РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. ХАСКОВО, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №555/30.IХ.2022 г. постановено по гражданско дело
№1556/2021 г. Районен съд-Хасково приема за установено, че С. С. Л., ЕГН
**********, от гр*** , дължи на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район
„Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37, следните суми: 5000 лева - главница; 2
808.94 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.03.2018г. до
10.03.2021 г. 16.67 лева - обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода
от 11.03.2021г. до 22.03.2021г, дължими по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № *** г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 260255/25.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК поЧ.гр.д. № 634/2021г. по описа на
Районен съд-Хасково.
1
С решението се осъжда С. С. Л., ЕГН **********, от гр.***, да
заплати на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, Район „Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37,
сумата от 1646.40 лева, от която 815.27 лева, представляваща направени
разноски по Ч.гр.д. № 634/2021 г. по описа на Районен съд-Хасково и 831.13
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело.
Обстоятелства по въззива
С. С. Л., ЕГН **********, от гр.*** е останал недоволен от
постановеното решение, поради което го обжалва като неправилно и
незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и предявените
претенции от страна на ищеца отхвърлени.
Въззивникът посочва,че неправилно съдът не възприел направения от
него възражение за настъпила погасителна давност. Процесния договор за
кредит бил сключен на 15.Х.2007 г. със срок 15.Х.2009 г. с въведена
неравноправна клауза относно автоматично удължаване на договора с една
година. Последното направено плащане било на 11.VI.2009 г. същото не било
сторено от Л.. Самата кредитна карта била изтекла през месец октомври 2009
г. когато бил и краят на договора.Тази карта не била преиздавана,като след
посочения период от време същата не е могла и да бъде ползвана.
От друга страна сочи Л. пълното усвояване на кредитния лимит било
осъшествено на 20.VI.2008 г.Според въззивникът договорните отношения
между страните били прекратени с изтичане действието на кредитната карта
на 15.Х.2009 г.Именно тази дата следвало да се приеме за настъпил падеж по
кредита и съответно начална дата на погасителната давност.
При постановяване на решението си първата инстанция,сочи
Л.,неправилно приложила т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI.2014 г. на
ВКС.Не било възможно банката да се ползва от собственото си
противоправно поведение,като повече от 10 години да не обявява кредита за
предсрочно изискуем.Не било възможно кредитът да се обяви за предсрочно
изискуем,след като вземането било погасено по давност.Въззивникът извежда
и че нямало правна възможност след като едно договорно задължение било
прекратено,да започне да тече нова давност по същото с обявяване на
предсрочна изискуемост,което поставяло и банките в привилегировано
положения спрямо клиентите си.
С. Л. излага доводи и че следвало правилата по ЗЗП и ЗПК да се прилагат
и по процесния договор,които макар и приети по-късно от възникването на
договорната връзка-15.Х.2007 г. а именно през 2015 г. били обвързващи.В
случая автоматичната подновяемост на процесния договор се обхващала от
тези нови законови норми след приемането им.Поради това след влизането в
сила на чл.143 т.8 А от ЗЗП се следвало ,че погасителната давност била
изтекла за вземането на 15.Х.2020 г. или към предоставянето съобщението за
предсрочна изискуемост на кредита на 21.Х.2020 г. е бил осъществена
хипотезата на погасителната давност.
„Първа инвестиционна банка" АД представя отговор на въззивната
жалба,с който намира същата неоснователна,а постановеното съдебно
решение правилно и законосъобразно.
