Определение по дело №46/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.4 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от адв. Г. Ю., пълномощник на ответника М. Т. И., от гр.Б., срещу определение № 7224/13.10.2010 год. постановено по гр.дело № 1993/2010 год. на Районен съд Б., с което е оставена без разглеждане искането на ответницата за присъждане на разноските по същото гражданско дело, след като съдът е прекратил производството по делото.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като искането е въззивният съд да го отмени изцяло, като се произнесе по искането за присъждане на разноски. Поддържа се, че разноски се дължат, тъй като страната към момента на подаване отговора на исковата молба не може да предполага, че производството по делбото ще бъде прекратено. Твърди се, че ответникът има право да иска заплащането на разноски в настоящата хипотеза на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил такъв от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледани по същество оплакванията са основателни.

Производството е образувано по искова молба от “ В...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “В. М.”№ *, представлявано от управителя С. В., противМ. Т. И.. С определение № 6122/ 18.08.2010 г. по гр. дело № 1993/ 2010 г. по описа на РС- Б. съдът е оставил без разглеждане предявения иск и е прекратил производството по гр. д. № 1993/ 2010 г. по описа на Районен съд град Б., предявен от “В...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “ В. М.” № *, представлявано от управителя С. В., против М. Т. И., с който се иска от съда да се признае по отношение на ответника М. И., че между ищеца и ответника не е съществувало трудово правоотношение, поради недопустимост на иска, като е осъдил ищеца да заплати по сметка на РС- Б. разноски за производтвото, представляващи държавна такса.

На 16.09.2010 г. от ответника М. Т. И. е постъпила молба за присъждане на разноски по делото в размер на 180,00/сто и осемдесет/ лева, като към молбата е приложен списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.

Районният съд е приел, че с определение, постановено на основание чл. 140 от ГПК, се е произнесъл по разноските, като с оглед липса на искане и представени доказателства за реално направени разноски за производството, не е присъдил на ответника направените такива. Първоинстанционният съд е приел, че искането за разноски в настоящия случай е направено след акта на съда за прекратяване на делото, поради което искането се явява недопустимо.

Тези изводи са незаконоъсобразни. Ответника по делото е депозирал писмен отговори по реда на чл. 131 от ГПК, като е оспорил предявения иск. С писмения отговор, не е направено искане за заплащане на разноски по делото, но към този момент ответникът не е могъл да предполага, че на този етап ще бъде прекратено производството по делото. Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Като цяло страната може да направи искане за присъждане на разноски и е длъжна да представи на съда списък на разноските, най – късно до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция. Преди това тя не би могла да предвиди какви ще бъдат точно сторените от нея разноски до приключването на съдебното дирене по съответното дело. Така искането за присъждане на разноски не може да бъде преклудирано с подаването на отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, тъй като няма изрично посочване в нормата на чл. 133 от ГПК че ако това възражение не бъде направено с отговора към исковата молба, ответника губи правото си да го направи по – късно, а освен това искането за разноски не е измежду изрично посочените задължителни реквизити на писмения отговор в новелата на чл. 131 от ГПК. Отделно от тези съображения, първоинстанционният съд в този случай не е съобразил, че нормата на чл. 81 от ГПК, задължава съда да се произнася по въпроса за разноските за съответната съдебна инстнация, при всеки свой акт с който приключва делото, при изрично искане на страната за това. Искането за разноски по настоящото дело е направено от процесуалния пълномощник на ответника не изобщо по делото, а по повод на определение на съда с което той е прекратил производството по делото във връзка с изричната разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, поради което същото е процесуално допустимо и следва да бъде уважено. Определението на първоинстанционния съд, който в мотивите към обжалвания съдебен акт се е позовал на процесуалната недопустимост на това искане и го е оставил без уважение като несвоевременно направено само на процесуално основание, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно нормата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, ако въззивният съд отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, той е задължен по същество сам да реши въпроса наведен със жалбата, като в настоящия случай не се налага събирането на допълнителни доказателства за това. Обстоятелството че нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК изрично разпорежда при прекратяването на делото разноски да се дължат в полза на ответника, без оглед на основанието за прекратяване, обосновават правния извод, че е въведена от закона необорима презумпция, че основанието за заплащането на разноски в този случай е винаги резултат от поведението на ищеца, комуто е възложен риска от самото завеждане на делото и неговото развитие. Ето защо в този случай сторените от ответника разноски са дължими, и са налице основанията на закона същите да бъдат възложени на ищеца по делото. Размерът на разноските е безспорно установен и същите са направени. Ответникът е приложил списък за разноските и договор за правна защита и съдействие своевременно, поради окето и искането следва да бъде уважено.

При така изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а ищеца следва да бъде осъден да заплати на М. Т. И. сумата от 180,00/сто и осемдесет/лева, за сторените от нея по делото разноски за адвокатски хонорар, поради това че делото е било прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 78 ал.4 и чл. 81 от ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 7224/13.10.2010 год. постановено по гр.дело № 1993/2010 год. на Районен съд Б., с което е оставена без разглеждане искането на М. Т. И. за присъждане на разноските по същото гражданско дело, след като съдът е прекратил производството по делото, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА“В...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “ В. М.” № *, представлявано от управителя С. В.,да заплати на М. Т. И., от гр.Б., сумата от 180,00/сто и осемдесет/лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар по гр.дело № 1993/2010 год. на Районен съд Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.