Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.07.2013 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 07.11. 2012 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
търг.д. № 423 по описа за 2011 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415,
ал. 1 от ГПК.
Ищецът “В.” ЕООД - гр. С. твърди в исковата молба, че със заповед от
14.04.2010г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 28125/2009г. на СРС, е разпоредено “А. “ ЕООД град С.З. да му заплати сумата от 130 000 лева,
ведно със законната лихва от 01.06.2009г. до изпълнението на задължението,
дължима по запис на заповед от 30.10.2003г., като му е издаден изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело. Твърди, че след получаване
на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение в срок,
поради което с разпореждане от 21.04.2011г. по ч. гр. д. № 28125/2009г. на СРС,
получено на 08.06.2011г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си по изпълнителното основание при довнасяне
на държавната такса.
Ищецът твърди, че процесният запис на заповед от 30.10.2003г. е изпълнително
основание по смисъла на чл. 417 т. 9 от ГПК, като при издаването на
изпълнителния лист е извършена проверката за редовност от външна страна на
същия документ съобразно изискванията на чл. 418 ал. 2 от ГПК и вече е
установено, че същият отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ и е налице
действителен менителничен ефект. Независимо от това
ищецът твърди, че в случая е налице каузално правоотношение между страните,
изпълнението на паричното задължение по което от страна на длъжника процесният запис на заповед обезпечава. Счита, че от приложеното
споразумение от 30.10.2003г. е видно развитието на едно продължително,
неколкократно новирано заемно правоотношение със заемател – ответното дружество.
Ищецът посочва, че на
15.12.2000г. ответникът е получил в заем от трето лице – “Я.” ЕООД сумата от
30 000 лева, с падеж на задължението – 15.03.2001г., като заемът е
обезпечен със запис на заповед. На 08.01.2001г. е сключен втори договор за заем
между същите страни, като по него са предоставени на ответника още 30 000
лева, като падежът на това задължение е определен на 30.05.2001г., и за
обезпечение на кредитора е издаден също запис на заповед. Твърди, че
задълженията на длъжника по тези две заемни правоотношения за връщане на
предоставените суми не са изпълнени в срок. Посочва, че на 30.12.2001г. в
условията на забава на длъжника, страните се предоговорили,
като заемателят признал, че дължи на кредитора –
главница по двата заема в общ размер от 60 000 лева, ведно с лихва, която
страните определили на 10 000 лева и падеж на 30.07.2002г. Това новирано правоотношение е обезпечено с издаден на същата
дата запис на заповед за сумата от 70 000 лева. Отново не последвало
изпълнение от ответника. Твърди, че на 10.01.2003г. кредиторът “Я.” ЕООД цедирал вземането си като джиросал записа на заповед на ищцовото
дружество.
На 30.10.2003г.
ответникът и новия кредитор – ищеца отново предоговорили
заемното правоотношение, съгласно което за дата на падежа на задължението са
определили 30.07.2008г., като размера на сумата вече била 70 000 лева
главница и 60 000 лева лихва. Така се формирала общо дължимата по това
споразумение сума от 130 000 лева, за която сума като обезпечение на
постигнатата между страните договорка бил издаден и процесния запис на заповед, платим без протест на
30.07.2008г.
Моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че процесното
вземане е действително и ответното търговско дружество дължи на ищеца сумата от
130 000 лева по издадения на 14.04.2010г. по ч.гр.д. № 28125/2009г. на СРС
изпълнителен лист. Претендира за разноски.
