№ 2250
гр. Бургас, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500923 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от А. Е. Х.,
ЕГН ********** срещу Определение №260011/03.06,2022 г,, по гр.д.
№882/2016 г по описа на РС-Айтос, с което отказано издаването на заверени
преписи от Решение №126/08.08.2017 г., влязло в законна сила на 18.09.2019
г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като възприетия в него извод, че заверени преписи от
влязлото в сила съдебно решение се издават едва след представяне на
доказателства за внасяне на разноските по прехвърляне на имота и на
удостоверение, че ответната страна не дължи публични държавни и
общински вземания е неправилен. Излагат съображения, че разпоредбата на
чл. 364, ал. 2 ГПК изисква ищецът да докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, но липсвало изискване
да се доказва плащането други публични задължения на продавача към
държавата и към общината.
Не е подаден отговор от ответната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 126 от 08.08.2017 г., влязло в сила на 18.09.2017 г.,
първоинстанционния съд е постановил на ищците да се издаде препис от
1
решението само след представяне на доказателства за внасяне на разноските
по прехвърляне на имота и на удостоверение, че ответната страна не дължи
публични държавни и общински вземания. По делото е постъпила молба за
издаване на заверен препис от решението с приложени към нея документи,
удостоверяващи плащането на разноските по прехвърляне на имота, като след
влизане в сила на решението съдът е дал указания, че препис може да бъде
издаден след удостоверение, че ответното дружество не дължи публични
държавни и общински вземания. След издадено съдебно удостоверение, въз
основа на него е представена справка за общите задължения от НАП – Бургас,
от която е видно, че ответното дружество има задължения за данъци по ЗДДС
и осигурителни вноски.
Поради наличието на публични задължения на ответното дружество,
първоинстанционния съд е отказал да издаде заверен препис от решението.
Действително е налице противоречие между разпоредбите на чл. 364,
ал. 2 ГПК и чл. 115, ал. 3 ЗС, тъй като последната изисква да бъде доказано,
че продавачът по обявения за окончателен предварителен договор не дължи
никакви публични задължения, а нормата на ГПК изисква единствено да се
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци
единствено за имота и то свързани с прехвърлянето и дължими от купувача.
Това противоречие обаче следва да се преодолее по правилото Lex posterior
derogat priori, а именно, че новият закон отменя по-стария. Това е така тъй
като редакцията на чл. 115 ЗС датира от приемането на закона – 1951 г., а
редакцията на чл. 364, ал. 2 ГПК е приета през 2008 г. Поради това нормата на
Закон за собствеността, която изисква да се доказва заплащането на
данъчните задължения на праводателя следва да се счита за мълчаливо
отменена от законодателя.
Правилно е застъпеното становище на първоинстанционния съд, че в
това производство, се проверяват предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, като в производството пред нотариуса
следва да се приложи чл. 264 ДОПК, но въпреки това при действието на
новия ГПК незаплатените публични задължения на ищеца не са основание за
отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде
препис от решението, с което този иск се уважава - чл. 364, ал. 1 ГПК. Че се
касае единствено за данъчни задължения за имота, се прави извод и от чл.
264, ал. 1, изр. последно ДОПК.
Според настоящата съдебна инстанция органите на приходите имат
възможностите предвидени в ДОПК, да обезпечат дължимите от продавача
публични задължения, като не следва тази задача да се прехвърля в
правомощията на гражданския съд. Дължимите от „Терастрой“ ООД данъчни
задължения по ЗДДС и задължения за осигурителни вноски, нямат никакво
значение за настоящото производство.
По делото е установено, че са заплатени всички задължения за които
ищеца – купувач е осъден с влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а
именно 400 лв. нотариална такса, 920 лв. местен данък и 40 лв. такса за
вписване, като е заплатена и таксата за издаване на заверени преписи.
2
Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното определение
следва да бъде отменено и да се постанови издаването на три броя заверени
преписи от влязлото в сила решение.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260011/03.06,2022 г,, по гр.д. №882/2016 г по
описа на РС-Айтос,
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на А. Е. Х. три броя заверени преписи от
влязлото в сила Решение №126/08.08.2017 г. по гр. д. № 882 по описа на РС
Айтос за 2016 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за издаване на сочените преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3