№ 8625
гр. С, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110100187 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, за признаване за установено по отношение
на ответницата М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., че дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 60492/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 113.18 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от 11.10.2024 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.11.2022 г. до
30.09.2024 г. в размер на 2.63 лв.
Претендират са направениете по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от страна на ответницата, която твърди, че е
заплатила процесните задължения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на
ответниците. Ответницата се явява лично и заявява, че е платила задължения по настоящето
дело на 25.02.2025 г.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№ 60492/2024 г. по описа на
СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства нотариален акт № ..,
том IV, рег.№ ..., нот.дело № .../2003 г., съставен от нотариус В Ч, рег.№ ... от РНК, и
удостоверение с изх.№ .../12.03.2021 г., издадено от ГИС-С, процесният имот е закупен от
ответницата М. Т. на 28.08.2003 г. На 29.10.2003 г. ответницата е подала до ищцовото
дружество и заявление-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия
в имота.
При тези данни следва да се приеме, че по отношение на ответницата Т. е налице
пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, а именно 30 дни след
публикуване на интернет страницата на продавача.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
При явяването си в о.с.з. ответницата прави възражения досежно коректното
отчитане и определяне на доставената в жилището й топлинна енергия. Тези възражения
обаче съдът намира от една страна за преклудирани, доколкото са заявени извън срока по
чл.131 от ГПК, а от друга страна за несъстоятелни, въведени единствено като защитна теза,
тъй като макар да се изтъкват пред съда, ответникът е извършил плащане на задълженията
си, което следва да се цени като извънсъдебно признание на иска при липсата на ангажирани
доказателства за предприети действия по оспорване на изготвените изравнителни сметки за
2
отоплителния сезон, включен в исковия период.
С оглед на това и на безспорния между страните факт, че на 25.02.2025 г. ответницата
е погасила чрез плащане процесните вземания на ищцовото дружество за доставена
топлинна енергия в процесния имот през исковия период, който следва да се зачете по реда
на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, съдът намира предявените искове за неоснователни и като тази
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания след образуване на заповедното и на настоящето исково
производство. От страна на пълномощника на ищеца се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер,
предвиден в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 50.00 лв. за
заповедното дело и 100.00 лв. за настоящето исково.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е поискало да се признае за
установено по отношение на ответницата М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл....,
че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 60492/2024 г. по описа на СРС, а именно:
сумата от 113.18 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно
със законна лихва от 11.10.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна
лихва за периода от 15.11.2022 г. до 30.09.2024 г. в размер на 2.63 лв., поради извършено в
хода на производството погасяване на задълженията чрез плащане.
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на ищеца “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от П
П и М Ц, сума в размер на 150.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 60492/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода
на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 60492/2024 г. по описа
на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3