Ответникът “А.” ЕООД град С.З. не възразява относно допустимостта на иска,
но по същество го оспорва като неоснователен. Счита, че процесния
запис на заповед от 30.10.2003г. е съставен, попълнен и антидатиран
само за нуждите на производството по издаване на изпълнителния лист и за
настоящото производство. Твърди, че не съществува негово задължение спрямо
ищеца по този запис на заповед с предхождащи издаването на същия заемни
правоотношения. Излага съображения, че записите са нищожни, тъй като са
подписани от лице без представителна власт. Счита, че предмет на изследване н
съдебното производство е дали записът на заповед е редовен от външна страна,
дали е действителен според изискванията на ТЗ, както и да се изследват
каузалните правоотношения между страните довели до издаването му, каквито
ответникът твърди, че не съществуват. Счита, че с поредица от антидатирани и неистински документи, които не кореспондират
със счетоводните записвания в счетоводствата на ответника, цедента
и ищеца, последният се опитва да се удовлетвори без основание. Не признава
връзката между менителничните правоотношения и
каузалните отношения между страните. Също така твърди, че ищецът не е носител
на процесното вземане по заем, тъй като липсват
доказателства за надлежно съобщаване на цесията от цедента на длъжника. Претендира за разноски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Страните по делото не
спорят, че за процесното вземане ищецът е подал на
01.06.2009г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на запис на заповед от 30.10.2003г., за разглеждане на което е
образувано приложеното ч. гр. д. № 28125/2009г. по описа на Софийски районен
съд. По същото срещу ответника са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на
14.04.2010г. за сумата от 130 000 лева, законна лихва от 01.06.2009г. до
изпълнение на задължението и разноски по делото в размер на 7 700 лева.
По делото е представен
запис на заповед от 15.12.2000г., съгласно който издателят “А.” ЕООД се е задължил да заплати на “Я.” ЕООД
сумата от 30 000 лева, с падеж 15.03.2001г. Върху записа на заповед е
отбелязано от поемателя, че е унищожен и дългът е
погасен с издаване на запис на заповед от 30.12.2001г.
По делото е представен
запис на заповед от 08.01.2001г., съгласно който издателят “А.” ЕООД се е задължил да заплати на “Я.” ЕООД
сумата от 30 000 лева, с падеж 30.05.2001г. Върху записа на заповед е
отбелязано от поемателя, че е унищожен и дългът е
погасен с издаване на запис на заповед от 30.12.2001г.
По делото е представен
запис на заповед от 30.12.2001г., съгласно който издателят “А.” ЕООД се е задължил да заплати на “Я.” ЕООД
сумата от 70 000 лева, с падеж 30.07.2002г. Върху записа на заповед е
отбелязано от поемателя, че е унищожен и дългът е
погасен с издаване на запис на заповед от 30.10.2003г. за “В.” ЕООД. На гърба
на документа е направено отбелязване от 10.01.2003г. от поемателя
“Я.” ЕООД, че прехвърля всички права по този запис на заповед на “В.” ЕООД.
Представено е
споразумение от 30.10.2003г. между “В.” ЕООД и “А.”
ЕООД, с което страните са преуредили отношенията си и
са приели, че задължението е в размер на 130 000 лева и ще бъде изплатено
от длъжника “А.” ЕООД на кредитора “В.” ЕООД на падежа 30.07.2008г.
По делото е представен
запис на заповед от 30.10.2003г., съгласно който издателят “А.” ЕООД се е задължил да заплати на “В.” ЕООД
сумата от 130 000 лева, с падеж 30.07.2008г.
Процесните записи на заповед са
издавани от управителя на ответното дружество към съответния момент В.Т.П..
Страните по делото не
спорят, че управителят на ищцовото дружество и на
дружеството – праводател “Я.” ЕООД
Я.Т.Т. е майка на бившия управител В.Т.П., която към момента на подписване на процесните записи на заповед е съпруга на настоящия управител
на ответното дружество А.И.П..
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено и съдът
възприема като компетентно и мотивирано. Видно от заключението ищецът “В.”
ЕООД, третото лице “Я.” ЕООД и ответникът “А. ЕООД не са представили първични документи /разходни касови
ордери, приходни касови ордери, банкови бордера или други счетоводни документи/
доказващи начисляването на вземане в баланса на “В.” ЕООД или “Я.” ЕООД, респ. задължение в баланса на
“А.” ЕООД за заемните суми: два пъти по 30 000
лева, обезпечени със записи на заповед от 15.12.2000г. и 08.01.2001г., както и
начислени лихви по тези заеми в размер на 70 000 лева.
