорните си задължения и е предоставил след подписването
на договорите с ответника всички договорени мобилни услуги. Абонатът е ползвал
тези услуги, като до момента на спиране на услугата от оператора поради
неплащане на задълженията на абоната. За абонатен номер ***задължението за
предоставени услуги е в размер на 24,98 лв., а за абонатен номер ***е 261,48
лв. И за двата абонатни номера са начислени неустойки в размер на по 62,46 лв./
за 3 месеца по 20,82 лв/. ДДС върху неустойката не се начислява. Описаните
задължения са осчетоводени в счетоводството на ищеца и отразени в посочените в
исковата молба фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 286,46
лева:
От събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните по делото по Договор за мобилни
услуги от дата 11.01.2018г., сключен за мобилен номер ***по програма Тотал
24.99лв. и Договор за мобилни услуги от дата 09.12.2017г., с предпочетен
абонаментен план Тотал 24.99лв., с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС, за мобилен номер ***, със срок на действие 24 месеца до 09.12.2019г.
От приетата по делото комплексна експертиза се установи изпълнението на
задължението на ищеца по процесните договори, както и стойността на
предоставените услуги. За абонатен номер ***задължението за предоставени услуги
е в размер на 24,98 лв., а за абонатен номер ***е 261,48 лв. Поради това съдът
намира за доказано възникването на задължението за предоставени услуги по двата
договора за претендирания общ размер от 286,46 лв.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че
ответника по делото не е изпълнил задължението за заплащане на сумата в
размер на 286.46 лева по описаните договори за ползваните от ответника и
предоставени от ищцовото дружество услуги. Липсват твърдения и ангажирани
доказателства от ответника по делото за заплащане на валидно възникналото
задължение по процесните договори за мобилни услуги.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в целия си предявен размер от 286,46 лв.
По искът с правно основание чл.415,
чл.92 ЗЗД с цена на иска 124,92 лв.:
Съдът
намира предявения иск за недопустим. С Разпореждане 2023/18.02.2020г. по
ч.гр.д.№ 900/2020г. на РС-Плевен е отказано, на основание чл.411, ал.3, т.3 ГПК
искането за издаване на заповед за изпълнение, подадено от ищеца срещу
ответника К.Г. за заплащане на сумата от 124,92 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и на основание чл.415, ал.1,
т.3 ГПК е указано на заявителя Т.Б. ЕАД, че може да предяви осъдителен иск
относно вземането по заявлението по ч.гр.д.№ 900/2020г. на РС-Плевен в
отказаната му част, в едномесечен срок от получаване препис от разпореждането.
Препис е връчен на заявителя на 26.02.2020г. видно от съобщение/л.42 по
ч.гр.д.№ 900/2020г./, поради което исковата молба, подадена на 22.07.2020г. се
явява подадена извън законовия срок и на това основание е недопустима по
отношение на вземането за неустойка в размер на 124,92 лв. Искът за неустойка
се явява недопустим и на още едно основание- същия е предявен като
установителен, а не като осъдителен, но липсва издадена заповед за изпълнение
за това вземане.
С
оглед изложеното следва производството по делото да бъде прекратено в частта за
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
цена на иска 124,92 лв. като недопустимо.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 142,75 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнагрждение в
заповедното производство е в размер на 180 лв. е по-малко от предвидения
съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 300 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за ВЛ и особен
представител /75+180+300+200/ в размер на 525,74 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като уговореното и
заплатено адвокатско възнагрждение в заповедното производство е в размер на 180
лв. е по-малко от предвидения съгласно чл.7, ал.2 от Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по гр.д.№ 3369/2020г. по описа на РС-Плевен В
ЧАСТТА за предявения от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сграда 6 против К.С.Г.
с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
124,92 лева, представляваща неустойка.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на К.С.Г. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, сграда 6 сумата 286,46 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги, ползвани посредством
мобилни номера *** по договор за мобилни услуги от дата 09.12.2017г. и ***по
договор за мобилни услуги от дата 11.01.2018г., в едно със законната лихва от 17.02.2020г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 524/18.02.2020г. по ч.гр.д.№900/2020
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.С.Г.
с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сграда 6, сумата от 142,75 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.900/2020г.
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.С.Г. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сграда 6, сумата от 525,74 лв. направени по
делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и особен
представител.
Решението, в частта, в която производството е
прекратено има характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред ОС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: