№ 3490
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от един от длъжниците - „Р.П.“ (предишно
наименование „В.П.“) ЕООД, с ЕИК *******, по изп. д. № №20128380409252, по описа
на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от КЧСИ срещу постановление от 06.04.2022 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
взискателя „Ю. Б.“ АД и длъжника „Р.П.“ ЕООД, по молба от 22.03.2022 г. (л. 2447,
том 7) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се твърди, че след наложения запор на банкови сметки на
дружеството на 11.12.1014 г., по изпълнителното дело не са поисквани, нито са
извършвани принудителни изпълнителни действия, включително на 24.11.2016 г.,
когато е поискано проучване на имущественото състояние, което не представлявало
искане за извършване на изпълнително действие. Поради това, счита че делото е
перемирано по силата на закона. Счита, че искането и извършването на каквито и да е
други изпълнителни действия срещу други длъжници по изпълнителното дело не
прекъсва нито давността, нито срока за перемпцията по изпълнителното дело.
Длъжниците „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД и Р.Ж. Б. излагат
становище за допустимост и основателност на депозираната жалба, като не излагат
доводи по същество.
1
Длъжникът “Р.И.“ ЕООД депозира отговор в срок, с който сочи жалбата за
неоснователна. Излага, че има интерес делото да не се счита за прекратено по
отношение на жалбоподателя, тъй като завбъдеще представляваното от него
дружество, ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по отношение на
другите длъжници по делото, част от които е и жалбоподателят.
Взискателят „Ю. Б.” АД заема становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че е предприемал действия по принудително изпълнение спрямо ипотекирани в
полза на Банката имоти, собственост на солидарен на жалбоподателя длъжник, поради
което няма как да настъпи перемция спрямо жалбоподателя „Р.П.“ ЕООД, тъй като
банката - взискател не е бездействала в рамките на две години. Излага, че насоченото
срещу другите солидарни длъжници изпълнение, прекъсва срока и спрямо останалите
длъжници. Моли съдът да потвърди обжалваното постановление.
Взискателят „В.П.” ООД с ЕИК *******, счита жалбата за неоснователна,
доколкото извършените срещу другите длъжници изпълнителни действия прекъсват
законовия 2-годишен срок по отношение на останалите длъжници.
Взискателите З.Б.Д. и М.Д.Д. депозират становище за неоснователност на
жалбата. Считат, че делото не е перемирано, защото ЧСИ Бъзински е извършвал
изпълнителни действия в двугодишните срокове по ГПК, поради което обжалваното
постановление на ЧСИ е правилно и следва да бъде потвърдено.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М. Бъзински, peг.
№ 838 от КЧСИ, поддържа, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно. Подробно е посочил изпълнителните действия, които са
предприемани и счита, че същите са своевременно извършени, така че да прекъснат
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Признава, че по изпълнителното дело са
по - големи от 2-годишни периоди, през които изпълнителни действия само по
отношение на жалбоподателя не са ивършвани, но твърди, че преклузивният срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за солидарните длъжници общо, а не поотделно. С тези
доводи, моли съдът да отхвърли жалбата.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20128380409252, по описа на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от
КЧСИ, е образувано по молба от 02.10.2012 г., подадена от „Ю. Б.“ АД, (с предходно
наименование „Б.П. Б.“ АД) от 02.10.2012 г., въз основа на изпълнителен лист от
24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 36218/2012 г. на СРС, 75 състав, издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 24.09.2012 г. по същото дело, срещу солидарните длъжници
„Р.П.“ ЕООД (предишно наименование „В.-П.“ ЕООД), ЕИК *******, „В.П.“ ЕООД,
ЕИК ******* „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *******, „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „Л.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, и Р.Ж. Б., ЕГН: **********, за събиране на суми по вземане на банката
2
от сключен с длъжниците договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г., сключен на
16.01.2008 г., ведно със сключените към договора анекси.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
конкретни изпълнителни способи, насочени към имуществото на всеки от солидарните
длъжници (налагане на запор върху движими вещи, вземания, както и възбрана върху
недвижимото им имущество).
Със запорно съобщение от 25.10.2012 г. (л. 190 - 246, том 1) са наложени на
основание чл. 507 от ГПК запори върху сметките (левови и валутни), открити при
всички банки на името на длъжника „Р.П.“ ЕООД (предишно наименование „В.-П.“
ЕООД).
Със съобщение с изх. № 82304/25.10.2012 г. по делото е наложен запор върху
дяловете, притежавани от съдружника "В.-П." ЕООД в „Л.П.“ ЕООД, ЕИК: *******.
С разпореждане от 07.04.2014 г. на ЧСИ, обективирано върху молба вх. №
20454/07.04.2014 г., на осн. чл. 456 от ГПК, по изпълнителното дело срещу
длъжниците „В.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж. Б. е присъединен взискателят "Р. Б."
ЕАД.
С разпореждане от 12.05.2014 г. на ЧСИ, обективирано върху молба вх. №
25932/12.05.2014 г., на осн. чл. 456 от ГПК, по изпълнителното дело срещу
длъжниците „В.П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД е присъединен взискателят „В.П.“ ЕООД,
ЕИК: *******.
На 11.12.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от страна на „Б.П.
Б.“ АД (понастоящем „Ю. Б.“ АД) с искане за прилагане на изпълнителен способ по
чл. 507 ГПК, насочено срещу имуществото на жалбоподателя длъжник - „Р.П.“ ЕООД
(предишно наименование „В.П.“ ЕООД).
С молба от 22.03.2022 г. (л. 2447, том 7) длъжникът „Р.П.“ ЕООД (предишно
наименование „В.П.“ ЕООД) е поискал производството да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 06.04.2022 г. съдебният изпълнител е отказал
да уважи искането на длъжника за прекратяване на делото, тъй като е приел, че липсва
законово основание за това. Съобщение за постановения отказ е връчено на длъжника
на 26.04.2022 г.
Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това
двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на
3
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Макар да е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина, че
перемпцията и давността са различни правни институти (давността е институт на
материалното право, докато перемпцията – на процесуалното; давността е пречка за
развитието на изпълнителния процес, а перемпцията предполага такъв; давността не
може да се зачете служебно от съдебния изпълнител, докато перемпцията е длъжен да
зачете), за да се уточни какво влага законодателят под „изпълнителни действия“ в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът използва дадените от Върховния
касационен съд разяснения в посочения тълкувателен акт.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от
ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да
проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и
удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради
което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
4
В обобщение на горното, в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния
изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено
констативен характер.
Със съобщение с изх. № 82304/25.10.2012 г. по делото е наложен запор върху
дяловете, притежавани от съдружника „В.П.“ ЕООД (предишно наименование „Р.П.“) в
„Л.П.“ ЕООД, по изрична молба на взискателя с образуването на изпълнителното дело.
Както се посочи и по – горе, едва на 11.12.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя „Б.П. Б.“ АД (понастоящем „Ю. Б.“ АД) с искане за прилагане на
изпълнителен способ по чл. 507 ГПК, насочено срещу имуществото на жалбоподателя
длъжник - „Р.П.“ ЕООД (предишно наименование „В.П.“ ЕООД).
Предвид изложеното може да се направи извод, че за период повече от две
години, взискателят не е отправял искане за извършване на изпълнителни действия до
ЧСИ по отношение на този конкретен длъжник.
Конституирането по делото на „Р. Б.“ ЕАД (като правоприемник на
първоначалния взискател) и „В.П.“ ЕООД, като взискател, в качеството на кредитор на
длъжника „Р.П.“/“В.П.“ ЕООД/ няма значение за процесуалното правоотношение
между „Ю. Б.“ АД и „Р.П.“/“В.П.“ ЕООД и не съставлява изпълнително действие,
годно да прекъсне течението на перемпционния срок, по арг. от разясненията в т. 10 от
посоченото тълкувателно решение, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид това, не се установява по изпълнителното дело в периода след
наложения запор върху дяловете, притежавани от длъжника в друго дружество
(25.10.2012 г.) при изтичане на повече от две години - до 11.12.2014 г., взискателят
„Ю. Б.“ АД да е поискал предприемане на изпълнителни действия по отношение на
длъжника - жалбоподател „Р.П.“ ЕООД (предишно наименование „В.-П.“ ЕООД),
което пасивно поведение обуславя извод, че изпълнителното производство срещу него
се е прекратило по силата на закона, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
За да стигне до този извод, настоящият съд възприема съдебната практика,
обективирана в Решение № 133 от 10.08.2022 г. по гр. д. № 562/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О.,
на ВКС, Определение № 1129 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 1667/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС и решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. на
ВКС, решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
която е в смисъл, че „инициираното изпълнително производство от кредитора, може да
бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на период от две години. Непредприемането на действия от взискателя
по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал.
5
1, т. 8 ГПК 2 - годишен процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на
изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не
съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право.
Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече
/респ. - и изтича/ от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от
длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения с всеки от тях, като
след неговото изтичане може да бъде инициирано образуване на ново изпълнително
дело. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по
отношение на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и
настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост
на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до
погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за
принудително изпълнение. Право на взискателя е да насочи изпълнението/ или да
инициира извършването на последващи изпълнителни действия, в рамките на даден
изпълнителен способ, само спрямо един от посочените в изпълнителния лист
длъжници, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници, отговарящи за
едно и също притезание, са различни“.
С оглед пълнота следва да се посочи, че последвашите молби на взискателя „Ю.
Б.“ АД, с които е отправяно искане за насочване на изпълнението върху имущество на
длъжника след като перемпцията е настъпила, съставляват надлежно сезиране на
съдебния изпълнител, поради което той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -
отделно изпълнително дело, тъй като старото се приема за прекратено по право.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за основателна жалбата на
„Р.П.“ ЕООД (с предишно наименование „В.П.“ ЕООД) срещу отказа на ЧСИ М.
Бъзински да прекрати образуваното изп. д. № 20128380409252 поради настъпила
перемция по отношение този длъжник на кредитора „Ю. Б.“ АД, (с предходно
наименование „Б.П. Б.“ АД). Обжалваното постановление от 06.04.2022 г. следва да
бъде отменено.
Доколкото за прекратяването на изпълнителното дело се издава постановление
от органа по изпълнението, включително и когато прекратяването е ex lege, аргумент за
което е чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че не може да прекрати
изпълнителното дело. Такава компетентност законодателят е предоставил на съдебния
изпълнител, като неговият акт ще подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 435, ал. 1, т.
3 ГПК), поради което делото следва да се върне на ЧСИ Бъзински, с указания за
6
издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20128380409252
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 06.04.2022 г. на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от КЧСИ, с
което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20128380409252, по
отношение на взискателя „Ю. Б.“ АД и длъжника „Р.П.“ ЕООД, по молба от 22.03.2022
г. (л. 2 447, том 7) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от КЧСИ, с адрес на кантората гр.
София, бул. „*******, за произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7