№28
гр. Силистра, 02.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в.
гр. дело № 25 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 199/12.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 199/2017г. по описа на Районен съд – Дулово частично е
уважен предявеният от Н.М.Г. срещу Х.К.М. и Г. Неджет С. конститутивен иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е обявена относителната
недействителност спрямо ищеца на действията по сделката, сключена на
04.05.2015г. пред Нотариус Костов, с която длъжникът Х.К.М. продава своята
½ идеална част на Г. Неджет С. върху МПС – лек автомобил БМВ 740 ДХ Драйв
с рег. № СС **** АМ, рама WBAKC01060DFR97705, двигател № - без номер, цвят тъмносив
металик, а в останалата му част е отхвърлен като неоснователен.
Срещу така постановеното решение, в
частта, в която предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответниците
Х.К.М. и Г. Неджет С., чрез процесуалния им представител адв. Д., в която се
излагат съображения за неправилност на съдебния акт в тази част. Поддържа се,
че ищецът не е установил наличието на увреждане като елемент от фактическия
състав на предявения иск, тъй като процесната сделка е възмездна и срещу
прехвърлянето на собствеността върху лекия автомобил е получена сумата от 8500
лв., както и че запор върху този автомобил не е бил налаган. Твърди се, че не е
установено и наличието на знание у страните по сделката за предполагаемото
увреждане на интересите на ищеца. Навежда се довод, че фактическото съжителство
между приобретателя по сделката и сина на прехвърлителя не води до извод за
приложението на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се, че
адресираното до КАТ Силистра запорно съобщение няма „оповестително“ действие
спрямо всички страни по договора, тъй като регистрите на КАТ Силистра не са
публични и тези запорни съобщения не се публикуват. При тези съображения молят
решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се
отхвърли предявената срещу тях искова претенция по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Въззиваемият Н.М.Г. не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред
Окръжен съд – Силистра се явява негов процесуален представител, който изразява
становище за неоснователност на предявената жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск в останалата му част, като неоснователен, не е обжалвано от страните и като
такова следва да се счита за влязло в сила, поради което въззивният съд не
следва да го обсъжда в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд – Дулово е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне предявеното потестативно
право, следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на твърдяното парично
притезателно право срещу първия ответник Х.К.М., т.е. че е негов кредитор; 2)
това субективно право да е възникнало преди извършване на процесната възмездна
отчуждителна сделка; 3) оспореният договор за продажба на МПС от 04.05.2015г.
да уврежда кредитора и 4) знание на страните по сделката, че с извършването й
се увреждат интересите на кредитора.
Тези правопораждащи спорното материално
преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД факти подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Страните по
увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216,
ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
Не е спорно между
страните, че ищецът има изискуемо вземане срещу първия ответник в общ размер от
158 610 лв., възникнало преди сключването на разпоредителната сделка, като
тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства – Решение
№ 64 от 17.03.2016г., постановено по в.търг.д. № 811/2015г. по описа на
Апелативен съд – Варна, изпълнителен лист от 30.05.2011г. по ЧГД № 540/2011г.
на Районен съд – Дулово, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 419 от 27.05.2011г. по ЧГД № 540/2011г. на Районен съд – Дулово и Договор
за продажба на МПС от 04.05.2015г. При тези съображения са налице първите
две материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – арг. чл. 133 ГПК, отчуждаването на имуществени права, включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите. Според доктрината и практиката увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или увеличил платежната си неспособност, а именно като е намаляло неговото имущество или е затруднено удовлетворението на кредитора. В конкретния случай първият ответник се е разпоредил с процесната движима вещ – автомобил от висок клас марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с година на производство – 2011г., видно от представеното свидетелство за регистрация. Срещу този 4-годишен автомобил (към датата на продажбата) е получена цена в размер на 8 500 лв., платена в брой от втората ответница. Избраният начин на плащане – в брой, вместо чрез банков превод, както и липсата на каквото и да е плащане от страна на длъжника в образуваното изпълнително производство и след тази разпоредителна сделка, от цената по която принципно кредиторът би могъл да се удовлетвори, води до извод, че посочената сума не е била налична и ищецът не е имал възможност да насочи изпълнението срещу нея.
Следователно, с отчуждаването на процесния автомобил, предмет на договора за продажба на МПС от 04.05.2015г., се заплашва надлежното удовлетворяване на процесното парично притезание, чийто носител е ищецът, респ. тази двустранна отчуждителна сделка уврежда неговия кредиторов интерес. С оглед тези правни съображения настоящият въззивен състав приема за неоснователно възражението на въззивника за липса на увреждане и споделя напълно възприетото в съдебната практика становище, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника – в този смисъл Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/10 г. III г.о. на ВКС, Решение № 4 от 26.01.2011г., по гр.д. № 551/2010г., III г.о. на ВКС, Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. на ВКС и др.
Последната материална предпоставка за уважаването на Павловия иск е знание на страните по сделката, че с извършването й се увреждат интересите на кредитора. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. Знанието на третото лице се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.