2
Възражението на въззивникът относно изтеклата погасителна давност не
било състоятелно.Кредитът не бил станал изискуем към 19.IХ.2009 г.,тъй-като
към тази дата бил падежът на минимална погасителна вноска съобразно т.18
от Общите условия по договора,а не падежът за изплащане на цялата
главница.Същият би могъл да стане изискуем само при покана от страна на
кредитора,съобразно т.18 от ТР №4/18.VI.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС на РБ и при неплащане на определен брой вноски,като банката обяви
предсрочната му изискуемост.Според въззиваемата страна предсрочната
изискуемост не настъпвала без да има налице обявяване от банката на кредита
за предсробно изискуемо и известяване на длъжника за това.При договора за
кредитна карта нямало погасителен план,тъй-като кредитът се предоставял
като овърдрафт по картова разплащателна сметка до разрешения
лимит.Поради това сочи банката с плащането на минималната погасителна
вноска се осъществявало намаляване на дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка,без това да води до погасяване на главница или
лихва,както било при обикновения банков кредит.
Поради това и било неоснователно възражението на въззивникът ,че
вземането за главница било погасено по давност.
Банката сочи и че страните са били обвързани от процесния договор да
21.III.2021 г. когато същият е обявен за предсрочно изискуем,респективно
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било след тази дата-
23.III.2021 г.Поради това и не била изтекла погаситгелната давност.
Въззиваемата страна извежда и че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем било право на банката,а не задължение,поради това само от нейната
преценка зависело кога ще упражни същото.
Неоснователен бил и доводът във въззивнага жалба от страна на С. Л. по
наличието на неравноправна клауза относимо автоматичното подновяване
срока на използване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка
съобразно чл.143 т.8А от ЗЗП,което водело до нищожността й на основание
чл.146 ал.I от ЗЗП. Към датата на сключване на процесния договор-15.Х.2007
г. не съществували въпросните разпоредби,влезли в сила на 01.VIII.2015 г.
поради което не можели и да се прилагат към договорната връзка.
Според банката не било налице и твърдяното прекратяване на договора
от страна на въззиваемият.В случая следвало да се посочи,че имало ясно
разграничение между срок на ползване на овърдрафта-15.Х.2009 г. по т.3 от
договора и срока за прекратяването му.Съобразно чл.36.1 от раздел ХVII от
общите условия,изрично приети от въззивника чрез подписани от него
нарочни декларации в тази насока,срокът на овърдрафта се удължавал
автоматично всеки път за нов едногодишен срок,ако титулярят не уведоми
банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на
текущия срок или ако банката не е уведомила титуляря за прекратяване на
договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.Въззиваемата
страна посочва и че извън тези случаи договорът между страните се
прекратявал по всяко време от срока на действието му – едностранно от
титуляря с 60 дневно писмено предизвестие до банката или едностранно от
банката с 30 дневно предизвестие до титуляра,по аргумент от чл.36.2.
Банката извежда и че след като кредитополучателят е спрял да
възстановява ползвание кредитен лимит,временно било спряно ползването на
овърдрафта поради обстоятелството,че по сметката е нямало налрични
средства.Това състояние обусловило и отказа на банката да издаде нова
3
кредитна карта,като технимеско средство за ползване на кредитния лимит по
овърдрафта,поради липса на основание за това-кредитополучателят не бил
възстановил ползваните от него средства и е нямало какво повече да
усвоява.Въпреки това обаче кредит е сотанал отворен-при внасяне на
средствата по сметката от кредитополучателят по ползвания кредитен
лимит,банката веднага би издала нова кредитна карта с право отново да се
ползва разрешения кредитен лимит.Именно датата 15.Х.2009 г. посочвала
валидността на издадената кредитна карта,след който при наличие на
възстановени средства по сметката по кредитния лимит,станите приемат че се
удължава действието автоматично ползвънето на овърдрафта за още една
година,освен ако страните по договора не направели воелизявление в насока
на прекратяването на договора.
Банката посочва,че в същност погасителната давност започвала да тече от
обявяването на кредита за предсрочно изискуем с връчване поканата на
длъжника,а не от датата посочена в договора като срок за ползване на
овърдрафта.
Процесния договор според банката не съдържал неравноправни клаузи,а
и всички те били индивидуално уговорени с потребителя,което на собствено
основание изключвало неравноправността им.От друга страна съобразно
практиката на ВКС ясната и разбираема за обикновения потребител уговорка
за възнаградителна лихва в договора за банков кредит не подлежала на
преценка за неравноправност.