Третото лице “Я.” ЕООД не е представило първични или вторични счетоводни
документи, отразяващи вземания от “А.” ЕООД, както и прехвърляне на тези
вземания на “В.” ЕООД.
Вещото лице е
установило, че при ищцовото дружество по балансови
сметки не е отразено вземане от ответника в размер на 130 000 лева
/главница и лихва/, както и договор за цесия с “Я.” ЕООД.
В Оборотните ведомости
на ищеца за 2008г. и следващите 2009г., 2010г., 2011г. процесните
суми са осчетоводени задбалансово, като условни
вземания от ответника в размер на 130 000 лева, лихви в размер на
35 233.24 лева и съдебни разноски в размер на 7 700 лева – общо
172 933.24 лева.
Вещото лице е посочило,
че чрез “Сметки за условни активи и условни пасиви”, т.н. задбалансови
счетоводни сметки, предприятията отчитат включените в стопанския им оборот
активи, които са чужда собственост, собствените активи и пасиви, които по
определени причини са изключени от стопанския им оборот, условни вземания и
задължения.
В представените годишни
баланси от “А.” ЕООД за 2003г. и тези за 2009г.,
2010г. и 2011г. и приложените към тях аналитични оборотни ведомости за
задължения, липсват отразени задължения към “Я.” ЕООД
или “В.” ЕООД за получени заеми от 60 000 лева и
начислени лихви от 70 000 лева, т.е. в оповестените задължения в тези
баланси не е включена процесната сума от 130 000
лева.
Вещото лице е
установило, че липсват първични документи – мемориални ордери или друг вид
счетоводни справки, установяващи осчетоводяването на договор за цесия от
10.01.2003г. в балансите на “Я.” ЕООД и “В.” ЕООД в размер на 60 000 лева и лихва в размер на
10 000 лева. В представената частна експертна оценка на счетоводител, на
базата на констативен протокол от 18.08.2003г./непредставен
към оценката/ се прави заключение за трите дружества “Я.” ЕООД, “В.” ЕООД и “А.” ЕООД за непълно
водена счетоводна отчетност за процесния период от
наетия дотогава счетоводител и липсващи документи, удостоверяващи реалното
финансово и имуществено състояние на тези фирми за 2002г. и 2003г.
При изслушване на вещото
лице в съдебно заседание, с участие и на двете страни, същото отново посочва,
че ако към 2003г. е имало такива записи в балансите на страните, които са
представили годишни финансови отчети, независимо от това как е водена
отчетността, би следвало да има такива записи за вземания и задължения, ако са
спазени ЗСч и
ЗКПО.
По делото е назначена
съдебно – техническа експертиза на документи, чието заключение не е оспорено и
съдът възприема като компетентно и мотивирано. Видно от заключението няма
разработена методика за установяване времето на полагане на химикалната
паста, но съобразно направения анализ вещото лице приема, че най – вероятно
споразумението от 30.10.2003г. е отпечатано на по-късен етап от записа на
заповед от същата дата.
По делото е разпитана
посочената от ищцовото дружество свидетелка В.Т.П.,
която е дъщеря на управителя на ищеца и съпруга на управителя на ответника.
