О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 11.05.2021 година, гр. София,
Софийски
градски съд, Гражданско отделение І-ви състав,
в закрито заседание на единадесети май през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като
разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 14305
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Д.Д. и Е.Х.Д., срещу
Определение № 1629 от 09.11.2020 на съдия по вписванията, с което бил
постановен отказ за вписване на влязло в сила решение, постановено по вписана
искова молба, по която било образувано гражданско дело № 10923 по описа за 2004
г. на Софийски районен съд, 62 състав. В жалбата се излагат и подробно
мотивират оплаквания, че обжалвания отказ е неправилен и незаконосъобразен.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалвания отказ и укаже
на Служба по вписванията да извърши исканото вписване.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
С обжалваното определение, съдията по вписванията
отказал да разпореди вписване на съдебно решение по исковата молба.
Като основание за постановения отказ се сочи заповед №
2707/10.08.2015 г. на Председателя на СГС, тъй като със заявлението на
жалбоподателите не било представено съпроводително писмо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима
с оглед разпоредбата на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следното :
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, съдията
по вписванията се произнася с определение за отказ в случай, че записаният във
входящият регистър акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на
вписване.
В случая посочената заповед на Председателя на СГС
касае работата на този съд и не обвързва Софийски районен съд, както и съдиите
по вписванията. Освен това, т. 1 от посочената заповед предполага изготвяне на
нарочно съпроводително писмо, подписано от съответния съдия единствено в
случаите на вписване на искови молби, на молби за изменение на иска и на
определения за прекратяване на производства, по които е вписана исковата молба,
както и на обезпечителни заповеди, с които се налага възбрана върху недвижим
имот и на определения за отмяна на наложената възбрана. Извън тези изчерпателно
посочени хипотези не се изготвя съпроводително писмо Такова не се изготвя и в случаите, когато се касае за влязло в сила
решение, определение или разпореждане, постановено по вписана искова молба,
като същата заповед само въвежда съответни изисквания към заверката на същите
съдебни актове от съответния съдия и деловодител. Следователно, отказът на съдията по вписванията мотивиран с
основания, каквито не са предвидени с посочената заповед.
Извън това това, със заявлението на частните
жалбоподатели, освен подлежащия на вписване съдебен акт, е представено и копие
от вписаната искова молба, по която същият е поставен. В този смисъл, така
постановения отказ е в противоречие и със задължителната и константна практика
на ВКС по аналогични дела.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията
относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника
за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв
аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или
чието вписване е наредено от съда. В мотивите, изложени към т. 6 в същото
Тълкувателно решение е възприето разбирането, че не
може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не
отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е
компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по
отношение на него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно
решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията
е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Никаква проверка не
може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство
по чл. 577 ГПК - в този случай съдът е решил спора по същество (чл.
278, ал. 2 изр.1 ГПК), т.е. той разпорежда извършването на вписването. Съдията
по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито
отказ. .
Съобразно практиката на ВКС по аналогични дела (например определение № 598/23.09.2015 г. по частно
гражданско дело № 4240/2015 г. на ВКС, ІV г. о.) в защита на обществения интерес
от вписванията, съдията е длъжен служебно да провери всички обстоятелства,
които имат значение извършване на исканото вписване (отбелязване или
заличаване). Той разполага с нотариалните книги и има достъп до съдържанието на
всички вписани актове, поради което молителят не може да бъде задължен да
представи никой акт, който вече е вписан. Ако молителят е допуснал грешка при
посочването на вписания акт, към който да се извърши отбелязването или
заличаването, пропуснал е да посочи всички данни за вписването на този акт или
не е посочил никакви данни, съдията по вписванията не може да задължи молителя
да посочи съответните данни (т. 1 ТР № 7/25.04.2013, ВКС, ОСГТК т.д. № 7/2012).
Той е длъжен служебно да провери за извършеното вписване по персоналната партида
на съответното лице и да извърши исканото отбелязване или заличаване към
надлежния акт. Искова молба съдържа данните за страните, номера на делото в
първоинстанционното производство, основанията и петитумът на предявените
искове, както данните за недвижимите имоти, за които се отнася вписването.
Съдията по вписванията разполага и със съдебното решение, чието отбелязване се
иска. При тези налични данни, дори по персоналната партида на съответното лице
да са вписани голям брой искови молби, съдията по вписванията може и е длъжен
да сравни основанията и петитумите на предявените с исковата молба и на
разгледаните от съда искове, страните по исковата молба и страните по съдебното
решение и да извърши исканото отбелязване към надлежната искова молба. Съдът не
издава удостоверения по коя искова молба е постановено съдебното решение,
независимо от това дали са разделяни искове за разглеждането им в отделно
производство, или са съединявани дела за съвместно разглеждане, допускани са
изменения на предявените искове, или в хода на производството по делото е имало
други отклонения от типичното развитие на исковия процес.
В нарушение на закона съдията по вписванията не е отчел, че в
заявлението, с която е представено за вписване съдебното решение са посочени
всички данни за вписването на исковата молба, представени са копия от исковата
молба с отбелязването за вписването й, както и копия от всички съдебни решения,
постановени по делото. Като не е съобразил изложеното съдията по вписванията е
постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а
исканото отбелязване – постановено от настоящата съдебна инстанция
съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение за отказ № 1629/09.11.2020 г.,
постановено по молба, вх. № 65130/09.11.2020 г. по входящия регистър на
Службата по вписванията при Софийски районен съд.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Софийски районен съд
да предприеме необходимите действия за вписване на съдебните решения постановени
по гражданско дело № 10923/2004 г. на СРС, 62 състав, за делба на имот с
идентификатор 68134.801.2018.1.21.
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати на Служба
по вписванията при Софийски районен съд за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………… 2. ……………