Съгласно презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието за увреждането от страна на лицето съдоговорител на длъжника се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
По делото е безспорно, че ответницата Г. Неджет С. (приобретателка по отчуждителната сделка) живее на съпружески начала със сина на ответника Х.К.М. (прехвърлител по отчуждителната сделка). Не се спори, че тя живее на един и същ адрес, в едно домакинство с ответника, а именно в неговия имот, находящ се с. Поройно, общ. Дулово, ул. „Седма“ № 1. Тези обстоятелства изрично се признават от въззивника във въззивната жалба.
Установява се от приложените материали от изпълнителното дело, че именно на общия им адрес са получавани всички уведомления и книжа по водените от ищеца срещу ответника дела във връзка с установяване на неговото вземане и последващите изпълнителни производства пред ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 с район на действие Окръжен съд – Бургас и ЧСИ Георги Георгиев, рег. № 767 с район на действие Окръжен съд – Силистра.
На 29.04.2015г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20157030400106 от ЧСИ Георги Михалев лично на длъжника – ответник в настоящото производство. След 6 дни същият отчуждава своето имущество като прехвърля на жената, с която неговият син живее на съпружески начала в неговия дом – ответницата Г. Неджет С., процесният автомобил на 04.05.2015г. и на същата дата се разпорежда и с имота, в който живее съвместно с ответницата – поземлен имот № 165, парцел – 13, в с. Поройно с площ по док. 1000 кв.м., ведно с двуетажна жилищна сграда от 116 кв.м. и второстепенна сграда от 200 кв.м., видно от издадената справка от Служба по вписванията – гр. Дулово. Следва да се отбележи, че недвижимият имот към момента на отчуждаването му е бил възбранен в полза на ищеца, съгласно вписана възбрана от 28.04.2015г.
Както бе изяснено по-горе, въпреки сключените възмездни сделки, ответникът не извършил никакви плащания по изпълнителното дело с цел да погаси задълженията си към ищеца.
В действителност по отношение на процесния автомобил не е бил наложен запор, съгласно изискванията на чл. 450 ГПК. При наличие на запор върху движимата вещ обаче предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД би бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като разпоредителната сделка би се явила недействителна по силата на закона спрямо ищеца – взискател в изпълнителното производство, съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК. Въпреки липсата на запор, от приложената справка за превозни средства (данни от КАТ) се установява, че в системата на КАТ за процесния автомобил е отбелязано, че същият е поставен „под запор за продажба“ на 02.04.2015г., т.е. близо месец преди ответницата да го закупи от длъжника. При наличие на подобно отразяване в регистрите на КАТ ответниците са сключили атакуваната в настоящото производство сделка. Това обяснява обстоятелството защо едва на 31.05.2017г. (две години след разпоредителната сделка) процесният автомобил е регистриран на името на приобретателката, вместо в законоустановения двуседмичен срок от промяната на собствеността – арг. чл. 145, ал. 2 ЗДвП (в действащата към датата на продажбата редакция на закона – ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.). Регистрацията на ответницата е станала възможна, съгласно чл. 143, ал. 9 ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.), едва след като на 31.05.2017г. ЧСИ Георги Георгиев е уведомил ОД на МВР – гр. Силистра да се отрази в регистрите на превозните средства вдигане на вписания запор върху въпросното МПС и именно на същата дата е издадено свидетелството за регистрация Част I, представено от процесуалния представител на ответниците.
Несъмнено подобни административни пречки относно регистрирането на автомобила на името на неговия нов собственик създават трудности на ответницата във връзка с ползването му, но въпреки това няма данни същата да е предприела някакви действия срещу прехвърлителя, като разваляне на договора и др., което навежда на извод, че същата е била наясно с целта на подобна сделка, а именно да се ощети кредиторът на нейния съконтрахент, затруднявайки неговото удовлетворяване, чрез насочване на изпълнението срещу автомобила. Този извод следва и от изложените по-горе обстоятелства, а именно, че ответницата живее в едно домакинство с ответника на един адрес, заедно с неговия син, с който се намира във фактическо съпружеско съжителство, получаването на всички книжа във връзка с дълговете на ответника на този адрес, както и продажбата на имота, в който съвместно живеят на датата, на която е придобила процесния автомобил. Същите представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в съвкупност помежду им и с другите индициращи обстоятелства, установени по делото създават сигурно убеждение у съда и обусловят извод, че и двамата ответници са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор при сключването на процесната транслативна сделка.
Следователно в процеса на доказване са установени всички правопораждащи предявеното потестативно право материални предпоставки, поради което следва да се допусне целяната с предявения конститутивен иск правна промяна – отмяна на увреждащата сделка (тя принципно е действителна, но не е противопоставима на кредитора – при наличието на т. нар. относителна недействителност).
Съобразно обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият има право на разноски за въззивното
производство, но такива не са поискани и не са представени доказателства за
тяхното извършване, поради което не следва да се присъждат съдебни разноски.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199/12.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 199/2017г. по описа на Районен съд – Дулово, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.