Същата твърди, че ответното дружество е получавало заеми от “Я.” ЕООД на два пъти по 30 000 лева, за което свидетелката
като управител на ответника е подписала записи на заповед. Твърди, че парите не
били върнати според уговореното, като тогава имала проблеми със съпруга си, а
майка й постоянно си искала парите. Посочва, че подписала и споразумение и
запис на заповед за 130 000 лева. Посочва, че със съпруга й, когото нарича
“бивш” са в добри взаимоотношения, въпреки, че са в бракоразводно дело.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Когато съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК относно вземане по
запис на заповед, послужил като документ по чл. 417 т. 9 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, то следва да се произнесе за
съществуването на вземането в зависимост от преценката на формалната редовност
и действителност на менителничния ефект. Но когато ищецът или/и ответникът са
основали доводите и възраженията си на твърдения за наличие на друго каузално
правоотношение, послужило като непосредствена причина за издаване на записа на
заповед, съдът е длъжен да изследва каузалното правоотношение и връзката му със
записа на заповед и в зависимост от възникването и съществуването на каузалното
вземане да разреши спора за съществуване на обективираното
в записа на заповед менителнично вземане.
В случая не се спори, че
процесният запис на заповед от 30.10.2003г. е редовен
от външна страна и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, съгласно чл. 535 ТЗ.
От изложените в исковата
молба обстоятелства е видно, че ищецът е навел доводи за съществуването на две
заемни правоотношения, от които произтича вземането. Твърди се, че на
15.12.2000г. ответникът е получил в заем от “Я.” ЕООД
сумата от 30 000 лева и на 08.01.2001г. ответникът е получил в заем от “Я.”
ЕООД сумата от 30 000 лева. Ответникът отрича
съществуването на тези заемни правоотношения.
Съобразно правилото на
чл. 154 ал. 1 от ГПК тежестта за доказване на каузалното правоотношение се носи
от страната която го твърди и която следва да докаже както възникването му,
така и връзката му със записа на заповед, доколкото същите са релевантни за
съществуването на гаранционното менителнично вземане.
В конкретния случай
ищецът е този който твърди съществуването на каузални правоотношения между страните
по договор за заем. Съгласно чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Следователно заемодателят следва да установи предаването на заемната
сума. В случая страните са търговци и е установено, че в счетоводствата на
заемодателят “Я.” ЕООД и заемателя
“А.” ЕООД липсват каквито и да било първични
счетоводни документи, които да отразяват предаването на процесните
суми. Нещо повече липсват каквито и да било счетоводни записи за възникването
на такива вземания, респ. задължения. Липсват счетоводни записвания и относно
прехвърлянето на процесните вземания от “Я.” ЕООД на ищцовото дружество. При
това положение не може да се приеме за безспорно установено, че сумите по твърдените парични заеми в общ размер на 60 000 лева
са реално предадени. Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.П. с
оглед връзката й с управителите на двете страни – търговски дружества и предвид
нейната възможна заинтересованост в полза или вреда на една от страните. След
като ищецът не е установил наличието на договор за паричен заем в размер на 30 000
лева от 15.12.2000г. и на договор за паричен заем в размер на 30 000 лева
от 08.01.2001г., то всички останали документирани действия от ищеца се явяват
производни на тези парични заеми и съответно липсата на правопораждащите
задължения води и до липсата на производните им задължения, поради което съдът
приема, че те не съществуват и ищецът не е доказал по отношение на ответника,
че вземането му е действително и последният му дължи сумата от 130 000
лева по запис на заповед от 30.10.2003г., ведно със законната лихва от
01.06.2009г. до изпълнение на задължението по издадените заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
от 14.04.2010г. по ч. гр. д. № 28125/2009г. по описа на Софийски районен
съд.
Поради изложеното
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещи лица в размер на 7437
лева /седем хиляди четиристотин тридесет и седем лева/.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
“В.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град С., против “А.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З. за признаване за установено
съществуването на парично вземане в размер на 130 000 лева /сто и тридесет
хиляди лева/ по запис на заповед от 30.10.2003г., ведно със законната лихва от
01.06.2009г. до изпълнение на задължението по издадените заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
от 14.04.2010г. по ч. гр. д. № 28125/2009г. по описа на Софийски районен съд
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “В.” ЕООД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С. да заплати на “А.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З. направените по делото разноски в размер на 7437
лева /седем хиляди четиристотин тридесет и седем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: