Определение по дело №109/2025 на Административен съд - Видин

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на Р. Л. П. от гр.Видин против изричен отказ за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр.София, материализиран в писмо от 17.03.2025г.

С разпореждане № 402 / 08.04.2025г. Съдът е дал указания за отстраняване на нередовности. Последните са отстранени с молба от 24.04.2025г.

С разпореждане от 25.04.2025г. на ответната страна са дадени указания за представяне на преписката във връзка с обжалвания акт, материализиран в писмо от 17.03.2025г. Същите са постъпили с молба от 08.05.2025г.

Предмет на жалбата е писмо от 17.03.2025г. изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до Р. П., с което жалбоподателката е уведомена, че във връзка с нейно искане и в продължение на комуникацията им по повод молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, посочват, че не е необходимо личното й явяване в гр.София, а това е една от алтернативните възможности, които са предвидени с цел верифициране на самоличността й и удостоверяване на действителната воля на субекта на лични данни. Посочено е също така, че тя може да изпрати по куриер нотариално заверено адвокатско пълномощно или копие от нотариално заверено друго такова. Предоставянето на горното цели удостоверяване на предоставена представителна власт, когато искането е отправено от трето лице, легитимирало се като пълномощник, без това да може да бъде потвърдено.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде уважена, тъй като е основателна. Твърди, че обжалваното писмо по съществото си е изричен отказ за предоставяне от страна на ответното дружество на поисканите с писмо от 18.02.2025г. копие от сключеният между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и П. договор за кредит № **********/ 19.11.2028г., ведно с всички съпътстващи договора документи. Иска се отмяна на въпросния изричен отказ, както и присъждане на разноски по делото.

Ответната по жалбата страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр.София, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като недопустима и неоснователна.

След като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, Съдът констатира, че подадената жалба е недопустима, поради следните съображения :

Както бе посочено по – горе, а и не е спорно, че се обжалва писмо от 17.03.2025г., изпратено по ел. поща от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до Р. П.. Видно е от самото писмо, а и от приложената по делото кореспонденция, която всъщност представлява преписката, че с него П. е уведомена, че във връзка с нейно искане и в продължение на комуникацията им по повод молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, се посочва, че не е необходимо личното й явяване в гр.София, а това е една от алтернативните възможности, които са предвидени с цел верифициране на самоличността й и удостоверяване на действителната воля на субекта на лични данни. В писмото също така се сочи, че тя може да изпрати по куриер нотариално заверено адвокатско пълномощно или копие от нотариално заверено друго такова, като предоставянето на горното цели удостоверяване на предоставена представителна власт, когато искането е отправено от трето лице, легитимирало се като пълномощник, без това да може да бъде потвърдено.

От описаното по – горе е видно, че в самото писмо, срещу което е насочена жалбата, не се съдържа отказ на ответното дружество, представлявано от адв. Й., да бъдат предоставени исканите от тях документи, а са й дадени указания за представяне на допълнителни доказателства във връзка именно с предоставянето им и с надлежно удостоверяване представителната власт на третото лице, на което биха могли да бъдат предоставени тези документи.

Видно от приложеното писмо, предмет на жалбата, същото има уведомителен характер и не съдържа волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК по отношение на правата на жалбоподателката. От това писмо не произтичат никакви права или задължения за нея, нито се засягат нейни законни интереси, което също е един от признаците на административния акт.

Писмото обективира указания на дружеството, с които се уведомява жалбоподателката, че по повод подадената от нея молба от 18.02.2025г., следва да представи доказателства относно представителната власт на лицето, което е упълномощила. Макар и да не е даден срок за представянето на такива доказателства, то въпросните указания могат да се приемат като такива по чл.30,ал.2 от АПК. В този смисъл обжалваното писмо представлява част от производството по издаване на административен акт, което не подлежи на самостоятелно обжалване.

Последното води до извода, че след това писмо е следвало сезираното дружество да се произнесе по молбата на жалбоподателката, като я разгледа по същество, след като вземе предвид всички събрани доказателства, като съответно уважи молбата или постанови изричен отказ. Видно от доказателствата по настоящото дело, обаче липсва изрично произнасяне на представител на дружеството, както положително, така и отрицателно такова.

При това положение се оказва, че цитираното писмо не е индивидуален административен акт, поради което и липсва годен за обжалване предмет по арг. от чл.21,ал.5 от АПК. След като липсва такъв административен акт, то и производството срещу него е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Изхождайки от горното, съдът намира, че обжалваното писмо не съдържа белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване.

Въпросното писмо, което се обжалва в настоящия процес, е част от процедурата по произнасяне на представител на дружеството, във връзка със събиране на всички доказателства, касаещи искането на жалбоподателката, отправено към тях. Като част от процедурата, то не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. На такова обжалване би подлежал административният акт, респ. отговор, с който ще се уважи или не първоначалната молба на жалбоподателката. Такъв акт обаче липсва.

Според текста на чл.21,ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

Поради това и оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

В настоящото производство не биха могли да бъдат взети предвид възраженията относно основателността на молбата на жалбоподателката П., представлявана от адв. Р., до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като те биха могли да бъдат взет предвид и от тях, но в производството пред тях и по повод произнасянето по съществото на искането, каквото в случая липсва. След произнасянето на представител на дружеството по същество на искането, едва тогава неговият акт, би имал характера на индивидуален административен акт и би подлежал на обжалване по съдебен ред.

С оглед посочените по – горе мотиви, така подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и Съдът счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид горното и на основание чл.159,т.1 от АПК , Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Л. П. от гр.Видин против изричен отказ за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр.София, материализиран в писмо от 17.03.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 109 / 2025г. по описа на Административен съд Видин.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.