Не следвало да се прилагат към процесния договор,законови норми
приети след възникването му.
Правни съображения и относими факти
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици от първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз
на субективните му права на защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.
Безспорно, е че съобразно заповед № 260255/25.III.2021 г.
издадена по частно гр.д.№ 634/2021 г. на Районен съд-Хасково е разпоредено
С. С. Л. да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните суми 5000
лева - главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ***; 31 284.26 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
19.11.2008г. до 10.03.2021г.; 1789.21 лева - наказателна лихва /неустойка/ за
периода от 19.09.2009г. до 12.03.2020г; 175.79 лева - наказателна лихва
4
/неустойка/ за периода от 14.05.2020г. до 10.03.2021г; 16.67 лева -
обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 11.03.2021г. до
22.03.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда -23.03.2021 г. до окончателното изплащане; 765.31 лева -
платена държавна такса и 49.96 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът по издадената заповед е упражнил правото си и е
подал възражение в срок против посочените в заповедта за изпълнение негови
задължения.На 15.06.2021г. заявителят е получил указания да предяви иск за
установяване на вземането си и същият в срок е представил искова молба от
09.07.2021 г., за установяване съществуването на вземане в размер на 7 825.61
лева, представляващо част от вземането в общ размер на 38265.93 лева, за
което е била издадена заповедта за изпълнение възоснова на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково и по
която искова молба е образувано пръвоинстанционното производство.
Безспорно между страните по делото е,а и от доказателствата е
видно,че действително на 15.Х.2007г. между банката в качеството на
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ***г.Съобразно този договор банката
предоставя на Л. кредит под формата на овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер па 5 000 лева, срещу учреден от кредитополучателя в полза
на банката залог върху бъдещи вземания по банковите му сметки,с действие
до 15.10.2009г.
Съобразно чл.36 от Общите условия на банката по този договор,
срокът на действие на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период, освен ако някоя от страните не уведоми другата за
прекратяването му преди изтичане на текущия срок.В случая нито
банката,нито кредитопоучателят са се възползвали от правото си да
осъществят прекратяване на овърдрафта съобразно реда по чл.36 от Общите
условия.Следва да се посочи,че тези норми обхващат действието на
овърдрафта и нямат пряко отношение по действието на договора.
В случая не е приложима нормата на чл.143 т.8А от ЗЗП,която
предвижда,че е неравноправна клаузата за автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор. Въпросния текст е в сила от 01.VIII.2015 г.
която дата далеч след сключването на процесния договор на 15.Х.2007
г.,поради което и предвид правилото по чл.145 ал.I от ЗЗП не се прилага към
настоящия случай. Преценката относно неравноправността на дадена клауза
от потребителски договор се съобразява със закона,който е действал в
момента на сключването му.Въпросната норма действа само занапред ине
обхваща клаузи от потребителски договори, възникнали преди приемането
й.Същата би действала обаче при така нар.автоматично подновяване на
договори,прието от страните,за всяко подновяване след влизането й в
сила,тъй-като по съществото си това е сключване на потребителски договор
при същите условия по първоначалния,но за нов период от време.Настоящия
случай обаче не е такъв.
Съгласно чл.28, б."а" от Общите условия, ползваният овърдрафт
се превръща в изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
5
титуляра на картата за срок, определен от банката, в случай, че титулярът не
извърши което и да е плащане по договора и Общите условия повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. На
21.Х.2021. банката връчва на Л. по надлежен ред съобщение, с което го
поканва в седмодневен срок от получаването да погаси всички изискуеми
задължения, произтичащи от процесния договор.Длъжникът не предприема
плащане на изисканите суми.
Пред първата инстанция е прието експертно заключение на
вещото лице Д.К.,което съще е неоспорено от страните.Вещото лице в
рамките на поставените му задачи извежда,че усвояването на кредитния
лимит по процесния договор за заем е започнало от Л. на 31.Х.2007 г. чрез
плащане на ПОС при търговец на 239.67 лева.В експертизата са изведени и
всички останали усвоявания по кредитната карта.Вещото лице посочва,че
датата на изпадане в просрочие/забава на кредитополучателя е 19.IХ.2009 г.
тъй-като тогава банката служебно е задължила сметката на Л. поради липса на
редовно плащане съобразно договорните условия и кредитния лимит добива
размер от 5 054.91 лева,с което се изпада в просрочие.Предсрочната
изискуемост банката е отразила счетоводно на 11.III.2021 г.В експертизата е
установено,че издадената по заема кредитна карта е използвана последно до
20.VI.2008 г. като последваща карта не е преиздавана от банката и не е
получавана от Л..Вещото лице посочва и че последното плащане по
процесния кредит е осъществено на 11.VI.2012 г. за сумата 38.82 лева.
Процесния кредит е за ползване на паричен лимит чрез
овърдрафт,поради което и няма предварително определени погасителни
вноски на главница и лихва,отразени в погасителен план. На
кредитополучателят се предоставя възможността да оперира със сумата от
5 000 лева. по свое усмотрение,като същият дължи възстановяване само на
създаденото отделно дебитно салдо при всяко ползване на част или на цялата
предоставена сума,за което има съобразно чл.6 от договора 45 дневен
гратисен период,за който не се начислява лихвата по чл.8 от договора,респ.
чл.14 от общите условия.Следователно тук не е налице типичния договор за
кредит с ясен погасителен план.Самите страни не са определили отнапред
план и срокове за издължаване на вноски на главницата и лихвата.Предвид
характера на заема това е и невъзможно.Ползването на размера от
предоставения по картовата сметка на Л. финансов ресурс става единстено по
негова преценка чрез предоставената му за това банкова карта.Тази особеност
на заема определя и дължимоста и изискуемостта му.Същите настъпват на
падежа,който е функция на всяко отделно усвояване от предоставения кредит
относимо създаденото дебитно салдо.В тази насока приетата по делото
експертиза ясно е посочила в табличен вид датите,сумите и основанията за
усвояването кредита чрез отделни части от сумата от страна на
картодържателят.Първата сума е използвана от Л. на 31.Х.2007 г. а
последната-на 13.VI.2008 г.Съобразно всички тези отделни усвоявания на
отпуснатата сума,същата е ползвана изцяло.Вещото лице извежда,че Л. е
изпаднал в забава на 19.IХ.2009 г. относно цялата отпусната сума,като така е
и отразено в счетоводството на банката.В случая обаче следва да се приеме,че
всяко отделно ползване на предоставената от банката сума от страна на
картодържателя,съобразно изготвената таблица,е водело до негов отделен
падеж и изискуемост.Това е така тъй-като само всяко отделно усвояване
създава дълг на Л. към банката.Същият не дължи изначално цялата сума от
5 000 лева по картовата сметка,а само ползвания от нея паричен ресурс.В тази
6
насока следва да се съобрази и че ако същият не е усвоил никакви ресурси от
нея,то същият няма да се задължи към банката да връща каквото и да е.В този
смисъл,освен посоченото по-горе, е и чл.28А от общите условия по
процесния договор на банката,който изрично предвижда самостоятелна
изискуемост на само на възникналите отделни плащания по усвоените части
от сумата,от които се извежда и правото на предсрочна изискуемост само на
ползвания овърдрафт,така и чл.14 и 24 от общите условия.
С отговора на исковата молба С. Л. е направил правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност по отношение заявените в
исковата молба права.Следва по повод същото да се съобрази изложеното по-
горе,както и ,че ползваните части от предоставената сума по кредитната
карта не съставляват периодични плащания,а отделно възникнали задължения
на Л. към банката,които обаче за разлика от общия случай на банков заем не
са отнапред разпределени погасителни вноски на главница и лихви по
предварително усвоен кредит,съобразно погасителен план.Чрез тези отделни
ползвани суми,изцяло по преценка на длъжника като време и размер,се
усвоява и кредитния лимит от банката,за разлика от класическия заем,при
който цялата сума се предоставя за ползване от заемополучателя и се уговаря
връщането и на отделни части.
Ето защо по отношение на същите е приложила разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД и те се погасяват с изтичането на петгодишна давност от срока
по чл.114 от ЗЗД-настъпването на тяхната изискуемост.По отношение на
всички отделни усвоявания/чийто сбор надвишава сумата от 5 000 лв./,вкл. и
за последното от 13.VI.2008 г. по кредитната карта,този срок е изтекъл при
всички положения към месец септември 2013 г. Или цялото вземане за
главница и лихва е изцяло погасено по давност.В тази насока изрично
решение №45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. на ІI т.о. на ВКС според което
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска.
Дори и да се приеме,че цялата усвоена сума от Л. е отнесена в
забава и е станала изискуема към 19.IХ.2009 г.,то спрямо нея давността по
чл.110 от ЗД е изтекла на 19.IХ.2014 г.В тази насока банката не е предприела
никакви действия по събиране на възникналите спрямо нея задължения по
процесния договор.
Следва да се съобрази и че няма никакво значение дали процесния
договор действа или е прекратен.Както се посочи вземанията по отношение
на ползваните суми от Л. в рамките на същия са станали изискуеми на
собствено основание,банката не е предприела никакви действия в насока
събирането им,което е и единствено правнорелевентно за приложението на
чл.110 вр. с чл.114 от ЗЗД.За действието на тези норми законът не поставя
изискване самото договорно отношение да е прекратено.Всяка вноска по
изполваната част от сумата се дължи на собствено основание,на отделен
падеж и има отделна изискуемост.
Според съда процесния договор е прекратен към 15.Х.2009 г.
Същността на тази облигация е издаването и ползването на револвираща
кредитна карта с чип от страна на Л. за усвояване на предоставения
овърдрафт по разкрита от банката разплащателна сметка съобразно чл.1,2 и 3
от същия.Следователно без средството кредитна карта,Л. не може по никакъв
начин да ползва предоставената му банкова услуга,тъй-като самата карта е
7
единствения начин за достъп до осигурения от банката паричен ресурс.В тази
насока и чл.13,чл.2 т.4 от общите условия по договора.Съобразно
доказателствата по делото срокът на валидност на издадената кредитна карта
е също 15.Х.2009 г. като последваща не е издавана.Банката очевидно не е
издала нова кредитна карта,предвид обстоятелството,че към 15.Х.2009 г.
усвоените изцяло суми по договора от страна на Л. не са изплатени и сама е
отнесла същите в забава.
Съобразно чл.36.4 от общите условия банката има задължение да
поднови служебно срока на валидност на кредитната карта само и единствено
при условие,че е подновен срока по овърдрафта по договора,като издаде нова
карта. Неиздаването на нова кредитна карта от страна на банката ясно сочи,че
срокът на самия овърдрафт реално не е продължен.Още повече,че и към
19.IХ.2009 г. ищецът служебно е задължил сметката на Л. поради липса на
редовно плащане съобразно договорните условия и кредитния лимит добива
размер от 5 054.91 лева.Неиздаването на нова кредитна карта от страна на
банката е едностранно действие,което лишава Л. от единственото му средство
за достъп на разплащателната сметка.Това действие е породено от
неизпълнението на неговите задължения по процесния договор.Неиздаването
на кредитната карта е функция идентична на правнорелевантните основания
по чл.24 и чл.25 от общите уславия по договора,които обуславят блокиране,
респ.деактивиране на картата при непогасяване в срок на изискуемите
вземания.Съобразно чл.25 от общите условия по договора при такава
хипотеза банката може едностранно да прекрати договорните
отношения.Именно неиздаването на нова кредитна карта съставлява такова
едностранно действие по прекратяване на договорната връзка между страните
от банката.Следва да се съобрази и че самият договор,сключен между
страните по делото е с основен предмет именно издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип чрез която да се ползва предоставения
овърдрафт по разкрита разплащателна сметка.Следователно при липса на
карта не може да съществува и функционира самия договор.Не случайно в
обсъдените по-горе текстове от общите условия по договора неизпълнението
на същия от страна на кредитополучателя води до блокиране на наличната
кредитна карта,респ. до неиздаване на нова,което пък е предвидено като
основание за едностранно прекратяване на договора от банката.
В случая след усвояване на пълния размер на сумата и последното
погасяване на суми по кредита от страна на Л.,последният се дезинтересира
от договора и не изпълнява нито едно свое задлъжение по него.Идентично е и
поведението на банката.Същата не издава служебно кредитна карта след
изтичане срока на първоначално предоставената и към 19.IХ.2009 г. служебно
задължава сметката с непогасените суми по кредита и усвоения кредителн
лимит от 5 054.91 лева изпада в просрочие.В последствие банката само
доначислява лихви,без да предприема каквито и да са насочени навън
действие спрямо Л. по събиране на вземанията си. Налице е пълна пасивност
от страна на ищеца по делото продължила с години,през които само удобно се
начисляват изтекли лихви с идеята,че времето работи в негова полза.През
това време обаче тече погасителна давност.Очевидно е че и двете страни са
проявили поведение,което излиза извън пределите на добросъвестното
изпълнение на договорните задължения и на добрите нрави по отношение
действието на договора,и са се дезинтересирали от продължаване действието
му. Подобно поведение на страните очевидно не може да служи като основа
за автоматично продължаване на овърдрафта по чл.36 от общите условия и на
8
самия договор по чл.3 от него,тъй-като въпросните хипотези уредени там
предпоставят изправни по договора субекти,които имат интерес и желаят
облигаторната връзка между тях да продължи. Случаят обаче не е такъв.Това
поведение на страните ясно свидетелства за нежелание за продължаване на
договорните отношения по договора от 15.Х.2007 г. и че същата е изчерпана
от съдържание и предмет.
Следва да се посочи и че самата банка не е продължила
овърдрафта по сметката след изтичане срока на договора,сторила е това без да
изпълнява хипотезите по чл.36 от общите условия,което ясно сочи,че е
налице от друга страна едностранно прекратяване на процесния договор.
Вземанията на същата като главница и лихви са погасени по
давност именно поради бездействие.В продължение на години банката не
предприема каквито и да са релевантни действия по събиране на вземанията
си от процесния договор и не упражнява наличните й права в тази насока
породени от неизпълнението на Л. и настъпилата изискуемост на
дължимото.Същата не отправя покани за доброволно изпълнение от
длъжника си,не осъществява правата си по чл.60 ал.II от ЗКИ да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните си книги по отношение на отделните
непогасени суми или по отношение на целия ползван ресурс от кредитния
кредит,изрично отнесен в забава и обявен за изискуем към 19.IХ.2009 г. В
рамките на действие на процесния договор банката не упражнява и
преобразуващото си право на кредитор за изменение на договора по чл.432 от
ТЗ вр. с чл.60 ал.II от ЗКИ да обяви предсрочна изискуемост по отношение на
отрицателното салдо по сметката по кредитната карта,като измени срочния
характер на наличните задължения по всяка ползвана вноска преди падежа й в
безсрочен,не предявява и обща искова претенция по отношение на Л..
Според Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е
установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективните граждански права.
Погасителната давност гарантира правната сигурност като допринася за
бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички.Поради това и правата по тези отношения следва да се
заяват в срок, след изтичането на който се погасява възможността за
принудително изпълнение.Бездействието на кредитора е правнорелевантен
факт,като законът го свръзва с течене на давностния срок.В конкретния
случай банката неправилно се позовава на безсрочна защита на правата си
като кредитор.Такава безсрочна защита създава несигурност, както между
страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот.
Описаното продължително бездействие на банката по отношение на
собствените си вземания,предпоставя отпаднал интерес от реализиране на
това право,което законът санкционира с настъпване на погасителната давност
от една страна,а от друга създава корелативното право на длъжника да не
бъде принудително изпълняемо.
Ето защо извършените действия от банката сдвързани с
предсрочна изискуемост далеч след прекратяване на процесния договор и
погасяването на вземанията по същия по давност нямат правна основа и нямат
правни последици.Същината на обявяването на предсрочната изискуемост е
да се доведе до едностранно изменение на договора за кредит в частта за
9
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична
сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. С волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и
поставя длъжника в забава.Настоящия случай обаче касае ползване на суми
по овърдрафт,като се дължи всяка величина по отрицателното салдо по
предоставения лимит след момента на собствения си падеж.Поради това може
да се иска предсрочна изискуемост само за сбора от ползвани суми и то в
рамките за срока на изпълнение на всяка от тях.След падежа на всяка вноска
настъпва изискуемостта й и същата не може да бъде обект на предсрочно
погасяване.В процесния случай към обявяването на предсрочната
изискуемост от банката няма останали суми от усвоения лимит от Л.,които да
не са отдавна изпаднали в забава и изискуеми.
Поради изложеното спрямо претендираната сума не може да се
иска предсрочна изискуемост,тъй-като изискуемостта за всички отделни
усвоявания по отпуснатия лимит е вече настъпила към момента на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем от една страна,а от друга на основание
чл.114 от ЗЗД и чл.119 от ЗЗД са погасени по давност всички претенции
обхващащи заявената за присъждане главница и лихви към същата към
момента обявяването на предросчната изискуемост и към датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК-23.III.2021 г.
Предвид изложеното представената въззивна жалба се явява
основателна.Обжалваното първоинстанционно решение е резултат на
неправилно приложение на закона при напълно изяснени обстоятелства,което
предпоставя неговата цялостна отмяна и отхвърляне на установителната
претенция по чл.422 от ГПК,която не извежда заявените за защите пред съда
субективни права.В хода на производството по делото пред първата и
въззивнната инстанция не се доказа ,че съществува претендираното от
ищецът вземане.
Съобразно чл.78 от ГПК и изхода от въззивното обжалване следва
на въззивникът да се присъдят разноски съобразно представения списък както
следва-1 160 лева адв.хонорар,200 лв. депозит за вещо лице пред първата
инстанция,1000 лева адв.хонорар и 181.13 лева платена държавна такса във
въззивното производство,общо 2 543.13Не следва да се присъждат посочените
в списъка суми от 600 лв.възнаграждение за изп.дело,15 лв. д.такса и 200
лв.хонорар за обжалване с частна жалба,тъй-като по отношение на същите
има влязъл в сила на 14.I.2022 г. съдебен акт-определение №29/14.I.2022 г. по
в.ч.гр.дело №746/2021 г. на Окръжен съд-Хасково.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен
съд-Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №555/30.IХ.2022 г. постановено по
гражданско дело №1556/2021 г. на Районен съд-Хасково,вместо което
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Първа
10
инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр.София, п.к.1784,СО,район „Младост“,бул.“Цариградско
шосе“ №111 П иск по чл.422 ал.I вр. с чл.415 ал.I от ГПК да се приеме за
установено, че С. С. Л., ЕГН **********, от гр.*** дължи на ищеца
следните суми: 5000 лева - главница; 2 808.94 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 22.03.2018г. до 10.03.2021 г. 16.67
лева - обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 11.03.2021г.
до 22.03.2021г, дължими по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № *** г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 260255/25.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
възоснова на документ по чл.417 от ГПК по частно.гр.д. № 634/2021г. по
описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1784, СО,
район „Младост“,бул.“Цариградско шосе“ №111 П да заплати на С. С.
Л., ЕГН **********, от гр.*** сумата от 2 541.13 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред
ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11