Решение по дело №16904/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ № 1963/25.04.2023 г.
ПО НАХД № 16904/2023 г. ПО ОПИСА
НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против В. В. И.
( с установена по делото самоличност) за това, че:
На 03.07.2023 г. около 20:00 часа в гр.София, кв.“***“-2, бл.№19, вх.А,
ет.5, ап.18 проявила жестокост към гръбначно животно- куче от женски пол,
което било порода „пинчер“, отговарящо на име „Джеси“, като му причинила
противозаконно смърт- като го изхвърлила през балкона на ет.5 на жилището
и деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с
особена жестокост, както и е извършено на публично място - престъпление
по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 от НК.
С Постановление на СРП на основание чл. 375 от НПК материалите по
делото са внесени в СРС, НО, с предложение на основание чл. 78а от НК,
обв.И. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С разпореждане от 11.12.2023 г. съдията-докладчик е насрочил делото
за разглеждане по реда на „особените правила” на Глава XXVIII от НПК.
В проведените по делото съдебни заседания СРП, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемата В. И. се явява лично и със служебния си защитник –
адв.Тодоров- САК. В хода на съдебните прения последният пледира съдът да
се произнесе с решение, с което да признае подзащитната му И. за невиновна
по така повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото
доказателства обвинението не се доказвало по безспорен и категоричен начин.
Твърди, че в случая били налице случайни обстоятелства, като кучето само е
паднало от терасата, тъй като се подплашило и се подхлъзнало. Същото не
било изхвърлено от обв.И., която го обичала и полагала грижи за него.
Обвиняемата В. И. дава обяснения по обвинението, като заявява, че на
инкриминираната дата готвела на терасата, която била оборудвана, като
кухня. Решила да направи супа топчета, като оставила приготвената за това
кайма на масата. След това влязла в апартамента, за да налее вода в
тенджерата и когато се върнала на терасата кучето било изяло каймата.
Тогава И. започнала да бие кучето и в един момент «кучето се метнало от
терасата». Когато слязла пред блока, установила, че животното е мъртво.
В правото си на последна дума обв.И. моли съда да я оправдае по
повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата В. В. И. е родена на 04.06.1982 г. в гр. ***, българка,
български гражданин, без образование, неомъжена, неосъждана, работи като
хигиенист, с адрес: гр. София, кв.“***-2“ бл.19, вх.А, ет.5 ап.18, ЕГН
1

**********.
Обв.И. живеела под наем, заедно със св.Стелияна Миткова Станева в
жилище, находящо се на адрес гр.София, кв.“***“-2, бл.№19, вх.А, ет.5,
ап.18. Заедно с тях живеело куче – порода „пинчер“, отговарящо на името
„Джеси“.
На 03.07.2023 г. около 20:00 часа вечерта обв.И. се намирала в
жилището си на горепосочения адрес. По същото време св.*** - нейн съсед
бил на балкона на жилището си, където пушел цигара. Същият поглеждайки
към балкона на обвиняемата, забелязъл, че И. се намира на балкона си, като
биела кучето, нанасяйки му удари с ръце. След това обв.И. казала „ай сега
яж“, взела кучето в ръце, след което го изхвърлила през балкона от петия
етаж на жилището си.
Св. *** наблюдавал всички действия на обвиняемата от балкона на
жилището си. Последният възприел как кучето скимтейки полита надолу,
след което паднало на земята върху тревната площ пред блока.
Веднага св.Димитров се обадил на телефон 112, за да съобщи за
възникналия инцидент.
Малко по-късно на мястото на местопроизшествието пристигнала
св.Стелияна Станева, както и екип на 05 РУ-СДВР.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
ветеринаро-медицинска експертиза (ВМЕ № 11/2023 г.) се установява, че
причината за смъртта на кучето се дължи на получена мозъчна травма и
установения вътрешен кръвоизлив (загуба на голямо количество кръв) в
гръдната кухина. Травмата на главата и получената фрактура на гръбначния
стълб в шийната област, съчетани с нараняванията на вътрешните органи,
могат да бъдат получени при падане от височина. Констатираните
увреждания наподобяват и на травми, получени от твърди, тъпи предмети.
Според цитираното експертно заключение смъртта на кучето, порода
«пинчер» от женски пол, с кафява космена покривка и бяло петно на гърдите,
на възраст около 6-7 месеца, е причинена по особено жесток начин и е била
мъчителна за кучето.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Стелияна
Станева –дадени в хода на съдебното следствие и приобщени към
доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК; на свидетелите Виолета *** (л.18 ДП ) и
св.*** (л.20-21 от ДП), на свидетелите Ангел *** (л.42 от ДП) и Антон ***
(л.43 от ДП), обясненията на обв.И.; писмени докателства и доказателствени
средства-протокол за оглед на местопроизшествие (л.13-14 от ДП), протокол
за обиск (л.9 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.10 от ДП), справки
–съдимост (л.29, л.44 и л.47 ДП, л.9 от СП), заповед за задържане (л.8 ДП);
както и заключенията на назначените и изготвени по ДП експертизи – ВМЕ
(л.31-32 ДП) и документална експертиза ( л.40 ДП).
В основата на фактическите си изводи съдът поставя показанията на
св.*** –очевидец на случилото се, които са източник на пряка
доказателствена информация относно релевантните по делото факти –дата,
място на извършване, авторство на инкриминираното деяние и механизма на
2

извършването му.
С доверие съдът кредитира и показанията на св. Стелияна Станева –
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК. В тези показания св. Станева
заявява, че кучето е нейно, има паспорт и живее с нея и В. в жилището, което
обитават под наем. На инкриминираната дата, когато се прибрала от работа
кучето и обв.В. И. не били в къщи. Малко след това видяла полиция пред
блока и струпване на хора, и след като слязла пред блока разбрала, че в
контейнера за смет е изхвърлено мъртвото й куче. Съседът й –св.*** отишъл
при нея и й казал, че е видял, как В. изхвърля кучето й през балкона.
Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема като достоверни
показанията на св.Станева, дадени в хода на съдебното следствие, които се
намират в пълно противоречие с показанията й, дадени в хода на
разследването по воденото досъдебно производство. Това е така, защото
същите противоречат на показанията на свидетеля очевидец Димитров, който
не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото. Св.Станева заяви
пред съда, че кучето е било собственост на двете с В., като последната се
грижела за животното и не била способна да го изхвърли през терасата.
Предполага, че след като В. се е скарала на кучето, последното само е
паднало от терасата. Изложеното от св.Станева при провеждане на разпита й
в хода на съдебното следствие, съдът възприема като опит за изграждане на
защитна теза на обв.И..
Обясненията на обв.В. И. съдът ще анализира внимателно, изхождайки
от двойнствената им природа – на гласно доказателствено средство и
средство за защита. Съдът кредитира с доверие изложеното от обвиняемата,
че на процесната дата същата се намирала в дома си, като решила на сготви
супата топчета. Като достоверно съдът въприема и твърдяното от
обвиняемата, че кучето е изяло приготвената от нея кайма за супата, след
което тя започнала да се кара и да бие животното. Съдът не въприема като
достоверно обяснението на обвиняемата И., че кучето само „се метнало от
терасата“. Това твърдение освен, че само по себе си противоречи на
елементарната житейска логика, е в противоречие с показанията на свидетеля
–очевидец Димитров, който категорично заявява в разпита си пред орган на
ДП, че е видял, че обв.И. хвърля кучето през балкона. В тази част съдът
намира, че показанията на обв.И. следва да се възприемат като средство за
защита.
По –нататък, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите
Ангел *** и Антон *** (полицейски служители от 05 РУ - СДВР, посетили
мястото на произшествието), доколкото същите съдържат информация
относно възприетите от свидетелите правнорелевантни факти от предмета на
доказване по делото. Когато са пристигнали на мястото, след подадения им
сигнал, свидетелите установили лицето ***, което съобщило за случилото се
и неговата съседка –св.Виолета ***. Димитров разказал на полицейските
служители, че съседката му В. И. изхвърлила от балкона си на петия етаж
кучето на своята съквартиранка, което паднало на земята и починало.
Впоследствие полицейските служители открили трупа на кучето в намиращ
се на близо контейнер за смет, а В. И. била задържана и откарана в 05 РУ –
СДВР.
Съдът цени като годно доказателствено средство протокола за оглед на
местопроизшествие, тъй като е изготвен по правилата на НПК и съдържа
3

необходимите реквизити.
Заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство ветеринаро-медицинска и документална експертиза, съдът
намира за обективни и компетентно изготвени, поради което ги кредитира с
доверие. От заключението на изготвената ВМЕ се установяват причинените
травматични увреждания на кучето, причината за неговата смърт и
обстоятелството, че същата е причинена по особено жесток начин и е била
мъчителна за кучето.
От заключението на изготвената документална експретиза, при която
обект на анализ са били видеозаписи от охранителна камера, находяща се
пред бл.15, вх.Д, се установява, че на 03.07.2023 г. около 20:06:49 часа на
записа се наблюдава лице от женски пол, облечено с тъмни дрехи. Наблюдава
се как лицето извършва действия наподобяващи хвърляне на предмет в
уличен контейнер. Поради отдалечеността на заснетите обекти, високия
ракурс на заснемане и ниската резолюция, изображенията не са годни за
лицево –идентификационно изследване.
От приетите по делото актуални справки за съдимост на обв.В. съдът
извлече информация относно липсата на предходни осъждания (настъпила
реабилитазия по чл.88а от НК), както и че същата не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
обв.В. В. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна -на 03.07.2023 г. около 20:00 часа в гр.София,
кв.“***“-2, бл.№19, вх.А, ет.5, ап.18 обв.В. И. е проявила жестокост към
гръбначно животно- куче от женски пол, което било порода „пинчер“,
отговарящо на име „Джеси“, като му причинила противозаконно смърт –
изхвърлила го през балкона на ет.5 на жилището и деянието е извършено по
особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, както и е
извършено на публично място.
Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна, като съдържанието и в частта
относно проявената жестокост се запълва от разпоредбите на специалните
закони - Закона за защита на животните и Закона за
ветеринарномедицинската дейност. В чл. 7, ал. 2 от ЗЗЖ са изброени
действия, които се приемат за прояви на жестокост към животни, сред които
попадат - всяко действие или бездействие, което причинява продължително
или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или
стрес (т. 1) и действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (т. 2). Разпоредбата на чл. 151 от ЗВД попада в глава седма "Защита и
хуманно отношение към животните", като т. 1. от въпросната разпоредба
установява забрана за причиняването на страх, нараняване, болка, страдание,
стрес или смърт на животни, освен в изчерпателно изброени случаи, посочени
в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл.139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и
чл. 179, ал. 3, или при самозащита.
В конкретиката на настоящия казус е безспорно, че действията на обв.И.
по изхвърляне на кучето от балкона, падането му на терена от височината на
4

петия етаж на жилищната сграда са причинили на животното травматични
увреждания, несъвместими с живота, поради което е настъпила и неговата
смърт. В тази насока е и заключението на изготвената ВМЕ, поради което е
налице проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
ЗЗЖ. Действията на обвиняемата И. са противоправни, доколкото не се
твърди или установява да са предприети при самозащита или в някоя от
изчерпателно изброените хипотези на ЗВД, като в резултат от тях е
причинена смърт на животното.
По отношение на квалифициращото обстоятелство по ал. 2, т. 2
"особена жестокост" е налице трайна съдебна практика, макар и във връзка с
деяния по глава Втора от Особената част на НК, съгласно която особената
жестокост е качество на дееца, което се обективира в характеризиращите
личността му негови конкретни действия, свързани, от една страна, с начина
на изпълнение на посегателството и използуваните средства за
осъществяването му, и, от друга страна, с отношението към жертвата и
страданията й. От значение за този квалифициращ признак са фактическите
обстоятелства по осъществяване на деянието чрез способ или със средства,
нанасящи поражения, които надхвърлят необходимото за причиняване на
общественоопасните последици, както и демонстрираното отсъствие на
състрадание и изразената коравосърдечност. В настоящия случай, с оглед
механизма на осъществяване на деянието и поведението на обвиняемата след
това (изхвърля трупа на животното в контейнера за смет), може да се направи
извод именно за проявена особена жестокост от страна на обв.В. И..
Действието е извършено на публично място – жилищен блок и улица,
непосредствено възприето от св.*** и евентуално преминаващи по улицата
пред блока лица, поради което е налице и квалифициращия признак по чл.
325б, ал. 2, т. 3 от НК.
При извършване на престъплението обвиняемата е действала умишлено,
при форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасният
характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е целяла тяхното настъпване. Прекият умисъл в случая съдът
извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при
което то е било осъществено – целенасочено изхвърляне на кучето през
балкона.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 от НК към датата на
извършване на деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” до
една до три години.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а НК за
освобождаване на обвиняемата И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Същата е пълнолетна към датата на извършване
на деянието, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, като не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.78 а НК предвижда
административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева, като именно в тези
рамки следва да бъде определено административното наказание по
отношение на обв.И..
5

При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н. д. № 4/1985 година на Пленума
на ВС, съгласно което когато съдът налага административното наказание
по чл.78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27.
В нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията на административната отговорност на обв.И.
съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства липсата на лоши
характеристични данни за обвиняемата, изразяващи се в осъществяване на
други противообществени прояви, нейната трудова ангажираност и добро
процесуално поведение. Чистото съдебно минало на обв.И. не следва да бъде
отчитано като смекчаващо отговорността, тъй като това обстоятелство е едно
от условията, които обуславят приложението на чл.78а НК и повторното му
отчитане ще противоречи на разпоредбата на чл.56 НК. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице. Като подбуди за извършване на
престъплението съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемата И. и
липсата на морално-волеви задръжки.
При определяне размера на наказанието настоящият съдебен състав
прецени, че „глоба“ в размер на 2500 лева, която е средният размер на
предвидената в НК санкция се явява съответна на извършеното. Вярно е, че
от същата обвиняемата ще търпи известни неблагоприятни имуществени
последици, но целта на наказанието е да превъзпита и поправи дееца, и то
веднъж чрез конкретната диференцирана процедура, каквато е приложена в
случая и второ - чрез съответен размер на наказанието, който е във
финансовите възможности на дееца. Така индивидуализираното наказание
„глоба“, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемата
И., като я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка
по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН.
По този начин ще се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по
отношение на личността на обвиняемата, но така също и по отношение на
останалите граждани, склонни към извършване на подобен вид деяния.

По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК
обвиняемата И. беше осъдена да заплати в полза на 05 РУ -СДВР сумата от
234 (двеста тридесет и четири) лева, направени по досъдебното
производство разноски, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	1963
Дата:	25 април 2024 г. (в сила от 25 април 2024 г.)
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20231110216904
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 декември 2023 г.

Решение по дело №16904/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите