Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 102 по описа на КАС за
2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл.
последно от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна
жалба от Р.С.Т. от ***,
чрез пълномощник, против Решение №260137/25.05.2021 г.
постановено по анд №258/2021
г. по описа на Районен съд-Кърджали. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът
твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН и чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил предявен и връчен на лице, което не било
надлежно упълномощено да го представлява, в качеството му на физическо лице.
Последното ограничило правото му на защита, като го лишило от възможността да
се запознае със съдържанието на АУАН и да изложи конкретни възражения по него. Счита,
че описаното в НП деяние, представлява маловажен случай на административно
нарушение, по смисъла на чл.28 ЗАНН. По горните съображения иска отмяна на оспореното
решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът
по касация – Заместник - директор на ТД
на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, в представено по делото
писмено становище намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението,
постановено от районния съд е законосъобразно. В становището са изложени
подробни съображения за неоснователността на депозираната касационна жалба. Искането
е настоящия съд да остави в сила оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че от приложеното
по делото пълномощно се установява, че лицето, на което е бил предявен АУАН, а
впоследствие и НП, е разполагало с необходимата представителна власт. Предвид
изложеното счита, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по анд №258/2021 г. по описа на КРС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С оспореното решение РС - Кърджали е потвърдил Наказателно
постановление № 304742-f333440/07.12.2017
г., изд. от зам. директора на ТД на НАП-Пловдив, с
което, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч., на Р.С.Т., като управител на „***“ ЕООД,
*** е наложена глоба в размер на 200
лв., за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във връзка с чл. 16, ал. 1, т.4
от ЗСч. С горното решение, касаторът
е осъден да заплати на НАП и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
За да постанови решението
си районният съд приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и НП били издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за форма и
съдържание. По съществото на спора е прието за безспорно установено, че Р.Т. е
управител на „***“ ЕООД, ***. Последното дружество е търговец, по смисъла на ТЗ, поради
което е задължено до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър. В случая, ГФО на дружеството за
2016 г. е следвало да бъде публикуван до
30.06.2017 г., а това не било сторено.
По горните съображения е прието, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във
връзка с чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч. Изложени са и съображения за липса на
основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Във връзка с
твърдения на жалбоподателя, че липсва изрично упълномощаване С. Т. да подписва
АУАН и НП приел, че тези твърдения се опровергават от приложеното по делото
нотариално заверено пълномощно, от съдържанието на което било ясно, че Т. е била
надлежно упълномощена да представлява управителя на дружеството пред НАП, както
и да получава и подписва АУАН и НП. По изложените съображения, потвърдил изцяло
оспореното постановление, като правилно и законосъобразно.
Така
постановеното решение е правилно.
При
правилно установена фактическа обстановка
и след като обсъдил възраженията на жалбоподателя, съдът е
формирал законосъобразен правен извод относно оспореното НП.
В случая, наложената на управителя на дружеството санкция по
чл.74, ал.1 ЗСч, е за неизпълнение на задължението му да публикува годишния финансов отчет за 2016 г. Районният съд е
събрал и обсъдил относимите към спора доказателства.
Формирал е и правни изводи по съществото на спора, като правилно е приел, че управителят на дружеството не е изпълнил
задължението си да публикува ГФО за 2016 г., чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър в предвидения срок - до 30.06.2017
г., представляващо нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във връзка с чл. 16,
ал.1, т.4 от ЗСч.
Неоснователно е
възражението за допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения, свързани с ненадлежното предявяване и връчване на АУАН. Според приложеното пълномощно, Р.Т. е
упълномощил лицето С. Т. да го представлява, в качеството му на управител на „***“
ЕООД, пред всички общински и държавни институции, в т.ч. и пред органите на
НАП, като получава актове, уведомления и др. документи. Именно в това му
качество -управител на „***“ ЕООД, Т. е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч,
поради което не е налице и твърдяното ограничаване на правото на защита на
наказаното лице.
Настоящият състав намира за
неоснователни и доводите на касатора за наличие на
условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Процесното нарушение не е такова с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.38,
ал.1, т.1 ЗСч, за да съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените в касационната жалба доводи не
могат да мотивират маловажност на случая, а по-скоро сочат на смекчаващи вината
обстоятелства, което е отчетено при определяне размера на наказанието.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд
– законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид
заявеното от ответната страна искане, касаторът
следва да заплати на НАП-София, деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260137/25.05.2021 г.
постановено по анд №258/2021
г. по описа на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Р.С.Т. от ***, ***, ЕГН **********, да заплати на Национална
агенция по приходите -София, деловодни
разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.